08.05.2022г.

     Още от времето на Тито Сърбия, тогава Югославия, се опитва да практикува дипломатическото умение да седи на два външнополитически стола.
На бележката


надраскана от Чърчил на 9 октомври при посещението му в Москва през 1944 година за разпределяне на сферите на влияние в Европа след края на войната за Югославия е написано показателното 50/50 %. Същото съотношение е посочено и за Унгария 

"Защо реториката на сръбския президент се промени толкова драматично?", пита Антон Веселов в "Руския дозор" и анализира поведението на Александър Вучич и сръбската преса.
На 30 април сръбският президент Вучич отново направи редица високопоставени изявления, които се отличаваха с безпрецедентна за него преди това смелост. На въпрос на журналисти дали Сърбия ще наложи санкции срещу Руската федерация, той отговори : "Имаме собствени интереси, трябва да мислим за страната си и да направим всичко необходимо за това. Не мога да говоря за предположения дали някой ще наложи санкции и кога. Не ме интересуват нито западните, нито източните посолства. Не ме интересуват нито американците, нито руснаците, нито европейците, нито някой друг. Ще вземам решения в съответствие с интересите на Република Сърбия". На всичкото отгоре Вучич отбеляза, че е близък до позицията на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, който заяви, че "в международната политика няма постоянно приятелство, има само постоянни интереси".
Другарят Вучич се опитва да го играе английски империалист от средата на ХIХ–ти век.
Още на следващия ден след изборите [на 3-ти април за президент, които Вучич спечели] сръбската делегация в ООН гласува за изключване на Русия от Съвета по правата на човека. Ако през март Александър Вучич с хленчене обясняваше вота на Сърбия за изключване на Руската федерация от ООН с думите, че "той беше принуден", сега оправдава откровено антируската си позиция със "защита на националните интереси", което съвсем не прозвуча много мъжествено : "Първоначалното ни решение беше да се въздържим, а след това получаваш голям натиск, който няма нищо общо с личния натиск. Те не ме изнудват лично, а Сърбия", оплака се като ощипана мома Вучич.
Сръбският президент дори говори за възможен "ядрен удар" по републиката в преносен смисъл, прочетен в хърватската преса : санкции и спиране на европейския ѝ път. Вучич смята, че ако Белград се въздържа в ООН, тогава "едните и другите" биха били против, а натискът ще нарасне още повече. Той добави, че сега се взема решение "за съдбата на Сърбия", в частност дали тя ще стане изключение от петролните санкции.

Александър Вучич се снима с пратеник на съсипалото Сърбия през 1999 година НАТО

Факт е, че четвъртият пакет от санкции на Евроколхоза срещу Русия косвено засегна Сърбия : беше разрешено да внася петрол и химикали само до 15 май, тъй като основният собственик на най-голямата индустриална компания NIS (Нефтената индустрия на Сърбия) е "Газпром  нефт" с 65,15 %. На 8 април, при обсъждането на петия пакет, Евроколхозът изключи Сърбия от списъка на страните, подложени на санкции заради вноса на руски петрол, а на Сърбия ще бъде разрешено да продължи да внася петрол през Адриатическия нефтопровод JANAF. Може само да се гадае какво е обещано в замяна на отменените санкции!
Според писателят Робърт Каро, Фиорело Ла Гуардия

, като станал кмет на Ню Йорк през 1933 година, казал : "E finita la cuccagna!", което означава "Cockaigne е завършен" или в по–свободен превод "Няма повече безплатен обяд". Тази максима буржоазията я практикува от край време. Та и с външната  политика на Вучич така – "Интересът клати феса".

На 28 април всички основни печатни медии в Сърбия излязоха с публикации, в които авторите се състезаваха в едно – кой повече ще обиди руския президент Владимир Путин. Трябва да се подчертае, че това са публикации, които са изцяло контролирани от властите, тоест получили са команда.

Заглавия в сръбските медии : "Путин призна Косово!" и дори "Путин заби нож в гърба на Сърбия!" 

Акцентът е върху темата за Косово. Авторите се позовават на факта, че Путин в разговор с генералния секретар на ООН Антониу Гутериш спомена признаването на независимостта на Прищина от Международния съд. Сръбските медии тълкуваха тези думи така, сякаш президентът на Руската федерация смята, че признаването на суверенитета на ДНР и ЛНР уж би било подобно на "признаването" на Косово. Подобен извратен начин на представяне на факти има причини и те са на лице.
По лично указание на президента Джо Байдън Кристофър Хил наскоро стана новия посланик на САЩ в Белград. Това е доста рядък случай, когато пенсиониран дипломат (той е на 69 години) е върнат на служба, но изборът е оправдан. В периода 1996–1999 година Хил е посланик в Македония, а през 1998–1999 година е и специален пратеник за Косово. Хил беше в контакт с бойците от Армията за освобождение на Косово и неговата задача е не само да принуди Сърбия да признае независимостта на Прищина, но и да настоява за присъединяване към НАТО. На 14 април, изказвайки се на конференцията "Позицията на Сърбия в евроатлантическата общност" в Белград, американският посланик говори открито : "Ние сме готови да подкрепим амбициите на Сърбия. Тя трябва да гледа към бъдещето – какво може да получи страната за себе си като член на НАТО. Но трябва да подчертая, че това е решение за Сърбия, тя трябва да реши сама".
Сръбските власти не крият, че "САЩ са единствената надежда". Премиерът Ана Бърнабич миналия септември, в кулоарите на Общото събрание на ООН, се срещна със заместник държавния секретар Виктория Нюланд, която я информира, че във Вашингтон се сформира "експертна група за Западните Балкани", споменавайки предстоящото назначаване на Хил като посланик в Белград. Радостта на ръководителя на сръбското правителство тогава нямаше граници : "САЩ трябва и ще играят по-важна роля в региона".
В Белград обаче няма нито един паметник на маршалите Р. Я. Малиновски и Ф. И. Толбухин, командирите на 2-ри и 3-ти украински фронтове, освободили Югославия. Там няма паметник на генерал Жданов, чиито танкове горяха по улиците на Белград, след като получиха заповед да не се стреля по исторически сгради! Съветските войници спасиха този град с цената на живота си, точно както спасиха Прага, Варшава и много други европейски градове.
Време е Москва да се отърве от илюзиите си относно лоялността на Александър Вучич 

Олаф Шолц покани Александър Вучич и косовския премиер Албин Курти в Берлин и ще има с тях отделни разговори, съобщава БТА на 4–ти. На разговорите ще присъства и пратеникът на Евроколхоза за диалога между Белград и Прищина Мирослав Лайчак.
"Сърбия и Европейският съюз "не са съгласни за всеки детайл", когато става дума за санкции срещу Русия, но не бива да се пренебрегва, че Белград "ясно и недвусмислено" застъпи, че инвазията в Украйна е неприемлива, казаха Александър Вучич и Олаф Шолц след срещата в Берлин. "Ние сме под санкции от цяло десетилетие и затова имаме различно настроение към санкциите, но добре разбираме посланието на Германия", съобщава сръбската версия на BBC

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%85
https://rusdozor.ru/2022/05/03/vremya-rasstavaniya-s-illyuziyami-o-serbii_1166043/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=vremya-rasstavaniya-s-illyuziyami-o-serbii
https://wikibgbg.top/wiki/there_ain%27t_no_such_thing_as_a_free_lunch

Югославия се изду като въшка на чело , но после се спъхна.
Сега хората от съюза се мразят и се псуват по форумите.

Така е. Големите решават съдбата на малките.

Притискани от Албанците , че са се заселили по Балкана.
Носят си и името на старото селище. Тези от Тетово са създали Тетовене , Тетевен.
Това са стари сръбски земи , ама друг път !
И Вучич иска трима папи да го гладят по тиквата , но това е привилегия само на Баце !

Да!

Сърбите винаги са водили политика на (относителна) самостоятелност и в името на националните си интереси. Няма защо толкова да ги плюем. Мисля, че РФ е напълно наясно с този народ и ги държи под око. Ако прекалят, ще им врътнат и на тях кранчето като на нас. В края на краищата Сърбия не е вече голямата Югославия, но си е все така непредвидима и шавлива. Само че бомбардировките от НАТО бяха твърде скоро, за да бъдат току така забравени.

Гледат да не останат по-назад от нас...

Брачата са били винаги по тарикати от нас.

Натискът на янките е жесток.