14.01.2024г.

     При търсене в Google–то на "Когато се събаряха паметниците" излизат такива едни информации :
– Събориха паметника на граф Игнатиев във Варна … Неизвестни лица са изкривили металните планки в основата на бюст–паметника, откъртили са го с лост и са изтръгнали винтовете, които са придържали скулптурата към постамента;

– Кеворк Кеворкян : Събарят паметници с надеждата да си изпросят някакво внимание от Историята. Няма да дочакат това. Ще си останат просяци. Просяци, сгушени сега край други паметници – в очакване на милостиня от тях. Иван Костов се е свил (Ха–ха–ха! От мъка) на стълбището пред Националната галерия и наблюдава, как се опитват да бутнат мавзолея на Георги Димитров. "Никой не се е лигавил повече от нас с Историята. Затова сме тук";
– Започва демонтаж (Демонтаж ли?) на Паметника на Съветската армия. А Альоша кога?;
– Новият връх на безумието на бг ватенките : Ужас, ще събарят Шипка! "Безродниците искат да съборят и Шипка!", "Национални предатели – няма да ви позволим!", "Да прекратим поругаването на паметниците на нашите освободители". Публикации в този дух напълниха социалните мрежи през последните дни.
Коментарите са по повод "новината", че соросоидите – либералните екстремисти – антибългарите сега са решили да съборят паметника на връх Шипка и да затрият спомена за това че Русия ни е освободила от петвековно робство;
– Петър Волгин : Войната с паметниците като антикултура. След като българските управляващи започнаха да събарят Паметника на Съветската армия, станаха кристално ясни две неща. Първото е свързано с чисто политическата конюнктура. Управляващите явно са решили, че от всички неща, които до скоро обещаваха, всъщност са в състояние да изпълнят само едно – да съборят този паметник. Всичките им останали тържествени обещания – да премахнат корупцията, да разградят порочния модел на досегашното управление, да се погрижат за подобряване на живота на българските граждани – отиват в графата "по–нататък" (Ха–ха–ха! "А баща ми ще ми купи колело. Друг път. Сега няма пари"). Освен това, изглежда, че представителите на днешната власт се надяват, разрушавайки паметник, свързан с Русия, да натрупат още актив пред Посолството. Второто нещо, което се налага като извод, след като започна събарянето, е, че настоящата власт има остър дефицит на култура;
– Гого Папионков : На МОЧА трябва да остане градинка … МОЧА е паметник на победата на Русия над България (Над фашизма в България и въобще в Европа бе, фашизоид. Не е глупак, както си рекох първоначално. Завършил философия през соца като Минчев и други отрепки);
– Явор Дачков : Паметникът [на Съветската армия] беше бутнат по инициатива на ДБ с активното участие на Ивайло Мирчев и Георги Чичков (заместник–областен управител от ДБ, който преди това беше известно корумпе от ГЕРБ) и със съгласието на Кирил Петков и неговите хора в ПП;
– Цигани обезкостиха цял завод в Септември – Социалистическата гордост днес е разграден двор. Орди цигани задигат каквото им падне от бившия завод за стоманени тръби край Септември. Ромите крадат ламарини, желязо и стоманени конструкции. Разграбена е и административната сграда, откъдето отмъкват бюра, маси и столове, информираха от кметството във Варвара

–  През далечната 1999–та година, на 21–ви август по личното нареждане на тогавашния син вицепремиер Евгений Бакърджиев мавзолеят, приютил няколко десетилетия мумифицираното тяло на Георги Димитров, бе взривен. Валяка, както наричаха синия вице, докара машините в центъра на София. Категоричният му аргумент бе, че не може на пъпа на града да имаме за емблема сграда, която разделя нацията. На 21–ви август 1999–та първият тътен разтърси София. Опитът обаче се оказа неуспешен. Детонацията успя единствено да наклони сградата. Взривовете продължиха няколко дни, докато бастиона на тоталитаризма бе съборен окончателно на 27–и август. На детонацията присъстваха тогавашният премиер Иван Костов и столичният кмет Стефан Софиянски

– 6 дни строят, 7 дни събарят мавзолея на Георги Димитров;
– "Леле, ега ти и резила. Те само го гътнаха на една страна"

– Пловдивските съветници от ИТН са внесли предложение в местния парламент за провеждане на референдум за съдбата на паметника Альоша, съобщи сайтът "Под тепето". Въпросът е формулиран така : "Да бъде ли реализирано преместване на паметника на Съветската армия, по–известен като "Альоша", издигащ се на върха на хълма Бунарджик в Пловдив?".
Идеята е отговор на предложението от вчера на ДБ за преместване на монумента в Музея на социалистическото изкуство в София – директно, без допитване, до края на годината. Референдумът цели отрицателен резултат. А и ще позволи на местните политиците да не поемат отговорност, тупайки топката, великодушно предоставяйки думата на народа 

Така е днес в буржоазна България.
А как е било в социалистическа България? :
Не мечтая
безсмъртие
и пътища леки, а ватенка топла
за зимния ден – Безсмъртно
нека остане
навеки построеното тук
от мен!

По дланите
мазолите болят –
Завършихме
кофража на завода.

Ние вярвахме.
Ние мечтахме.
Всяка тухла редихме
с любов!
Погледнете! –
докрай издържахме! –
Корпус 206 е
готов!

Потомци, вий напразно ще се ровите,
докрай едва ли ще узнайте вий,
когато се наливаха основите –
какъв живот живяхме ний!
О, колко трудности за нас дойдоха!
Завидна беше нашата съдба!
Ний не живяхме дни, епоха –
борба живяхме ний, борба!

Паметникът на поета с ватенката в Димитровград

Роден е на 4–ти декември 1933–та година в Средец в полите на Странджа планина. През 1957–ма година става член на БКП. Участва в строителството на големи промишлени обекти като Азотноторовия завод в Димитровград, комплекса "Марица изток", металургичният комбинат "Кремиковци" (1961–1974) и заводите в Троян и Ловеч. Освен това участва в строежа на обществени сгради като зала "Фестивална", сградите на Българското радио и 25-етажния Дом на профсъюзите на столичния площад "Македония", покритите тенис кортове в Парка на Свободата. От 1972–ра до 1974–та година е директор на Завода за метални конструкции. През 1974–та година е избран за секретар на Централния съюз на българските профсъюзи. Остава на този пост до 1990–та година. С указ № 882 от 30–ти август 1969–та година му е присвоено званието Герой на социалистическия труд на България. От 1971–ва до 19–ти декември 1977–ма година е кандидат–член на ЦК на БКП, а от 19–ти декември 1977–ма до 1990–та година е член на ЦК на БКП. Издава четири книги : "Кръвна група", "Зърно и плява", "Чаша носталгия" и "Пълно за празно".

Той е Легендарният строител Георги Карауланов 

Ето част от едно интервю на Мариела Балева с Георги Карауланов през 2014–та година :
– Вие сте герой на социалистическия труд. Как изглежда днес едно такова звание?
– Сега не може да има такова звание, защото днешните герои не са на труда, а на кражбите и на далаверата. Това е голямата разлика. Едно общество, за което е валидна парата, не може да издига в култ труда и да изтъква тези хора, които се трудят. Те възприемат това като дар на простака, който си прави печалбите.
– Тръгнали сте на работа още 15–годишен, били сте на всички най–големи обекти, започнали сте ги и сте ги построили – Азотноторовия завод в Димитровград, "Мариците", Троян и Ловеч, "Кремиковци" …
– (Тежко мълчание) Не искам, мойто момиче, да говоря за това, сърцето ме боли и може да се пръсне … Искам да го напишеш, както го казвам : идиотът бандит руши, а човекът строи. Тези, които разрушиха "Кремиковци", другите заводи, мавзолея, които разрушиха България, те са идиоти … Чудя се как в едно общество за толкова кратко време се народиха толкова много идиоти. В това число и бивши комунисти … На много спомени се усмихвам, не са един или два. Но когато се сетя за едно недоразумение, ме избива голям смях. Тъкмо бяха публикувани "Тезиси за младежта" с автор Тодор Живков и по този повод на "Кремиковци" ме намери млад журналист, който ме помоли да поговорим по въпросите, особено частта за раждаемостта. "Бихте ли увеличили след този повик броя на децата си? ", попита ме той. "Стигат ми две деца, но ако бай Тодор настоява, кажете му, че съм готов на дъщеря му да направя колкото иска!". Журналистът почна да се смее, хвана придружаващия го за ръка и си тръгна, без да каже дума, разказва авторът на "Кръвна група" и "Зърно и плява" 

https://www.ploshtadslaveikov.com/saboriha-pametnika-na-graf-ignatiev-vav-varna/

https://www.informiran.net/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8/
https://www.flagman.bg/article/308862
https://offnews.bg/obshtestvo/noviat-vrah-na-bezumieto-na-bg-vatenkite-uzhas-shte-sabariat-shipka-815768.html
https://epicenter.bg/article/Petar-Volgin--Voynata-s-pametnitsite-kato-antikultura/335470/11/0
https://istinata.net/%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%B4%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B4%D0%B1-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D0%B0/
https://lupa.bg/news/gogo-lozanov-mocha-e-pametnik-na-pobedata-na-rusiya-nad-balgariya_270723news.html
https://blitz.bg/kriminalni/tsigani-obezkostikha-tsyal-zavod-v-septemvri_news178376.html
https://lupa.bg/news/evgeniy-bakarjiev-vzrivih-mavzoleya-s-udovolstvie-i-ot-sarce_19861news.html
https://dnes.dir.bg/comments/mavzoley-georgi-dimitrov-26235961
https://jivkokonstantinov.com/vzriviavaneto-na-mavzolea-na-georgi-dimitrov-video/
https://www.youtube.com/watch?v=T879GHCez2Y
https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/zadava-se-referendum-za-alosha
https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=212&WorkID=2507&Level=1
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2
https://trud.bg/%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%82/

© Красимир Говедаров, Главен експерт

най–долнопробните варвари рушат паметници!

:( Това, че си включил Пеню Пенев в тази глупотевица говори колко ти е акъла. Едва ли Пеню Пенев се е самоубил, сияейки от щастие по строежите на социалистическите индустриални недоразумения.

Рушителите на съвременна България... Идиоти!...

Демократични атлантически талибани.

Умното си е умно – Понеже си по–глупав от мен, не притежаваш експертизата да квалифицираш писанието ми като "тази глупотевица".
А Пеньо Пенев не е бил глупав, тъп и невежа като теб – казал е и други неща :
"И аз бях раснал с чесън и чорбица бобена.
И аз на своята софра съм нямал хляб.

Кой? Враговете ни? Как хитро се преструват!
С ласкателство коварно те ще те тешат.
Когато сам останеш, уж въздишките ти чуват,
когато затъжиш, с теб двойно уж тъжат.
С тревогите ти лицемерно се тревожат
и после в зла интрига ще те уплетат.
Днес чаша в кръчмата ще ги предложат,
а утре подир фуста ще те отклонят.
Насред път за да могат да те спрат –
небето и земята ще сберат!

– Не е ли днеска празна пещера човекът,
където лозунгите хвърлени отекват с екот
на дните в шеметния бързотек?

И друговерец аз не станах,
макар надзъртах в чужди дом през старата ключалка.

Вий, хлебоеди, слушайте!
И аз съм хлебоед загрижен за цената на брашното;
и аз търча за лук и зеле и вардя в магазина своя ред,
следя и аз тиража на спорт–тото.
Но смелите мечти, възвишените цели
нима са в зелето и печелившия билет?
Да гледаш в седмицата два–три пъти мач,
да тръпнеш цял, че можел някой си играч
и с левия, и с десния си крак да ритне топката така и еди–как –
в това ли са високите стремежи, идеалите?
Това ли е на времето голямото вълнение?
Не с тоя лучен дъх и тотомания ти,
мое мъдро, мое храбро поколение,
изграждаше заводите,
централите
и белите грамадни здания!

По дяволите! –
празношумният пазар на суетата празна! –
На тоя свят
за мач и вкусничка чорба не съм дошъл!
Възседнал валяка грамаден на епохата желязна,
аз ида с громол
на деня по острия чакъл.
На мойта съвест новото правителство реши :
не са за мен
съблазните минутни, когато пак
човешкото сърце крещи на дните смутни в шепите барутни!
Ще има пак звезди ... и кучета ... ще има,
виещи към тях ... като преди.
Яснее този мирен ден отвъд. На път!
Човекът е човек тогава, когато е на път!".
Връщането на буржоазния манталитет след Априлския пленум уби Пеньо.

Да, обществено опасни идиоти.

Но Бог е винаги по-силният. Моля се да ни вразуми,
да ни даде сили- имало е много злини, издържали сме!

Сега си изясних защо някои искат да ни изкарат хуни и се гордеят с хунски произход?
Ами, за оправдание е за поразиите, които правят!
Преди турците се учеха от нас, промишлеността ни работеше за тях!Колони от тирове идваха за продукцията й!
Сега, вече сме на хранилка при тях, за сирене, кашкавал, домати!
За всичко!
Това е най- сигурният начин да се върнем в лоното на Османската империя
Негодниците даже предприемат изпреварващ ход, в стил чорбаджии от старо време
Рушат паметници на тези , станали причина да имаме държава!
Вероятно, с надежда за отплата!

Колкото бяха строежи, толкова ще са разруха и грабежи... докато се събудим.
:-)))

Ще, еми, ще ни вразуми. Летим весели и щастливи към пропастта.

Може и да не сме хуни, ама аз имам една стара мисъл още от социализма, че сме дошли тука с огън и меч и затова продължаваме да рушим.

Щем, ще се събудим, когато ни припари на задника.

:) :) Знаеш ли - да ме учиш ти мене кой е Пеню Пенев и какво е написал е доста юнашка инициатива. Дерзай, другарю - може и да поумнееш някога, ама не ми се вярва!

Не те уча, бе. Ти знаеш всичко. Просто те подсещам да си препрочетеш Пеньо.