Прочетен: 1312 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 24.04.2021 07:04
Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън представил голям доклад от сто страници (или по-точно доктрината за външната политика на страната), озаглавен "Глобална Великобритания в епоха на конкуренция". Така светът с изненада узнал, че албионският лев :
все още може да реве, макар и без зъби, вече не плаши никого и особено руската мечка, която всъщност никога не е плашил. Докладът обявява много агресивна и настъпателна стратегия за страната. Британия напусна Европейския съюз и в резултат на това беше принудена отново да проправя път и търси място в глобалния политически океан, който някога е владяла.
В стоте страници на доктрината не е отделено много място на Руската федерация, но пък се говори за нея с остри думи. Именно Москва – или по-скоро плановете за действие срещу "страховитата и опасна руска мечка" – са от основно значение за "европейската" част от външнополитическите амбиции на Обединеното кралство. Така доктрината гласи, че "НАТО ще остане основата на колективната сигурност в родния ни евроатлантически регион, където Русия представлява най-сериозната заплаха за нашата сигурност".
Всичко е ясно с НАТО. За разлика от редица европейски държави, Британия е нужна на алианса много повече, отколко той на нея. След напускането на Европейския съюз НАТО остава почти единствената истинска общоевропейска институция в областта на външната политика и сигурността, където Лондон играе една от ключовите роли. От всички европейски въоръжени сили, британците разполагат с една от най-мощните и ефективни армии. И именно чрез НАТО Великобритания може поне частично да управлява политиката на континентална Европа, насочвайки развитието ѝ в посоката, от която Лондон се нуждае за своите интереси.
Но защо Лондон трябва да се страхува и откъде идва разговорът за най-сериозната "пряка военна заплаха", идващ от Британия? Последният път, когато тези, които могат да бъдат считани за "руски агенти", се опитаха да вземат властта в мъгливия Албион преди около хиляда години – Едуард Изгнаникът, който живял почти 18 години в двора на Ярослав Мъдри, пристигна в Англия през 1057 година, за да стане престолонаследник, но неочаквано бързо умрял. Със сигурност се знае само, че не е от "Новичок" – в края на краищата тогава не е имало британски таблоиди, способни да внедрят идеята в главите на почтените англичани. Едва ли британците си спомнят това. Със сигурност те не помнят и заплахата от Хрушчов да нанесе ядрен удар срещу Британия във връзка със Суецката криза от 1956 година.
Тогава защо британските власти на фона на реални заплахи – от например ислямския тероризъм – да заблуждават населението с митове за "най-сериозната заплаха от Русия?".
Защото само такава заплаха – от реална, мощна военна сила – може да се превърне в основа за рязко увеличаване на военно-политическите разходи с цел усвояване на едни средства на данъкоплатците (около 10 милиарда лири стерлинги) от Обединеното кралство и употребата на НАТО за цялостен контрол над Европа. В Европа – както и в района около Европа. Страните в НАТО, както и тези извън него – "По-специално, говорим за Украйна, където ще продължим да укрепваме въоръжените сили на тази страна" – се казва в британския доклад.
След Втората световна война Британия винаги във всичко се е движила в us-американския килватер. Британските власти разбират, че чрез вграждането на тяхната външнополитическа доктрина след американската ще им бъде по-лесно и евтино да постигнат лидерство поне в европейското пространство. Кремъл съжалява за тенденцията за конфронтационно отношение на западните страни към Русия, заяви президентският прес-секретар Дмитрий Песков :
Кеворк Мирзаян – https://vz.ru/world/2021/3/17/1089763.html
Тагове:
Тия не се усещат, колко са се променили нещата.