15.07.2023г.

     Излъгаха за Афганистан. Те излъгаха за Ирак. И те лъжат за Украйна
Наръчникът, който сводниците на войната използват, за да ни въвлекат във военно фиаско едно след друго, включително Виетнам, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и сега Украйна, не се променя : свободата и демокрацията са застрашени. Злото трябва да бъде победено. Правата на човека трябва да бъдат защитени. Съдбата на Европа и НАТО, заедно с "международния ред, основан на правила", е заложена на карта. Уверени сме в Победата!
Резултатите естествено са същите. Оправданията и разказите са разобличени като лъжи. Радостната прогноза е фалшива. Тези, от чието име уж се борим, са също толкова продажни, колкото и тези, срещу които се борим.
Руската инвазия в Украйна е военно престъпление, въпреки че беше провокирано от разширяването на НАТО и от подкрепата на САЩ за преврата на "Майдана" през 2014–та година, който свали от власт демократично избрания украински президент Виктор Янукович. Янукович искаше икономическа интеграция с Европейския съюз, но не за сметка на икономическите и политически връзки с Русия. Войната ще бъде разрешена само чрез преговори, които позволяват на етническите руснаци в Украйна да имат автономия и защитата на Москва, както и украински неутралитет, което означава, че страната не може да се присъедини към НАТО. Колкото повече се забавят тези преговори, толкова повече украинци ще страдат и ще умират. Техните градове и инфраструктура ще продължат да се превръщат в развалини.
Но тази прокси война в Украйна е предназначена да служи на интересите на Съединените щати. Това обогатява производителите на оръжие, отслабва руската армия и изолира Русия от Европа. Какво се случва с Украйна е без значение.
Първо, "изпращането на оръжие на нашите приятели на фронтовата линия, за да се защитават, е далеч по–евтин начин – както в долари, така и в животи на американци – да се намали способността на Русия да заплашва Съединените щати", признава републиканският лидер в Сената Мич Макконъл.
Второ, ефективната защита на територията на Украйна ни дава уроци за това как да подобрим защитата на партньорите, които са заплашени от Китай. Не е изненадващо, че високопоставени служители от Тайван толкова много подкрепят усилията да се помогне на Украйна да победи Русия.
Трето, по–голямата част от парите, които са били отделени за помощ за сигурността на Украйна, всъщност не отиват в Украйна. Те се инвестират в американско отбранително производство. Те финансират нови оръжия и боеприпаси за въоръжените сили на САЩ, за да заменят по–старите арсенали, които сме предоставили на Украйна. Нека бъда ясен : тази помощ означава повече работни места за американските работници и по–нови оръжия за американските военнослужещи.
След като истината за тези безкрайни войни проникне в общественото съзнание, медиите, които робски насърчават тези конфликти, драстично намаляват отразяването. Военните провали, както в Ирак и Афганистан, продължават да остават извън полезрението. Докато САЩ признаят поражението си, повечето почти не си спомнят, че тези войни са се водили.
Сводниците на войната, които организират тези военни провали, мигрират от администрация в администрация. Между постовете си те се настаняват в мозъчни тръстове – Проект за новия американски век, Американски институт за предприемачество, Инициатива за външна политика, Институт за изследване на войната, Атлантическият съвет и Институтът Брукингс –  финансирани от корпорации във военната индустрия. След като войната в Украйна стигне до своя неизбежен край, тези доктор Стрейнджлав ("Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба", филм на Стенли Кубрик, сатира на студената война и доктрината за взаимно осигурено унищожение. Историята се отнася до психически нестабилен генерал от военновъздушните сили на САЩ, който нарежда изпреварващ ядрен удар срещу Съветския съюз. Научавайки за това, президентът на Съединените щати, неговите съветници, ръководителите на съвместния генерален щаб и един офицер от кралските военновъздушни сили (RAF) се опитват да върнат бомбардировачите и да предотвратят ядрен апокалипсис, докато екипажът на един Б–52 прави всичко възможно да пусне бомбите по зададените цели) ще се опитат да разпалят война с Китай. Военноморските сили и военните на САЩ вече заплашват и обкръжават Китай. Бог да ни е на помощ, ако не ги спрем.
Тези сводници на войната ни въвличат в един конфликт след друг с ласкателни разкази, които ни рисуват като спасители на света. Дори не е нужно да са иновативни. Реториката е взета от старата книга. Ние наивно преглъщаме стръвта и прегръщаме знамето – този път синьо и жълто – за да станем неволни агенти в нашето самозапалване.
От края на Втората световна война правителството е изразходвало между 45 и 90 процента от федералния бюджет за минали, настоящи и бъдещи военни операции. Това е най–голямата продължителна дейност на правителството на САЩ. Престана да има значение – поне за сводниците на войната – дали тези войни са рационални или благоразумни. Военната индустрия метастазира в недрата на американската империя, за да я издълбае отвътре. САЩ са хулени в чужбина, тънат в дългове, имат обедняла работническа класа и са обременени с разложена инфраструктура, както и с калпави социални услуги.
Не беше ли руската армия – поради лошия морал, лошо командване, остарели оръжия, дезертьорства, липса на амуниции, които уж принуждаваха войниците да се бият с лопати, и сериозен недостиг на доставки – трябваше да рухне преди месеци? Путин не трябваше ли да бъде изгонен от власт? Санкциите не трябваше ли да хвърлят рублата в смъртоносна спирала? Не трябваше ли отделянето на руската банкова система от SWIFT, международната система за парични преводи, да осакати руската икономика? Как става така, че темповете на инфлация в Европа и Съединените щати са по–високи, отколкото в Русия, въпреки тези атаки срещу руската икономика?
Не беше ли почти 150 милиарда долара сложна военна техника, финансова и хуманитарна помощ, дадена от САЩ, ЕС и 11 други страни, да обърнат хода на войната? Как стана така, че може би една трета от танковете, предоставени от Германия и САЩ, бяха бързо превърнати от руски мини, артилерия, противотанкови оръжия, въздушни удари и ракети в овъглени парчета метал в началото на прехвалената контраофанзива? Не беше ли тази последна украинска контраофанзива, която първоначално беше известна като "пролетната офанзива", да пробие силно укрепените фронтови линии на Русия и да си върне огромни участъци от територия? Как можем да обясним десетките хиляди жертви на украинската армия и принудителната наборна служба от украинската армия? Дори нашите пенсионирани генерали и бивши служители на ЦРУ, ФБР, НСА и вътрешната сигурност, които служат като анализатори в мрежи като CNN и MSNBC, не смеят да кажат, че офанзивата е успешна.
А какво да кажем за украинската демокрация, която се борим да защитим? Защо украинският парламент отмени официалната употреба на малцинствени езици, включително руски, три дни след преврата през 2014 година? Как да рационализираме осемте години на война срещу етническите руснаци в района на Донбас преди руската инвазия през февруари 2022 година? Как да обясним убийството на над 14200 души и 1,5 милиона души, които бяха разселени, преди инвазията на Русия миналата година?
Как да защитим решението на президента Владимир Зеленски да забрани единадесет опозиционни партии, включително "Опозиционната платформа за живот", която имаше 10 процента от местата във Върховния съвет, еднокамарния парламент на Украйна, заедно с партия Шарий, Наши, Опозиционен блок, Лява опозиция, Съюз на левите сили, Държава, Прогресивна социалистическа партия на Украйна, Социалистическа партия на Украйна, Социалистическа партия и Блок на Владимир Салдо? Как можем да приемем забраната на тези опозиционни партии – много от които са вляво – докато Зеленски позволява на фашистите от партиите "Свобода" и "Десен сектор", както и на Бандеровския батальон "Азов" и други екстремистки милиции да процъфтяват?
Как да се справим с антируските чистки и арести на предполагаеми "пети колонисти", плъзнали из Украйна, като се има предвид, че 30 процента от жителите на Украйна са рускоезични? Как да отговорим на неонацистките групи, подкрепяни от правителството на Зеленски, които тормозят и атакуват ЛГБТ общността, ромското население, антифашистки протести и заплашват членове на градския съвет, медии, артисти и чуждестранни студенти? Как можем да приемем решението на САЩ и техните западни съюзници да блокират преговорите с Русия за прекратяване на войната, въпреки че Киев и Москва очевидно са на ръба на преговорите за мирен договор?
Репортаж от Източна и Централна Европа през 1989 година по време на разпадането на Съветския съюз. Предполагахме, че НАТО е остаряло. Президентът Михаил Горбачов предложи споразумения за сигурност и икономика с Вашингтон и Европа. Държавният секретар Джеймс Бейкър в администрацията на Роналд Рейгън (на Джордж Буш), заедно със западногерманския министър на външните работи Ханс–Дитрих Геншер, увериха Горбачов, че НАТО няма да бъде разширен отвъд границите на обединена Германия. Наивно смятахме, че краят на Студената война означава, че Русия, Европа и САЩ вече няма да трябва да отклоняват огромни ресурси към своите военни.
Така нареченият "дивидент на мира" обаче се оказа химера.
Ако Русия не искаше да бъде враг, Русия щеше да бъде принудена да стане враг. Сутеньорите на войната вербуваха бивши съветски републики в НАТО, като рисуваха Русия като заплаха. Страните, които се присъединиха към НАТО, които сега включват Полша, Унгария, Чешката република, България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения, Албания, Хърватия, Черна гора и Северна Македония, преконфигурираха своите въоръжени сили, често чрез десетки милиони в западни заеми, за да станат съвместими с военната техника на НАТО. Това донесе милиарди печалби на производителите на оръжия от Колективния Запад.
След разпадането на Съветския съюз в Източна и Централна Европа се разбра, че разширяването на НАТО е ненужно и опасна провокация. Нямаше геополитически смисъл. Но имаше търговски смисъл. Войната е бизнес.

Слушайте, вярвайте и не говорете! Пазете тишина!, казват ни военните и политиците

В секретна дипломатическа депеша – получена и разпространена от WikiLeaks – с дата 1–ви февруари 2008 година, написана от Москва и адресирана до Обединения комитет на началник–щабовете, Кооперацията "НАТО – Европейски съюз", Съвета за национална сигурност, Руско–Московски политически колектив, министърът на отбраната на САЩ и държавния секретар, имаше недвусмислено разбиране, че разширяването на НАТО крие риск от конфликт с Руската федерация, особено за Украйна.
"Русия не само възприема обкръжението [от страна на НАТО] и усилията за подкопаване на влиянието на Русия в региона, но също така се страхува от непредсказуеми и неконтролирани последици, които биха засегнали сериозно интересите на руската сигурност", се казва в телеграмата. "Експертите ни казват, че Русия е особено притеснена, че силните разделения в Украйна по отношение на членството в НАТО, като голяма част от етническата руска общност е против членството, може да доведе до голямо разделение, включващо насилие или в най–лошия случай гражданска война. В този случай Русия ще трябва да реши дали да се намеси; решение, което Русия не иска да приема . . .".
"Дмитрий Тренин, заместник–директор на Московския център "Карнеги", изрази загриженост, че в дългосрочен план Украйна е най–потенциално дестабилизиращият фактор в отношенията между САЩ и Русия, като се има предвид нивото на емоции и невралгия, предизвикани от стремежа ѝ за членство в НАТО . . ." прочете кабелът. "Тъй като членството остави разногласие в украинската вътрешна политика, то създаде възможност за руска намеса. Тренин изрази загриженост, че елементи в руския истаблишмънт ще бъдат насърчени да се намесват, стимулирайки откритото насърчаване от САЩ на противопоставящите се политически сили и оставяйки САЩ и Русия в класическа позиция на конфронтация.
Руската инвазия в Украйна нямаше да се случи, ако западният алианс беше изпълнил обещанията си да не разширява НАТО извън границите на Германия и Украйна беше останала неутрална. Сутеньорите на войната знаеха потенциалните последици от разширяването на НАТО. Войната обаче е тяхното еднозначно призвание, дори и да доведе до ядрен холокост с Русия или Китай.
Военната индустрия, а не Путин, е нашият най–опасен враг.
Крис Хеджис в Counter currents

https://countercurrents.org/2023/07/they-lied-about-afghanistan-they-lied-about-iraq-and-they-are-lying-about-ukraine/

© Красимир Говедаров, Главен експерт

На фона на мътната и мрачна перспектива, описана в статията, прозирам светлото бъдеще.
:)))

Освобождението ни от "хегемона" и Евроколхоза е първото условие за пълното ни Освобождение.

Всъщност, САЩ реално са враг на Западна Европа!
С псевдодемокрацията, с пролетите, какво постигнаха?
Милиони мигранти в Европа! И разсипани, цветущи държави като Либия, Ирак, дори Сирия
Тези миггранти, за които американците са ни лук яли, ни лук мирисали, се множат бетер от зайци и утре ще управляват не само Англия и Лондон с разни, наистина ханове, но и цяла западна Европа
Иначе , как да обичаш евреите? Това е равносилно, ако си нормален, да обичаш Зелински?
То бива,бива, ама чак толкова не бива!

Наглосаксите са враг на целия свят.

Ето гледаме онлайн анкетета от Фокус: "Ке падне ли правителството?" И вижте ся' ко' ста'а,
да не кажем- много таквоз' конфузно и неатлантическо се получа'а!

Ще падне преди местните избори (5034) 47%

Ще падне след местните избори (2979) 28%

До европейските избори (709) 7%

Цял мандат (1458) 14%

Не мога да преценя (568) 5%


Значи, цели 14 процентя (два файтона) "бодри демократи" все пак си имаме!

Ама другото българин навъсено, с чаша или със сопа в ръка!

За това пея и аз, от вкарването ни в евроколхоза. Дълга тема, но от първия ден казах - дупе да ни е яко на нас и на европейците с нас. Европа гледа да ни закопа.
:)))

Мда–а–а! Твърде тревожно.
Управата трябва да обърне внимание и властта трябва да вземе мерки, както казваше татковия кум.

Соловите певци като теб, все повече образуват хор.

по предаторски, за да не си гладен - ДИГНЧКМ

Има и по–къси, ама ти си налетял на съботния, който по традиция е по–дълъг.