27.08.2023г.

     "Президентът Ердоган иска да бъде мил със Запада при неговите условия" е заглавието на статия в The Economist

"Преди по–малко от три месеца президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган упорито обвиняваше US–Америка в заговор за сваляне на неговото правителство, говорейки за "специалните си отношения" с Руската федерация и лично с Владимир Владимирович,  заплашвайки да попречи на Швеция да влезе в НАТО. Днес, след неочаквано лесна победа на президентските избори (с помощта на Русия) в страната му през май, той обръща поглед към Запада. Господин Ердоган обеща да приветства присъединяването на Швеция към НАТО, което той блокираше от близо година, засили подкрепата си за Украйна, като открито подкрепя собствените мечти на тази страна за членство в Алианса, и призова Европейския съюз за подновяване на присъединителните преговори с Турция. Той също така ухажва западните инвеститори, като отмени катастрофалната си финансова политика на понижаване на лихвените проценти в условията на растяща инфлация.
Последните ходове вече започнаха да носят дивиденти на Турция. Америка изглежда е готова да ѝ продаде бойни самолети F–16 и комплекти за надграждането им на стойност 20 милиарда долара, сделка, която преди това беше задържана от Конгреса. Джо Байдън, американският президент, може скоро да посрещне мистър Ердоган, когото той многократно е пренебрегвал, на моравата пред Белия дом. Той и други лидери на НАТО също се надяват на турския силен човек да убеди Владимир Путин да отвори отново Черно море за износа на украинско зърно. Дори Евроколхозът вдигна паразитен шум за "повторно ангажиране" с Турция.
Но инициативите на мистър Ердоган, които са по–скоро тактически, отколкото стратегически и породени най–вече от икономическа необходимост, никак не означават подновяване на преговорите с Евроколхоза – Европейските дипломати омаловажават всякакви шансове за истинско сближаване, докато Ердоган продължава да тормози и затваря критиците си, да позволява на корупцията да процъфтява и да подчинява на себе си държавните институции.
"Турция няма проблеми с демокрацията, правата и свободите" е мнението на "султана", оповестено на неотдавнашната среща на върха на НАТО, проведена в столицата на Литва.
Отношенията на Турция с US–Америка наистина се подобряват, но това е така, защото, както и с Евроколхоза, те почти бяха стигнали дъното. Турски официални лица се възмущават от продължаващата us–американска подкрепа за кюрдските бунтовници в Сирия, които Турция смята за терористи. US–американците укоряват Турция, че е позволила на Ислямска държава да създаде халифат на прага си и че купува оръжия от Русия (наистина непростим грях).
Връщането на Турция към икономическата ортодоксия също беше половинчато. Краят на един изключително разхлабен период на парична политика, при който инфлацията достигна трицифрени числа миналата есен, не беше толкова драматичен от очакваното.
Господин Ердоган също категорично повдигна вежди, като зае по–яростна позиция по отношение на Украйна. Дни преди срещата на върха на НАТО през юли той каза на президента на страната Владимир Зеленски, когото прие в Турция за първи път от началото на руската инвазия, че Украйна "заслужава членство в НАТО". Той също така силно разгневи руснаците, като позволи на Зеленски да се върне у дома с петима украински командири, заловени преди това от руските войски в Мариупол и прехвърлени в Турция като част от размяна на затворници, с което наруши дадената пред Владимир Путин дума главорезите да останат на отговорно пазене в Турция до края на Специалната военна операция в Незалежната.
Преди изборите господин Ердоган не можеше да си позволи да се антагонизира с Русия, която му помогна, като отложи плащанията за газ и прехвърли милиарди в брой за финансиране на първата атомна електроцентрала в Турция. Сега обаче лидерът на Турция се чувства по–малко уязвим на натиск от Русия. Но това не означава и отклоняване от Русия. След две десетилетия на власт Ердоган усъвършенства изкуството на транзакционизма. Той превърна Турция във  "въртяща се държава в международната политика".
Ето защо всякакви приказки за завръщане към Запада са неуместни. Турция на Ердоган вече не се възприема като част от Западния блок, а като автономен актьор, способен да прави бизнес с когото си поиска. Ако неговите интереси съвпадат с Русия, той работи с Русия, а ако интересите му съвпадат със Съединените щати, той работи с тях".
Да, ама седенето на два стола не всеки го умее безопасно.

Турция върна "азовците" на Украйна. Нямаше смисъл от тях тогава на фронта, а сега още повече, но подобно грубо и подло нарушаване на споразуменията не разкрасява Ердоган

И не е признал Донбас и Крим за принадлежащи към Руската федерация.
А турчинът не блести и с ерудиция. Той явно не познава творчеството на германеца Ото фон Бисмарк, който предупреждава политиците (а и търговците) : "с руснаците си струва да се играе или честно, или въобще да не се играе".
И затова "Точат ножовете в Москва …", съобщава Владимир Хомяков в Царьград.
Откъде Ердоган има увереността, че ще му се размине всичко, както обикновено? Може би защото в Русия действа мощно протурско лоби? Защото именно Турция е основна експортна дестинация за санкционираните руски олигарси, а и за "партията на мира" (която е "петата колона") и потенциален посредник в преговорите със Запада. И още : Фактът, че Ердоган се позиционира като "лидер на тюркския свят", му дава подкрепата на някои от елитите на тюркоговорящите региони на Русия и федералните елити от съответния произход. Има и икономически интереси – с Турция Руската федерация е свързана с три газопровода. Турците имат силна опора в строителния ѝ бизнес, туристическия бранш, а също и в търговията със зеленчуци. Плюс влияние чрез Азербайджан – според азербайджанско–турското споразумение, сключено в Гянджа, 1,5–милионната азербайджанска диаспора в Руската федерация е длъжна да защитава интересите на Турция.

Азербайджан е под влиянието на Турция и прокарва нейните интереси

И най–главното – проектът "Великия Туран", предназначен да се превърне в инструмент за възраждането на Османската империя, залага на постсъветските републики от Централна Азия и редица "тюркоезични" региони на Русия, с които Турция отдавна работи целенасочено. Така че, чисто теоретично, ако Западът има шанс да взриви Русия отвътре, то реалистично е да го направи само с ръцете на Ердоган.
Е, да не забравяме и "мекото подкоремие на Русия" – Закавказието, където позициите на Турция, която на практика контролира Азербайджан, изкупи по–голямата част от бизнеса в Грузия и победи неспокойната Армения на Пашинян с азербайджански ръце, са почти толкова силни, колкото е било през 19–ти век, преди идването на руските войски там.
Така че Ердоган не е "проруски", нито "прозападен" и както казва котката Матроскин (измислен от детския писател Едуард Успенски герой антропоморфна котка) : "Аз сам по себе си съм си котка!". Тук Ердоган е същият – "самият Ердоган", за когото временното приятелство било с Русия, било със Запада е просто възможност да получи поредния бакшиш.
Ако формулираме накратко принципите и общата стратегия на Ердоган, тогава класическият цитат от "Златния телец" е най–подходящ за това : "Вие не познавате Паниковски. Паниковски ще ви продаде, ще ви купи и ще ви продаде отново, но на по-висока цена".
В отговор на ердогановия селски тарикатлък, на първо време се започна с отказ на Русия от сделката за украинското зърно, от която Турция и Западът не лошо припечелваха.
Предвид турския манталитет именно този подход към двустранните отношения днес виждаме като единствено перспективен. Без да забравяме, разбира се, че турският вълк яде от ръката само докато успее да отхапе тази ръка.
Затова засега "Нито планината – при Мохамед, нито Мохамед – при планината"

Обаче бай Реджеп не устиска : Праща министърът на външните си работи Хакан Фидан в Москва. На което, според турския "Rudaw", отсреща казали : "Руски официален представител : Визитата на Хакан Фидан няма да промени нашата позиция".  

https://www.economist.com/europe/2023/08/08/president-erdogan-wants-to-make-nice-with-the-west-on-his-terms
https://tsargrad.tv/articles/nozhi-tochat-v-moskve-pjat-shhupalcev-jerdogana-kotorye-derzhat-rossiju_849312
https://www.rudaw.net/turkish/world/250820236

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Проектът " Велики туран", който се разработва в ОдринскияТРАКИЙСКИ университет, някой наскоро му се възхищаваше? , включва и нас!
Защото от тураки, разстоянието, езиковото, до траки е, милиметри
Турците са траки, земите на траките им принадлежат! Нашите- също!
Руснака от всичко най - мрази да го излъжат и то умишлено!
Е, да си правят сметка такива играчи, защото такава лъжа не забравя!
Пък и за какво да го жалим?
Заради новото робство ли?
По- добре да не се състои , защото няма кой да ни освободи, вече!

Знаех си, че сме роднини с турците.
Затова сме съжителствали толкова дълго с тях.

Ердоган се опитва да играе тарикатски...

Ориенталски манталитет и ориенталски истории.

От тук до Босфора няма един турчин. Всичко е Българи.
Каквито и зафтове да прави Ердоган, Русия има национална сигурност.
Не като нашата - трепят инструктори.
:)))

Стига, бе.
Прихванал си болестта на блоговите историчари, щом навсякъде ти се привиждат българи.