03..01.2023г.

     Виктория Нюланд е известна персона. Робърт Каган не е чак толкова известен по света. Господинът е старши сътрудник на Стивън и Барбара Фридман в института Брукингс; работил е в Държавния департамент; съветвал е най–антируските кандидати за президенти Джон Маккейн (републиканец) и Хилари Клинтън (демократ); постоянен защитник на необходимостта от външна въоръжена агресия на Съединените щати; един от архитектите на войната в Ирак, тъй като именно Каган е демиург на обвиненията, че Саддам Хюсеин е замесен в терористичната атака срещу СТЦ в Ню Йорк на 11–ти септември 2001–ва година.
Но най–важният факт от биографията му е, че е съпруг на Виктория Нюланд, а "В триумфалния поход на жената интелигентният мъж заема мястото на състезателен кон, а глупавият – на товарен". За да разберем, какъв кон според дефиницията на Станислав Врублевски е Робърт Каган, предлагам да се запознаем със статията му "Свободният свят, ако можете го запазете; Украйна и американските интереси" във Foreign Affairs 
 

И така, четем : "Преди 24–ти февруари 2022 година повечето американци бяха съгласни, че Съединените щати нямат жизненоважни интереси в Украйна. "Ако има някой в този град, който да твърди, че обмисляме да влезем във война с Русия заради Крим и Източна Украйна", каза президентът на САЩ Барак Обама в интервю за The Atlantic през 2016–та година, "той трябва да го каже". Малцина го направиха.
И все пак консенсусът се промени, когато Русия нахлу в Украйна. Изведнъж съдбата на Украйна стана достатъчно важна, за да оправдае харченето на милиарди долари ресурси и издържането на растящите цени на газа; достатъчно, за да се разширят ангажиментите за сигурност в Европа, включително включване на Финландия и Швеция в НАТО; достатъчно, за да превърнат Съединените щати във виртуална съвоюваща страна във войната срещу Русия, като последствията все още не са видими. Всички тези стъпки досега се радват на значителна подкрепа както в политическите партии, така и сред обществеността. Проучване през август миналата година установи, че четирима от всеки десет американци подкрепят изпращането на американски войници, за да помогнат за защитата на Украйна, ако е необходимо, въпреки че администрацията на Байдън настоява, че няма намерение да го прави.
Инвазията на Русия промени възгледите на американците не само за Украйна, но и за света като цяло и ролята на Съединените щати в него – Съединените щати се присъединиха към война срещу агресивна велика сила в Европа и обещаха да защитят друга малка демократична нация срещу автократична велика сила в Източна Азия. Ангажиментите на президента на САЩ Джо Байдън да защити Тайван, ако бъде нападнат – в "поредно действие, подобно на това, което се случи в Украйна", както го описа Байдън – станаха по–сериозни след нахлуването на Русия. Сега американците виждат света като по–опасно място. В отговор бюджетите за отбрана се покачват (незначително); нарастват икономическите санкции и ограниченията върху трансфера на технологии; и съюзите се укрепват и разширяват".
Няма да опровергавам с числа твърдението за незначителното покачване на военните бюджети на страните от НАТО. Само ще отбележа, че Каган послъгва, защото не може да не е информиран при публичността на бюджета на Съединените щати и страните от Евроколхоза.
"Традиционното разбиране за това, какво представляват националните интереси на една страна не може да обясни действията, които Съединените щати предприеха през 40–те години на миналия век или това, което правят в Украйна. Предполага се, че интересите са свързани с териториалната сигурност и суверенитет, а не със защитата на вярвания, идеологии и идеи.
Всичко се промени, когато ръководеният от Британия либерален ред започна да се срива в началото на двадесети век. Избухването на Първата световна война през август (през юли!) 1914–та година разкрива драматична промяна в глобалното разпределение на властта.
Балансът на силите в Европа се срина с възхода на обединена Германия. Балансът на глобалните сили, който е бил в полза на либерализма, се измества към антилибералните сили.
Резултатът беше, че либералният свят, на който американците се радваха практически без разходи, щеше да бъде превзет, освен ако Съединените щати не се намесят, за да изместят баланса на силите обратно в полза на либерализма. Внезапно на Съединените щати се падна да защитават либералния световен ред, който Обединеното кралство вече не можеше да поддържа. И това се падна на президента Уудроу Уилсън, който, след като се бореше да остане извън войната и да остане неутрален по традиционен начин, най–накрая заключи, че Съединените щати нямат друг избор освен да влязат във войната или да видят смазването на либерализма в Европа. Американското отчуждение от света вече не беше "осъществимо" или "желателно", когато световният мир беше застрашен и когато демокрациите бяха застрашени от "автократични правителства, подкрепяни от организирана сила", каза той в своята декларация за война пред Конгреса през 1917 година. Американците се съгласиха и подкрепиха войната, за да "направи света безопасен за демокрацията", с което Уилсън не означаваше разпространение на демокрацията навсякъде, а имаше предвид защита на либерализма там, където вече съществуваше".
Ето кога и как се е родило месианското самочувствие на янките.
"Оттогава американците се борят да съгласуват тези противоречиви тълкувания на своите интереси – едното, фокусирано върху сигурността на родината, и другото, фокусирано върху защитата на либералния свят отвъд бреговете на Съединените щати.
Първото отговаря на предпочитанията на американците да бъдат оставени сами и да избегнат разходите, отговорностите и моралните тежести от упражняването на власт в чужбина. Второто отразява техните тревоги като либерални хора да не се превърнат в "самотен остров" в морето от милитаристични диктатури.
Кое е по–правилно, по–морално? Кое е по–доброто описание на света, по–доброто ръководство за американската политика?

Съпругът Робърт Каган смълча света 

През 20–те и 30–те години на миналия век критиците на по–широкото определение на интересите се съсредоточават не само върху разходите за Съединените щати по отношение на животи и съкровища, но и върху това, което те смятат за хегемонизъм и империализъм, присъщи на проекта. Какво дава на американците правото да настояват за сигурността на либералния свят в чужбина, ако собствената им сигурност не е застрашена? Това беше налагане на американските предпочитания със сила. Явно неприемливи да са изглеждали действията на Германия и Япония за либералните сили, защото те и Италия на Бенито Мусолини се опитаха да променят англо–американския световен ред, който ги е оставил като "have not" (нямащи) нации. Споразумението, постигнато във Версай след Първата световна война и международните договори, договорени от Съединените щати в Източна Азия, отмениха на Германия и Япония империите и дори сферите на влияние, на които силите победителки можаха да се наместят. Американците и другите либерали може да са гледали на германската и японската агресия като на неморална и разрушителна за "световния ред", но в края на краищата това беше система, която им беше наложена от висша сила. Как иначе биха могли да го променят, освен чрез собствената си сила?
Защитата на Украйна е защита на либералната хегемония.
Антиинтервенционистите предупреждават, че "германският империализъм" от 40–те години на миналия век просто днес е заменен от "англо–американския империализъм".
Има много истина в тези обвинения. Независимо дали действията на САЩ заслужават да бъдат наречени "империализъм", по време на Първата световна война и след това през осемте десетилетия от Втората световна война до днес, Съединените щати са използвали своята сила и влияние, за да защитават и подкрепят хегемонията на либерализма. Защитата на Украйна е защита на либералната хегемония. Когато републиканският сенатор Мич Макконъл и други казват, че Съединените щати имат жизненоважен интерес в Украйна, това не означава, че Съединените щати ще бъдат пряко застрашени, ако Украйна падне. Те означават, че либералният световен ред ще бъде застрашен, ако Украйна падне.
Американците са фиксирани върху предполагаемото морално разграничение между "войни по необходимост" и "войни по избор". В представянето на собствената си история американците си спомнят, че страната е била нападната на 7 декември 1941 година и обявяването на война от Хитлер четири дни по–късно, но забравят американската политика, която накара японците да атакуват Пърл Харбър и накара Хитлер да обяви война. В конфронтацията със Съветския съюз по време на Студената война американците можеха да видят агресията на комунистите и опитите на страната им да защити "свободния свят", но не признаха, че настояването на тяхното правителство да спре комунизма навсякъде е форма на хегемонизъм. Отъждествявайки защитата на "свободния свят" със защитата на собствената си сигурност, американците смятаха всяко действие, което предприемаха, за акт по необходимост".

Ясно – защитата на "свободния свят" съвпада с икономическите интереси на us–олигархията от Първата световна война насам 

И авторът го признава : "Войната в Персийския залив през 1990–1991 година и интервенциите на Балканите през 1990–те и в Либия през 2011 година бяха всички за управление и защита на либералния свят и налагане на неговите правила".
Но разбира се, материалните придобивки са само бонус, при това не търсен умишлено, от борбата на Съединените щати за съхранение идеала на либерализма.
И затова "бъдещите автократични хегемони не могат да постигнат своите амбиции, докато Съединените щати са играч, така и Путин откри трудността да постигне целите си, докато по–слабите му съседи могат да търсят практически неограничена подкрепа от Съединените щати и техните съюзници. Може да има причина да се надяваме, че Си също смята, че моментът не е подходящ за пряко и военно предизвикателство срещу либералния ред", категоричен е той.
Защото : "Ако Съединените щати намалят участието си в света днес, не е трудно да се предскажат последствията за Европа и Азия. Конфликтът между великите сили и диктатурата са били норма през цялата човешка история, а либералният мир е кратко отклонение. Само американската мощ може да удържи природните сили на историята", заключава Робърт Каган.
По ясно казано, здраве му кажи – Пътят към Третата световна война е обоснован.
От статията, написана доста йезуитски витиевато, може да се заключи, че Съпругът не е само "товарен кон" в кариерата на Вики, според дефиницията на Станислав Врублевски.

https://www.foreignaffairs.com/united-states/robert-kagan-free-world-if-you-can-keep-it-ukraine-america?check_logged_in=1&utm_medium=promo_email&utm_source=lo_flows&utm_campaign=registered_user_welcome&utm_term=email_1&utm_content=20230101

да вземат първо да освободят света от тях самите...

Единствената "свещена" мисия на САЩ са мангизите. Това е исторически доказан факт!

Още когато бях студент, една преподавателка говореше за месианството на Щатите... Обаче месианство не значи да се месят навсякъде...

Сами няма да го направят. Но постепенно светът се освобождава от тях.

Е, да де. Мангизите. Ама нали са джентълмени. Правят го изискано. Опаковано в красиви идеи и приказки.

Хе–хе–хе!
Така ти го разбираш. Защото не си финансов магнат.
Я виж нашите олигарси как се месят навсякъде – в политиката, в спорта, в медиите.
Навсякъде където падат пари.
Малко хора умеят да се самоконтролират и самограничават.