12.02.2023г.

     На разпит пред Христинка в "Денят започва" е професор Гарабед Минасян, професор в икономическия институт на БАН, Институт за икономически изследвания.
Питат го : "Цените на основните продукти, стоките от първа необходимост, техния ръст, следва ли икономическата логика и принципи и каква доза има спекула и възползване от ситуацията, тъй като това е прочита на много потребители, на много хора?".
Професорската уста изглаголва : "Първо нека да започна с това, че са злоупотребява с това понятие спекула. Начи в пазарната икономика спекула няма. Има закони, които трябва да се следват. Ако не се следват тези закони, значи някой дава възможност на някой друг да използва неспазването на законите, за да трупа печалби, което означава, че този, който трябва да следи за спазването на законите не го върши, както трябва.
В случая, нали, това което трябва да се направи единствено, е да се следи конкуренцията между отделните производители да функционира, да спазва.
Ако се затворят очите, нали, за постигането на добра конкуренция, тогава вече цените се изкривяват".
Ние, които не сме професори, но се интересуваме от обществените процеси и четем класиците на марксизма–ленинизма и Адам Смит, знаем, че пазарната икономика е масово присъща и се свързва с капиталистическия начин на производство и буржоазното общество.
Моят Български тълковен речник, който е издаден при социализма, което е гаранция за качество и достоверност, дава следното тълкуване на думата спекула – "спекула : Користна търговска дейност в капиталистически страни , насочена към бърза и лесна печалба".
Сходна по съдържание със спекула е думата гешефт. Гледам пак в речника. "Гешефт : Търговска уговорка, сделка, зад която се крие обикновено груба корист".
Речникът ми на чуждите думи в българския език, който също е издаден при социализма, дава следното определение за гешефт – "гешефт : Непочтена сделка, спекула".
Тодор Коларов (1933–2017), журналист и литератор, в "Доброто старо време" пише : "Предприемачеството в търговско–стопанската дейност по онова време се припокриваше с немската дума "гешефт" (спекула) – двусмислено, натоварено с отрицателни нравствени представи понятие за деловитост, търговски нюх и собствена роля в индустрията, търговията и финансите … Предприемачи! Имало ги е какви ли не. Но когато по време на войната [ВСВ] сделките в търговията се израждат в "черна борса" – незаконна престъпна спекула с изчезнали от пазара продукти и стоки, гешефтарът олицетворяваше безнравствеността, алчността, безскрупулността и откровеното грабителство и бандитизъм … Началото на края на хасковската чаршия настъпи, когато в нея започна своеволно да хазяйничи спекулата, и черноборсаджийският дух наложи свой отпечатък на пазара. Войната безмилостно омете дюкяни и магазини, сетне конфузно ги снабди с ерзац (непълноценен заместител) на стоки и продукти … Развихри се незаконната "черна борса" – дело, предимно на организираната престъпност в условията  на война, при спекулативни цени, на каквито малцина можеха да устоят … Освен по писаните закони, "Сър пазар" функционираше и по неписани правила, чиито приложения не се оспорваха от никого. В сектора за свине например мюсюлманин и евреин не стъпваха. Джамбазите пък, повечето от тях роми, се подвизаваха почти без конкуренция в бизнеса с коне, мулета, катъри и магарета, спекулативно диктуваха цените на покупко–продажбите с механизми, каквито днес се прилагат с компютри от борсовите играчи. А каракачаните, дребни на ръст и в консервативните си черни носии, неотстъпно бдяха край овцете си, изпълнени със скрито подозрение към всичко и към всеки непознат, но достатъчно вещи в търговските договаряния … .
Човек с неясно минало, но със съмнения за участие в контрабандата, спекулата с благородни метали и скъпоценни камъни и в заобикаляне не само на нашенските закони, бай Гого, колкото и да е невероятно, има известни заслуги към … Българската академия на науките!".
Друг живял по времето на капитализма, Христо Смирненски (1898–1923), в "Хляб и зрелища"  пише : "Скъпотията била голяма, спекулацията – безобразна, животът – тежък! Нима на буржоазията не е тежко – малко ли ѝ тежат големите благоутробия и пълните джобове? … Уви, добре угоеният спекулантин е полезен и за червеите, а къде е смисълът на мършавия бедняк?".
В "Борбата със спекулантите" пък казва :
"– Спекулантин, госпожице – заявява иронически някой.
–  Продава цигари и трупа милиони! – смее се друг.
– Колко кръпки на гащите си има, толкоз милиони е натрупал.
– Пусни, пусни го! – съветва пак бабичката – Сиромашко е!
– И хазната е сиромашка – философствува стражарят и дърпа още по–силно детето. Челото на "властта" е покрито с едри капки пот, а ръкавът на "спекулантина" се е разпрал и голите му меса блясват.
Стражарят най–сетне побеждава и повлича към участъка "спекулантина".
– Да се подведе под член 4–ти – киска се иронично някой.
– Смърт на спекулантите! – добавя друг.
А с твърди крачки, с астраганена яка, пуснал като авангард шкембето си, важно стъпва известен столичен гешефтар и тържествено се усмихва".
Във "Вечният фарисеин; околотуберкулозен фейлетон" : "Братя – удря се в гърди фарисеинът, който току–що е изпратил през граница стотина вагона кашкавал, брашно и вълна – братя, долу спекулата, долу недостойните синове на отечеството. Да помогнем, да помислим за героите в окопите".
"Гешефт ще падне тази зима –
гладът, студът са пак пред нас;
по сто лева да капят в час –
за Монте Карло даже има!.

*   *   *

Дедеагач и Ксанти! И Димотика!
Отдоле Бялото море!
Кои в гешефти там не се омотаха,
кои не бяха си добре?

*   *   *

Под Радославова команда
не съм в гешефти затлъстял,
не съм подкрепял Фердинанда,
не съм вършил и контрабанда,
а мирно, честно съм живял".

Няма друг български поет и писател, който да е осмивал повече спекулата и гешефта.
А и времето е било подходящо – военновременна обстановка, когато най–много се спекулира с хранителните продукти и краде от държавата чрез военните поръчки.
Но да се върнем към казаното от професор Минасян.
И така – "в пазарната икономика спекула няма", съобщава успокояващо той.
"Има закони, които трябва да се следват".
Сега, професорът не обясни за обективните икономически закони, по които функционира пазарната икономика, ли иде реч или за юридически, изработени от законотвореца закони. Впоследствие разбирам, че става дума за юридически закони, за спазването на които някой си затваря очите ("този, който трябва да следи за спазването на законите не го върши, както трябва"), с което "дава възможност на някой друг да използва неспазването на законите, за да трупа печалби". 
С думите си професорът съвсем ме сащиса и породи у мен желание да си изям дипломата за висше образование – при пазарната икономика спекула няма; има писани закони, за чието спазване от пазарните субекти някой следи – съвестно или не съвсем; "следи [се и] конкуренцията между отделните производители да функционира". А за "невидимата ръка на пазара", която отсява неконкурентноспособните; за търсенето и предлагането, което автоматично регулира цените, нищо не казва.
Отсъствието на правителството в законодателната работа, свързана с пазара, е една от основните основи на икономическата теория, разработена от Адам Смит.
"Невидимата ръка" предполага, че има инерция, чрез която пазарът и неговата саморегулация водят хората да вземат най–добрите решения за по–голямата част от населението, за да постигнат благосъстояние.
За това субектите на пазара трябва да се държат по такъв начин, че да могат да действат без държавно посредничество и в преследване на собствения си интерес.
"Невидимата ръка" също предполага, че хората се насърчават или спират да произвеждат или не следват ценовото ниво, което съществува на пазара.
Смит сочи, че ролята на пазара е основна и съществена и че колкото по–малко политически или правителствен контрол има в икономиките, толкова по–лесно обществото ще намери пътя към максималното си благосъстояние.
В този дух са разсъжденията на Адам Смит в трудовете му "Теория за моралните чувства" (1759) и "Богатството на народите" (1776), който, оказва се, пред експертизата по икономика на професор Минасян "ряпа ще яде".

Договорились!  We have a deal!

"Невидимата ръка на пазара погалва някои, други ги пошляпва и в крайна сметка обществото може да дивергира (Се размине, се разминува, се оддалечи, се оддалечува еден од друг) в две посоки", казал Атанас Пеканов в интервю за БГНЕС.
Прав е младежът Пеканов – "невидимата ръка на пазара" "погалва" световната олигархия и "пошляпва" хората на наемния труд и дребната и средна буржоазия. Като в същото време ги "оддалечува еден од друг" по размера на богатството им. За това и работи министър Пеканов, за това са го учили.
Много се съмнявам, че на Запад изучават дори своите класици в политическата икономия – Сър Уилям Петѝ, Адам Смит, Дейвид Рикардо, физиократите – Франсоа Кене, Ан Робер Жак Тюрго, както и тези от XX–ти век – от Австрийска икономическа школа.
Като че ли повече наблягат на съвременните пазарни фундаменталисти като Милтън Фридман.
Абе, приказвам си аз това и онова, ама ако и мен ме прекарат на разпит пред Хрисито, сигурно и аз ще бръщолевя глупости.

https://bnt.bg/news/situaciyata-sled-moshtnite-zemetreseniya-ot-kakvo-ima-nuzhda-yuzhnata-ni-sasedka-314759news.html
https://literaturensviat.com/?p=84838
http://chitanka.info/book/10384.htmlx
https://bg.economy-pedia.com/11035496-invisible-hand#menu-1
https://bgnes.bg/news/atanas-pekanov-nevidimata-r-ka-na-pazara-pogalva-edni-a-drugi-poshlapva/

Цялото ценообразуване в т.нар. Пазарна икономика (която си е чисто капиталистическа такава) се основава на постигане на максимално възможна печалба, от тук следва че всяка цена е спекулативна. Т.е. е толкова висока, колкото реално може да получи за стоката производителят й или търговецът.

Ти като го пишеш това, имаш ли експертизата на професор Минасян?

ние не знаем как умствено куци и съкати стават професори през последните 3 десетилетия у нас.
Тоя проф. просто папагалства пазарните догми, защото за това му плащат.

И мойте домашни ме упрекват, че поне професор съм можел да стана.
Наистина в днешно време никак не е трудно.

Колкото по-елементарно се гледа на нещата, вероятността човек да е на прав път, е по-голяма.
В първобитното общество принипа е бил. Аз имам това, ти имаш онова, което на мен ми трябва. Давам ти толкова от моето за твоето. И си стискат ръцете. Постепенно някои събрали, примерно риба, която нито могат да изядат, ни да оползотворят. Тогава взели да се появяват нещо като първични финикийски знаци. От тогава работата тръгва на зян, въпреки сменящите се строеве и изписани дебели книги в тази посока...
Докато хляба се продава и купува, ще е така.
:)))

Усложняването на нещата и особено обясняването им се усложнява умишлено с цел заблуда на незапознатите и извличането на полза – риба се лови в мътна вода.
А хлябът и водата трябва да са безплатни при наличието у хората на съзнание за рационалното им използване.