01.03.2022г.

     Като първото му публикувано произведение се сочи разказът "Рекордьорът на уиски" поместен в броя от 7 юли 1951 във вестник "Народна войска". Тогава авторът е бил на 24 години. Рано изявил се талант. Интересно как в такъв вестник е допусната враждебната империалистическа дума "уиски", символ на буржоазния начин на живот. Непонятно.
Първите книги на писателя са сборникът "Цезиева нощ" (1957) и "Победителите на Аякс", юношески научно-фантастичен роман (1959). През1957 година авторът е бил на 30 години.
Сред активите на писателя са романът "Мъже", определян сюжетно като конюнктурна творба.
Романът спечелва годишната награда на СБП, а авторът му е приет направо за редовен член на съюза, прескачайки задължителното стъпало "кандидат-член". И също така сценария на първите серии на пропагандно-комунистическия телевизионен сериал "На всеки километър".
Най-известното му произведение е "Задочни репортажи за България", до което се стига така : На 15 юни 1969 година се играе вътрешната премиера на пиесата "Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър. В резултат на редица цензурни претенции и забележки, пиесата не е допусната до премиера и категорично е отхвърлена с намеци за "антипартийност" ("Ти каква чешка пиеса си написал?" – фраза, подхвърлена от негов високопоставен познат, присъствал на предпремиерата – вероятно се касае за Костадин Кюлюмов). По-късно същия ден, по съвет на познат, напуска България с колата си през Драгоман, ползвайки валиден задграничен паспорт с виза за Югославия в посока Белград, Република Югославия. Там отсяда за кратко в хотел "Екселсиор", но след това решава да замине за Италия при брат си, който живее там от февруари 1963 година и се препитава с филателия. Брат му живее в Болоня и притежава вила в околността. След кратко пътуване до Виена с неизвестна цел, писателят се настанява във вилата на брат си, където остава до окончателното си заминаване за Лондон.
Всичко се нарежда по ноти – паспортът е налице, визата е налице, валутата е налице, преминава безпрепятствено в Италия, разхожда се до Виена, живее при брат си в Болоня, а западните тайни служби не се интересуват от него. Пълна свобода и демокрация.
Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата му в България и след това да се прибере, затова подновява веднъж паспорта си в Рим с обяснението, че иска творческа отпуска. По същия повод задграничният му паспорт е подновяван още няколко пъти, включително и с личната намеса на Иван Башев (министър на външните работи по това време). По признание на самия творчески отпускар, той е бил готов да се върне в България през септември 1969 година, но забраната на пиесата му "Комунисти" (предназначена за театър "Сълза и смях") го отказва от идеята. Вероятно именно тогава Марков е осъзнал сложността на ситуацията и безизходността на положението си.
През първата половина на 1970 година по покана на Петър Увалиев заминава за Лондон.
Там пише "Задочни репортажи за България" и собственолично ги чете в емисията на български на ВВС.
Произведението е доста обемисто, но нека разгледаме любопитният репортаж "Срещи с Тодор  Живков" – С Първия партиен и държавен ръководител го свързва полковник Желязко Колев от ЦК на партията, като в разговорът с Колев смело проявява иронично остроумие. Полковникът тържествено му обявил : — Поканен сте — от най-високо място за една разходка! Дори му предложил да го вземе автомобил. Определил му среща на другия ден в седем часа при паметника на Васил Левски.
"Жена ми се прибра по-късно и когато ѝ казах, тя най-сериозно се уплаши, че поради необикновения час (седем часа сутринта) това можеше да бъде капан. И без това на няколко пъти се говореше, че имало предложения около 200 представители на интелигенцията да бъдат вързани и изпратени някъде по дяволите", пише в репортажите. Събитието е от месец октомври 1964 година по неговите думи, когато е бил на тридесет и седем години.
Посрещнал го лично Тодор Живков и го настанил в "Чайка"-та, която "плавно" потеглила.
"Той умееше да изслушва. В сравнение с почти всички останали членове на Политбюро и старши министри, които познавах, по мое мнение Тодор Живков беше единственият, който умееше да изслушва, без да прекъсва, без да коментира, без да дава израз на това, което мисли или чувствува. Митко Григоров или Венелин Коцев често и императивно прекъсваха говорещия, предрешаваха от къде до къде може да се говори по даден въпрос, а други висши ръководители просто не слушаха. У Живков човек можеше да намери търпелив и добър слушател", описва качествата на Първия писателят и сценаристът.
"Чайка"-та спряла на Витиня и Живков и Желязко Колев ги повели към гората вляво от пътя.
По време на ходенето "във връзка с туризма аз го запитах как гледа на свободното пътуване на български граждани в чужбина и изобщо одобрява ли налаганите ограничения. Без никакво колебание той каза : "Аз лично съм за свободното пътуване на всички български граждани с изключение на висококвалифицираните специалисти!", спомня си предстояшият дисидент.
"Колкото по-високо се изкачвахме в планината по посока на връх Миджур, толкова повече се разкъса групата. Живков и аз вървяхме най-малко половин километър пред другите".
Дали това е случайно? Този, който казал на Желязко Колев, "Ако ще ме каните да участвувам в някакъв масов туристически поход — няма ме, ако знаете някъде хубава скара, тогава …" и без подходящи туристически обувки, както отбелязъл Живков, се движи петстотин метра преди групата, усамотен с другаря Тодор Живков, с когото водят откровени разговори на обществени и политически теми.
"Обядвахме в подножието на Миджур, на открито … Имаше още ракия, с която започнахме, и коняк, с който свършихме. Живков почти не докосна алкохола. Другите също почти не пиха, така че, комай и ракията, и конякът, останаха за Пешо и за мен". Интересно как Пешо си е позволил в присъствието на охраняваното лице да консумира алкохол по време на работа. За автора знаем.
"Постепенно групата пак се разкъса и двамата с Живков отново се намерихме напред".
Личи си опита на работилият с режисьори сценарист и драматург.
"Много хора са били смайвани от паметта на Живков".
И аз също! От една случайна среща на баща ми с Живков, за която ми е разказвал.
Беше денят, в който американците избираха Никсън срещу Хъмфри, ноември 1968 година. Над София се мръкваше, когато колата на Политбюро, в която бяхме аз и поетът Любомир Левчев, се отправи по шосето нагоре към Самоков. Отивахме да вечеряме с Тодор Живков в двореца "Царска Бистрица" в Боровец, където щяхме да прекараме нощта и следващия ден.
Отново в ограничен състав. Това не означава ли, че писателят е вече в тесния кръг на Първия? Такова внимание?
Чрез Живков маса хора успяваха да си издействуват по-добри назначения, повишения, места в легации, приемането на пиеса, роман или сценарий, паспорт за чужбина, софийско жителство, нов апартамент, държавна награда, почетно звание и какво ли не.
А ние имаме ли знание неговият паспорт за чужбина как е издействуван? Нямаме!
От написаното става ясно, че Живков е отделил доста време и внимание на писателя и творчеството му – "По някое време Живков приближи към мен и ми каза, че е прочел пиесата ми и че би могъл да разговаря с мен на другия ден след Октомврийската революция, тоест 8-ми ноември, рано сутринта, в кабинета му в Централния комитет. Каза ми да отида в десет часа". На какво се дължи това? На непокорният характер на автора ли?
"Въведоха ни веднага в познатия просторен кабинет". Какво ще рече "познатия"? На мен ми е позната стаята, която обитавам всекидневно. Означава ли това, че писателят често е посещавал кабинета на Тодор Живков?
От написаното става ясно, че писателят не е знаел за излязлата от печат през 1968 година книжка на Радой Ралин с рисунки на Борис Димовски и прословутата свинска опашка

,"Люти чушки", за която знаех и аз от баща ми, което е невероятно. Определено писателят не е принадлежал към дисидентските кръгове на родната интелигенция. За това говорят думите му : "Няколко дни след това научихме, че Радой и Димовски са били уволнени от работа и е била наложена забрана върху отпечатването на каквото и да е от тях.
Очаквах, че ще последват много по-тежки наказания (за Радой Ралин и Борис Димовски), включително лагер или затвор. Но и този път, изглежда, по-умни хора бяха повлияли на Живков или пък сам той беше почувствал, че ще затъне дълбоко, ако дръзнеше да накаже жестоко най-популярната личност в България – Радой Ралин".
Ама че глупости. Какви лагери са го патили през 1968 година. Какъв затвор? Той не е ли знаел, че Радой Ралин има ремсово минало.

https://chitanka.info/text/2898-zadochni-reportazhi-za-bylgarija#textstart
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB)

Спомням си 1964г. Пиле не можеше да прехвръкне.
Тошо бил за свободно пътуване?
Брат му на Марков живее в Болоня , има вила и се препитава с филателия ? Плува ли корабче?
Помня 1969г. не ме пуснаха да пътувам за Италия !
Не ми дадоха паспорт! Даваха само на ченгета!Даже когато ни позволиха да пътуваме 1970 не ни дадоха валута и носихме дисаги с храна като бай Ганю и ходехме пеш !
Иван Башев беше единственият читав министър в България . Беше умен и ерудиран и трън в очите на простаците. Накрая умря на Витоша.
Големият десидент бил канен лично , возил се в Чайката и тиквата го слушал.
Каква идилия ! Десидент и диктатор си хортуват!
После в колата на Политбюро с Любомир Левчев е на вечеря в Царска Бистрица !
Ами той си в живял като цар , пияндурът!
Радой Ралин е бил провокатор , за да ловят недоволните от режима , защото се интересуват от неговите книги. Уволнението на Радой Ралин е било за заблуда.
За Борис Димовски не знам . Той си отиде така забравен. Може да е бил почтен , оплетен в мрежите на лукавия Радой.
Имаше още един почтен човек : Радичков и той им написа , че са ситни и дребни като камилчета. Какво да кажем , Ние врабчетата!

За дисидентите е богата и дълга тема. За истинските от Съпротивата. Не като тези. Те станаха повече от активните, каквото и да значи за малките не знаещи.
:)))

Г. Марков е талантлив... Да, има съмнителни неща за живота и смъртта му...

От всичките най-чист е Борис Димовски.

Какви дисиденти? Яли и пили с Тодор Живков.

Не съм чел нищо от него. Както и от Любомир Левчев.
Затова не мога да се произнасям за таланта му.

:))

Да! Авторите за прочит трябва да се подбират внимателно.

Дисидентите са по- късен сорт активни борци!
Борбата са я почнали още като секретари на Учкома в техникума, като професорът от механотехникума Луджев, или като партийни секретари, като Плевналиев! и ред други знайни и незнайни дисиденти
Те, обаче докараха демокрацията без решаващата помощ на Червената армия и дори- въпреки нея! Докато за активните борци, радио Ереван каза ,че били ,все пак, способни да докарат сами Девети септември, но при условие ,че всички след тази дата активни , са били такива и преди нея, то за дисидентите такова условие нямаше, защото бяха в голямо количество!
Ами един милион партийни членове/ барабар с членките /, от тях дори и 600 хиляди дисиденти само, са напълно достатъчни за промяната!
И сега търсят комунисти под дърво и камък, да ги накажат! Но, без партийни книжки Тхните са скрити, за всеки случай!
Не се знае, знае ли се!?

Лека нощ!

Все пак действителните активни борци не са вечеряли с царя.
А партийните книжки са грижливо съхранени за евентуални превратности на съдбата.

Баща ти отиде на работа, глупако!
Нали трябва да плюскаш, да ядеш.