09.12.2023г.
     Още на 14–ти ноември във вестник СЕГА е публикувана статията на Силвия Георгиева "Само у нас може да завършиш 12 клас, без да можеш да четеш и пишеш". Тогава твърдението в заглавието ми се видя пресилено, но впоследствие се оказа, че май си е основателно.
Защото междувременно излезли резултати от "най–авторитетните международни изследвания на грамотността PISA 2022, оценяващо знанията и уменията на 15–годишните ученици по математика, четене и природни науки", съобщава същата Силвия Георгиева на 5–ти декември. И отново заглавието на статията ѝ е втрещяващо : "Деветокласниците ни са с шокиращ срив на PISA 2022" – Всеки втори 15–годишен ученик няма елементарни четивни умения и е с критични дефицити по математика и природни науки; 54% от българските деветокласници са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53% от тях нямат елементарни четивни умения, а 48% от тях са с драстични дефицити по природни науки … Както и при предишните изследвания, през 2022 година резултатите на България от PISA са под средните за ОИСР, но сега те са сред "най–ниските, наблюдавани някога и при трите предмета", се отбелязва в доклада за страната ни … За отбелязване е фактът, че това са ученици, които от V–ти клас учат по нови учебни програми, влезли в сила след голямата промяна в образованието през 2016–та година … Според МОН обаче тестовете PISA не дават оценка на нашите учебни програми, тъй като те изследват качеството на цялата образователна система. Оттам определиха резултатите като стабилни, макар и в долното ниво на скалата, тъй като спадът при други държави е доста по–голям от нашия (Какво ни успокояват нас по–слабите резултати на други държани? От баща си знам : Не гледай другите, гледай себе си).
На следващия ден коментарът на резултатите от PISA 2022 във вестник СЕГА продължава : "Всеки 4–ти деветокласник се чувства аутсайдер в училище"; Разликата в резултатите по математика между най–богатите и най–бедните ученици у нас е 108 точки при средно ниво за ОИСР от 93 точки

В статията повече не се споменава за богати и бедни ученици и не става ясно по какво се определят и различават едните от другите – по размера на джобните пари, по дрехите, по транспорта, с който пристигат на училище, по телефоните, по количеството притежавано знание или въображение, по речника от думи, по броя на социалните контакти или друго.
Говори се за "броят на книгите в дома на ученика" (което също е материално богатство), и което било "индикатор, който се използва в много образователни международни изследвания и се свързва предимно с общия културен климат в семейството.
PISA ясно показва, че колкото по–голям е броят на книгите в домашната библиотека, толкова по–висок е средният резултат на българските ученици и в трите оценявани области – четене, математика и природни науки. Ако в дома няма нито една книга, резултатите на учениците са около 300 точки. Ако има до 10 книги – точките се увеличават с около 50 до 350 точки. Ако в семейството има между 101 и 200 книги, то резултатите на учениците скачат до над 450 точки, а при 201–500 книги – до 473 точки", посочва Георгиева.
И тука има съществена разлика и противоречие – между притежаваните и прочетени книги.
Ние имахме в къщи не повече от 100 книги. Моята детска библиотека се състоеше от книгите, с които ме награждаваха за отличен успех, купувани от баща ми и подарявани от роднини.
Но прочетените от селската библиотека книги бяха в десетки пъти повече.
Писал съм и за моето образование и възпитание от съботната хумористична страница "Весело хоро" и кръстословиците на вестник "Кооперативно село", на който дядо беше абонат.
Първата книга си купих, когато бях в 10–ти клас – "Така казват хората" от Олга Кръстева

Много ученици учат математика в климат, който не е благоприятен за ученето – през 2022 година около 41% от учениците в България съобщават, че не могат да работят добре в повечето или всички уроци (23% за ОИСР), 48% от учениците не слушат какво казва учителят (30% за ОИСР), 46% от тях се разсейват с цифрови устройства (30% за ОИСР), а 40% се разсейват от други ученици, които използват цифрови устройства (25% за ОИСР).
Аз също в гимназията никак не можех да се концентрирам върху говоренето на учителите. Обикновено нещо си рисувах. Разменяхме си карикатури със съученика до мен на чина. Той също умееше да рисува и то по–добре. Веднъж чистачката намерила отдолу наши карикатури на директора и двамата прислужници Лако Кримката и Благо Кремъклийката и докладвала на класната, която беше изпаднала в паника. Но не посмя да доложи по–нагоре.
А обяснението за моето невнимание в час е, че бях щастливо влюбен в С. Б. и съпътстващите това състояние екзистенциални въпроси.
"Сега към една тревожна тенденция в българското образование", казва Косьо Филипов в "По света и у нас" – "15 годишните ученици у нас са последни в Европейския съюз по математика,  и под средното ниво в световен мащаб с 417 точки … В дъното на класацията сме и по четене  с 404 точки (Предпоследно място в Евроколхоза). След нас е само Кипър … По природни науки учениците имат 421 точки (предпоследни). След нас пак е Кипър". Това от 81 страни.

"Смятам че твърде много млади хора в България са станали почти зависими от телефоните си и се чувстват неспокойни, ако телефоните им не са близо до тях. Това влошава резултатите им на теста PISA, но и можем да видим как това е свързано и с по–малко удовлетворение от живота, от социалните им контакти и повече безпокойство", казва чичко Андреас Шлайхер, директор на Дирекция Образование и умения – ОИСР

Проблемът се разисква и в "Референдум с Добрина Чешмеджиева, 05.12.2023" : Училищното образование – проблеми и промени
Да обобщим : "Нашата образователна система след 2016–та година тръгна да се променя, примерно да се променя към добро", започва своето изказване в "Референдум" професор Галин Цоков, министър на образованието и науката. Според министъра и други участници в разговора, системата трябвало още да се "калибрира", каквото и да означава това. И ни се дава за пример и терк образователната система на Естония. Аман!
"Как стана така, че Естония, една постсоциалистическа държава като нас, в момента е едва ли не най–добре представящата се образователна система в бившия Източен блок. Защо ние не направиме същото?". Е да де, ама "е едва ли не", а не категорично. И мекат ли, мекат.
В предаването се показват резултати от проучване на Gallup"

Преди време във вестник СЕГА ни препоръчваха образователната система на Финландия, която обаче финландците са прекопирали навремето от Германската демократична република. А за доказалата се като сполучлива образователна система на Народна република България не се сещат. Ама то българите "имат гибелната онази слабост, да не кажем порок, да презират своенародното и да предпочитат инородното … Но ако и да имаше български пансион в Букурещ и в Цариград, то българите пак щяха да дават децата си в гръцките, влашките, френските и други пансиони, едно, защото не им са фаща вяра, че в български пансион ще могат да са научат децата им колкото в иноязичните", както казва дядо Славейков.

20 години реформи в образованието са били нахалост според доктор Светла Петрова

Та през 2016–та година, когато "нашата образователна система … тръгна да се променя", министър на образованието и науката във Второто правителство на Бойко Борисов е Тодор Танев – "На 7 ноември 2014–та година е избран за министър на образованието и науката във второто правителство на Бойко Борисов. На 1 февруари 2016–та година подава оставката си от министерския пост, след като му е поискана от премиера Бойко Борисов.
Мандатът му започва с внасянето от страна на ГЕРБ на радикалния Закон за предучилищното и училищното образование …
В началото на декември 2015–та година Тодор Танев е на открит урок пред ученици дванадесетокласници от СОУ "Христо Ботев" във Враца – сред водещите и най–старите в града. Сочейки портретите на световноизвестни учени в кабинета по химия, Танев с няколко изречения отхвърля техния научен принос : Ломоносов не е направил нищо … Асен Златаров и той не е нищо особено, само е ходил в СССР, докато тук е било фашизъм … Фредерик Жолио–Кюри е пълна нула в науката, обаче се жени за дъщеря им Ирен и взема фамилията Кюри, "за да се фука" … Той продължава в съседния кабинет по история с нравоучението към учениците : да се държат "докрай" с маджари, евреи, арменци, "както те са докрай с нас", … "докато не омекнат" … Още не утихнал скандалът от Враца, се разгаря нов при опит за замяна на широко използвания още от Освобождението термин "турско робство" (подвеждащ, особено при превод, заради значението на думата "робство"). Министерството на образованието предлага юридическия термин "съвместно съжителство" за учебниците по "История и цивилизация" за II–ри, VI–ти, VIII–ми клас като политически коректно название за периода от V–те века на България под османска власт (подобно на опита за подмяна с "турско присъствие" в началото на 1990–те години), без дори да препоръча уместното определение "османско владичество", макар че е признато за правилното от БАН", пише в Уикипедията.
Тука намесата на НПО–та в системата на държавното ни образование е повече от очевадна.
Танев е заменен от Меглена Кунева, чиято персона ми е отвратително да коментирам.
И в цялото това бърборене никой не спомена за вилнеещите в образованието НПО–та и на "Отровено общество" в частност. Само се тюхкаме се като първи глупаци.

https://www.segabg.com/category-observer/samo-u-nas-mozhe-da-zavurshish-12-klas-bez-da-mozhesh-da-chetesh-i-pishesh
https://www.segabg.com/hot/category-education/devetoklasnicite-ni-sa-shokirasht-sriv-na-pisa-2022
https://www.oecd.org/pisa/
https://www.segabg.com/hot/category-education/pisa-2022-vseki-4-ti-devetoklasnik-se-chuvstva-autsayder-uchilishte
https://www.segabg.com/category-observer/i-pisa-ne-mozhe-da-izvadi-obrazovanieto-ni-inerciyata
https://bnt.bg/news/po-sveta-i-u-nas-2000-chasa-5-dekemvri-2023-g-323754news.html
https://bnt.bg/news/diskusiya-za-srednoto-obrazovanie-u-nas-kolko-sa-gramotni-decata-ni-323690news.html
https://kvg55.blog.bg/politika/2015/07/31/komentari-i-za-narodopsihologiiata-na-bylgarite.1380404
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2_(%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA)
https://www.segabg.com/category-video/20-godini-reformi-obrazovanieto-sa-bili-nahalost

© Красимир Говедаров, Главен експерт

по евроатлантически стандарти.

Умишлено целенасочено налаган.

За да има контраст между тях и САМОНАЗНАЧИЛИ се за "академици".
От друга страна, виждаме на какво са способни "ония от Харвард".
Всеки дипломиран в УНСС-ВИНС счетоводител от "старата школа"
може да им скрие топките по всеки показател, на теория- и приложно.
Представям си, какво ни чака от бъдещите "висшисти" без средно..
Останаха ми очите в тази стара дългосвиреща плоча-нали колекционирам.

PISA ни писа двойка...

В сравнение с курешката, лайното е могила.

Ти си по–наясно.

Всяко дете от раждането си знае защо се е появило, от къде идва, какво да прави и накъде отива.
Неговите възпитатели, учители и придружители с благородното си намерение успяват да постигнат, щото да забрави всичко това.
:-)))

Това ако не е Сорос и неговите копелдаци у нас, аферим!

А гледай ти - СЕГА се били загрижили за образованието и практиките които са го докарали до тука. А ти можеш ли да ми покажеш, как да си отворя форума на СЕГА, в който доста разумни хора изказваха мнение доста време и има какво да се научи от него и днес?

Защо го затвориха тоя форум, след като дълго време именно собствениците на сега, систематически прчеха на форумците, а те въпреки това продължаваха. Докато накрая го затвориха. А пък СЕГА, т.е. днес, тоя форум, аз лично не го откривам в интернет.

Хе–хе–хе!
Всеки се стреми да преобрази другия според своите вкусове.

Че кой друг?

Форумът на вестник СЕГА, най–интелигентният според мен форум, отдавна го затвориха. Не можеш го намери вече. А и вестникът стана евроатлантически.

Вече требва да ни светне ламБата (особено за който е имал някакви илюзии), че когато нещо е сътворено и е в интернет, а това е все пак някакво интелектуално усилие, то не е на неговия компютър и е възможно да изчезне. А ако е неудобно за властта, даже е по-вероятно да изчезне. Може също така да бъде променено, особено след време. Това важи с пълна сила и за блогбегето. Поради тая причина, всичко което е ценно, трябва да се прибира. Тука следва да се отбележи, че т.нар. "облачно пространство" е същата бира. Само носители, харддискове които са ми в ръцете са надеждни. Същевременно, те са и под постоянно подозрение, че може нещо в тях, поради начина на производството им да се окажа, че след време ще дефектира. Същото важи и за файловете и програмите - не е изключено да има някакъв вграден софтуер, който да разруши след време ценната информация.

Поради тая причина, носителите трябва да са разнообразни, информацията да се дублира, вкл. електронните книги. И нещо много важно - носете си новите дрехи и си пазете старите носители и компютри. Технологиите напредват и утре като нищо може да се окаже, че сте си написали нещата с мастило, което изчезва. Прочее, при обикновеното мастило това вече е факт. Имам доста касови бележки, които съм запазил поради гаранцията на разни неща, на които написаното е изчезнало. А така също и тетрадки, в които съм си писал нещо, но е доста избледняло и почти нечитаемо.

Това означава, че хартиените книги, както е отбелязал и Умберто Еко в една от книгите си, няма да умрат. И е по-добре да си се пазят. Прави ми убийствено впечатление, че много хора вече си изхвърлят хартиените книги. Предимно младежи са това - изхвърлят книгите на бащите си. НО тоя процес започна отдавна. Първоначално след 89та можеше да се купят много ценни книги, излезли през соца, т.е. и качествено направени, почти без пари в подлезите на София.

Изключително си прав.
Затова си пазя постингите на моя компютър.
И ще ги издам в книга.

с твоите постинги. Вложил си твърде силна творческа енергия,
постарал си се да отразиш значителна част от съвремието
хронологично. Става дума за СВЕТА, а не само за България.
Имам в къщи няколко тома от "Dokumente des 20- Jahrhundesrts".
Разкошни, луксозни, колекционерски издания. Значителна рядкост.
Те са повече от "история" защото дават (немската) гледна точка.
Дай БЪЛГАРСКАТА на света! Пожелавам успех- той не идва лесно!
Но специално ти- ще успееш! Мисли за заглавието. Да бъде ПРОБИВНО!

Да, мисля. "За България и света".

Хе-хе.
Това е от житейската истина.
Не е от марксенгелската теория и практика.
:)))

Двамата са казали и много житейски истини.

Тия негодници следва да ги прогоним с камъни.

Изтъкването, че некой мека е едно от най-досадните и снобарски претенции за ентелегентност.

Тука искам да ти разкажа за некои мои перипетии, с купуването на книги и още нещо - т.е. по темата съм.

Но първо мимоходом, ще ти обърна внимание на до болка известни неща:
– В Германия всеки политик от край време говори на собствения си диалект.
- Според специалистите лингвисти, диалектите са богатство на езика.

И сега почвам с моите разкази по същество. В далечната 79та кога отидох да уча в Плевен, т.е. в шести клас, всички взеха да ми се подиграват, че мекам и че говоря на "он", "она" 'оно". А така също че използвам специфичните и всъщност доста оригинални диалектни думички характерни за... абе виж си ги в творчеството на Йордан Радичков, който е завършил същата гимназия, която и аз.

Та по тоя случай, взех да си промених мекането и заговорих по същия начин, както и останалите в Плевен. А тука, следва да се отбележи, колко са смешни плевенчани, като говорят на "главъта" "тревъта" "иибах мааму" и т.н. Но мнозинството налага нармата.

И тъй като мнозинството налага нормата, веднага щом се върнех през ваканциите в Берковица, на мене пък започваха да ми се подиграват за дето говоря културно (всъщност не заговорих май на "главъта" и т.н.). Та по тоя случай, в Плевен говорех културно, а в Берковица по берковски.

Сега в тоя случай, май съм близо до хората които владеят два езика. И следователно съм се оказал още в шести клас по-ентелегентен от тия които не мекат,

Остави това, но преди една две години ми се случи да поровя в библиотеката си със специалната цел да изровя всички книги които съм си купил от Плевен, точно в шести седми и осми клас - времето през което съм учил там. Имам около петдесет парчета. Всичките съм ги прочел, повечето и по повече от един път, а някои са станали на баница. Повечето са за животните, природата, пътешествия - най-вече на изд. Земиздат. Има няколко романчета - ДВЕ ГОДИНИ ВАКАНЦИЯ на Жул Верн, МОРСКИ ТРУЖЕНИЦИ на Виктор Юго (но нея всъщност вече я няма, щото оставих един друг вариант в томове събрани съчинения), ДВАМАТА КАПИТАНИ Вениамин Каверин...

И някои други, вкл. награди от училището - най-интересна от които е МАЙСТОРЪТ И МАРГАРИТА, дето била низвергната от комунистите. Аз я имам подписана като награда от учителския съвет и директора.

Това е относно мекането и ентелегенцията с претенцията.

Относно това, колко книги бил имал човек и как това било свързано според някои авторитарни класации - тука имам цял ред забележки и несъгласия. Преди всичко, нещата са много по-сложни. На днешно време има електронни книги, така че няма как да се търси връзка с имането или нямането на хартиени.

Относно минали времена - това което ти каза за прочетените и собствените е вярно. Аз даже познавам хора, мои връстници, родителите на които имаха много по-малко книги от колкото съм имали моите (над 500 бяха по онова време), но редовно ходеха на библиотека. Същевременно, 500 книги хич не са малко - ама не за един ученик, а за възрастен човек. Познавам някои хора, дето е интересно, какво говорят. Един твърди че библиотеката му е от 3000 книги и ги е прочел всичките (а па аз му вярвам напълно). Но ако сметнеш, това означава, че човек на по-малко от 40 години, трябва да е чел май беше към две книги на седмица цял живот. А ако е правил това, значи не си е използвал времето за други неща - да, не е спортувал.

Следва въпросът, а дали е разбрал и особено запомнил, какво е прочел, при такава скорост на четене? Щото веднага се сещам за един приятел, който много четеше (сега е дознател) и си говорим наскоро с него и той ми разправя, че вече избягва да чете книги. Аз се изненадвам и питам как така. Той ми отговаря, че по едно време е почнал да чете някаква книга, стигнал до половината и чак тогава се сетил, че вече я е чел.

Та по тоя случай, привеждам и трети пример. Веднъж срещнах човек, който каза, че хобито му е четенето на книги. ДА, много хора дето са чели много съм срещал, но никой не се е изразил, че хобито му е именно четенето на книги.

И понеже попитах, дали е възможно когато четеш много, да осмислиш прочетеното, след като се позамислих, аз мога да кажа, че на мене, хобито ми е мисленето. По-малко съм чел. Но много съм мислил върху прочетеното.

"В Германия всеки политик от край време говори на собствения си диалект" – в Германия може да ядат лайна в буквалния смисъл, но в България това не е възприето.
Когато говориш пред обществото, следва да говориш на литературен български език, което дори журналистите не правят. Когато говориш с баба си, можеш да си говориш и на патагонски.
В едно от предприятията, в което съм работил, имахме обект в Банско. Когато дойдоха да се отчитат и за прав път се срещнахме, протече следния разговор. Най–напред видях в коридора 3–4 мъже и жени, които си говореха. Определих ги като македонци или сърби. След малко колежката Милтена от Банско дойде при мен да се отчита. как се запознахме, не помня. Но тя видя, че не я разбирам и вика : "А го рукаме Прокопийев (колега)? Отговорих й : "Милтенке, само ми говори бавно и ще се разберем".
А в студентското общежитие със съквартирантът от разградско доста се трудехме, докато след ваканция приучим съквартирантът от Кюстендил да говори разбираемо.
Та така. И на мен в града са ми са се присмивали за изговора на някои думи.
Употребата на народни, диалектни думи от писателите в произведенията им е съвсем различно от това да говориш по телевизията. Това обогатява езика. И аз употребявам нашенски думи в постингите си. Но това е различно от говоренето пред аудитория.
Моето хоби беше, защото отдавна не е, да си купувам книги, някои от които не съм чел и едва ли вече ще прочета.
И сега някои думи ги изговарям диалектно, но мекането е досадно и смешно и звучи като "Ние Фердинад I–ви".
Я си представи берковчанина Орлин Горанов да пее да берковски диалект.

Берковчанина Орлин Горанов, навремето кога го питаха за биографията му, започваше със "Детството ми е преминало в София."

А аз ти говоря именно против снобарщината, която има претенции за ентелегентност/изключителност. За многоборйните графове и маркизи, които изневиделица се появиха в България след 89та. Но които бяха отгледани именно през соца, и докато хората с удоволствие четяха книгите на Александър Дюма.

Така че, ако можеш разбери - потернирай малко мисленето!

В конкретния случай става въпрос конкретно за мекането - ти го каза. И тъй като много пъти много хора, са се хващали за това мекане, аз ти отоговарям - това са голи претнции снобарски. Не ставаш по-ентелегентен, ако почнеш да говориш културно - ето, приведох ти пример, как аз още в шести клас го можех тоя номер да говоря културно. Остави това, ами постоянно сменях диалектите, което все пак не е толкова лесно - изисква способности да се владееш, защото подсъзнанието, навикът действа.

И ако си ентелегентен наистина, трябва най-вече да можеш да вникваш в същината. В случая същината е това какво е езикът, откъде е произходът му и какво са диалектите. Нови думи възникват постоянно. Но така е било от сътворението на светва. Съответно на различни места възникват различни думи - това е същото като разделението на труда. Съответно, многото различни думи представляват съвкупния език. Който се състои от много думи. И колкото повече хора го говорят един език, толкова повече думи са се образували и съществуват. Т.напр. в английският има над милион (но никой не знае точно колко са). В българскията, според езиковедите има триста хиляди. И това е с всичките диалектни думи.

Триста хиляди не са никак малко. И съответно никой не ги знае всичките. Но колкото е човек по-енетлегентен, толкова повече думи трябва да знае. И следователно, ако ти се имаш за такъв, не би трябвало да имаш проблем с думите на македонците, за които говориш. Всяка една диалектна дума, е носител на малко по-различен смисъл от съответстващия и нормиран от закона синоним. Но най-добре, разбира се усещат тоя смисъл, тия които я използват редовно. Тука става въпрос и за специфичното оригинално звучене. И така че не е никак без значение Радичков. Диалектът в неговите произведения, дори и когато го четат такива които не го разбират е оригинален и интересен. Така е и с останалите диалекти. А примерно мога да ти кажа една родопска дума, която един приятел веднъж я използва, за да определи поведението на една курва. "Сменява си мъжете като прашница." Питам го кво е прашница. Той: Пчела кото ходи от цвят на цвят и ги опрашва. И само тая дума в родопския диалект беше най-подходяща, вероятно друга няма. А ако има, тя ще каже нещо друго. И т.н.

По-горе ти обясних, защо по същество, езикът и диалектите са едно и също и в Германия и в България. Има неща, които са уродливи в Германия и в т.нар. "цивилизационен, па свободен, па демократичен" свят. Но има неща които са фундаментални - и в България и Германия. Т.напр. анатомията на човека и в Германия и в България е една и съща.

Кога ти дадох за пример, Германия, не бива да си мислиш, че съм воден от желанието да подражавам на германците, което би било разбира се форма на снобизам. Съответно, аз ти споменах за Германия мимоходом, за неща които са известни и ти ги припомням информативно.

Съответно същината на коментара ми беше след това - и ти го отбелязах.