03.10.2021г.

     Политическата икономия на капитализма се ражда преди повече от век и половина с появата на "Капиталът" от Карл Маркс. Впоследствие марксистко-ленинската политическа икономия се развива до края на ХХ век, но има и пропуски в нея. Икономиката се разглежда като комбинация от промишленост, селско стопанство, транспорт, търговия, банково дело и редица други индустрии; в същото време социалната сфера, особено здравеопазването и образованието, остава вън полезрението ѝ. Този недостатък на професионалните политически икономисти се опитват да коригират двама френски лекари – Жак Лаказе :
и Луи дьо Брувер :

Те убедително показаха, че капитализмът в стремежа си към печалба е унищожил традиционната медицина, че съвременната медицина разглежда човека не като цел, а като средство. Съвременната медицина не се интересува човек да е здрав. Колкото повече болни хора, толкова по-голям е доходът на тези, които предоставят медицински услуги и произвеждат лекарства. Днес медицински институции (клиники, болници, диагностични центрове и други) и фармацевтични компании, които произвеждат фармацевтични продукти, обединяват усилия, за да реализират печалба, образувайки единен медицински и фармацевтичен комплекс. Застрахователните компании са друг компонент на този комплекс.
През 1999 година във Франция излиза книгата на Луи дьо Брувер "La mafia pharmaceutique et agroalimentaire. Avec pour cosequences le discrйdit de la mеdecine allopathique et le grave йtat sanitaire des populations du monde occidental" (Фармацевтичната и агропродоволствена мафия. Последствия от дискредитацията на алопатичната медицина и сериозното здравословно състояние на населението на западния свят). През 2004 година е публикувана на руски в Киев.
В своята книга д-р Брувер се позовава на друг френски лекар – Жак Лаказе, който ще навърши 80-десет в края на 2021 години и води енергична борба срещу ваксинацията срещу COVID-19. Той убедително представя съвременната западна медицина като част от единната капиталистическа система и показва нейната нечовешка природа. Особено бих искал да отбележа публикацията на Жак Лаказе в "Mеdecines nouvelles" (№ 71, октомври 1993 година), която съдържа интересни идеи, които няма да намерите в нито един учебник по икономикс, който замести политическа икономия на капитализма, която сега вече не се преподава.
Капитализмът, определен от Маркс като начин на производство, не прониква веднага във всички сфери на обществото. Обикновено се среща в промишлеността. След това улавя селското стопанство, търговията и други индустрии. И накрая стига до медицината. Лаказе вярва, че във Франция медицината започва да придобива чертите на капиталистическия начин на производство едва през ХХ век. А преди това медицината е била подобие на дребномащабно производство : "Доскоро, между последните две войни, медицината и фармацевтиката се практикуваха изключително по занаятчийски метод, тоест по начина, по който работеха няколко века … болестта също се превърна в подобие на стока".
Признаци за превръщането на медицината в мащабно капиталистическо производство се появяват в периода между двете световни войни, когато започва кампания за борба срещу такова зло на ХХ век като рака : "След Първата световна война, войната срещу рака започна да се разгръща. Основната цел на този нов "кръстоносен поход" беше възраждането на традиционните болнични структури. Моделът на противораковите центрове, разработен преди Втората световна война (концентрация на средства, обобщаване на научните постижения) послужи като основа за създаването на регионални болнични центрове, първото откриване на които датира от петдесетте години".
Така че, точно както през 19 век в индустрията се създават големи и свръх големи предприятия, същите гиганти започват да се появяват в системата на здравеопазването през ХХ-ти век : "Това беше първият и най-големият компонент на капиталистическия начин на производство в областта на медицината : започват да се създават структури като заводи – концентрация на здравеопазване на едно място. Имаше постепенен преход от приюти, приемащи нуждаещите се, към съвременни болници, в които се натрупваха пациенти, които станаха обекти на медицинската практика".
Успоредно с това настъпват революционни трансформации във фармацевтиката. Преди Първата световна война фармацевтичните продукти във Франция и в други страни се основаваха почти изключително на естествени материали от растителен и животински произход ("органични"). Революцията във фармацевтиката започва от германците (на първо място корпорацията Farbenindustrie AG, днес тя се нарича Bayer), които започват да заменят органичната химия с химия, създадена от човека : "В периода между двете войни се появява нов фактор : химията и по-специално германската химия. Последната е тествана във Франция по време на окупацията … Оттогава лекарствата стават продукт на "голямата" химия".
Преди това приготвянето на фармацевтичните продукти би могло да се нарече изкуство, ръчно производство. Създадените лекарства са съвместен продукт на лекар, който е написал подробна рецепта и на фармацевт, който е произвел лекарството строго според предписанието : "Преди този период създаването на конкретно лекарство беше дело на практикуващ лекар : той създава структурата на бъдещото лекарство в присъствието на неговия пациент и по време на индивидуалния му разпит и в зависимост от дълбочината на познанията си, той изписва рецепта. Фармацевтът правеше лекарството по рецепта".
И сега, вече по време на Втората световна война и още повече след нея, фармацевтичната индустрия се превръща от изкуството и дребното производство в гигантска индустрия с ясно изразена химическа пристрастност : "Постепенно практикуващият започва да губи своята индивидуалност. Фармацевтичните продукти се превръщат в приоритет за "голямата" химия".
По-нататъшното развитие на фармацевтичните продукти напълно се подчинява на законите на капиталистическия начин на производство : "Индустриалните лаборатории започнаха да произвеждат всички лекарства, следвайки закона за максимална полза, който се проявява в две основни форми : ако ново лекарство е по-евтино, но по-ефективно, бива взето решение за спиране на продажбата му, след което скоро на пазара се появява друго, по-скъпо лекарство".
Промишлените фармацевтични продукти не само започнаха да примамват пари от джоба на хората, но започнаха да ги осакатяват и дори да ги убиват. Както Жак Лакас пише, при разработването на нови лекарства "са взети предвид само непосредствените резултати върху болестта и не са взети предвид катастрофалните последици от страничните ефекти на някои лекарства, пуснати на пазара …".
Фармацевтичните компании се превръщат в големи лаборатории, които експериментират върху хора : "Голямата лаборатория става господар на ситуацията : тя е прокурор и съдия, организира експерименти върху хора и продължава да ги провежда по-нататък, умело заобикаляйки наскоро приетите закони".
Не само фармацевтичните гиганти безсрамно пускат на пазара своите непроверени, понякога много опасни продукти. В същото време те унищожават независимите разработчици на лекарства като потенциални конкуренти. Техният принцип : "Предотвратяване на всякакви отвори извън основния производствен цикъл. Горко на изследователя, независимо от предишните му заглавия и заслуги, който направи откритие извън същия производствен цикъл. Ако това се случи, тогава такъв изследовател ще бъде изправен пред преследване от страховитият научен административен и правен механизъм. И така, през 1988 година лекар от Ница, д-р Филип ла Гарт плаща за независимото си мислене 45 дни в затвора. Добавете към това действията на висшето ръководство по време на окупацията, което позволи свободата на химическите изследвания, забрани всякакви билколечения (както и други методи на терапевтично лечение, включително електротерапия) и създаде служба за наблюдение, наблюдател на новия ред, който продължава да съществува в тази област досега".
Още през 60-те години на ХХ век медицината в широк смисъл (болници плюс фармацевтичната индустрия, подкрепяна от застрахователни компании) се превърна в индустрия с един от най-високите маржове на печалба (както във Франция, така и в други западни страни) : "Големите болнични центрове, концентриращи пациенти, специалисти и огромни финансови ресурси, създадоха условия за развитие на високи медицински технологии в областта на флуороскопията, хирургията и по този начин откриха нов високо печеливш център за инвеститори".
Разбира се, медицината като бизнес дължи много на държавните служители, които са били купени от този бизнес и са му създали благоприятни условия за развитие. Жак Лаказе обръща внимание на факта, че постепенно ролята на държавата като регулатор на здравния сектор започва да отслабва. Появяват се различни видове недържавни алианси и съюзи, които поемат функциите на "саморегулация" в сферата на медицината и здравеопазването. В началото на 80-те години на миналия век се наблюдава "появата на такива големи нови организации като например Лионската дирекция за мониторинг на питейната вода, които сами започнаха да придобиват частни клиники, да ги преоборудват със съвременни технологии и успешно да се конкурират със съответните държавни услуги. В някои райони (град Марсилия например) публичният сектор започва да губи своята власт …".
Старият институт на фармацевтите, които се занимаваха с производство на лекарства на "парче", беше окончателно разрушен. През декември 1989 година Франция приема закон, който им забранява да произвеждат сами лекарства по лекарско предписание. В същото време акушерките най-накрая изчезнаха, те бяха заменени от акушер-гинеколози от родилни домове, клиники и болници. Статутът на общопрактикуващите лекари също се е променил. Те "все повече играят ролята на диспечери, разпределящи лекуваните пациенти". Пациентът, който попада в полезрението на лекаря, започват та го въртят "в кръг" : "Специалистите, групирани в големи центрове си прехвърлят пациентите от един специалист на друг".
И у нас ни прехвърлят от пътека на пътека с цел източване на здравната каса.
Както в тази, така и в другите си статии, Жак Лаказе е много критичен към идеята за универсални ваксинации (това беше много преди настоящата ваксинационна кампания срещу COVID-19). Нещо повече, Жак Лаказе изгражда аргументите си срещу масовите ваксинации не само като професионален лекар, но и като уникален експерт по политическата икономия на капиталистическата медицина : такива ваксинации неописуемо обогатяват медицинския и фармацевтичния бизнес.
Изминаха почти три десетилетия, откакто Лаказе публикува мислите си за политическата икономия на капитализма по отношение на здравеопазването и медицината. През това време хищническият и безмилостен характер на медицинския и фармацевтичния бизнес стана още по-очевиден.
Редица идеи на Жак Лаказе за политическата икономия на капиталистическата медицина бяха възприети и развити от Луи Брувер. За него – в следващата статия.
Валентин Катасонов

https://www.fondsk.ru/news/2021/09/17/politekonomija-kapitalizma-ili-medicina-kak-biznes-54487.html

Един отишъл в аптеката и попитал за някакви хапчета. АптекарЮ отговорил, имаме хапчета, за които още не са измислили болести :).
Алтернативните медицини са готови да прегърнат конвенционалната, докато тя не ще нито една.
:)))

Ха-ха-ха!
Напълно припокриващ се с истината анекдот.

Знам че не си привърженик на хапчетата.
Аз също. Гледам да ги употребявам, колкото се може по-малко.

не може да се отрече, че медицината е напреднала доста... Почти във всяка дейност има и позитиви, има и негативи...

Особено хирургията.