Полша би искала руската компания "Газпром" да увеличи доставките на природен газ за Европа, за да може тя да запази енергийната си сигурност през зимата : Това заявил заместник-ръководителят на полския енергиен концерн PGNiG Пшемислав Вацлавский в кулоарите на 23-ия Световен петролен конгрес в Хюстън, съобщава AfterShock :

"В момента, когато "Газпром" започне да изпомпва повече газ за Европа, особено за Западна Европа, ще бъде по-сигурно при зимни условия", казал Вацлавский, цитиран от агенцията.
Той също така смята, че зимата в Европа ще бъде студена и трудна, с рекордно ниски заети газови хранилища, което провокира увеличение на цената на изкопаемите горива и газта.
"Балтийските държави искат Русия да ги спаси от замръзване" пише Сергей Савчук в :

Наскоро естонският енергиен оператор "Elering" се обърна към Русия и Беларус с молба за спешно увеличаване на потоците към балтийските страни и преди всичко към Литва :

Това се дължи на факта, че регионът изпитва сериозен недостиг на електроенергия, а цената на един мегаватчас на борсата Nord Pool наскоро надхвърли 600 евро – и няма тенденция да намалява". Интересна е историята на този сериозен недостиг на електроенергия.
"Забележително е, че Русия, представлявана от "Интер" РАО, вече се съгласи. Руските производители са готови да увеличат доставките до един гигаватчас, тоест да ги увеличат десетократно наведнъж, тъй като в момента потоците към балтийските страни не надвишават 100 мегаватчаса :

Един руснак от улицата, на когото му е писнало от просташката русофобия на Литва, Латвия и Естония, четейки подобни новини, навярно недоумява : защо да помагаме на онези, които градят своята държавност върху основата на омразата към всичко руско. Глупаво е да се отричат ​​политически и други тенденции в Балтийските страни, но, както почти винаги се случва в геополитическата игра, ситуацията има няколко нива, далечни последствия и няма прости решения".
По нататък авторът разказва историята на прибалтийската енергийна глупост : по пътя си към Евроколхоза, като доказателство за своята "максимална лоялност", "Балтийските страни започнаха самоубийствен експеримент за прекъсване на енергийните връзки с Русия и Беларус", като сред балтийската тройка политиката на Литва е особено радикална, глуха за гласа на разума и законите на физиката. Примерът е закриването на АЕЦ "Игналина" :
Разкъсвайки създаденият по съветско време енергиен пръстен БРЭЛЛ (Белорусия, Русия, Эстония, Литва и Латвия), Литва застраши енергийната сигурност на своите съседи и сестри.
В статията си "Мръсният газ на Русия предпазва Европа от замръзване" "Bloomberg" разказва за работата на "Газпром" и влиянието му за екологията и икономиката на Западна Европа.
Сондажна платформа на "Газпром" на газовото находище Ковиктинское близо до Иркутск, Русия, която доставя гориво на Китай :

Отбелязва и глупавото отношение на западноевропейските политици към енергетиката : "Царят на климата на ЕС се появи на видеоекраните в целия блок. Франс Тимерманс : носеше риза с цвят на бледа лавандула и очила с прозрачни рамки за интервю, в което говори за най-амбициозните зелени политики в света. "Става дума за това да се научим да живеем в рамките на планетарните граници“, каза той. "Това е преосмисляне на начина, по който живеем".
Работата на Тимерманс е да даде глас на европейската цел да стане първият климатично "чист" континент, път, който изисква нищо по-малко от пълна трансформация на гигантска икономика. Всеки аспект от ежедневния живот е засегнат от дневния ред. Но работниците на Газпром и тръбопроводите, които поддържат, остават извън обсега на мерките на ЕС за климата. Зеленият континент от десетилетия разчита на внос на газ от Русия за захранване на електрическите мрежи, за управление на фабрични пещи и отопление на домове".
Положени един след друг, тръбопроводите на "Газпром" PJSC ще обиколят Земята повече от четири пъти :

https://aftershock.news/?q=node/1041814
https://ria.ru/20211210/energokrizis-1762990609.html
https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:g2nJf1pVvikJ:https://www.bloomberg.com/features/russia-europe-gas-pipeline-climate-impact-2021/+&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg