14.01.2024г.

     Британия и Съединените щати нямат постоянни съюзници, а само вечни интереси, както се вижда от миналото и настоящето.
На 22–ри юни 1941–ва година, само часове след като нацистка Германия напада Съветския съюз, тогавашният британски министър–председател Уинстън Чърчил произнася радиообръщение, заявявайки своята твърда и непоклатима решимост да подкрепи СССР в справедливата му борба срещу агресията на Хитлер.
Уинстън Чърчил : Излъчване за съветско–германската война, (22 юни 1941 година) 

"В 4 часа тази сутрин Хитлер нападна и нахлу в Русия. Всичките му обичайни формалности на вероломство бяха спазени с щателна техника … Имаме само една цел и една единствена неотменима задача. Решени сме да унищожим Хитлер и всяка следа от нацисткия режим. От това нищо няма да ни обърне. Нищо. Никога няма да преговаряме; ние никога няма да преговаряме с Хитлер или някой от неговата банда. Ще се бием с него по суша; ще се бием с него по море; ние ще се бием с него във въздуха, докато с Божията помощ не освободим земята от сянката му и не освободим хората от игото му … Всеки човек или държава, които се борят срещу нацизма, ще получат нашата помощ. Всеки човек или държава, който марширува с Хитлер, са наш враг … От това следва, че ние ще окажем всякаква помощ на Русия и на руския народ. Ние ще призовем всички наши приятели и съюзници във всяка част на света да поемат по същия начин и да го следват както ние, вярно и непоколебимо докрай. … Ние предложихме на правителството на Съветска Русия всякаква техническа или икономическа помощ, която е в нашата власт и която вероятно ще им бъде от полза … Следователно опасността грозяща Русия е наша опасност и опасност за Съединените щати, точно както каузата на всеки руснак, който се бори за своето огнище и дом, е каузата на свободните хора и свободните народи във всяка част на земното кълбо.
Това е нашата политика и това е нашата декларация", казал тогава сър Уинстън

Оттогава са изминали повече от 80 години. Но дори и през непрогледната мъгла на времето и британската политика, ясно се вижда постоянната наглосаксонска мотивация : Великата европейска война, която се води от някой друг до пълно изтощение на противоборстващите страни и която обещава на наглосаксонците големи геополитически печалби, е сто процента в съответствие с древния принцип "Разделяй и владей!", възприет отдавна от британската корона.
И Британия през юни 1941–ва година нямаше причина да не иска тази война, още по–малко да я предотврати. Ето защо Чърчил толкова пламенно и буквално веднага обяви в пълен кариер подкрепа за СССР. Освен това изборът му в полза на Русия няма нищо общо с личните му симпатии и антипатии. Тука действително имаме : "Нищо лично, просто бизнес!".
Сър Уинстън в същото изявление даде да се разбере, защо изборът му падна върху Русия. Той просто смяташе съветските народи и руският в частност за слаби хора и войници и беше уверен, че без подкрепата на наглосаксонците Хитлер лесно ще смаже СССР.
"Виждам също така скучните, надупчени, послушни зверски маси на хунските войници, които се промъкват като рояк пълзящи скакалци. Виждам немските бомбардировачи и изтребители в небето, все още раздразнени от многото британски бичове, толкова щастливи да открият това, което смятат за по–лесна и по–безопасна плячка. И зад този блясък, зад цялата тази буря, виждам онази малка група злодеи, които планираха, организираха и пуснаха този катаракт на ужасите върху човечеството", видял британецът.
Чърчил очевидно се чувства неудобно да изложи новия си съветски съюзник като слаб и затова се крие зад мнението си за нацистите. И ако самият той не е мислел така за СССР, едва ли тези думи щяха да намерят място в неговата пламенна реч в подкрепа на Съветския съюз.
И британският министър–председател съвсем не беше сам в безразсъдната си подкрепа за най–печелившата война за наглосаксонците. Такова беше мнението на почти цялата политическа общност на Далечния Запад по това време, както в самата Британия, така и отвъд океана. Изключително циничното изказване по същия въпрос на тогавашния [us]американски сенатор от Демократическата партия и по–късно президент на САЩ Хари Труман, който веднага след Чърчил на 24 юни 1941 година, но още по откровено очертава наглосаксонските приоритети в голямата европейска битка, е останало завинаги в историята : "Ако видим, че Германия печели, трябва да помогнем на Русия, ако Русия печели, трябва да помогнем на Германия и нека се убиват колкото се може повече, въпреки че не искам да видя Хитлер победител при никакви обстоятелства. Никой от двамата не мисли нищо за дадената дума"
(If we see that Germany wins, we should help Russia, if Russia wins, we should help Germany, and so let them kill as much as possible, although I do not want to see Hitler victorious under any circumstances. Neither of them think anything of their pledged word), изцепил се Хари.

Факсимиле от първата страница на The New York Times с думите на Труман

Така да се каже, Хари Труман, във връзка с конкретната историческа ситуация, е изразил друг също толкова фундаментален и непроменен принцип на традиционната наглосаксонска политика в продължение на много векове, който се е превърнал в общ афоризъм благодарение на британския министър–председател от средата на ХIХ–ти век лорд Палмерстън : "Англия няма вечни съюзници и постоянни врагове – нейните интереси са вечни и постоянни".
(Следователно, казвам аз, това е доста ограничена политика, да се представя тази страна или това, което означава, като вечни съюзници или постоянни врагове на Англия. Ние нямаме вечни съюзници и нямаме постоянни врагове. Нашите интереси са вечни и постоянни, и тези интереси са наши задължения, които трябва да следваме), са точните думи на лорда.
Изминаха повече от 80 години от пламенните клетви и циничните признания на гореизброените наглосаксонски политици от двете страни на Атлантическия океан. И днес имаме още една причина да се убедим във вечността и постоянството на западните геополитически интереси и също толкова хроничното наглосаксонско непостоянство в избора на съюзници. Или по–скоро едната от двете страни винаги е предназначена да бъде заклана в името на тези много специфични интереси.
И характерното е, че независимо от избора на страната в конфликта, логиката на този избор съвпада дори в детайли. Последния път те решиха да помогнат на СССР, защото го смятаха за страна, обречена на поражение. Това по никакъв начин не ги устройваше, тъй като за пълното осъществяване на наглосаксонските планове за световно господство беше необходимо максимално взаимно отслабване, а още по–добре взаимно унищожение на двата очертаващи си най–мощни съперника тогава.
И днес един британски министър на външните работи (бивш британски министър–председател), Дейвид Камерън, обявява още един безкомпромисен британски избор в новата голяма европейска битка, която вече започва (Само че Украйна не е Нацистка Германия).
(Ако ще задника си да съдере, британският лъв ще клечи "сам върху мъгливия си остров") 

И тъй като Русия този път доказа на практика, че в никакъв случай не е най–слабата страна в тази конфронтация и задачата за създаване на най–благоприятни условия за взаимно унищожение на двете страни изисква приблизително равенство на техните сили, британският министър на външните работи съвсем очаквано обявява пълна подкрепа за тези, които смята за слаби. Тоест Украйна и нейните европейски партньори.
И отново звучат съвсем чърчилови заклинания за вечна вярност и "любов до гроба". Не се уточнява на чий персонален ковчег ще се положат цветята, но става ясно, че не е британски.
"Работа на най–силните поддръжници на Украйна, към които бих казал, че Обединеното кралство по право принадлежи, е да направят всичко възможно, за да поддържат този въпрос възможно най–високо в дневния ред", обяснил политиката на UK към Незалежната Дейвид.
Запитан за възможността президентските избори в САЩ през 2024–та година да навредят на подкрепата на Запада за Украйна, Камерън каза, че е уверен, че Обединеното кралство може да осигури дългосрочния си ангажимент, тъй като по този въпрос е изключено "разногласие в британската политика". Докато в [us]американската политика и в някои европейски страни има малко повече противоречия. "Ние сме готови да подкрепим Украйна през 2024–та, 2025–та, 2026–та, защото това е абсолютното предизвикателство за нашето поколение", заявил той.
Според Камерън Британия, заедно с другите западни съюзници на Украйна, трябва да увеличи военното си производство, за да отговаря на нарастващата тенденция Русия да се превръща във военновременна икономика. Комбинираният БВП на проукраинската коалиция "изпреварва Русия 25 към 1, така че не би трябвало да е невъзможно да стъпим на достатъчна индустриална основа", за да се конкурираме с нарастващата сила на Русия, изтъкнал Камерън.

Министърът на външните работи на Обединеното кралство : Подкрепата за Украйна ще продължи години наред и няма да бъде предмет на спорове, както в САЩ

Тук имаме право да се удивляваме : как стана така, че убедителното 25–кратно превъзходство на "проукраинската коалиция" над Русия доведе до фактическото поражение на украинските въоръжени сили в неуспешната им "контранастъпателна атака" през лятото на 2023–та година, и на които цялата военна помощ на тази коалиция помогна като на мъртвец компрес? И може би това е причина да разгледаме по–отблизо западното PR–счетоводство, според което Западът винаги е пред останалите, а всъщност не може да се справи дори с афганците и хутите, да не говорим за Русия. Високите адвокатски хонорари и милиарди долари в борсови спекулации, които надуват баснословния им БВП, не могат да направят нищо, за да променят фаталната им неспособност да произведат дори един нов танк за 15 години.
Като пренебрегнем някои дребни подробности, тогава имаме всички основания да констатираме почти пълно историческо dеjа vu : Наглосаксонците отново работят усилено, за да официализират следващия голям европейски двубой. В същото време самите те по навик остават в ролята на секунданти, ограничавайки се главно до уверения за пълна подкрепа и още един "Lend–Lease" на страната, която смятат за по–слаба. Те се нуждаят от това, за да максимизират удължаването на конфликта и да постигнат най–разрушителните резултати по време на неговия ход, което ще осигури на самите наглосаксонци безпрепятствено пристигане на празника на победителите и в същото време възпоменанието на победените, където те отново ще диктуват своите условия на целия свят. Това е план, който в основната си същност е толкова вечен, колкото и самите наглосаксонски интереси.
Юрий Борисов в Аналитический портал «Фонд стратегической культуры»

Е, скритият замисъл за уж "безкористната помощ" на наглосаксите за Съветския съюз във Втората световна война лъсна като тиганче на месечина в Незалежната.

https://www.fondsk.ru/news/2024/01/11/evropa-protiv-rossii-dezhavyu-idealnoy-voyny-anglosaksov.html
https://www.jewishvirtuallibrary.org/churchill-broadcast-on-the-soviet-german-war-june-1941
https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%BF%D1%8A%D0%BB
https://news.yahoo.com/uk-foreign-secretary-support-ukraine-082439349.html?guccounter=1

© Красимир Говедаров, Главен експерт

.. но струва ми се, че червената "топлина" от Русия взе да им припарва под дирниците.

Явно е.

Англия с какво се е променила. Русия стана такава от страна советов.
Относно БВП на проукросглобката. Едно гадже казваше - не е важно колко ти е голям, а как го ползваш.
:-)))

Хи–хи–хи!
Поредна класическа мъдрост : "Едно гадже казваше – не е важно колко ти е голям, а как го ползваш".
Записвам си я в лексикона.