21.01.2024г.

     Колегата блогър leonleonovpom2 в постинга си "Кой е приучил Българина да краде и да не работи" поставя интересния въпрос за порока "кражба" у българина.
Смятам че трябва да се направи уточнението "у съвременния българин", защото средновековния българин, и не само той, а всички племена и народи тогава са краднали.
Съвременният буржоазен българин се формира след Освобождението.
Започваме с класическия образ на буржоазния българин – бай Ганьо : "Ами, че ти отде знаеш какви са онези на касата? Прибере ти гюла завий си края нанякъде … Е, сетне? Какво правваш?".
Разбираме че бай Ганьо е наясно с порокът "кражба", може дори да е бил жертва на кражба, защото знае да се пази – Парен каша духа.
"– И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш …
– Ами че той нали беше затворен за кражба? – учудва се Бочоолу".
Ето, кражбата вече е разпространена в българското общество и се наказва от закона.
"– Не ми иде на ум … Ха, чакай, не беше ли то на Серсем Пеца копелето, дето обра черквата?
– Не е. Серсем Пециното е онова там, дето лежи до хайдук Бонча, а пък туй е на Данко Харсъзина внуче. Бай Ганьо го прати тука да следи тези хаймани да не би да ги подлъжат другите. Страшен хайдучага! Нали той открадна онази вечер един сноп от техните бюлетини.
– Браво!".
Смелата кражба, когато има полза от нея и уврежда интересите на противната страна, предизвиква одобрение и възхищение у определени буржоазни среди.
"Пише бай Ганьо, пише и зачерква, той е все недоволен от ядовитостта на своите стрели : крадец е за него нежна думица, той я зачерква и пише хайдук, но тая дума е станала обикновена, бай Ганьо добавя пладнешки и я съединява с едно фатален".
Така. Вече дотолкова сме свикнали с кражбите и краденето, че са ни станали делнични.
"До господина редактора на вестник  "Не му е времето".
А бе, кьорпе, защо си ме набедил във вестник "Не му е времето", че съм бил опозиция, а? Толкова ли ти стига ума? Хич бай ти Ганьо опозиция става ли бе, момче? Или ти какво си рекъл : чакай да сме по–малко, че да делим по по–множко. Не си прост ти, знам те аз тебе. Ама пак си прост, да ти кажа правичката. Сиреч, не си прост, ами малко аджамия падаш. За тия работи ти бачка си питай. Ти вчера, казва се, докопа кокала, а бачо ти от девет години насам го е заглозгал и няма ниет да го изпуща докрай време. Па знайш ли, момче, да ти кажа чистичката : има и за тебе, има и за мене. Народната да е жива. Аз като идех още за София, като депутация да молим онзи обесник да не си дава оставката, още тогава – помниш ли, на Враждебските ханчета? – още тогава разбрах, че не си е келепир да бъдеш опозиция. Ама, ще речеш, защо? Защо ли? Твърде просто : защото ще стоиш зад метлата, а хората ще си плетат кошничката. И какви хора! Все отбор–отбор юнаци, все учени, изпраксани. Напрежните наши бяха хептен дива работа. Крадяха гьоз–гьоре, насила, аджамийски, па си позволяваха и чапкънлъци, докундисваха на честта кое жени, кое моми, кое … А, момче, тъй ли е?", разказва за тънкостите на политическия живот в свободна България Алеко.
Това в буржоазна България.
А я да видим българинът в "Под игото" : "Марко имаше свой практически възглед за възпитанието. Човек малообразован, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по–силно се желае. По тая причина, за да ги заварди от наклонност към кражба, той поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите.
– Гочо, иди отвори севлевия сандък и ми донеси кесията с минцовете!
Друг път поръчаше на другиго :
– На, татовата, иди ми отчети от панерчето с жълтиците двайсет рубета, та да ми ги дадеш, като се върна – И излизаше …

*   *   *   *   *   *
Дяконът седна и впери очи в госта си.
– Трябва да внесем за пушките двесте лири непременно. Те са необходими за организацията. Ако не изтеглим тия пушки от К. утре, опасно е … Трябва да се намерят. И аз обещах на комитета, че ще ги доставя.
– Какво мислиш? – попита дяконът.
– Трябва да вземем тия пари от отца Йеротея!
– Как, от него да ги искаме?
– Аз не казвам това, той няма да ги даде сам.
– Ами?
– Казах ти, да ги вземем.
– Да ги откраднем сиреч? – извика дяконът.
– Да! Нему му не трябват пари, а на народното дело са необходими. Трябва да ги вземем – или откраднем, както щеш го кажи.
– Как, Огнянов, кражба?
– Да, кражба … свещена.
Дяконът гледаше изтръпнал Огнянова. Това предложение, което нагло противоречеше на честните му правила, го приведе до изумление. То щеше да го възмути, ако беше от другиго. "Кражба свещена!". Той пръв път в живота си чу подобно нещо – и от най–честния човек! … Тури се на мое място, и ще разбереш колко тая кражба е безбожна …
– Тя е свещена! …
– Не боиш ли се от грях вече? – каза Огнянов засмян.
– Ако има кражба свещена, има и грях праведен – отговори дяконът шеговито.
– Това е катехизисът на новото християнско учение – забележи Огнянов на вшутявка – и то е по–правото.
– В ада ще узнаем това".
А ето какво пише за кражбата в българското общество Иван Хаджийски в "Оптимистична теория за нашия народ" : "Нима могат да се изброят проявите на тогавашната честност и да се добави, че българите били крадливо племе по кръв? Заемите се сключваха в мазетата, между четири очи. Наистина, страхът от обир беше причината на тази тайнственост, но такъв начин на обезпечение бе възможен само при убеждението, че заетите пари ще се върнат сигурно и без наличността на писмени документи или на свидетели.
Вижте старите ни наказания за кражба. По старото славянско право за кражба се режеше ръка. В турско време обаче крадеца окичваха с крадените вещи и го развеждаха с музика и тъпани из селището. На недобросъвестните длъжници слагаха дамга на долната част на китката, та кога протягат ръка за нови пари, дамгата да служи като предупредителен знак. Прекалеността на тези наказания показва, че на кражбата се е гледало не като на едно просто отнемане чужда вещ, а като на едно изключително явление, говорещо за пълно нравствено разтление, което трябва да се бичува също с изключителни средства. Какво би станало, ако днес се гласува закон, по силата на който кражбата отново да се наказва с рязане на ръце? Та с дигане на крака ли ще бъдат гласувани по–следващите закони?
За масови кражби не можеше да се мисли и през време на патриархалния морал на Възраждането. Защо ще краде едно лице, когато можеше да има нужното чрез една проста молба, и то по дълга на взаимопомощ? Още повече : думата безработица тогава не беше позната на българския език.
Днес мнозина общественици са привърженици на доктрината на постното дробче. Във време на Възраждането първите ни "министри" отбелязваха като Левски в своите финансови отчети дори похарчените две пари за игла и конец, с които си кърпили раздраните от драките ризи. Дядо Станьо Врабевски след Освобождението върна на българската държава лирите на Тетевенския революционен комитет, останали у него преди заточението му в Диарбекир".
Като стана дума за "комитетски пари" – има един филм – "Грехът на Малтица", от 1985–та година, доста отнесен и объркан, като не малко български филми : Действието във филма се развива през 1878–ма година в малко градче през зимата. Съпругът на Малтица е съдържател на малко кафене и се занимава с революционна дейност. Малтица също се включва в борбата като комитетски куриер. За да не я заподозрят, тя става много мила с турците, което е причина да започват да я гледат с известно неодобрение и съмнение всички нейни съграждани в градеца. Предаден съпругът ѝ е убит от турците. След Освобождението Малтица отива в общината за да предаде комитетските пари. Там попада на общинския писар (Великият Георги Русев). Между тях се води следния разговор :
– Кого търсите?
– Ваша милост тук ли работи?
– Тука … Ако не ми се пречи.
– Аз няма да преча, искам само да попитам : Къде мога да предам едни пари?
– Какви пари?
– Комитетски пари. Мъжът ми беше комитетски куриер. Умря във въстанието, а парите останаха у дома.
– Много ли са?
– Да.
– Защо не си ги предала до сега?
– Тогава никой не ги потърси. Подире пак чаках доде стане българско, кому да ги дам сега?
– Ами можеш и на мен да ги предадеш. Ако са у тебе.
– Преброй ги

– Тия си ги вземи, тия са едновремешни. Не трябват. Готово.
– Писмо няма ли да ми дадеш?
– На държавата ги даваш, защо ти е туй писмо?
– Щото, хората приказват за мене.
– Че какво толкова има да приказват?
– Нищо! Ама те не знаят …
– Това е всичко госпожа!".
За кражбите в новобуржоазна България, които стават пред очите ни, знаем не малко

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=169&WorkID=4673&Level=1
https://chitanka.info/text/3753-pod-igoto/0
https://chitanka.info/text/37322-optimistichna-teorija-za-nashija-narod/6#textstart
https://www.youtube.com/watch?v=pxdXweiHsIk
https://www.dnevnik.bg/comix/snimka/4232676/

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Първо трябва да се дефинира, какво е кражба. Аз твърдя, че това е неправилно понятие. Имаш начин по който всеки един човек отнема от околната среда в своя полза. Отнемането се случва по най-различни начини, които на всичко отгоре се усъвършенстват. Т.е. това става посредством отделните видове труд. Които са част от йерархическата система - разделението на труда. Чрез него съвкупното общество отнема от базовата природа. Това кражба ли е?

След това под думата "кражба" се имат предвид много и различни неща. Т.напр. ти тука не си включил като кражба, примерно лихварството под държавна протекция. Даваш за пример, че заем трябва да се върна, но заемът е именно начин чрез който върховните работни места в йерархията крадат от тия под тях.

Съшо така имаш примерно монополно високи цени. Монополите са се появили, поради най-високостоящия монопол - тоя на държавната власт.

Всичките тези институционализирани кражби имат основно съотношение - колко отнемат. Над определен праг, могат да бъдат смятани за кражби. До определен праг могат да бъдат възприети, че не са кражби. Но тука има значение и какво точно правят върховните работни места. Така че стигаме до извода, че става въпрос за това, колко даваш на обществото и колко взимаш от него. Това обаче се отнася и за обществото като цялостен организъм, спрямо базовата природа. Когато обществото взима повече (когато е в растеж) това е кражба. Или по-точно може би е правилно да се каже, че това е заем - ще бъде връщан, кога дойде времето на мършавите крави (според съня на фараона и Йосиф в Стария завет).

Но стигаме вече до схващането, че когато човек работи срещу заплащане, има значение колко работи като количество и качество и колко получава. Ако получава повече, това е кражба.
Или тука можем също така да се сетим, че нашият народ има една точна поговорка, с която той осъзнава, това което в момента обясних "На баницата мекото, на работа лекото."

Тука вече идеме и до моментът, когато през соца, поради народната собственост; или ако щете държавната собственост над големи материални активи, цял народ, всеки един, но от позицията на работното си място, можеше да си присвоява допълнително. Това до някъде беше регламентирано. Т.напр. ако някой работи в плод и зеленчук, му се признава фира, определен процент. Но тоя процент е повече от реалната фира, и да речем около два килограма плодове тоя може да си взима почти всеки ден.

И колкото е по-нагоре в йерархията работещият в йерархията, толкова повече има възможност да си присвоява. От народната собственост, от държавната собственост. Или според някои масови схващания - от ничието. А всъщност, ничието е било също разпределено. Собствеността, частната собственост е работното място. От тая позиция всеки си присвоява.

И веднага омразите на всичко българско и родно ще кажат "Краде - комунистите са го научили да краде". Не. Няма начин да краде - от кого краде? Ако всички крадат, няма окраден. Няма потърпевш. Тука също така виждаме, че кражбата е нещо относително. През соца, всеки един отнемаше в своя полза през три ручейчета: Като редовна заплата, Чрез безплатни неща които му се полагат от къде ли не, И чрез възможността си да "краде" от работното си място.

И тука обаче имаше, така както и сега, една много сериозна обществена кражба - цялостният обществен организъм крадеше от базовата природа. Т.е. нарушаваше природния закон. А природният закон е тоя, който налага и правния/ респективно моралния, който е също правен.

Само ние българите всяко начинание започваме от Сътворението и затова тъпчем на едно място. Другите народи имат създадени и утвърдени понятия, на които се опират.
Конкретно за думата "кражба", има я в тълковния речник и там е обяснен смисълът.
При социализма нямаше юридически термин "кражба", наричаше се "присвояване".
Освен това вземането от себе си не е кражбя, краде се от чужда частна собственост, каквато при социализма нямаше. Нерегламентираното вземане от общото беше разхищение.

Не сме само ние българите, дето променяме дефиницията на понятията и същевременно сменяме названията на тия дефиниции (думите, термините). Поради което предполагам сега и ти, както и другите световни народи се самообъркваш.

Не било каражба, а се наричало "присвояване". Но също така и разхищение. Ама аз не ти говоря, как се е наричало. Изобщо имам предвид понятието. И ти обяснявам понятието.

Тука спокойно можеш да ме засечеш, че при соца е имало държавна собственост, па народна и било имало разлика.

При обяснението си за същината на понятието, като обществено отношение... и дори нещо което надхвърля общественото отношение - отношение между обществото и базовата природа, аз провеждам абстрактно разсъждение. Само така можеш да сфанеш. Ако не можеш да се откъснеш от клишетата и новоговора, който постоянно се сменя, с цел нещата да не се изясняват, подхождаш зубрашки.

Когато едно нерегламентирано вземане, което е било разхищение, защото е вземане от обществената собственост, не може да бъде пресечено от държавата, и до определена степен си е де факто практически позволено, тогава имаш закон, който не е закон.

Частна собственост по смисъла на същината на понятието, през соца в България имаше. И аз ти го доказвам с абстрактно разсъждение. Частната собственост, както съм казвал много пъти не може да бъде отменена. Да ме прощава другарят Маркс, който иска частната собственост да бъде отменена. Но не е казал как. А аз казвам, че това е невъзможно. Защото частната собственост произтича от работното място. Целият социум, цялата икономика е обществена собственост. Но тя се употребява чрез разпределението й. Между отделните членове на обществото. Т.е. частнаа собственост ти е работното място. Като под работно място имам предвид,най-широкият възможен смисъл, който е аналогичен на мястото което всеки човек обитава. И прочее, това място се споделя и от разни други организми, насекоми и прочее, които също така хазястват в някаква степен и реално, човекът, частен собственик, не е пълен господар.

Но тука правя разлика, разбира се, между де факто липсата на пълна власт и конкретното обществено отношение "частна собственост". Именно поради това, ти казвам кратко "Частната собственост, която Маркс иска да отменя, произтича от работното място в обществената йерархия."

При което всяко по-нискостоящо йерархическо ниво, се подчинява на работното място над него. Но най-високото работно място не се подчинява на нито едно работно място, което е над него и същевременно е част от разделението на труда (нисходящото йерархическо движение). Поради което частната собственост над най-високто работно място трябва да бъде отменена. И по-точно тя трябва да бъде уравновесена с обществена собственост над най-високото работно място. Това означава, да се организира правилно обратното възходящо йерархическо движение. Т.е. с думи максимално прости, като за прости хора - да бъде въведена правилна избирателна система, защото общественият контрол над върховното работно място е абсолютно тъждествен с нея.

Частната собственост над върховното работно място беше факт в България през соца. Факт е и сега. Няма никаква разлика.

Има разлика в други показатели/параметри и форми, но не и по горния.

Именно поради това се случи и т.нар. преход, който почна с т.нар. перестройка. Но думите, както ти рекох, нямат значение. Има значение същината.

"Частна собственост по смисъла на същината на понятието, през соца в България имаше", твърдиш ти.
Посочи частно предприятие, инициатива, фондация, земя и прочие.

Ако ше ме пращаш при казионната индоктринация, не е ясно, защо мрънкаш - нещо не си доволен от статуквото ли?

Предприятието представлява йерархическа система. Най-отгоре бе неговият директор, който беше големец - и така му казваха хората.

Предприятието, разбира се, както и сега е част от още по-голяма йерархическа система.

Вътре в предприятито, всяко работно място се заемаше от конкретен работник. Съответно от позицията на работното си място, всеки работник можеше да злоупотребява с частната си собствност над работното си място. Примерно ако си шофьор, точиш нафта и си я приватизираш - приватизираната нафта си е твоя частна собственост.

Но ти тука продължаваш да се бъркаш, защото изхождаш от неверната постановка на Маркс, че главната частна собственост е тая над средствата за производство. Което е аналогично на собственост над обществената база.

Добре де, но средствата за производство в едно предприятие са машините. Те не са в ръцете на директора на предприятие. В самото предприятие, директорът се явява надстройка. Но именно той е по-главният собственик. Не е работникът. И тука става въпрос за отношение. Отношението е йерархическо. В него има съотношения - доколко си господар (частен собственик).

Т.е. току-що ти дадох друго название на същото понятие. И това название разкрива какво е частна собственост, по-добре от понятието "частна собственост".

Може би въпросното понятие, което подменя същината се е породило от егоистичният страх, че някой ще ти вземе нещо. Но нещото, което си придобил си го придобил, защото си част от организирана група. А най-важното нещо за тебе, като част от тая група е именно твоето йерархическо положение. През него ти си взимаш по-добрите или по-лоши мръвки от това което групата е изкарала - съвкупния продукт на икономиката.

И тая йерархия си я имаше през соца. Има я и сега.

Как ли пък при социализма директорите са били собственици на машините?!
Можеше ли директорът да продаде машина, да не говорим за цялото предприятие, ако им е бил собственик, както казваш.

Е що - що само една машина? Продадоха ги всичките. За скрап. Вкл. чисто нови машини - австрийски, японски всякакви.

Същото стана с оръжията в армията, реакторите на АЕЦ.

Как си мислиш, че стана всичко това, ако не можеха?

Върховните собственици на това материално богатство можеха. А върховните са още по-нагоре в йерархията. И аз ти говоря че частната собственост е относителна. И че най-важните собственици, не са долу в базата; а са горе в надстройката. Където обаче не ги дири Маркс.

Когато тия отгоре, най-главните собственици на йерархията решиха да продават продадоха.

НО за да продадат машините е трябвало първо да ги придобият. Няма как да продадеш нещо, което още не притежаваш. Времето на соца беше време да се събира и съгражда (по Еклесиаста). Времето след 89та беше време да се събаря и да се пилее. И двете фази бяха по решение на собствениците - но най-главните. А директорите, аз ти ги обясних, като част от още по-голяма йерархия. Относително работниците са по-главни собственици. Но в сравнение с държавната власт са подчинени.
Не знам, защо изобщо ме питаш, дали могат да продават? Аз не съм казал, че те трябва да могат да продават, за да са собственици. Чел си някакви индоктринации днешни. И заблуждаващи.

Собственикът както и да си го представиш е оня който може да взима решения. На днешно време ти виждаш, че има собственици на машини. И смяташ, че те могат да ги продадат, понеже никой не им забранява. Но дали им е изгодно? А пък от друга страна, запазването на машините може да е губещо. И са в цуг цванг. А па за да са в цуг цванг, една от главните причини е държавното управление, финансите, източването на територията на едро от реални ресурси. Кой го прави това? По-главните собственици.

През соца един директор не е имал нужда да продава машините, защото е имал всичко и е стигал до него по други начини.

Прочее, знам за случаи, един работник изнасял метални тръби и си направил количка.

Дали шефът на предприятието може да изнесе машина на части и после да я продаде? Маркс ти обяснява, че експроприацията на капиталиста представлява експроприация малко по малко - през принадената стойност. Която е абстрактна стойност. Т.е. сведена е не до машина или нещо друго, а до количество стойност. По тоя начин по-едрите капиталисти експроприира по-дребните. А нали уж те са частни собственици - е да ама ги експроприират малко по малко.

После идеме до хипотетичния момент в който имаш само един капиталист в света, който е собственик на всичко. Всъщност той не е собственик на всичко, той е собственик, както ти казах само на работното си място и инструментите с които борави. Но ти смяташ, че е собственик на всичко. И че може да го продаде. Е добре - може ли той, да продаде света? Как ще го продаде - на кой? За да има реална размяна, трябва да му бъде предложено поне приблизително като еквивалентна стойност нещо подобно. Но няма втори свят - планетата е една.

И капиталистът собственик на всичко не може да изконсумира сам всичко. Той е само върховен организатор на обществената дейност. Работното му място е неговата реална частна собственост. Цялата дейност която обществото извършва е дейността на много хора. Да - и много хлебарки. И те са собственици на своята част от света.

"Продадоха ги всичките. За скрап" – Е, кой ги продаде? – ами Мистър 10%.
И от къде ги изсмука "Върховните собственици на това материално богатство"?
Кажи конкретно някой.

kvg55, що си не преговориш за Котаракът в чижзми, там къде е карал косачите и жетварите да казват, че ливадите са собственост на маркиз дьо Караба. Чист блъф.

Еми да - мистър 10%. Ама тва е държавна собственост май все още. Както е било и преди 89та. Имало е възможност за такава злоупотреба и тогава. Но не е бил дошъл момента да се възползват. И когато ударил часът, променили закона, наговорили се - тия отгоре. Собствениците де.

Но ти си мислиш, че господин 10% е нещо повече от също така подчинено йерархическо ниво? Работата е много по-дебела. Много по-нагоре - при Горбачов. И даже над Горбачов. Там са собствениците на соца, на социалистическа България. Те взеха решението, кога да настъпи момента в който не само мистър 10% да продава - имаше доста неща, които продадоха и кметовете. А така също и директорите. Но всеки според йерархическото си място.

Конкретно някой да казвам - не знам що си мислиш, че конкретните имена имат някакво значение. Конкретни имена бол - но друг ще ти ги каже, и списък дълъг и предълъг ще ти извади. Това не е тайна. А аз лично не ги знам.

Аз ти обяснявам системата, механизмът на обществената организация. Какъв е по същество и къде е сбъркан по същество. Като бъде оправен механизмът, конкретните хора ще се подредят правилно. Сега са подредени неправилно.

"Ама тва е държавна собственост" – Каква държавна собственост бе, човече?
Нали има "Върховни собственици"?

Виж кво си казал сам, човече!



Няма частна собственост през соца. Това го казваш ти (не аз, аз казвам че е имало). След това казваш, че директорите на предприятия, не са били частни собственици.

Та твоите схващания очевидно са ония които са били през соца. Следователно ти смяташ, че е имало държавна собственост. И/или народна собственост.

Съответно ти твърдиш, че директорът не може да продаде машините. Защо - защото СПОРЕД ТЕБЕ, А НЕ СПОРЕД МЕНЕ, той не е собственик. Частен собственик, нали така?

Е, аз ти обръщам внимание, че ги продадоха. Верно след 89та, но собствеността е все още държавна; или пък народна (за мене, както ти казах, това са различни думички обозначаващи едно и също) - и ги продадоха. При това за скрап.
Т.е. продадоха ли ги? Т.е. твърдението ти, че не може да бъдат продадени не е верно. Вкл. от директорите, които също имат дял в деянието и бонуси от него.

...

И ти след това скачаш срещу М-р 10%. Можеш и срещу Горбачов, защото от него тръгна всичко. А по същество това е просто "раз-два". Със закон де юре налагат забрана на частната собственост (което е невъзможно да стане де факто). Със закон я връщат и разрешават някакъв "свободен пазар". Не схащаш ли, че инициативата не е у частните собственици, а е у държавата. Иди ми дойди ми - сега обявява държавата частна собственост, а преди това обяви пак държавата народна.

Та все в тоя ред на мисли, ти осъзнаваш ли, че в ситуация/система, при която съществуват огромни материални ресурси, вкл. средства за производсто, които се водят формално обществени, народни; а пък де факто са в ръцете на тия които управляват, е много лесно, тези ресурси да бъдат присвоени от същия тоя елит. Или пък директно да бъдат изхвърлени в канализацията. И никой от т.нар. "народ" няма да каже "копче". За народа това беше чуждо, държавно.

Много по-трудно е било да се национализира след 44та. А през 89та, даже с песен го приехме това унищожение и тоя грабеж, защото болшинството българи хем не се чувстваха собственици, хем си мислеха че сега ще участват някак си и те в приватизацията, а доста хора бяха и реституирани. Повечето със земя.

Благодаря за вниманието, Краси!
Определението за кражба е просто и не е нужно да се прибягва до услугите на философията относно него!
Кражбата е резултат от желанието да притежаваш нещо
чуждо, без да си получил разрешение от собственика!
Защото много го искаш! Крадец е формулиран точно така на френски!
Крадецът е простак, какво значи за него някаква си философия? За какво може да му служи тя в краденето?

А сиктир, моля ви се!