Прочетен: 2559 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 02.08.2023 07:03
На шестия ден Остап успя да завърже познанство с механика Мечников, управляващ хидропресата. По това време Мечников, който поради липса на пари всеки ден се наливаше с нарзан направо от извора, бе изпаднал в ужасно състояние и според наблюденията на Остап продаваше на пазара някои предмети от театралния реквизит. Окончателното споразумение бе постигнато на сутрешното наливане при минералния извор. Механикът Мечников назоваваше Остап сладур и се съгласяваше.
– Може – каза той – това винаги може, сладур. С наше удоволствие, сладур.
Остап тутакси схвана, че механикът е изпечен в тези работи.
Договарящите се страни се гледаха един друг в очите, прегръщаха се, тупаха се по гърбовете и вежливо се смееха.
– Е – каза Остап – един десетак за цялата работа!
– Сладур! – учуди се механикът – Озлобявате ме. Аз съм човек, измъчен от минералната вода.
– А вие колко искате?
– Дайте половин стотарка. Ами че имуществото е държавно. Аз съм човек измъчен.
– Добре. Вземете двадесетак! Съгласен ли сте? Е, по очите ви виждам, че сте съгласен.
– Съгласието е продукт на пълното непротивене на страните.
– Знае да приказва, кучето – пошепна Остап на ухото на Иполит Матвеевич – слушайте и се учете.
– Кога ще донесете столовете?
– Столовете срещу парите.
– Това може – каза Остап, без да се замисля.
– Парите отнапред – заяви механикът – Сутринта парите, вечерта – столовете, или вечерта – парите, а на другата сутрин – столовете.
– А не може ли днес – столовете, а утре – парите? – пробваше Остап.
– Аз, сладур, съм човек измъчен. Такива условия душата ми не приема.
– Но аз едва утре ще получа пари телеграфически – каза Остап.
– Тогава и ще говорим – заключи упоритият механик – а сега, сладур, приятно прекарване при извора, аз си тръгвам : много работа ме чака с пресата. Симбиевич ме е хванал за гушата. Сили нямам вече. А може ли да се живее само с минерална вода?
И Мечников, великолепно осветен от слънцето, си тръгна.
* * * * * *
На другата сутрин механикът получи парите, а вечерта домъкна двата стола. Изключено било, както той каза да вземе третия стол. Звуковото оформяване играело карти на него.
* * * * * *
На пресконференцията след срещата на върха "Русия–Африка", отговаряйки на въпроса за прекратяването на така наречената "зърнена сделка" от страна на Руската федерация, Владимир Владимирович рече : "Беше ни обещано, че по отношение на нашите храни и минерални торове ще бъдат взети определени решения, които ще деблокират, добре, ще премахнат проблемите, тези свързани с логистиката, свързани с акостирането на корабите в нашите пристанища, с превода на средствата, застраховките и така нататък. От това нищо не беше направено и много, много пъти сме казвали : Слушайте, кога? Сега, казват, почакайте още малко, тогава ще го направим. Чакаме го по–късно. Пак нищо. Удължете, правим го отново, след което пак нищо не се случва", разказва президентът Путин за врътките на Запада. И обяснява какви изводи са направени : "Спомнете си известния диалог : Мога ли да получа столът сутринта, а парите да ви дам вечерта? Да, може. Но парите предварително. Сега е време да продължим, време е да направим нещо. Затова си казахме : Когато го направят. Казахме си, защото едно от условията на сделката беше свързването към системата SWIFT на дъщерните дружества на "Россельхозбанк". Затова, направете го първо вие и тогава ние ще се върнем [в сделката]. Това е всичко. Няма нищо, което да не сме казали на глас, а там все едно го няма", е отговорът на Руската федерация.
Така че, за да се разбере и прогнозира политиката на Руската федерация е необходимо да се познава съветската литературна класика. И не само, защото те съветска литература няма да четат. Но поне познавачът на руснаците Ото фон Бисмарк да прочетат.
"Затова с руснаците си струва да се играе или честно, или въобще да не се играе", предупреждава Бисмарк, но кой да го чуе.
И Путин обяснява, какво прави Колективния Запад : "Ето, вчера разговаряхме с африканските приятели и обърнах внимание на тези действия : още хиляди тонове наши торове, които са в балтийските пристанища. И нашата компания каза : ще ги раздадем безплатно. Е, добре, да кажем, че ние не искаме да спечелим пари от тях, които да дадем за войната, както говорят на Запад. Безплатно, ние не печелим нищо и няма да подпомогнем войната. Нека нуждаещите се африкански страни получават този тор безплатно. Не! Просто не го пускат. Е, дори и аз не знам как да го обясня. Не, просто ирационално поведение, защото е руски. Но това говори нещо. За това, че те плюят по интересите на нуждаещите се и най–бедните страни, наистина искат да плюят".
Ирационално = недостижимо за разбиране, непостижимо за разума.
Е в това е изпаднал Колективният Запад – обитава пространство извън разума и разбирането.
https://chitanka.info/text/15681-dvanadesette-stola/37
https://www.youtube.com/watch?v=GV50MrNfiYg
https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%BE_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%91%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA
© Красимир Говедаров, Главен експерт
Тагове:
© СВО – дело на Меркел и другите измамни...
© Путин за СВО, петрола и газа
Каквото и да ни разправят по мЪдиите.
Наш Остап е с негов, гъвкав , трениран ум!
А на евроатлантиците е вносен, отвъд океана!
И от мерки за сигурност, да не потъне при корабокрушение, е от дърво - секвоя!
Естествено, че дървеният им ум, може иначе да плува, но му липсва гъвкавостта на Остаповия!
Тъй, че го превъзхождат наш Остап само с това, че мислят като пънове!
Имаше впрочем един, арменец, но той замина за Армения, не тази в Кавказ, а в Южна Америка! Там заминаха и много варненски арменци! Все учени, професори, даже и еди доцент имаше!
Щели да работят там, като миньори!
Казал, че ще дойде в България!
Тук щял да бъде под закрила, нямало да го закачат!
Щял да си вее байряка!
