15.11.2022г.

     На 10–ти ноември Турция отбелязва Деня на паметта на Мустафа Кемал Ататюрк. Той е първият президент на Република Турция и основател на съвременната турска държава.
Мустафа Кемал Ататюрк е легендарен турски държавник, политически и военен деец. Трябва да се отбележи, че датата на раждане на Ататюрк не е известна със сигурност (по това време в Османската империя няма практика да се регистрират ражданията) : 12 март 1881 година се счита за негов рожден ден, но самият Ататюрк празнува рождения си ден на 19 май.
Ататюрк умира на 10 ноември 1938 година в 09:05 часа.

Мавзолеят на Мустафа Кемал Ататюрк в Анкара 

Както всичко друго в света, така и турският национален герой е с македонски корени – роден е в Солун, баща му Али Ръза ефенди е по произход от западномакедонското турско село Коджаджик, самият Мустафа учи в средното военно училище в Битоля.
Със сигнал на сирена в 09:05 часа на 10 ноември в цяла Турция се почита с минута мълчание паметта на Ататюрк за 2 минути. Тогава, с изключение на знамената пред сградата на Великото народно събрание на Турция, знамената на всички официални сгради в Турция и на задграничните представителства на страната са спуснати наполовина в знак на траур.
Като всеки турски владетел, настоящият президент на страната Реджеп Тайип Ердоган несъмнено мечтае неговите поданици да свързват името му с велик предшественик. Разбира се, съвременният турски лидер полага всички усилия за укрепване на позициите на Турция на международната арена и прави само това, което е от полза за неговата държава, с правда и неправда продължава делото на Ататюрк, както той го разбира.

Бай Реджеп Ага мечтае да се докосне до славата на своя велик легендарен предшественик 

Обективно погледнато, можем да заключим, че далеч не във всичко успяват турските власти. Днес пътят към величието на страната сред наследниците на Ататюрк е криволичещ като бягането на подплашен заек.
Кемал Ататюрк определя основните принципи на външната политика на Република Турция, съответстващи на нейните национални интереси, и завещава на наследниците на своето дело три основни правила : Не се намесвайте в работите на арабите, Не следвайте политиката на колониалните сили (тоест, да не са васал на Запада и да стоят далеч от неговите съюзи) и Да не се карат с Русия. Както виждаме, днес са нарушени и трите принципа от завещанието му.
Нито един от тях не е запазен в съдържанието, който Ататюрк е завещал, поради което и не е довел до възхода на Турция.
Може да се спори за ползите, които Турция получава от членството си в НАТО. Но тогава трябва да се каже и за пропуснатите възможности. Очевидно е, че на Турция беше наложена англо–американската концепция за сигурност : СССР е врагът, НАТО е отбраната, а Европа е бъдещето на Турция. Анкара беше вкарана в блок под егидата на САЩ и хвърлена в затвора. Оттогава Турция не е суверенна държава, а "южния фланг на НАТО" – и това казва всичко за турския суверенитет. "Пуйката" също така не беше приета в Евроколхоза.
В политическите кръгове на Турция вече е повдигнат въпросът за преименуване на страната, за да се размие понятието "национална държава" в полза на "големи пространства" (очевидна препратка към Османската империя). Това е явен стремеж на управляващите за превръщане на националистическа Турция в сила с претенции за ключова роля в делата на Близкия изток и Източна Европа. Днес страната е въвлечена от Запада в конфронтацията в Близкия изток (войната в Сирия) и в Централна Азия (афганистанските проблеми). В същото време тя има незавършен конфликт с Франция и Гърция в Средиземно море и нестабилен резултат от кампанията в Закавказието. Днес Турция несъмнено печели от приятелството с Русия. Но поведението на Ердоган спрямо Украйна, меко казано, буди въпроси –доставките за киевския режим на бойни дронове и опитът да се създаде образ на "гълъб на мира" не се вписват добре в реалността. Блинкен и Зеленски благодарят на Ердоган за "съживяването на сделката за зърното" – докато Русия и Турция създават най–големия газов хъб в света.
Въпросът за преименуването на страната бива сериозно обсъждан по време на президентството на етническия кюрд Тургут Йозал (1989–1993). В книгите, които той е написал, се посочва, че Турция принадлежи към "анатолската" цивилизация, която, според тях, е не само неразделна част от европейската цивилизация, но и до голяма степен определя развитието на Европа. И в тази връзка е предлагано Турция да се преименува на "Република Анатолия" или дори на "Османска република", тъй като турците уж били "преки наследници на великите древни гърци" от Пергам, Ефес и Смирна.
Още през 1985–та година английският историк Дейвид Бърчард определя съвременната външна политика на Република Турция като "нов османизъм".
"Ловката дипломация на Ердоган и твърдото послание към НАТО [относно членството на Швеция и Финландия в НАТО] са отчасти предназначени да укрепят несигурната му вътрешна позиция, но има и по–дълбоко изчисление. Позицията на Анкара между Русия и Запада говори за експанзивната визия на Ердоган за Турция като незаменим силен играч – ако не и велика сила – в прехода към многополюсен свят. Амбициите на Ердоган, които датират от много години и се основават на еклектична смесица от идеологии се развиха при създадения от Специалната военна операция на Руската федерация в Украйна благоприятен геополитически климат за Анкара да следва ефективна многовекторна външна политика", пише в The National Interest Марк Епископос.

Реджеп Тайип Ердоган гледа към блестящото бъдеще на Република Турция постигнато под негово ръководство и приветства предстоящото си обожествяване 

Само че опитите на Ердоган да "седи на два стола" не могат да продължат вечно и Турция няма да може да балансира колкото си иска, като същевременно избягва остри конфликти със Съединените щати и Руската федерация при все по изострящите се противоречия между тях.

https://russtrat.ru/news/11-noyabrya-2022-2357-11405
https://russtrat.ru/analytics/28-sentyabrya-2021-1141-6335
https://russtrat.ru/poziciya-eleny-paninoy/2-iyunya-2022-1341-10589
https://russtrat.ru/news/8-noyabrya-2022-2036-11397
https://nationalinterest.org/feature/erdogan-winner-russia-ukraine-war-205754

Ататюрк е бил изтъкнат професионален пианист - в рекорден запой изпива два литра ракия наведнъж и загива геройски от усложнена цироза.

Турция е много трудна за управление държава, но засега той успява с мъдрост да крепи положението. Напротив, България е лесна за управление и за постигане на просперитет, но е попаднала в лапите на пълни политически некадърници и вагабонти, които трябва да бъдат всичките изправени с лице към една много дълга стена и озлочестени с картечен пистолет Диктарьов-Шпагин в задниците до летален изход!

ВЕРЕН МАТЕРИАЛ.

Ердоган копира във всичко Ататюрк Той е разпердушинил гърците през 1922г. и сега им напомни, че по принцип не искат да се конфронтират с тях, но ги превъзхождат многократно във всичко-численост, икономически, политически, военно! Ако се наложи, ще им го демонстрират!
По същия начин може да напомни на Натовците, какво е направил с англичаните на Галиполи!
С Русия играят някаква пиеса, целяща заблуда на натовските зрители!

Това не е същественото в живота и делото на великия турчин.

Да, направил е изключително свовременни и полезни реформи.

Гледа си държавата и народа човекът за разлика от наште.

Се старая!

Наште копират Стефан Стамболов и други, ама не им се получава.

Възражда се и турският национализъм...

Възражда се. И е опасно за нас.

Бавно се цепи от Нато. С което ни застрашава след разпада на нато и ес.

Краси, Ердоган води Турция към светлото и Бъдеще!
А ние се връщаме от нашето светло бъдеще
Но ,нямало да се срещнем, защото сме се движели по различни магистрали

Лека нощ!

Има опасност, ама кой да я види.

То па едни магистрали. Нашите, де.

Благодаря на всички коментирали!