Прочетен: 1896 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 03.03.2023 15:47
Честването на 1–ви ноември като Ден на народните будители за първи път се отбелязва през 1922–ра година. Решението е взето с Окръжно № 17743 от 28–ми юли същата година и е подписано от министъра на просвещението професор Стоян Омарчевски.
Министърът на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски (1920 – 1923 година) професор Стоян Омарчевски
На 28 юли 1922 година Министерството на народното просвещение излиза с окръжно № 17743, според което 1–ви ноември е определен за "празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България". На 31 октомври 1922 година излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година XIX–то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 година
В тази връзка Националният инициативен комитет "България от век на век" е излязъл с предложение 2023–та година да се обяви за Година на будителите.
Предложено е и 1–ви ноември да се обяви за официален празник и да стане неработен ден не само за училищата, но и за всички в страната.
Решението може да се вземе от Народното събрание.
От Инициативния комитет "България от век на век" вече са изпратили писма до Народното събрание, до Министерския съвети и до президента.
През миналата година е имало две големи годишнини – Триста години от рождението на Паисий Хилендарски (1722–1773) и Сто години от определянето на 1–ви ноември за "празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България", за които видимо така и не разбрах как бяха отбелязани от властите и "патриотичните" политически партии и обществените организации.
Будителите ни не са били само просветители. Те са били активни революционери за национална и политическа свобода и независимост, някои от тях смело загинали в борбата
Други са търпели страдания от османската власт и гръцката патриаршия (фанариотите).
Атанас Михайлов Чалъков под името Антим I е първият екзарх на учредената с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година Българска екзархия.
След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието.
През април 1877 година по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на I–то велико народно събрание (1879 година).
По време на Сръбско–българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост, комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на река Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите : "Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска".
Екзарх Антим I е само един от многото достойни българи, които са живяли някога?!
Като пребивавал четири години в град Свищов, много пъти съм ходил до местността "Паметниците". Било по време на празници, било просто за разходка.
На "Паметниците" положих и студентската си клетва.
Местността представлява парк с алеи, стари дървета и пейки. Освен това там имаше и малко непретенциозно ресторантче с прилични цени.
Там едно хубаво моме циганче, високо и стройно, не повече от 16–17 годишно, за един лев ми направи психологическа характеристика само в две изречения, която времето потвърди.
Но това е част от моята лична история, която интересува само мен.
А свищовлии имаха съзнанието и гордостта за историята на града като търговски и културен център, първият освободен град и място, откъдето е започнало Освобождението на България.
И въобще в града витаеше възрожденски дух.
Свищов си имаше и "селски идиот" – Данчо "Цветето", защото винаги беше с цвете зад ухото – "Събта рабта нема", казваше той.
Местността "Паметниците" се нарича така, защото там има не един, а много паметници на загинали руски войни – с имената им, със званията и рождените им дати.
В почивните дни около датата на дебаркирането се организираше масово преплуване на река Дунав.
В града съжителствуваха българи, турци и цигани. Привидно мирно. Какво е сега съжителството – нямам представа. Имаше и "македонска" махала.
Десантът при Свищов. Художник Николай Дмитриев–Оренбургски
По думите на прабаба ми, предадени от баща ми, когато бягали от село, ханъмите казвали уплашено : "Москов, москов, отпред зъби и отзад зъби".
По радиоточката често пускаха една от десетилетия забравена вече песен – "Окол Плевен" в изпълнение на Магдалена Морарова
Това е българският народ, за разлика от политиците му – Признателен!
А за днешното ни заставане откъм "правилната страна на историята", след някое време самата История ще се произнесе и отсъди.
А както казва "един колега блогър", днес българският народ отново е в трепетно историческо очакване на Специална военна операция "Балкани–2" (СВО "Балкани–2") за избавление народа болгарского от душманите му – родни и инородни.
https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101366015/utre-praznuvame-dena-na-narodnite-buditeli
https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101727932/2023-ta-godina-moje-da-se-obavi-za-godina-na-buditelite
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC_I
Тагове:
:)))
03.03.2023 15:27
2. virtu - Аз го прочетох !
15:27
Внимание! изтече педераска манифестация на шипка!
от: blog13
Гей-парадът е оглавен от президента и останалите гейове. Дават го по телевизията. Да не се гледа телевизия днес и утре - пазете и децата!
Били се увили с Българското знаме !
Нека да ми изтрият коментара !
Аз го имам записан !
Екзархът не може да каже такава глупост и то още през 1879 година, когато българската администрация още не е устроена. И какъв руски посланик през 1879 година те е патил?
Мисли бе, момче, мисли!
Гледай телевизия, ма.
03.03.2023 16:27
И Захари заяви, че руската нагайка боли повече от турския камшик. Ама вие русоробите умират от кеф да сте роби на русия.
Няма да ни бъде с тия голи мъде и нищо отгоре.
:)))
Така е и аз го споделям.
6–ти септември 1885–та и 22–ри септември 1908–ма година са следствия от събитията Руско–турска освободителна война и Санстефански мирен договор.
Ама то се иска знания и мислене, а не злобно плямпане.
През последните 30 г. се вихри такава русофобска и славянофобска пропаганда, каквато не е имало дори преди 1944 г.!...
Народе !!!!
Как, бе? В царска България са издигнати всички паметници на загиналите руски войни, паметника на Шипка, катедралата "Свети Александър Невски", руската черкова в София.
Сутринта по БНТ–то разказваха за битката за Стара Загора.