03.10.2021г.

     Вече писах, че във Франция в края на ХХ век двама медицински специалисти, д-р Жак Лаказе :

и д-р Луи дьо Брувер :

, поставят основите на това, което може да се нарече "политическа икономия на медицината". През 1999 година във Франция излиза книгата "La mafia pharmaceutique et agroalimentaire. Avec pour cosequences le discrйdit de la mеdecine allopathique et le grave йtat sanitaire des populations du monde occidental" :

През 2004 година тя е публикувана на руски в Киев от издателство "Княгиня Олга" и се продава в книжарниците в Руската федерация :
 

Тази книга се споменава в предната статия, където има и превод на заглавието на български.
Луи Брувер е специалист по молекулярна биология и хомеопатия. През 1990 година защитава докторска дисертация в Медицинския факултет на Университета Рене Декарт (Париж) на тема "Отношенията между лекарите и обществото". Той е вицепрезидент на Международната лига на лекарите за забрана на вивисекцията (LIMAV), която има 1600 лекари от близо 70 държави. Член на комитета на директорите на Международното дружество на лекарите за околната среда (ISDE), което обединява повече от 45 хиляди лекари от 102 държави. Д-р Луи Брувер основава ADEPAM (Асоциация за защита на населението срещу отравяне с храни и лекарства) с 3700 поддръжници във Франция. Той е професионален международен преподавател, участвал в конференции във Франция, Белгия, Италия, Испания, Швеция, Швейцария, Германия и няколко други страни.
Луи Брувер е автор на 12 научни книги. Една от най-известните е "Рак, генетична фаталност" (публикувана за първи път в САЩ през 1981 година). Също така : Хранително отравяне и рак (1990); "Черно досие на синтетичните наркотици" (1991); "Стрес и рак" (1991); "СПИН : Замъглено съзнание" (1993); "Ваксинация : Медицинската грешка на века" (1997). И може би най-известната от всичките му творби е гореспоменатата за фармацевтичната и агро-продоволствената мафия.
Ето един от ключовите фрагменти на тази книга : "В зората на третото хилядолетие всичко, свързано с терапията, трябва да се преглежда дълго време. Това, което спешно се нуждае от здравните специалисти сега, е интелектуална революция, победа, в която ще се създадат благоприятни условия за изоставяне на остарели догми, погрешни принципи и неоснователни твърдения. Алопатичната медицина е дълбоко погрешна, ако се надяваме на нейното продължаващо съществуване, тя лекува последствията и не елиминира причините за болестта, отчитайки характеристиките на човешкото тяло. Болестта никога не възниква случайно. Появата ѝ се провокира от самия отслабен организъм и от лекарства, които действат върху живия организъм само с цел да го разклатят старателно и да създадат условия за появата на други заболявания, най-често по-сериозни от самото първоначално заболяване".
Луи Брувер използва концепцията за "алопатичната медицина". Използва се от хомеопати за позоваване на фармакотерапия и други методи на официалната медицина. Този фрагмент съдържа редица най-дълбоки мисли, които на пръв поглед изглеждат банални, но които, за съжаление, са ръководство в живота на не повече от един процент от хората. Останалите послушно живеят според шаблоните и стереотипите, които официалната (алопатична) медицина налага на обществото. Луи Брувер го нарича "медицинската мафия".
Ядрото на "медицинската мафия", според Брувер, са гигантските фармацевтични корпорации. Брувер се надява да промени стереотипите на медицинското мислене поне на тази част от обществото, която се смята за интелектуалци. Той формулира редица ключови тези за "политическата икономия на медицината", като им предоставя изобилни препратки към първични източници и статистически данни. В книгата има седем такива ключови тези :
Първа теза : Алопатичната медицина има за цел да смекчи последиците от болестите, а не да премахне причините за тях.
Втора теза : В алопатичната медицина царят стари и погрешни догми.
Трета теза : Алопатичната медицина предписва лекарства, чийто дизайн се основава на антинаучни принципи.
Четвърта теза : Алопатичната медицина не признава профилактични мерки.
Пета теза : Алопатичната медицина не взема предвид естествените възможности на човека.
Шеста теза : Алопатичната медицина не е научна, защото сама по себе си не е наука.
Седма теза : Алопатичната медицина е станала комерсиална, а фармацевтичната индустрия е подчинена на общите закони на капиталистическия начин на производство.
Тези седем тези формират рамката на системата от възгледи, която може да се нарече политическа икономия на съвременната медицина.
Брувер дава преглед на арсенала от лекарства, които са безполезни и опасни за здравето на населението, които има алопатичната медицина. Той цитира едно от "откровенията" на СЗО, когато все още не беше в най-силната зависимост от "Big Pharma" и още можеше да говори истината. И така, СЗО призна, че "200 лекарства биха били достатъчни за лечение на всички болести". А тези 10 хиляди лекарства, които са били в обръщение във всяка държава от ЕС през 90-те години на ХХ век, Брувер сравнява с "атомна бомба, която се използва за убиване на мухата". И той продължава : "Алопатичната медицина се превърна в това, което е, благодарение на седемте категории лекарства, пуснати от фармацевтичната индустрия през последните 50 години. Тези седем категории лекарства са като върха на копието, за да унищожат всички болни хора. Те са въплъщение на нейната [алопатичната медицина] гордост и на целия ѝ "raison d"кtre". Без тях алопатичната медицина отдавна би била забравена в полза на по-малко агресивни лекарства. За това тя трябва да бъде благодарна на фармацевтичните лаборатории, защото без тях тя нямаше да може да съществува".
Какви са тези седем категории лекарства? Това са : 1. Антибиотици; 2. Противовъзпалителни и болкоуспокояващи; 3. Антихипертензивни лекарства; 4. Лекарства срещу атеросклероза; 5. Антидепресанти и транквиланти; 6. Антинеопластични средства; 7. Ваксини.
Л. Брувер обяснява, че обединява почти всички посочени категории лекарства : "Както можете да видите, всички тези лекарства непременно са насочени срещу нещо. Няма нищо, което да е "за", освен успокоителните. Всичко това е нищо повече от абсурдно въплъщение в практиката на теорията на Луи Пастьор. Вместо да се бори за поддържане на психическото и физическо сближаване, използване на естествени средства за предотвратяване на заболявания, използване на витамини, естествени соли, след балансирана диета, следване на препоръки за нормален начин на живот, лечение с естествени лекарства, алопатичната медицина е в състояние на изчакване, когато разстройството в тялото ви няма да се изяви и няма да ви принуди да отидете при алопатичен лекар с искане да предпишете някоя от тези шест категории лекарства (шест, тъй като ваксините са предназначени да предотвратят заболяване)". Виждаме, че Л. Брувер е посочил ваксините като единствената група лекарства, предназначени да предотвратят заболявания. И колкото и да е странно, той смята тази посока за особено опасна за живота и здравето на хората : "Алопатичната медицина с помощта на ваксинация реши да промени курса и да се заеме с превантивна работа. Но в това отношение може само да се твърди, че това не е постижение на медицината, а най-вероятно неуспешна стъпка по избрания от нея път. Става очевидно, че системата за ваксинация, която носи огромни печалби на лаборатории по целия свят, е платформа за появата на нови болести, които засягат цели държави поради значително отслабване на имунната система на човека. Имунната система, периодично нарушавана от различни видове превантивни "ваксинации", в крайна сметка постепенно губи "паметта" си както от различни инфекции, така и от външна инвазия на потенциала ѝ".
Темата за ваксините и ваксинацията се разглежда от Л. Брувер многократно в различни контексти. Например заглавието на някои параграфи, свързани с темата за ваксинацията : "Масовите ваксинации потискат имунната система"; "Полио ваксината е вредна"; "Друг пример за господство на държавната фармацевтична диктатура : ваксинирането на населението"; "Прекалено погрешно схващане за медицинския корпус на алопатичната медицина : Поемането на ръководството на теорията и методологията на ваксинацията на Луи Пастьор е най-голямата научна грешка на всички времена".
Между другото, Л. Брувер обръща голямо внимание на теоретичното обосноваване на ваксинацията от известния френски лекар Луи Пастьор (1822-1895). Резултатите от клиничните проучвания на Пастьор, отбелязва Л. Брувер, позовавайки се на многобройни източници, са фалшифицирани. Л. Брувер пише : "В момента, повече от 132 години след публикуването на странната теория на Пастьор, медицинският корпус едва сега започна да обсъжда този проблем, тъй като заблудите му стават все по-очевидни". Изминаха 22 години от времето, когато Л. Брувер пише тази книга, но дори и днес в много учебници е запазен лъскав портрет на Луи Пастьор, нито дума не се казва за неговите заблуди (или умишлени фалшификации).
Разбира се, Пастьор имаше предшественик. Принципът на ваксинация е открит от Едуард Дженър, "който", пише Л. Брувер, "се е страхувал да ваксинира собствения си син". И продължава : "Този ​​принцип е възприет и развит от Пастьор, който може да се счита за автор на безброй сериозни заболявания, причинени от безброй и неподходящи ваксинации, и вероятно появата на най-ужасната болест на нашето време – СПИН-а".
В заключение на прегледа на лекарствата, превърнали се в арсенала на съвременната алопатична медицина, Л. Брувер заключава : "… седем категории лекарства, широко използвани в практиката на алопатичната медицина, от една страна, не потвърдиха тяхната надеждност и от друга се оказаха прекалено опасни. Следователно те могат да се използват само в краен случай и само в изключителни случаи. Ръководителите на лабораториите, които ги произвеждат, са наясно с това, но мислят само за печалбата. Алопатичните лекари предписват тези лекарства, защото им е забранено да предписват каквото и да е друго и защото са длъжни да предписват изключително тези продукти; а тези, които предписват други лекарства, се преследват от Френската асоциация на лекарите под формата на порицание, отстраняване или изключване от списъците на асоциацията. Алопатичните лекари са напълно зависими от лабораториите и техните ръководители, които заемат най-високите позиции в държавните агенции. Съвсем ясно е, че човек трябва по някакъв начин да живее … Те попаднаха в капана на една извратена система, която необратимо води алопатичната медицина до дискредитация и в крайна сметка до пълно изчезване".
Изминаха 22 години, откакто известният френски лекар написа тези думи. Въпреки това, алопатичната (разбирай : комерсиална, капиталистическа) медицина продължава да диктува собствените си правила в здравеопазването.
Валентин Катасонов

https://www.fondsk.ru/news/2021/09/22/big-farma-kak-mafia-54531.html

Щях да рекоментирам коментаторите в предния ти постинг. И този медицински, та сега.
Отидеш на доктор, хапчета или ти резне нещо. Друг, същото.
Ами да живеят докторите, помагат за унищожението на човечеството, превърнало се в плевел на планетата.
А на баш земеделски език, плевелите са съпътстващи растения...
:)))

Без докторите не може. От моя лично съм доволен.
Като ученик баща ми ни водеше с брат ми при един очен лекар, който на преглед ни вземаше по седем лева. И така години. Не ни помогна. Накрая умря и така се освободихме от него.

А какво предлага този лекар?... И нима при социализма не се използваха същите типове лекарства?...

Като бях малък, баба ме лекуваше без хапчета – с ракия, оцет, запарване на краката, разтривка, дървесен въглен, торбичка с нагрети трици, компреси. Единствената химия, която пиех, беше рибено масло.
А, в училището ни даваха едни дребни червени хапчета против гуша.
Имаше и задължителни ваксинации.