31.05.2023г.

     Помолиха ме да коментирам ситуацията с атаката на украинската Диверсионно–разузнавателна група (ДРГ) на нашия ГКПП, пише руският военен специалист Владислав Шуригин в "Третья Мировая Война. Военно–политическое обозрение" 

Съвсем очевидно е, че това е истерична реакция на украинското ръководство на оглушителното поражение на Въоръжените сили на Украйна край Бахмут и падането на "Бахмутската крепост". И е напълно логично, че сега украинското командване и Главното им разузнавателно управление ще използват максимално методите на терор и саботаж, за да прихванат по някакъв начин информационната програма за тяхното поражение и загубата на ключова точка на отбраната.
Трябва да разберем, че сега украинските нацисти ще ударят навсякъде, където стигнат. Ще има обстрел на наша територия, ракетни изстрелвания по цели дълбоко в Русия, диверсии, удари с дронове и съвсем вероятно нов опит за политически убийства. Ще бъде направено всичко, за да се замаже с кръв петното на техния срам.
И в този случай аз лично съм изненадан, колко все още са некоординирани действията на различните ни правоприлагащи органи, пише Шуригин 

Изглежда съвсем очевидно, че след падането на Бахмут Въоръжените сили на Украйна, Главното разузнавателно управление, СБУ ще направят всичко, за да ни нанесат колкото се може повече ответни удари, при това такива, които ще предизвикат максимален медиен ефект и ще провокират паника. Винаги е било така! Спомняте си как почти всяка наша голяма победа беше незабавно последвана от украинска атака.
Минаха шест месеца, откакто граничните ни райони се превърнаха във фронтова зона с непрекъснат обстрел, пробиви на ДРГ, миниране на пътища и атаки с дронове, а решението за формиране на гранични войски все още не узрява в чиновническите глави. Досега органите на реда действаха отделно, самостоятелно. Отделно Министерството на отбраната, отделно МВР, отделно Националната гвардия, отделно ФСБ. Координирането на тяхната дейност винаги е цяла процедура, а на "кръстовищата" на тези отдели редовно се появяват пукнатини и дупки, в които врагът умело насочва удари.
Страната е във война от петнадесет месеца, но досега в страната няма подобие на ДКО –  Държавен комитет по отбрана от Великата отечествена война.
Напомням, че Държавният комитет по отбрана беше извънреден ръководен орган, който имаше цялата военна, политическа и икономическа власт в СССР. Създаването на Държавния комитет по отбрана на СССР беше от първостепенно значение – в трудните условия на първите дни на войната той демонстрира силата и решителността на ръководството на СССР в борбата срещу нашествениците. Основната цел на Държавния комитет по отбрана беше да превърне страната в единен военен лагер, военна сила, способна да устои на опасен враг и да победи, обяснява Шуригин.
Днес няма нищо подобно. Съществуващият Съвет за сигурност е жалка сянка на Държавния комитет по отбрана и ни най–малко не го повтаря. И това е въпрос към президента. Докога ще "играем на война" и няма да водим война? Доколко ще бъдем държава, в която някъде тече СВО, а не държава, която води война за своето съществуване, за своето бъдеще, което всъщност е така! 

Напомням, че по време на Великата отечествена война решенията на Държавния комитет по отбрана бяха задължителни за всички граждани, организации и власти. И ДКО беше оглавен от Йосиф Висарионович Сталин, който също беше генерален секретар на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките (ВКП(б)) и председател на Съвета на народните комисари на СССР. Той, Сталин, пое цялата отговорност за хода на войната и поведе страната към победа 

И днес – Сталин ни трябва днес! Днес още имаме нужда от Абакумов и Судоплатов, а не от "директора" на ФСБ и СВР! Днес имаме нужда от маршали на Победата, а не от гризещи се помежду си генерали и "ръководители на ЧВК", имаме нужда от "железни народни комисари", а не от скромни трудолюбиви министри.
Путин е длъжен да стане Сталин, за да не стане Саддам Хюсеин или Слободан Милошевич, и за да не стане Русия Ирак и Югославия, завършва Владислав Шуригин.
"На хората трябва да се вярва и защо е вредно за успеха на СВО намерението да се защити обществото от проблемите на войната", разсъждава Борис Джерелиевский в Discred.ru.
Напомняме, че Западът очакваше да победи и унищожи Русия, като я взриви отвътре и организира вътрешни вълнения, както е било през 1917 и 1991 година. Не му се удаде да  организира "либерална" революция поради абсолютната непопулярност на либералните идеи. Нямаше условия и за организирането на преврат, организиран от буржоазните "елити".
Но Западът не се отчайва и продължава своята усърдна работа, търсейки пропуски и мигновено използвайки всякакви грешни изчисления и грешки на Кремъл, които, строго погледнато, станаха основата за този вид работа [имат се предвид терористичните атаки].
В резултат част от населението на Руската федерация има в съзнанието си образа на катастрофа, че врагът гази земята му, а властта и органите на реда са безсилни да го спрат.
Значителен принос за такъв светоглед осигуряват всички видове истерици от всички видове "разгневени патриоти" и просто паникьори. И има много от тях и не винаги е ясно кое е повече – глупостта, личните комплекси или работата на IPSO службите на Украйна и Запада.
И всичко това е подсилено от конкретни грешни изчисления на държавното ръководство.
От самото начало на СВО държавата има похвално желание да защити руското общество от повечето проблеми, свързани с войната (по тази причина дори самият термин "война" не се използва), да му даде възможност да живее както преди , сякаш нищо не се случва.
И обществото, поне част от него, има фалшивото усещане за някаква непоклатима крепост, както и че само държавата е във война, разсъждава Джерелиевский.
Но Западът не води война срещу Путин, «Единна Русия», Държавната дума или олигарсите. Той води война срещу цяла Русия, срещу всеки един от нейните жители, включително бебета и стари хора, и целта му е унищожаването на всички нас и цялата ни страна. И така войната е работа на всеки от нас, няма да е отговорно да останем встрани. Особено ако я загубим.И мисля, че е дошъл моментът да изясним на нашето ръководство, че не сме малки деца, че сме готови да споделим отговорността за бъдещето си с него и да приемем най–горчивата истина, от която няма да се паникьосваме, а само по–яко да стегнем нашите юмруци. Освен това истината днес не е толкова горчива и ние вече сме преодолели много ужасни заплахи. Доверието е нож с две остриета. Не само хората трябва да вярват, но и властта трябва да им вярва. Да си припомним думите на Сталин : «И това доверие на руския народ в съветската власт се оказа решаващата сила, която осигури историческата победа над врага на човечеството – над фашизма», завършва Борис Джерелиевский 

Отдавна руските патриоти повдигат въпроса за създаване на организация като СМЕРШ.

https://3mv.ru/189828-putin-dolzhen-stat-stalinym-chtoby-ne-stat-miloshevichem.html
https://www.discred.ru/2023/05/24/narodu-nuzhno-doveryat/

Така е! Путин все още си играе на стражари и апаши, а войната си върви и жертвите растат! Край него чиновниците с лампази се натягат, но си играят техните игрички и не им пука зя СВО!

голяма страна трябва да се управлява с желязна ръка, иначе отива на кино.

Така е. Несериозно го дава Владимир Владимирович.

Желязната ръка не изключва демокрацията.

Да. Тези интелигенти с буржоазен манталитет, които Сталин е мачкал жестоко и от време на време прочиствал от управленския апарат.

Гавах Аврам как можа макя да те роди евтин интригант?

Айде събуди се, измий си очите и зъбите и тогава пиши.

Всъщност няма как да стане.
Напомни ми виц. Един милиционер през смяната му се случват дребни неща. Вечерта трябва да докладва на началника. Чука, влиза, козирува. Изведнъж вътрешен глас - извади пищова и застреляй началника. Застрелва го. Гласа се обажда - те сега си е.а майката.
:)))

Кое няма как да стане? Че еволюцията на човека ще започне отначало ли?

Путин няма как да стане Сталин - краде сам здраво и дава на обкръжението да краде на воля. За сравнение Сталин не е крадял сам и не е давал на обкръжението - крадливите номенклатурчици са обвинявани във вредителство или държавна измяна по 58-и член и са разстрелвани или изпращани задълго в лагерите, близките им са изселвани.

Той и Тодор Живков уж беше крал, пък се оказа, че не е.