20.08.2023г.

     Конфликтът в Азия ще бъде много по–опасен от украинския.
В Северна Корея Ким Чен Ун поиска подготовка за война и смени ръководството на въоръжените сили. Няколко седмици по–рано Си Дзинпин направи същото в Китай. Руският флот провежда почти непрекъснати учения с китайския флот. На свой ред Япония и Южна Корея изразяват загриженост относно плановете на Китай за Тайван и декларират намерението си да засилят отбраната си съвместно със САЩ. Филипините преминават в открита конфронтация с Китай относно суверенитета над Втората Томасова плитчина (плитчината Аюнгин), атол, разположен във филипинската изключителна икономическа зона, на 194 километра от островите на провинция Палаван. Австралия заявява, че е готова да подкрепи военната операция на САЩ за защита на Тайван, докато Нова Зеландия съобщава за опасения за сигурността си поради амбициите на Китай.
Особено интересна е загрижеността на Нова Зеландия, която е толкова далеч от Китай и е толкова надеждно покрита от територията на враждебна на Пекин страна (Австралия) и мощен флот (на САЩ), че десантът на китайски войски на островите на Нова Зеландия е технически осъществимо само след поражението на цялата тихоокеанска коалиция, потенциално противопоставяща се на Пекин.
До пълното военно поражение на САЩ и Австралия (с окупацията на последната), територията на Нова Зеландия е логистично недостъпна за каквато и да е десантна операция. Но местното ръководство е притеснено (или казва, че е), всъщност оправдавайки това "вълнение" от потенциалното участие на Нова Зеландия в антикитайската коалиция.
Британия вече изпрати кораби в Тихия океан, като не крие антикитайската насоченост на тази военноморска експедиция. Съединените щати оказват активен натиск върху Индия, но досега не са успели да я накарат да се оттегли от позицията си на неутралитет. Но те блокираха доставките на калай от Мианмар за световния пазар (10% от световния пазар на калай и 98% от потреблението на този метал в Китай). Освен това американците започнаха поредната си "нормализация" на отношенията с Иран, при това оказала се сложна процедура – саудитците също изведнъж се пропиха с приятелски чувства към довчерашните смъртни врагове и никой не обръща внимание на възмутените изказвания на Израел.
Въпреки всички усилия, US–Америка не успя да наложи мир на Русия в Украйна при свои условия. Но Зеленски стартира нова вълна от мобилизация, като същевременно забрани на 16–18 годишните тийнейджъри да напускат страната и обяви намерението си да забрани и на жените да напускат страната. Киев се опитва на всяка цена да получи стоте хиляди нови мобилизирани месечно, които му липсват, за да компенсира загубите и да продължи борбата за инициативата. В случай, че той не успее и украинската армия започне да предава територия с ускорени темпове, бързо губейки остатъците от боеспособност, поляците (с пълната подкрепа на САЩ) разполагат на границата с Беларус армия за нахлуване срещу Батька и също така подготвят експедиционна сила за навлизане в Западна Украйна.
Възможно е Варшава да се опита да повтори съветския трик от модела от 1939 година. Тогава Червената армия навлезе в Полша на 17 септември, изчаквайки момента, в който полското правителство напусна страната, което даде възможност да се обяви, че полската държава де факто е престанала да съществува и СССР поема под закрила жителите на териториите, които според "линията на Кързън", проведена от Антантата, са признати за руски и са окупирани от Полша след войната от 1920–та година и Рижкия мир от 18 март 1921–ва година.
Сега Варшава очевидно не е против да изчака украинското правителство да избяга от Киев, за да направи подобно изявление по отношение на териториите на Западна Украйна. Така Полша се надява да избегне военна конфронтация с Русия. Но в Украйна, с подкрепата на Полша и Съединените щати, бяха обучени банди беларуски бунтовници, избягали от страната след неуспешния опит за "цветен" преврат от 2020 година, който беше иницииран и подкрепен от Полша. Ако успеят да отприщят повече или по–малко сериозен граничен конфликт, а вътре в Беларус us–американските разузнавателни агенции успеят да организират поне нещо подобно на пуч в подкрепа на инвазията, това може да създаде изключително труден за Полша момент  (твърде компрометиращо, като се имат предвид нейните по–ранни действия и изявления) за подготвяното нахлуване в Беларус (армия за нахлуване под формата на една танкова и две моторизирани дивизии, без да се броят по–малките части и формирования, вече е разгърната и продължава да се засилва ежедневно), което неизбежно ще доведе до сблъсък с Русия.
Така изготвеният от САЩ план за въздържане на Китай от активна подкрепа на Русия, пренасочване на вниманието и ресурсите ѝ към Запада, предвижда няколко различни варианта за развитие на ситуацията. Като цяло САЩ явно изпреварват Китай по отношение на мобилизирането на своите съюзници и могат да провокират прерастването на тайванската криза във въоръжен конфликт във всеки един момент, когато сметнат това за подходящо.
От друга страна, като се има предвид по-високото ниво на мобилизация на китайското и корейското общество, Пекин и Пхенян може да не чакат по–нататъшно влошаване на стратегическата ситуация за себе си, а да ударят превантивно. За Китай активната позиция на КНДР е важна, тъй като нейната армия, дори и без започване на военни действия, сковава не само всички въоръжени сили на Република Корея, но и us–американските поддържащи сили (включително военноморски) на Корейския полуостров. Тя ще бъде принудена да разпредели значителна част от силите си в корейското направление и за защита на Япония.
За Ким Чен Ун участието във военна конфронтация със Запада на страната на Китай е преди всичко шанс за възстановяване на корейското единство със сила. Шанс, който може да не се появи отново след десетки или дори стотици години.
От друга страна, Китай е принуден по някакъв начин да отговаря на непрекъснато зачестяващите провокации на Запада. В допълнение към нарастващата готовност за открита конфронтация на Филипините, които разбират, че на фона на тайванската криза е напълно неизгодно за Китай да бъде въвлечен в нова криза с Манила, виждаме как Уилям Лай, вицепрезидент на Тайван, въпреки протестите на Пекин, прави провокативна спирка в Съединените щати по време на посещението си в Парагвай. Освен това, за да не се съмнява някой, че това е антикитайска демонстрация, по време на тази спирка той заявява, че Тайван няма да се страхува от заплахи и няма да отстъпи пред Китай. В самите САЩ започват да говорят за възможността за официално признаване на независимостта на Тайван, намеквайки на Пекин, че все пак ще го принудят да се бие.

Ще яде ли отвън бой Пръдливият лъжлив Забраванко Джо и вътре в страната от Дончо?

Всъщност основните участници в потенциалния тайвански военен конфликт мобилизираха съюзници и условно разположиха своите сили. И едните, и другите не могат да бъдат сигурни, че в близко бъдеще общата политическа ситуация за тях (и в региона, и в света) няма да се влоши. Поддържането на войските във висока бойна готовност струва сериозни пари и натоварва всички ресурси на държавата като цяло. Решението за започване на военни действия или за отстъпление и отказ от политическа позиция трябва да бъде взето възможно най–скоро.
И за us–американското, и за китайското ръководство отстъплението ще означава начало на сериозна вътрешнополитическа криза. Нещо повече, за радикалните демократи, които залагат на семейство Клинтън, чиито интереси във властта се представляват от екипа на Байдън и които от своя страна са оторизирани посредници между us–американската финансова олигархия и политическата класа, както и представители на финансовата олигархия в US–американската политика, президентските избори през 2024 година, и затова те обещават да бъдат изключително трудни : действащият президент не се ползва с авторитет сред избирателите и всеки теоретично преминаващ кандидат от Демократическата партия може да се опита да се дистанцира от неуспешната политика на Клинтън, която жертва интересите на мнозинството на американците за интересите на финансовата олигархия.
Само гръмка военна (или политическа, ако има капитулация на Китай без война) победа ще позволи на Байдън да се задържи за втори мандат (ако умре, вицепрезидентът ще поеме управлението и нищо няма да се промени). В Украйна САЩ загубиха и опитите за преиграване на ситуацията ще отнеме много време и няма да имат ефект до изборите.
В същото време защитата на Тайван от китайската инвазия с помощта на американския флот, подкрепена от флотовете на Япония, Филипините, Австралия, Канада и Обединеното кралство, не изглежда безнадеждна работа. Напротив, съотношението на силите на флотите и военновъздушните сили на страните позволява на американците да гледат с оптимизъм в бъдещето и да се надяват да удавят китайските планове за обединение в Тайванския пролив (китайската войска трябва не само да може да дебаркира, но също така се снабдява с храна и муниции и попълва редовно личния си състав, което в условията на господство в морето и във военновъздушните сили от страна на коалицията ще бъде изключително трудно).
Китайският ядрен арсенал (над 300 бойни глави от всякакъв клас) все още не е достатъчно голям, за да уплаши сериозно САЩ. Не всички носители са междуконтинентални, така че САЩ могат да очакват да свалят повечето от ракетите, но ако нещо пробие, щетите ще бъдат големи (град, два или три), но не фатални, въпреки факта, че САЩ имат възможен отговор на Китай с 2–3 хиляди бойни глави, след което те (до попълване) трябва да имат приблизително същия брой, за да сдържат Руската федерация.
Така че всички основни участници не просто са готови за война в Тихия океан, всички са заинтересовани от разрешаването на тайванската криза възможно най–скоро (дори и с военни средства), защото вътрешнополитическата ситуация изисква победи, а разположените сили не могат да бъдат в състояние на чакане твърде дълго и всеки има основание да разчита на победа, като има предвид, че ще може да използва всички слабости на врага и да не позволи на врага да използва собствените му слабости.
Тайванската криза е много по–мащабна и по–опасна от украинската, а страните ѝ достигнаха финалната линия, блъснаха се една в друга и все още нямат намерение да забавят инерцията.
Ростислав Ищенко във "Военное дело"

https://voennoedelo.com/posts/id49001-konflikt-v-azii-budet-gorazdo-opasnee-ukrainskogo

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Кошера усети мечока и пчелите се разбръмчаха.
:)))

Хе–хе–хе!
Световните търтеи ше останат гладни.

"нещо много стършели се разбучаха, Мечо им премаза гнездото и с чичко Тигър си поделиха
смъртно изпожилените дребосъци ".

Аха, дребосъците пак започват друго упражнение.

неизменно получаваш -нов прът свиреп.

Личи си човека на римите.

Навярно предстоят по-интересни времена... Ако военните конфликти се разраснат, може да пламне световна война...

Тя е в първа фаза.

Войната си върви отдавна...
Геополитически и климатически....
но страдат само хората...
Нали????

https://www.facebook/reel/680833510131131

На бодлива крава, Господ рога не дава!
Ако наистина имат такива намерения, още на времето си, цар Симеон е разбрал, че война на два фронта не се води!
Хитлер е бил самоуверен и не го е схванал
Те явно са проницателни в това отношение
Но , за една съвременна война освен техника каквато безспорно притежават, трябва да имаш и качествени войници Те имат, но във филмите само! Позорните бягства от Виетнам и от Афганистан не са забравени...
А сега имат далече по- класни противници, освен Китай и Индия, Иран и Корея особено, са непредвидими !Не се знае и какво притежават ?
Ким едва го удържат, той сам щял да се справи със славната Украйна!
От чисто военна гледна точка, струва ми се, че се прави сметка без кръчмар Пренебрегва се човешкия фактор, а там азиатците превъзхождат- и количествено, и качествено!
Що се отнася до техническото превъзходство- и то е съмнително
По- добре е, да не се захващат! Ще се опарят!

Да, горещата война от година и нещо.

Да палят света и да изгарят, не мож ги спря.