Прочетен: 1822 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2022 07:03
Точно преди 23 години, на 7 август 1999 година, отряди на ислямската "миротворческа" бригада, водена от Шамил Басаев
и Хатаб, нахлува от територията на Чеченската република – Ичкерия (самопровъзгласила се, но полупризната от Русия през 1996 година) в територията на "Ислямска държава Дагестан", обявена предния ден : това, което по-късно стана известно като втората чеченска война.
До този момент Басаев беше широко известен, а Путин малко известен в ограничен кръг хора.
Но два дни по–късно, на 9–ти август, всичко се промени : почти всички в страната чуха името Путин. Защото на този ден президентът Елцин не само го назначи за временно изпълняващ длъжността правителствен глава, но и обяви, че го вижда като негов наследник като държавен глава. Тоест страната научи за съществуването на Путин почти в момента, когато стана ясно, че това е нейният бъдещ лидер. И той стана такъв в рамките на пет месеца – след оставката на Елцин. Путин се понрави на хората и стана президент–надежда
След 23 години е дори трудно да си представиш в какво трудно положение е била Русия през 1999 година : нещо се забравя, нещо се изкривява с течение на времето и най–важното е, че все повече и повече нови поколения не са намирали това време в съзнателна възраст, иначе и просто не са родени тогава. Следователно, колкото повече време минава, толкова повече спекулации по темата "властите умишлено преувеличават проблемите от 90–те години, за да скрият днешните неуспехи на този фон, и като цяло – какъв навик е това, да сравняват всичко със ситуацията на последния век!". Но без да се разбере ситуацията, в която страната се е озовала тогава, е невъзможно нито да се разбере какво се случва днес, нито да се оцени посоката на движение.
Какво е Русия в 1999–та? Това е практически провалена държава : след разпадането на СССР нейният гръбнак, Руската федерация, не успя да стабилизира ситуацията в собствените си граници. Чеченската рана не просто гноеше – тя можеше да метастазира и да доведе до загуба на целия Северен Кавказ, което от своя страна ще се отрази в други региони на страната. Много от тях вече са живели, ако не в полуавтономен режим, то без особено внимание към Москва (която все повече се асоциира в техните очи с капиталовите олигарси, завзели имоти в регионите) – и е трудно дори да си представим какво би се случило в същите мюсюлмански републики в Поволжието, ако целият Северен Кавказ, бил в пламъци и искри, от огъня му се разхвърчат към Волга
Струва ли си да припомняме външнополитическите позиции на Русия през 1999 година? Те просто не съществуват – и как биха могли да бъдат в държава, която продължава да се разпада с огромен външен дълг и космополитен олигархичен "елит", лишен от национална идентичност? През пролетта на същата година Белград беше бомбардиран – и Русия, стискайки зъби, наблюдаваше продължаването на разпадането на Югославия, осъзнавайки, че мнозина на Запад смятат това за репетиция на това, което биха искали да направят с Русия.
Сега всичко това изглежда на мнозина като дълбока история – също и защото толкова много се е променило както в самата Русия, така и във външния свят. Но тези промени не се случиха от само себе си – в тях се намеси фигурата на Владимир Владимирович Путин.
Путин не само значително укрепи основите на държавата, но и се погрижи "светците от деветдесетте" със своите апостоли Басаев и Березовски никога да не се върнат. И все пак работата му по укрепването на Русия далеч не е завършена.
Е, 23 години по–късно под ръководството на президента Владимир Путин Руската федерация създава, заедно с други страни, многополюсния световен ред. Разрушителните тенденции бяха спрени, страната е стабилизирана и е световен обществен лидер. Имат основание да го мразят и ненавиждат империалистите и пригласящите им български русофоби–идиотчета.
https://ria.ru/20210807/basaev-1744773808.html
Тагове:
© Дисидентът
© Мръсното минало на НАТО заплашва с еко...
07.08.2022 20:42