Бивши военни от югославската армия заведоха дело срещу НАТО за последиците от  използването от Алианса на обеднен уран в мръсната война през 1999 година.
Все още се водят разгорещени спорове около "радиоактивните бомбардировки" : докато Брюксел отрича щетите, Белград фиксира "забавени последствия".
Умиращи села
Преди половин век Пчински окръг в югоизточната част на Сърбия е бил курорт : живописни долини, езера, минерални извори. Сега не се идва тук без специална нужда. А някогашните пъстри села измират.
"Имаме го за голям късмет, ако доживеем до шейсет години", оплаква се пред журналисти Загорка Трайкович от село Братоселце, една от малкото останали в него жители.
Преди 15 години тя погребва съпруга си, който е бил на 55 години. Той винаги беше в добро здраве, споделя тя, но туморът нарасна бързо.
Във всяко семейство има такава история. Както и в съседните Буяновац, Реляна и Боровац.
През 1999-та самолети на НАТО непрекъснато кръжат над тях, бомбардирайки позициите на югославските войски с боеприпаси с обеднен уран – по-разрушителни от конвенционалните.
След експлозията радиоактивното вещество се разпръсква в атмосферата и след това се утаява, замърсявайки почвата и водата. Година след войната заболеваемостта от рак рязко нараства в окръг Пчинск. 700-800 души годишно умират тук от онкологично заболяване, почти един процент от населението. Предимно мъже на възраст от 35 до 50 години.
Тонове радиоактивен прах
"Мръсните бомбардировки" са може би най-мрачната страница от тази война. Американските "A-10 Thunderbolts" изхвърлиха касетъчни боеприпаси с уран-238 и уран-236 по същия начин, както по време на операция "Пустинна буря" в Ирак и конфликта в Босна и Херцеговина.
Освен това в Югославия радиоактивните боеприпаси бяха използвани масово : общо 15 тона. "Смята се, че е имало повече от 31 000 снаряда с обеднен уран", казва руснакът Юрий Бражников, който тогава предоставя хуманитарна помощ на населението.
Най-много пострада Косово. Все още има оборудване

, унищожено от такива бойни глави. Местните власти дори не се замислят да го почистват, за цялостно почистване на територията от радиация няма нужда да говорим. Междувременно учените ежегодно регистрират увеличение на броя на онкологичните заболявания. През последните няколко години те все по-често се идентифицират при родените в края на 90-те години.
"Епидемията" удари и югославската армия : през първите десет години след войната повече от 30 хиляди военни се разболяват от рак. Най-често диагностицирани са с левкемия и мозъчен тумор. Починали, според различни източници, от десет до 18 хиляди. Това се нарича "балкански синдром".
Голямото разминаване в числата се дължи на факта, че в Сърбия все още спорят за последствията от урановите бомбардировки. "Ако политиците и обществото като цяло са уверени в тяхното въздействие върху здравето на населението, то лекарите не са толкова единодушни, проблемът продължава да се изследва", обяснява сръбският историк и политолог Александър Животич.
"Недоказано"
На лекарите се надяват и в Северноатлантическия алианс. Въпреки че в началото те напълно отричаха факта за използване на обеднен уран. Те си признаха две години след войната, когато стана известно за преждевременната смърт на 18 миротворци. Онкологични заболявания ги убиват за няколко месеца : лекарите твърдяха, че това е възможно само при силно радиоактивно облъчване.
"Употребата на оръжия с обеднен уран едва ли може да доведе до рак на кръвта, от който се разболяват някои миротворци. Сега обаче цялата информация се проверява и едва след това ще направим окончателни изводи", оправда се държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт през 2001година. Същата чума вчера псовисала. От онкологично заболяване.
Италианския прецедент
Нито командването на НАТО, нито властите на САЩ и някои европейски държави обаче успяха да затулят темата, преди всичко заради делото на 500 пенсионирани италиански военни, служили на Балканите в края на 90-те години.
По време на процеса се оказа, че имат почти еднакви симптоми. Като колегите им от Чехия, Гърция, Испания и Белгия.
Още едно дело, което се нарича съдбоносно, все още продължава. Говорим за компенсации на жителите на Сардиния, където се намира една от най-големите бази на НАТО. В края на 80-те години на миналия век старите боеприпаси с ураново ядро ​​са изхвърлени на полигона "Salto di Quirra"

, а няколко години по-късно на острова е отбелязано увеличение на заболеваемостта от левкемия. Ако съдът застане на страната на жертвите, властите, според правозащитници, официално ще признаят действията на военните за опасни не само за тях самите, но и за населението.
Последствия за милиарди години
Интересите на италианците бяха представлявани от адвокат Анджело Фиоре Тарталия. Сега той ще представлява ищците от Сърбия.
"През 1999 година западните сили "имаха явно превъзходство", така че можеха да се справят с конвенционалните оръжия. Но те употребиха радиоактивно. Такива боеприпаси имат дълготраен пагубен ефект и ще има последствия за цялото население в продължение на милиони години. Това е военно престъпление и Алиансът трябва да възмезди гражданите на Сърбия", обяснява юристът Сърджан Алексич, който събира доказателства за щети на членове на югославската армия.
Трудно е да се оцени вредата като цяло : периодът на полуразпад на урана е 4,5 милиарда години. Опасно вещество, уточняват еколозите, замърсява реките, вливащи се в Егейско море, страдат и съседните на Сърбия държави. Въпреки това, въпреки стотиците проучвания и хилядите свидетелства, НАТО продължава да отрича вината си.

https://sputnik-abkhazia.ru/20220126/gryaznoe-proshloe-nato-grozit-katastrofoy-dlya-vsey-evropy-1037292225.html