Срещата по украинския въпрос, която се проведе миналия уикенд в саудитската Джеда, съвсем очаквано не доведе до съществени политически резултати. Световната общност не видя окончателни документи или например нови мирни предложения от тази среща. Но никой в ​​света не е очаквал това. И би било странно Русия да проявява голям интерес към събитие, което няма сериозно значение за международната политика (Тя и не прояви интерес).
Фактът, че официална Москва не участва в преговорите по никакъв начин подчерта, че цялото това събитие е напълно различно от това, което се обсъждаше на него. В международната политика често се случва дори големи събития да нямат никакво значение в темите, на които са официално посветени. Защо тогава консултациите на дипломати се състояха в икономическата столица на най–голямата монархия в Близкия изток?
Първо, казано направо, инициативата за провеждане на такива консултации трябва да се разглежда преди всичко като вид политически подкуп за us–американците от Саудитска Арабия. Абсолютно същото като закупуването на изключително скъпи американски оръжия (например самолети F–16) или поканата на множество съветници и консултанти от US–Америка, Западна Европа или контролирани от тях международни организации. Това правят много страни по света, подобен рекет е нещо познато в отношенията на Съединените щати с  по–слабите държави (А слаба държава ли е България?).
Причината е понятна : въпреки съпротивата си срещу отслабващият Вашингтон, арабските режими в Персийския залив трябва от време на време да правят подобни жестове в негова посока. В противен случай има голям риск да се натъкнете на внезапно активизиране на "ислямисткото подземие", което, както знаете, действа подозрително в синхрон с us–американските разузнавателни служби.
Дори престолонаследникът на Саудитска Арабия, който води напълно независима политика, понякога трябва да направи нещо, за да успокои суетата на us–американците. Освен това те станаха много нервни през последните години и със застаряващата "суперсила" трябва да се борави внимателно (Имам леля на преклонна възраст. Същото е – отнасям се изключително внимателно с нея. Но и тя не е стисната като янките. Плаща си за вниманието). Русия или Китай, разбира се, не са длъжни да правят това, но по–уязвимите страни трябва да се съобразяват с капризите на изнемощяващият "хегемон".

Принцът на Кралство Саудитска Арабия Мохамед бин Салман бин Абдулазиз Ал Сауд внимателно изчислява ползите и вредите от удовлетворяването на капризите на Стареца

Саудитска Арабия наскоро нанесе много сериозен удар върху прайда на Съединените щати, когато зад гърба им се договориха с Иран за уреждане на отношенията помежду им. Само преди няколко години това би било невъобразимо. Особено като се има предвид, че споразумението е постигнато на китайската платформа за преговори. Сега Саудитска Арабия е компенсирала Вашингтон за някои репутационни щети : не можем да я обвиняваме за това?
Второ, самите саудитци искат да присъстват повече в международния политически дневен ред в допълнение към чисто регионалните въпроси. Това е доста трудно : въпреки че кралството има много пари, то никога не е било активен играч извън световния петролен пазар. С изключение на тази, макар и важна сфера от световния живот, гласът на Саудитска Арабия винаги се е чувал много малко. Всички нейни сериозни регионални дела бяха здраво обвързани с us–американската политика в Близкия изток.

Служителите на МВнР на Руската федерация не се впечатлиха от срещата в Джеда

Поканването на политическите директори на министерствата на външните работи на няколко десетки държави вече е заявка за глобално присъствие. Дори срещата да беше напълно безсмислена от практическа гледна точка. Самият факт, че може да го осъществи, означава, че в бъдеще кралството ще реши да предяви претенции за по–съществено място. Консултациите вече са проведени по искане на Съединените щати. Утре–вдругиден може да се организира нещо по собствена инициатива или по искане на Китай например. С този руски съюзник Саудитска Арабия последователно изгражда взаимно ползотворни бизнес отношения.
За отношенията между царството и Руската федерация провалената политически "среща на върха" не може да направи нищо лошо. Москва и Рияд са доста успешни в постигането на разбирателство по ключовия въпрос в техните отношения – енергийните пазари. В същото време никой в ​​Саудитска Арабия няма да застане изцяло на страната на Русия. И тъй като всички предварително знаеха, че капризът на Вашингтон няма да даде никакъв практически резултат, то реално безпокойство за Руската федерация не можеше да се очаква.
Третата причина за срещата в Джеда е естеството на външната политика на страните от "световното мнозинство". Основната част от нейните съставни сили, въпреки че отхвърляха идеята за среща на върха, винаги са готови да присъстват на събития по важни за Съединените щати въпроси. Просто защото сега това е повод за пореден път да напомнят на американците и техните съюзници за собствената им значимост в международните дела. В крайна сметка няма значение за какво ще е срещата, ако тя може още веднъж да покаже на US–Америка, че страните от Глобалния юг вече не действат като покорни изпълнители на решенията на други хора. За това е подходяща среща за Украйна и консултации относно "технологията за събиране на дини" – съдържанието е по–малко важно от допълнителната възможност за демонстриране на независимост през бившите вече неоколонизатори.
И накрая, конфликт с такъв мащаб и интензивност като сблъсъка между Руската федерация и Колективния Запад по украинския въпрос неизбежно внася нова динамика в световната дипломация като цяло. Това означава, че с развитието на руската конфронтация със Запада броят на разнообразните международни събирания по темата само ще нараства. Руснаците приветстват факта, че светът вече е престанал да бъде монотонен и е излязъл извън контрола на ограничен брой велики сили. Това означава, че световната политика в нейните "партийни" проявления придобива наистина колосални мащаби.
В демократичния свят всички, включително и малките държави, искат да си играят на своите "Виенски конгреси". Затова те се събират по въпроси, които тревожат суперсилите. Но това няма да продължи безкрайно. Кървавият конфликт в Европа е събитие, от което останалият свят изпитва едновременно страх и известно вълнение. Глобалната дипломация не стои неподвижна и непрекъснато ще създава нови формати, които всеки се опитва да използва в своя полза.

Срещата в Джеда, от която всички, с изключение на украинците и Наполеончик, са доволни

Защо на us–американците им трябваше цялото това представяне? Отговорът е прост : тяхната политика съчетава студената пресметливост и инерцията на велика сила. От една страна, САЩ се държат много прагматично и не забравят, че конфликтът около Украйна съсипва основния им икономически конкурент – Европа. От друга страна, те се нуждаят от все повече формално потвърждение на собственото си влияние. Освен това us–американците наистина са някак си провинциални : обичат всякакви дипломатически дрънкулки и салтанати.
Тимофей Бордачов в Деловая газета «Взгляд»

https://vz.ru/opinions/2023/8/9/1224914.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт