Прочетен: 2429 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 08.06.2023 17:05
В постинга си «06.06 09:01 – © Много приказки на пазара, казваше баба» коментирах интервю на Христо Иванов пред Deutsche Welle. Към постинга приложих следната снимка
В коментарът си към постинга и особено на снимката, колегата блогър iw69 написа : "Тоя дори не знае с кой пръст да си чопли носа, а иска цяла държава да управлява …".
Носът се чопли с показалеца. След това измъкнатият от леговището му засъхнал сопол с помощта на палеца се оформя на топче и се поставя в устата. Има солен привкус.
Класически правилно чоплене на носа
Христо Иванов не е единственият български политик, който не знае елементарни неща от живота. Изключително много са незнаещите на българския език – ненужно употребяват чуждици, дори понякога с английски акцент; неправилно поставят ударенията : на думите училища, съдилища и летища; "мекат", тоест произнасят формите за 1 лице множествено число, сегашно време на глаголите от I и II спрежение с окончание "–ме" : пишеме, четеме, пиеме. Такива думи Word–ът ми ги подчертава с червена вълнообразна линия като грешни
Според мен Бойко Борисов е ненадминат в "мекането".
Словесността на българските политици се изследва научно от доцент доктор Владислав Миланов и негови студенти българисти от Софийския университет. Те правят записи на парламентарните речи и се събират, с цел да ги разясняват. Гледал съм ги по телевизията.
"Много постоянно сме давали образци, че след Освобождението българските политици са се обиждали на стадо овце, кокошки, гъски – сравненията с животни са преобладавали най–много. Днес обаче е застъпен съвсем целият указател на обиди. Имаме думи и изрази като : "дядка на 60, шушумига, дръвник, говедо, змия". Депутатите се наскърбяват още на "охлюв, крокодил, хлебарка", споделя доцент Миланов в bTV, цитиран от Новини 24/7.
Доцент доктор Владислав Миланов разказва за неграмотността на политиците
От изследване на езиковеди от Софийския университет станало ясно, че половината от анкетираните смятат, че изговорът с "–ме" си е напълно правилен, не виждат нарушение, има и такива, които го определят дори като по–благозвучен (мен лично изключително ме дразни). И е забележимо, че някои учени са вдигнали байрака и са готови да предложат "мекането" да стане дублетна форма. Често се получава така, че с дублетни форми се узаконяват езиковата небрежност и неграмотността, да не кажа, че се подкрепя мързела в усвояването на родния език. Така станало с думата "дебати", дума, която имала само множествено число (pluralia tantum), придобила и единствено число "дебат" – "Обуй нов гащ, иди на дебат".
Разказвало се, че по Живково време нагаждач учен предложил да се приеме за езикова норма от татовия речник формата "социализЪма". Та и сега що да не се увековечи "мекането"?!, разказва във вестник "Труд" Тодор Коруев.
Този вид неграмотност е така да се каже външна, формална неграмотност, тя се забелязва от всеки средно грамотен мислещ гражданин. Но нашите политически люде притежават и тежка професионална съществена неграмотност : нямат основни познания в политиката, финансите, икономиката и правото, обществени области за които произвеждат закони. Не знаят термини.
Говорят ми за "пазар на труда". Това словосъчетание е безсмислица и глупост, безкритично взето от ненаучния буржоазен икономикс. Няма как да има връзка между пазара и труда.
Пазар е място, реално или виртуално, където продавачи и купувачи разменят стоки, услуги или пари, обяснява ни простичко Уикипедията. От това определение излиза, че трудът е или стока, или услуга, или пари. И понеже трудът няма как да е пари, остава да е стока или услуга.
"Стоките (а и услугите и парите) не могат сами да излизат на пазар и сами да се разменят. Затова ние трябва да потърсим техните пазители, стокопритежателите", казва Маркс в Първи том на "Капиталът".
Представете си, ако парите тръгнат "сами да излизат на пазар" – на секундата ще бъдат похитени с оправданието "намерих ги".
Извършването на трудова дейност, полагането на труд е присъщо и свързано само с човека. "Ако се абстрахираме от определеността на производителната дейност, а следователно и от полезния характер на труда, то от него ще остане само това, че той [трудът] е изразходване на човешка работна сила", пише Маркс пак там.
Трудът е потенциална възможност, функция на "Работната сила". А работна сила е човекът.
И няма как една "възможност", една "функция", за чието практическо осъществяване се изискват определени условия – средство и предмет на труда – да се търгува на пазара.
"Под работна сила, или работоспособност, ние разбираме сбора от физически и умствени способности, с които разполага организмът, живата личност на един човек, и които той поставя в движение винаги, когато произвежда някакви потребителни стойности", съвсем ясен, конкретен и разбираем е Маркс.
"Разбира се, самата човешка работна сила трябва да бъде повече или по–малко развита, за да може да бъде изразходвана в тая или оная форма. Но стойността на стоката представлява просто човешки труд, изразходване на човешки труд изобщо. И както в буржоазното общество генералът или банкерът играят важна роля, а човекът изобщо – твърде жалка роля, точно така стои въпросът и с човешкия труд. Той е изразходване на проста работна сила, с която средно взето разполага физическият организъм на всеки обикновен човек без никаква особена подготовка", съвсем разбираемо обяснява разликата между "труда" и "работната сила" другарят Карл Маркс в том Първи на "Капиталът".
"Човешката работна сила в текущо състояние, тоест човешкият труд, създава стойност, но сам трудът не е стойност. Той става стойност само когато е в застинало състояние, в предметна форма" продължава с разсъжденията си класикът на политическата икономия.
Тъй като не е стойност, трудът не може да има и няма цена, на която да се продава на "пазара на труда". Така че имаме "пазар на работната сила" и нямаме "пазар на труда".
Трудът не е стока, казва Маркс. Не! Трудът е стока, казват нашите икономисти, политици и синдикалисти и го пращат на "пазара на труда", който, особено синдикалистите, следят.
Така, като терминът "работна сила" се замести с термина "труд", някак си от съзнанието ни се отдалечава, размива се образа на носителя на работната сила – Работника – физически и умствен, така образно описан от Христо Смирненски :
Когато в ранна утрин изток се топи
в море от пламък златоален –
върви той редом с бледоликите тълпи
и сам пламти от гняв запален.
Политиците ни са зле и с географията и смешно я бъркат с политиката – те не знаят, че България се намира в Европа и говорят за "пътя на България към Европа". Последно чух това да го казва от трибуната на Народното събрание Деница Сачева от коалицията ГЕРБ – СДС. Освен това по–изгодно за страната ни е не тя да отива към Европа, а Евроколхозът да дойде при нас под формата на завръщащи се БГ–емигранти, туристи и чуждестранни инвеститори.
Ето, личен пример даде еврокомисарката ни Мария Габриел, която като доведе и съпругът си французина Франсоа Габриел, ще приложи на практика българската поговорка "От където е жената, от там е и родата". Е, ако не сега, поне след като се пенсионират.
В сградата на Народното ни събрание има само една пленарна зала. А дупедатите казват "пленарна зала", като че ли са повече – поне две. Когато се казва "пленарна зала", следва да се посочи точно коя пленарна зала – номерът ѝ или името ѝ. Така е по правилата на граматиката.
А когато обектът е само един, се членува – "пленарната зала".
По въпроса съм се консултирал с филолог – колежката блогър armorica :
Здравейте!
Пак да ви подосаждам. Ако не ви е неприятно, да ми отговорите : Правилно ли говорят депутатите и журналистите, когато не членуват прилагателното "пленарна", казвайки –"Законът не е разглеждан в пленарна зала", питам я аз.
Re : Здравейте!
Не е правилно. Тази зала е една и когато се говори за нея, значи става дума за определен обект и това се показва с определителния член "та". Ако не се членува, означава, че има повече от една пленарна зала, отговаря ми armorica
https://trud.bg/%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8/
https://novini247.com/novini/dots-d-r-vladislav-milanov-i-negovi-studenti-balgaristi-ot-sofiyskiya_4721966.html
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T23/T23-KAPITALAT1.pdf
https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=50&WorkID=3096&Level=2
© Красимир Говедаров, експерт
Тагове:
© Петролопроводът може и да стане, ама н...
© Таблетът в българската политика
Провалът на САЩ се намира на украинските...
Специалният представител на ЕС за Южен К...
Ако е както си бърка в носа...
:)))