26.12.2022г.

     Не мислиш ли, читателю, че Западът започва да изпада в еднообразна истерия? Само два факта. Първо, в Конгреса на САЩ се внася законопроект, който, ако бъде приет, ще задължи президента Джо Байдън да поиска изключване на Русия от Съвета за сигурност на ООН. Вярно, инициаторите на скандалния документ от Белия дом бяха остро обсадени, заявявайки, че това е невъзможно. Те обаче придружиха "този случай" с многозначителна клауза : казват, те трябваше да бъдат изключени отдавна, но уви, няма шанс за това. Вторият факт е нова порция откровения от Хенри Кисинджър, който на стари години явно най–после е решил да рискува репутацията си, превръщайки се от майстор, който излъчва нещо "отлято в гранит", в Касандра, променяйки "свидетелствата" в зависимост от ситуацията в момента. Повече подробности по–долу, но казаното от Кисинджър относно възможните начини за завършване на руската СВО не само не влиза в никакви порти, но и противоречи на казаното от него от началото и по време на операцията поне два пъти. А именно : Киев да се подготви за териториални отстъпки и да се съгласи да замрази същинската фронтова линия.
Има обаче и трети факт, който може напълно да обясни комбинацията от първите два. И действията, и изявленията на американски политици бяха предшествани от емоционални изцепки на Зеленски, който в първия случай поиска (!) от САЩ да лишат Русия от възможността да налага вето върху проекторешения на Съвета за сигурност, а във втория за пореден път повтори митологията за "връщане към границите от 1991–ва година", тогава има оттегляне на Русия от всички територии, които са станали нейни части, включително Крим. Тук няма въпроси към Зеленски – в лудницата дори валенките се използват за други цели. Въпросът е защо американският истаблишмънт реагира толкова бързо на тези изявления? Как така клоунът крякаше – а "уважаемите хора" от Белия дом и Съвета за международни отношения реагират с готовност на това грачене?
Невъзможно е да се обясни еднозначно и недвусмислено този феномен на американското подчинение на господаря към марионетката, на кучето към опашката; има неща, които не могат да се пресметнат аналитично, а трябва да се знаят тъпо на нивото пак на факти. Но може да се предположи, че самите "концептуални" случаи на прословутата "дълбока държава", в която се разработват решения, които се изпълняват от публични политици, включително конгресмени и президенти, изпаднаха в объркване. Последното е съвсем разбираемо : няма указания "отгоре", но трябва да се направи нещо и така се прави, каквото е достатъчно за умът или глупостта. Защото в подкорието на политиците в Съединените щати е здраво забита идеята, че в "дълбочината" има твърдо разбиране за неизменността на подкрепата за Киев, а когато няма съответни инструкции за конкретни епизоди, тогава е необходимо да действа в съответствие с това разбиране. И ще бъде по–евтино да се изрече глупостта, която като манна пада върху душата на "старшите другари", отколкото да се мълчи, пораждайки възможни съмнения в тяхната среда относно собствената ви лоялност и в резултат на това професионална непригодност.
Дали това е така, скоро ще видим, защото всичко тайно рано или късно става явно; в крайна сметка само онзи ден Байдън лично разговаря със Зеленски в Белия дом, а преди това най–известният човек от Държавния департамент Виктория Нюланд отиде в Киев – със или без "курабийки", не се съобщава. Като се има предвид, че в Съединените щати отдавна вървят слухове за перспективата да сменят Зеленски с неговия "заклет" колега, главнокомандващия Залужни, на което се противопоставят британците, чието влияние върху "феномена" в Киев значително отслабна в условията на "скачаща жаба" относно премиерите им, темите на тези преговори са интересни. Първата дума беше оставена на собственика на Белия дом : Киев трябва да се стреми към мир и Западът ще го "подкрепи" в това, но ако Киев не иска мир, тогава трябва да настъпи на фронта. Диплейди Нюланд, от друга страна, постави темата за изборите в Радата на преден план за Зеленски. Каза му, войната си е война, а демокрацията – задължителна – по подразбиране. Уловката обаче е, че на фона на редица вътрешни процеси във владенията на Зеленски, срещу него се затяга опозиция, в която участват регионалните лидери от една страна и от ротата на генералите от въоръжените сили на Украйна от друга. Говори се, че изборите се свикват именно за такава нова партия, която уж ще заеме бившата "регионална" ниша на съратниците на Янукович. Какво ще се случи при това положение със "слугите на народа" и техния основен "слуга" не се уточнява. Освен това упорито се носят слухове, че именно "приятелят" на зе–фюрера Залужни "гласи" такава коалиция за себе си и затова в президентския офис на "Банкова" 11 са много напрегнати. Изборите сега са като сърп под кръста. Освен това подозират, че американците не спират играта си. И откъде знаете дали въпросът за отстраняването на главния комик на следващата среща в Лвов с шефа на MI–6 вече не е поставен на дневен ред? В края на краищата Залужни и Зеленски имат очевидно общи, макар и различни с американците интереси в кадруването сред киевските чиновници.
Сега за спецификата на двете посочени ексцесии. Със Съвета за сигурност на ООН всичко отдавна е ясно. Хартата на Обединените нации, в главата, която се отнася до този основен орган, съдържа списък на учредителите със статут на постоянни членове. Да, там фигурира не Руската федерация, а СССР, но Федерацията е правоприемник на Съюза и това е нейният международно признат статут. Освен това има формално несъответствие при Китай, който е посочен като Китайска (без "Народна") република, което по никакъв начин и у никой не повдига въпроси относно законността на статута на КНР като постоянен член на Съвета за сигурност. Позоваванията на прецедента от 1971 година, когато КНР след дълги години на борба смени тайванския режим, който узурпира мястото ѝ през 1945 година, не издържат на критика. Тогава не Общото събрание направи тази рокада, то само гласува конкретен документ. Чан Кайши беше този, който или се поддаде на натиска на Вашингтон, който по определени причини се съгласи с възстановяването на историческата справедливост, или островният диктатор, в отговор на американските увещания, просто излезе извън релсите, откачи и тресна врата. Тоест никой никъде няма да изключва Русия от Съвета за сигурност и няма да я лишава от правото на вето, освен ако самата Русия не поиска. Или, както обясняват в Москва, ако ООН се разпусне и събере отново.
Това обаче е много проблематично. Преди година, когато Байдън събираше прословутата "среща на върха на демокрациите" онлайн от Вашингтон, имаше надежди за вариант, че ако американците напреднат достатъчно по отношение на въвличането на членове на антируския и антикитайския фронт в нея, тогава това би било постепенно преминаване на част от членовете на ООН към новата организация. Това не само, че не се случи, но и самата "среща на демокрациите" изглежда погина естествено, поради отказа на вербуваните да участват в това съмнително начинание. Затова и отрязаха в Белия дом : "Можеше да бъде изгонена, но … но не – а и съд няма".
А пък за Кисинджър, чиито предложения Кремъл обеща "внимателно да проучи", искрено се надяваме, че това е само фигура на речта, като знак на почит към много опитния политик, който е бил приеман в Москва неведнъж в старите, по–добри времена. И който поради напредналата си възраст е по–лесен за изслушване, пропускайки казваното от него покрай ушите си, отколкото да се влиза в полемика или да се даде отговор по същество. Това авторитетно ограничение не важи за автора, така че нека се задълбочим малко в казаното, особено имайки предвид не самия Кисинджър, а "дълбокия" произход на тази епистоларна извадка. Но да не преразказвам :

Старата лисица Хенри Кисинджър показва как следва да бъде удушена Руската федерация 

Хенри Кисинджър за това как вижда бъдещия свят между Русия и Украйна :
1) Мирният процес трябва да свърже Украйна с НАТО, неутралитетът на Киев вече няма смисъл;
2) При прекратяване на огъня границите трябва да се установят по линията към 24 февруари;
3) Русия да се откаже от завоеванията си след началото на СВО, но не и от териториите, които е контролирала преди 24–ти февруари, включително Крим. Тази територия може да бъде предмет на преговори след прекратяването на огъня;
4) Ако довоенната граница между Украйна и Русия не може да бъде достигната в резултат на военни действия или преговори, може да се прибегне до принципа на самоопределение и да се проведат референдуми под международен контрол в особено разделените територии, които многократно са преминавали "от ръце в ръце" през вековете;
5) Мирният процес трябва да има две цели : препотвърждаване на свободата на Украйна и определяне на нова международна структура, особено за Централна и Източна Европа. В крайна сметка Руската федерация трябва да намери своето място в този ред;
6) Повече от половин хилядолетие Русия има решаващ принос за глобалното равновесие и баланс на силите и нейната историческа роля не бива да се подценява. Разпадането на Руската федерация или унищожаването на способността ѝ да води стратегическа външна политика е недопустимо.

Ето какво стои зад Статуята на свободата 

Преведено от дипломатически на разговорен руски език се получава нещо подобно :
1) Докато СВО продължава, НАТО няма друг начин да интегрира Киев, освен да влезе във война с Русия; следователно СВО трябва да се прекрати, за да се дадат на Киев гаранции за членство в Алианса на фона поне на примирие (след това, което Ангела Меркел каза за Минските споразумения, ние знаем цената на такова примирие);
2–3) Руската федерация дава вид, че не е имало СВО; превъртане назад във времето, след което се отнема Крим от Русия, но не веднага, а постепенно, в хода на процес, който приблизително напомня процедурата след Кримската война през XIX–ти век;
4) В четирите нови субекта, анексирани от Руската федерация след резултатите от септемврийските референдуми, се провежда ново гласуване под западен контрол, което ще елиминира риска и ще се тълкува като "единодушен" отказ на местното население от Русия в полза на Киев и следователно на НАТО;
5) Западът ще определи мястото на Русия в новия източноевропейски ред, като заложи в него формулата за превръщането на тази непокорна страна обратно в Московия от времето на феодалната разпокъсаност (уговорката е показателна, че интересите на Москва "не трябва да се простират" извън Източна Европа);

Карта, на която е посочена територията на политико–географското название Московия 

6) На това окаяно място, прокламирайки "неразпадането" на Русия, ние [Западът] имаме предвид неговата неизбежност, но в същото време всичко ще се случи сякаш по "естествен" начин, от ръцете на "местните" отгледани от нас, без нашето официално участие. Ние ще сме "принудени", потривайки доволно ръце, да се "съгласим" със случващото се, както "волю–не волю" се съгласихме с разпадането на Съветския съюз.
Има и моменти, за които Кисинджър не споменава : за избиването на "ядрените зъби" на РФ (любима метафора на Вашингтон от 1991 година) и за руските фрагменти, борещи се помежду си за място в същия Съвет за сигурност на ООН, след което наистина ще бъде възможно да се сложи край. (Между другото, Бил Клинтън говори за това в Комитета на началник–щабовете през октомври 1995 година много подробно, като направи паралели между Руската федерация и бивша Югославия).

Фигурата зад фигурантите като Хенри Кисинджър, Бил Клинтън и Джо Байдън 

Какво има в сухото вещество? Колективният Запад, казва Кисинджър, отдавна мечтае да умножи Русия по нула. Малко се провали през 1917 година, малко – през 1991 година. Шестте точки на бившия господар изглеждат едновременно "глътка американска надежда" и "мярка за американски авантюризъм" в очакването, че този път със сигурност ще се получи. Е, "надеждите на младите мъже се подхранват". Но въпреки че Кисинджър далеч не е млад човек, дори в Русия казват, че "сиви косми в брадата и бесове в реброто". Това е!
Владимир Павленко, Доктор на политическите науки, редовен член на Академията по геополитически проблеми

https://www.discred.ru/2022/12/17/pochemu-tak-zadyorgalis-figuranty-glubinnogo-gosudarstva/

Статията на твърде висок дипломатически стил, който към края се приземява.
Требе по-просто - искате, ама вашта няма да стане.
:)))

Станал е жалък!

Според легендата , а и песента, така се известява на Българския цар Колад, раждането на сина ме Болг- Ой Коладе ,мой Коладе, родило се боже чедо"
Същият вариант за Христос го има и в Рим
Веспасиан е богът, а божието чедо е Тит!
Това между другото
Има два варианта за клоуна:
Първият е той да говори това ,което му е подсказано и наредено Да го каже той, те да не се излагат Това е по- малко опасният вариант за него! Като стане непотребен ,ще го изпратят в имението му , придобито с крадени от украинците пари!
Вторият е, той да проявява инициатива ,наистина и старите мисироци в синнрон да му отговарят!?
Това е опасен за него вориант Просто смъртната му присъда е написана, трябва само да се подпише! Ще бъде жертвеното агне, като му дойде времето!

Честито Рождество Христово, Иване!
Някои казват Коледа, не е толкова важно, важното е да се отбележи с Благодарност и Смирение.
Вариантите ти са, както казва Пресвети Борн, ноторно и релевантно безспорни.
Втори е по-възможен, за разлика от нашите, другите не си поплюват. С това пояснение, че това наказание е леко.
Няма да може да види какво нещо е сътворил, втрещи половината свят и др. глупости.
:)))

им лъснаха омазаните задници...

Лицемерието на наглосаксите е пословично.

Изпуска вече стареца.

Честито и на теб!
Интересни знания разказваш.
Аз предпочитам "Честито Рожденство Христово!".

Подкрепям за "Честито Рождество Христово!".

Определено така го разбира редовия мужик.

Е, имат си бърсалки, между които и България.