16.07.2023г.

     Провалът на твърде много от тях в масовата преса е не само непростим, но и зловещ

Преследването на Джулиан Асандж, заедно с атмосферата на страх, масовото правителствено наблюдение и използването на Закона за шпионажа за преследване на лица, подаващи сигнали, е "обезмаслило" (осакатило) разследващата журналистика. Пресата не само не успя да организира продължителна кампания в подкрепа на Джулиан, чието екстрадиране изглежда неизбежно, но вече не се опитва да хвърли светлина върху вътрешното функциониране на властта. Този провал е не само непростим, но и зловещ.
Правителството на САЩ, особено военните и агенции като ЦРУ, ФБР, НСА и вътрешната сигурност, нямат намерение да спират с Джулиан, който е изправен пред 170 години затвор, ако бъде признат за виновен в нарушаване на 17 пункта от Закона за шпионажа. Те циментират на място механизми на драконовска държавна цензура, някои характеристики на която бяха разкрити от Мат Тайби в "Досиетата в Twitter", за да изградят антиутопичен корпоративен тоталитаризъм.
САЩ и Обединеното кралство нагло нарушиха поредица от съдебни норми и дипломатически протоколи, за да държат Джулиан в капан в продължение на седем години в посолството на Еквадор, след като му беше предоставено политическо убежище от Еквадор. ЦРУ, чрез испанската охранителна фирма UC Global, направи записи на срещите на Джулиан с неговите адвокати, което единствено би трябвало да обезсили делото за екстрадиция. Джулиан е държан повече от четири години в прословутия затвор с висока степен на сигурност "Белмарш", откакто британската столична полиция го измъкна от посолството на 11 април 2019 година. Предполага се, че посолството е суверенна територия на Еквадор. Джулиан не е осъждан по това дело за престъпление. Той е обвинен по Закона за шпионажа, въпреки че не е гражданин на САЩ и WikiLeaks не е базирано в САЩ издание. Съдилищата на Обединеното кралство, които са участвали в това, което може да се опише само като показен процес, изглежда са готови да го предадат на САЩ, след като последната му жалба, както очаквахме, бъде отхвърлена. Това може да се случи след няколко дни или седмици.
В сряда вечерта в Училището по ориенталски и африкански изследвания на Лондонския университет, Стела Асандж, адвокат, омъжена за Джулиан; Мат Кенард, съосновател и главен следовател на Declassified UK и аз, проучихме срива на пресата, особено по отношение на случая на Джулиан.
"Чувствам се сякаш живея в 1984–та година", каза Мат. "Това е журналист, който разкри повече престъпления на световната суперсила от всеки друг в историята. Той седи в затвор с максимална сигурност в Лондон. Държавата, която иска да го завлече и изправи на съд, за да го хвърли в затвора до края на живота му, е регистрирана като шпионин на доверителните му разговори с адвокатите му. Има данни, че планират да го убият. Всяко от тези неща, ако сте ги  казали на някого от друго време : "Да, това се случи и той все пак беше изпратен и не само това, но медиите изобщо не го отразиха". Наистина е страшно. Ако могат да направят това с Асандж, ако гражданското общество може да изпусне топката и медиите могат да изпуснат топката, те могат да направят това с всеки от нас.
Когато Джулиан и Уикилийкс разпространиха тайните дипломатически депеши и дневниците от войната в Ирак, които разкриха множество военни престъпления на САЩ, включително изтезания и убийства на цивилни, корупция, дипломатически скандали, лъжи и шпиониране от правителството на САЩ, комерсиалните медии нямаха друг избор, освен да докладват  информацията. Джулиан и Уикилийкс ги засрамиха като им свършиха работата. Но дори когато работеха с Джулиан, организации като The New York Times и The Guardian бяха решени да го унищожат. Той заплаши продажният им журналистически модел и разкри съглашателството им с центровете на властта.
"Те го мразеха", каза Мат за репортерите и редакторите на основните медии. "Те влязоха във война с него веднага след освобождаването. Работех за The Financial Times във Вашингтон в края на 2010–та година, когато се случиха тези публикации. Реакцията на офиса на The Financial Times беше една от основните причини да се разочаровам от основните медии".
Джулиан се превърна от колега журналист в парий веднага щом информацията, която предостави на тези новинарски организации, беше публикувана. Той издържа, по думите на Нилс Мелцер, по това време специален докладчик на ООН за изтезанията, "безмилостна и неограничена кампания на публичен тормоз, сплашване и клевета". Тези атаки включват "колективни подигравки, обиди и унижение, до открито подстрекаване към насилие и дори многократни призиви за неговото убийство".
Джулиан беше обявен за хакер, въпреки че цялата информация, която публикуваше, му беше изтекла от други. Той беше наклепан като сексуален хищник и руски шпионин, наречен нарцисист и обвинен, че е нехигиеничен и небрежен. Непрестанното убийство на характера, подсилено от враждебни медии, доведе да бъде изоставен от мнозина, които го смятаха за герой. "След като беше дехуманизиран чрез изолация, подигравки и срам, точно като вещиците, които сме изгаряли на кладата, беше лесно да го лишим от най–фундаменталните му права, без да провокираме обществен гняв по целия свят", заключава Мелцер.
New York Times, The Guardian, Le Monde, El Pais и Der Spiegel, всички от които публикуваха документи на WikiLeaks, предоставени от Джулиан, наистина публикуваха съвместно отворено писмо на 28 ноември 2022 година, призоваващо правителството на Съединените щати "да прекрати съдебното преследване на Джулиан Асандж за публикуването на тайни".
Но демонизирането на Джулиан, което тези публикации насърчаваха, вече беше осъществено.
"Беше почти незабавна промяна", спомня си Стела. "Въпреки че медийните партньори знаеха, че Джулиан все още има експлозивен материал, който все още трябва да бъде освободен, те бяха партньори. Веднага щом получиха това, което смятаха, че искат от него, те се обърнаха и го нападнаха. Трябва да се поставите в момента, в който пресата беше през 2010–та година, когато тези истории избухнаха. Те се бореха за финансов модел, за да оцелеят. Те наистина не се бяха адаптирали към ерата на интернет. Джулиан дойде с напълно нов модел на журналистика. Последва WikiLeaks–изация на американски медии като The New York Times, които възприеха иновациите, въведени от WikiLeaks, включително осигуряване на сигурни канали за подателите на сигнали за изтичане на документи.
"Джулиан беше суперзвезда", каза Стела. "Той дойде извън мрежата на "старите момчета". Той говори за това как тези разкрития трябва да доведат до реформа и как видеоклипът на съпътстващото убийство разкрива, че това е военно престъпление.
Джулиан беше възмутен, когато видя тежките редакции на информацията, която изложи във вестници като The Guardian. Той критикува тези издания, че се самоцензурират, за да успокоят своите рекламодатели и силните във властта.
Той разобличи тези новинарски издания и сайтове, както каза Стела, "заради собственото им лицемерие, заради собствената им лоша журналистика", конформизъм и опортюнизъм.
"Намирам за много смешно, че говорите за дезинформация, това е само прикритие за цензура", каза Стела. "Има всички тези нови организации, които са субсидирани, за да намират дезинформация. Това е просто средство за контролиране на разказа. Ако цялата тази ера на дезинформация наистина приемаше истината сериозно, тогава всички тези организации за дезинформация щяха да държат WikiLeaks за пример, нали? Моделът на Джулиан на журналистика е това, което той нарича научна журналистика. Трябва да може да се провери. Можете да напишете анализ на дадена новина, но трябва да покажете на какво се базирате. Кабелите са идеалният пример за това. Пишеш анализ на нещо, което се е случило, и се позоваваш на кабелите и всичко друго, на което основаваш новинарската си история".
"Това беше напълно нов модел на журналистика", продължи тя. "Това е [което] журналистите, които се смятаха за пазачи, мразеха. Те не харесаха модела на WikiLeaks. WikiLeaks беше изцяло финансиран от читателите. Читателите му бяха от цял свят и реагираха ентусиазирано. Ето защо PayPal, MasterCard, Visa и Bank of America започнаха банковата блокада през декември 2010–та година. Това се превърна в стандартизиран модел на цензура за демонетизиране, за прекъсване на каналите от неговата читателска аудитория и неговите поддръжници. Първият път, когато това беше направено, беше през 2010–та година срещу WikiLeaks в рамките на два или три дни след публикуването на телеграмите на Държавния департамент на САЩ.
Докато Visa прекъсна да обслужва WikiLeaks, отбеляза Стела, тя продължи да обработва дарения за Ku Klux Klan.
"Посланието на Джулиан беше, че журналистиката може да доведе до реформа, може да доведе до справедливост, може да помогне на жертвите, може да се използва в съда и е използвано в съда, в Европейския съд по правата на човека, дори във Върховния съд на Обединеното кралство в "Случаят с Чагос" тук, каза тя. "Използвано е като доказателство. Това е напълно нов подход към журналистиката. WikiLeaks е по–голям от журналистиката, защото това са автентични, официални документи. Това е поставяне на вътрешната история в публичния архив на разположение на обществеността и жертвите на престъпления, спонсорирани от държавата. За първи път успяхме да използваме тези документи, за да търсим справедливост, например в случая с германския гражданин Халид Ел–Масри, който беше отвлечен и измъчван от ЦРУ. Той успя да използва телеграмите на WikiLeaks в Европейския съд по правата на човека, когато съди Македония за предаването. Това беше напълно нов подход. Това доведе до максималния потенциал на журналистиката".
Претенциите за обективност и неутралност, разпространявани от основните медии, са механизъм за предотвратяване на използването на журналистиката за оспорване на несправедливостите или реформирането на корумпираните институции.
"Напълно чужда им е идеята, че могат да използват журналистиката като инструмент за подобряване на света и за информиране на хората за случващото се", каза Мат. "За тях (ординарните журналисти) това е кариера. Това е символ на статус. Никога не съм имал криза на съвестта, защото никога не съм искал да бъда журналист, ако не мога да правя това".
"За хора, които излизат от университета или факултета по журналистика, къде отивате?",  попита той. "Хората получават ипотеки. Те имат деца. Те искат да имат нормален живот …  Влизаш в системата. Бавно се изрязват всичките ви грапавини. Вие ставате част от еднообразието на мисълта. Видях го изрично във "Файненшъл таймс", споделя Мат Кенард.
"Това е много коварна система", продължи Мат. "Журналистите могат да си кажат "Мога да пиша каквото искам", но очевидно не могат. Мисля, че е доста интересно да започнем Declassified с Марк Къртис, в смисъл, че журналистите не знаят как да реагират на нас. Имаме пълно затъмнение в основните медии".
"Има нещо наистина зловещо, което се случи през последните двадесет години, особено в The Guardian", каза той. "Гардиън" е просто медия, свързана с държавата. Първите публикации на WikiLeaks през 2010 година бяха направени с The Guardian. Спомням си 2010 година, когато тези издания се случваха с The Guardian и The New York Times. Бях чел едни и същи телеграми, включени в The Guardian и The New York Times, и винаги съм си мислил "Уау, късметлии сме, че имаме The Guardian, защото New York Times възприемат много по–проамериканска позиция. проправителствена позиция". Това вече е обърнато. Предпочитам да чета The New York Times, отразяващ тези неща. И не казвам, че е перфектно. Нито един от тях не беше съвършен, но имаше разлика. Мисля, че случилото се е хитра държавна репресия".
Комитетът за известие "D–notice", обясни той, се състои от журналисти и служители на държавната сигурност в Обединеното кралство, които се срещат на всеки шест месеца. Те обсъждат какво могат и какво не могат да публикуват журналистите. Комитетът изпраща редовни препоръки до медиите.
The Guardian пренебрегна съветите да не публикува разкритията за незаконното масово наблюдение, публикувани от Едуард Сноудън. Накрая, под силен натиск, включително заплахи от страна на правителството да спре вестника, The Guardian се съгласи да позволи на двама служители на правителствения комуникационен щаб (GCHQ) да наблюдават унищожаването на твърдите дискове и устройствата с памет, които съдържат материалите, предоставени от Сноудън. Служители на GCHQ на 20 юли 2013 година заснеха трима редактори на The Guardian, докато унищожаваха лаптопи с ъглошлайфи и бормашини (Интелигентно. Не с чукове, варии и валяци, както съм виждал по телевизията). Заместник–редакторът на The Guardian, Пол Джонсън, който беше в мазето по време на унищожаването на лаптопите, беше назначен в комисията за "D–notice". Той и преди е служил в комисията за "D–известие" в продължение на четири години. На последното си заседание на комисията Джонсън получи благодарност за "възстановяването на връзките" между комисията и The Guardian. Така опозиционното поведение на вестника дотогава беше неутрализирано.
"След войната в Ирак държавата осъзна, че трябва да ограничи свободата на британските медии", каза Мат. "The Daily Mirror под ръководството на Пиърс Морган … Не знам дали някой си спомня през 2003–та година и знам, че той е противоречив персонаж и е мразен от много хора, включително и от мен, но той беше редактор в The Daily Mirror. Това беше рядко разкриване на това, което един мейнстрийм таблоиден вестник може да направи, ако прави правилна журналистика срещу войната, незаконна война. Имаше заглавия, направени от емблеми на петролни компании. Той направи Буш и Блеър с кръв по ръцете им, невероятни неща, всеки ден в продължение на месеци. Той имаше Джон Пилджър на първа страница, неща, които никога няма да видите сега. Имаше голямо улично движение срещу войната. Държавата се сепна и си помисли "По дяволите, това не е добре, трябва да го ограничим".
Това предизвика правителствената кампания за кастриране на пресата.

Крис Хеджис, Стела Асандж, адвокат, омъжена за Джулиан и Мат Кенард

"Не бих казал, че имаме работещи медии по отношение на вестниците", каза Мат Кенард.
"Това не е само за Асандж", продължи Мат. "Става въпрос за цялото ни бъдеще, бъдещето на нашите деца и внуци. Нещата, на които държим – свободата на словото, свободната преса, демокрацията, те са много, много крехки, много по–крехки, отколкото осъзнаваме. Това беше разкрито от Асандж. Ако хванат Асандж, налозите ще се счупят. Не е като да спрат. Не така работи властта. Те не избират един човек и казват, че сега ще издържим. Те ще използват тези инструменти, за да преследват всеки, който иска да ги разобличи.
"Ако работите в среда в Лондон, където има журналист, затворен за разкриване на военни престъпления, може би не съзнателно, но някъде, където [знаете], не трябва да правите това", каза Мат. "Не бива да поставяте под въпрос властта. Не трябва да разпитвате хора, които тайно извършват престъпления, защото не знаете какво ще се случи … Правителството на Обединеното кралство се опитва да въведе закони, които изрично посочват, че не можете да публикувате [техните престъпления]. Те искат да формализират това, което са направили на Асандж и да превърнат в престъпление разкриването на военни престъпления и други неща. Когато имате закони и психика на цялото общество, че не можете да поставите под въпрос властта, когато ви казват какво е във ваш интерес, това е фашизъм.

Поддръжници на Джулиан Асандж протестираха пред Олд Бейли, докато изслушването за екстрадиране на основателя на WikiLeaks Джулиан Асандж беше подновено на 7 септември 2020 година в Лондон, Англия

Крис Хеджис в Counter currents

Явно на мислещите хора на Запад също не им е лесно да преживяват.

https://countercurrents.org/2023/07/on-the-journalists-who-have-failed-to-defend-julian-assange/

© Красимир Говедаров, Главен експерт

То не само у нас, а и по света има мЪдии.
Покойният професор по право Янко Янков, казваше - правосъдие произлиза от съдене на правия.
До сега няма един "крив" осъден, само кокошкари.
:)))

да види публицистичните си статии как се четат поединично и общо
а читателите да се потопят в редовете на "Независимост" и "Знаме"
сдиплени под антерията. Репресиите са фитила, ще докосне и сламата.
а "Случаят Асандж" посочва, озъбва уродливата фашистка морда.
Кои новини и къде не са фашистки? Какво очаквате, освен фашизъм?!

Криво седи, право съди, е казал народът ни.

Не се поучават от историята, че "не се гаси, туй що не гасне".