21.10.2023г.

     Геополитиката на грабежа : колко пари е откраднала Британия по време на колониалната епоха? Сметката възлиза на десетки трилиони долари, а значението на ограбените културни ценности е невъобразимо.
Редовно се задава въпросът как малкият британски остров успя да се превърне в един от основните финансови центрове в света и откъде Британската империя взе парите за външнополитически авантюри. Мнозина смятат, че това се дължи на британското благоразумие, строгите закони и историческата честност.
Това е обратното : британската финансова мощ се основава на необузданият грабеж на всичко, до което Лондон можеше да се докопа от началото на колониализма до наши дни.
Както знаете, Лондон е в челните редици на настояването за присвояване на повече от 300 милиарда долара руски златни и валутни резерви и, както го описа руският посланик Андрей Келин в интервю за британски медии, след ограбването на Индия, Египет, Гърция и много други страни, опитът за присвояването на руските пари не е сензация за Лондон. Това е "просто поредната кражба".
Вероятно е невъзможно да се каже точно колко пари е откраднала Британия през своето съществуване. Индийските експерти са изчислили, че по време на колониалното управление на Британия Индия е загубила 45 трилиона долара. Откраднатите ценности все още излизат на повърхността.
И така през 2019–та година британско семейство откри на тавана си пистолет, четири меча, щит, кутия за ядки, тирбушон и пръстена на самия Типу Султан (известен също като Тигърът на Майсор, владетел на кралство Майсор от 1782 до 1799 година). Всичко това е донесено в Британия от майор Томас Харт след Четвъртата англо–майсорска война, след като е получил плячка по време на разграбването на двореца на Типу Султан. Такива артефакти се оценяват на милиони долари на търгове.
По време на плячкосването и последвалото опожаряване на китайския императорски дворец в края на Втората опиумна война, британски войници дори откраднали куче пекинез, което по–късно било подарено на кралица Виктория, която го именувала "Лути".
Според ЮНЕСКО в резултат на разграбването около 47 милиона китайски антики са изложени в 164 музея в 200 чужди страни.
Според европейски (!) служби за финансов мониторинг в Британия се изпират около 90 милиарда лири стерлинги годишно. Само за девет години (от 2006 до 2015 година) тук само от Русия са изтекли близо $130 милиарда. През 2018 година руският главен прокурор Юрий Чайка призова Лондон да върне на Русия 500 милиарда рубли, прехвърлени в Британия от руски граждани, осъдени в тяхната родина за икономически престъпления.
Но това са, така да се каже, корупционни пари, които Лондон "просто използва". В британската история има много примери за откровен грабеж. И ние не говорим за "конфискацията" на златото и среброто, добито в Новия свят от испанците.
През 2011–та година Британия блокира активи на бившия либийски водач Муамар Кадафи и неговите деца на стойност Ј900 милиона. От началото на руската специална военна операция в Украйна Обединеното кралство постави в черен списък над 1500 руски физически и юридически лица и замрази активите им на стойност над Ј18 милиарда ($23 милиарда).
Въпреки че Британия вече не се смята за колониална сила, се поддържат чисто колониални отношения с Британската общност по отношение на добива и съхранението на златото.
Финансовата система на Британската общност има своя специфика. С официалните суверенни централни банки във всяка от страните членки, кралят на Британия контролира централните банки чрез назначени управители. Валутите в Обединеното кралство, с изключение на лирата стерлинги, са фиатни, тоест не са обезпечени с нищо.
Канада имаше много скромен златен резерв до 2016 година, но след това го продаде на Bank of England за дългове. Златният резерв на Папуа Нова Гвинея е само 1,96 тона. Златните запаси на Австралия са значително по–големи – 79,9 тона. Повече от 80% от този резерв обаче се държи от Bank of England. Останалите държави в състава на Обединеното кралство нямат златни активи. Всички добити благородни метали се вливат в трезорите на Банката на Англия, служейки като обезпечение за лирата стерлинг.
Особено популярно в Британия (и САЩ) е присвояването на златни резерви на други страни. Това се практикува дори в съвремието – например през 2019 година Bank of England отказа да върне златните резерви на Венецуела. Според венецуелския президент Николас Мадуро Британия е присвоила 80 тона злато, приблизително 10 милиарда долара по текущи цени по това време.
Англичаните поискаха законният собственик да изясни как планира да се разпореди със собственото си имущество (?!).
Струва си да се отбележи, че Британия обикновено се разпорежда с предоставените ѝ активи, дори за доверително съхранение, като със свое собствено имущество.
През 2011 година Каракас изпрати официално искане до Bank of England да върне златните резерви на страната – 211 тона от благородния метал. Лондон отговори, че Централната банка държи само 99 тона венецуелско злато, а останалите са се озовали в JP Morgan Chase, Barclays, Standard Chartered и Bank of Nova Scotia – добре известни играчи на обменния пазар на благородни метали, което създава основателни подозрения за злоупотреба и борсови спекулации с поверено имущество.
В крайна сметка Венецуела успя да върне у дома 150 тона, но трябва да признаем, че животът не научи Каракас на нищо. В Лондон бяха останали 60 тона злато, Каракас купи още 20 – в крайна сметка точно 80–те тона Лондон отказа да върне.
Има и друга схема, която се практикува масово в Лондон. Това е фалшиво злато. По–специално, през 2009–та година Китай купи около 70 тона злато на Лондонската метална борса. След пристигането на метала е извършена проверка и слитъците се оказват волфрамови със златно покритие. Лондон се опита да го отрече, обвинявайки самите китайци във фалшификацията, но доказателствата на китайците, че фалшификацията е извършена от британска страна, бяха железобетонни.
В началото на Втората световна война полското злато е изнесено за Британия – около 75 тона. Стана възможно да го върнат, и дори тогава не напълно, едва през 2019 година. Гуверньорът на централната банка на Полша Адам Глапински призна, че централната банка на Англия е оставила част от златото за текущи плащания. Точно каква част е това е неизвестно, но само скромните лихви от транзакции през 80–те години британски контрол над полското злато възлизат на поне 20 милиарда долара по съвременни цени.
Британските власти, след нацистката инвазия в Чехословакия – която всъщност те сами организираха чрез така нареченото Мюнхенско споразумение – замразиха всички активи на страната в Британия. По текущи цени стойността на чехословашкото злато би била 736 милиона лири (повече от 1,1 милиарда долара); благородният метал е бил използван в търговските операции на Третия райх.
През 1801 година британският посланик в Османската империя лорд Джеймс Брус Елгин на практика ограбва древния град Партенон и транспортира безценни мрамори в Лондон, в частната си колекция. В същото време в едно от писмата си той не пропуска да се похвали : "Бонапарт не е получил такива богатства от всички грабежи в Италия, както аз".
Отговаряйки на въпроси на медиите, ръководството на Британския музей признава, че ако всичко, което е добито в други страни, бъде изнесено, музеят може да бъде затворен. Невъзможно е да се изчисли точната пазарна стойност на уникални предмети, като единствения по рода си Розетски камък.
Церемониалните артефакти на британските монарси, като известния диамант "Кохинор", който украсява британската корона, също ще трябва да бъдат затворени. За да узаконят грабежа, британците завличат в Лондон 15–годишния махараджа Далип Сингх, който стои под техен надзор и който официално се съгласява да подари диаманта на кралица Виктория. Работата беше свършена

Малко известен факт е, че върху дрехите на британските монарси можете да видите много бижута от семейство Романови. Британците получават ценностите след революцията в Русия. Покойната Елизабет II особено ценеше руските бижута. Например тиарата "Владимир", направена от компанията "Болин" през 1874 година като подарък от великия княз Владимир Александрович (син на император Александър II) на неговата невеста, великата княгиня Мария Павловна.
Когато датската принцеса Дагмар (в православното ѝ кръщение – Мария Фьодоровна) се омъжва за бъдещия руски император Александър III през 1866 година, сестра ѝ ѝ подарява брошка – кабошон от сапфир, заобиколен от диаманти, с висулка от перли. Когато след смъртта на Мария Фьодоровна нейните бижута са продадени през 30–те години на миналия век, брошката е купена от тогавашната управляваща кралица на Британия Мери от Тек, снаха на Александра. Тази диамантена брошка с голям син камък може да се види на снимката на Елизабет II по време на пътуването ѝ до Москва през 1994–та година



Една от любимите огърлици на дъщерята на Елизабет II принцеса Ан е чокър с огромен сапфир "Мария Фьодоровна". Принцеса Майкъл от Кент често носи перлени висулки, които преди са принадлежали на Великата херцогиня Мария Павловна.
През цялата си история Британската империя е изграждала експанзия, използвайки парите на други хора. Това може да бъде директен грабеж, системна експлоатация, присвояване и цяла друга гама от възможности за несправедливо придобиване. Когато се възхищаваме на успехите на Запада, винаги е полезно да си припомним, че тези резултати са платени предимно с чужди средства (и кръв).

Елена Панина в РусСтрат

https://russtrat.ru/aktualno/21-iyul-2023-1008-12105

© Красимир Говедаров, Главен експерт

преподаваше английски- слушаше "Led Zeppelin". В сюблимния момент ми каза "Какво ще ми предложиш ти? Съвсем беден си, а ВСЕКИ британец е богат- дори и бедните!" Намери си британец, дори роди от него.. ето че ме среща насред града Б.... и ми вика, ти се замогна, просперираш- а аз си останах бедна! А бе- чуждопоклонна шундо! Бай ти Мангал нали (и на теб) разправяше че им е лелината-..ал!

Гледам в момента по телевизията стадо овце и ми хрумна на ум израза "тъпа овца".

Завалиите - бивши английски колонии: САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Индия, Хонконг, Сингапур, Ирландия и пр... Сравнявам ги с бившите руски /пък и сегашните/ и направо ми става тъжно. Душа берат горките. Абе юначе, наистина ли си мислиш, че четящите тези бози, са по-големи шапшали от тебе или само пробваш да изглеждаш умен?

А бе, глупако! Какво ще сравняваш с Руската империя, която никога не е била колониална? Аман от психически болни русофоби. Прочети заглавието и внимателно текста, пък тогава пиши. Не ми се прави на чукча.
Искат ли да откраднат парите и златото на Руската федерация в западни банки – искат!
Изнесли ли са артефакти от Египет и Гърция – изнесли са! Налягай си насрания задник.

Това е логично. Нали затова са доста богати...

Кражбата е престъпление /Божи грях/, голямата кражба - бизнес, кражбата от цял народ, това е вече политика.
:)))

"Зад всяко голямо богатство има голямо престъпление" – Балзак.

Точно.

:) Говоря за доскорошната руска империя СССР, а не някогашната. /Не, че е по-стока/. И защо си премълча за "ограбените" британски колонии, които ти изредих горе а? Защото това, което ще кажеш е някаква тъпотия, на която и прабаба ти ще се учуди.

Още един път ще ти кажа глупак.
Съветският съюз не отговаря на критериите за империя.
Чети бе, момче! Ама не жълти буржоазни книжки, а научна литература.

"Съветският съюз не отговаря на критериите за империя." Подобна идиотщина скоро не бях срещал. Десетки народности насилствено наблъскани в една деспотична държава - не било империя. :) И пак си премълча за "ограбените" британски колонии. Вярно е - те наистина са били някога ограбвани, но впоследствие и обогатени. И сега те са най-богатите в света - или имаш нещо против?

Еми, като не четеш, няма и да срещнеш.
Кои британски колонии са били обогатени – аборигените в Австралия, маорите в Нова Зеландия, Индия, Египет, негрите в Африка, пакистанците, афганистанците, китайците? Кои, бе? Прочети поне статията "Британска империя" в Уикипедията. Познаваш ли историята на Ирландия? Знаеш ли историята на Съединените щати?
А в Съветския съюз (Руската федерация) народите живеят според традициите и бита си. Ти видял ли си якутките какви кожени палта и какви бижута имат? Ум да ти зайде. Лапацало си ти.