Прочетен: 1469 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 21.11.2022 14:03
«Свят без суперсили» е тазгодишния доклад на Международния дискусионен клуб «Валдай»
От осемте глави на доклада
за най–интересна смятам «Как ценностите и интересите се погубиха взаимно». По причина наличието на противоречие и борба. Освен това разпадът на буржоазното, а и на всяко друго общество, най–ясно личи в моралната му деградация.
«Идеята за "края на историята", превърнала се в емблема на епохата на "либералния световен ред" [либерастията] е кулминацията на една велика интелектуална традиция. Тя е представена предимно от две модернистки политически теории – либерализма и социализма. И двете се основават на вярата в ограничаващата сила и нормативната стойност на човешкия ум. Модернистките теории позволиха постигането на определен идеал, в който обществото ще работи като добре функциониращ и рационално подреден часовников механизъм, който разкрива творческата природа на човека и отсича нейната ирационална и разрушителна страна. Постигането на идеала беше замислено като "краят на историята" или поне нейното пресъздаване и преминаването ѝ към ново качество.
Естествено е ерата на суперсилите, тоест тези, които претендираха, че доминират света, да разчита именно на тези идеологически и ценностни основания. По време на Студената война, противопоставящите се суперсили положиха своя собствен път към идеала за света, като всяка го смяташе за универсален, тоест подходящ за всеки. След Студената война универсализмът се задълбочи, след което стана безспорен – само една суперсила остана на арената. Първо, нейното оцеляване на фона на изчезването на нейния противник беше оценено като доказателство за историческа и морална правота. Второ, йерархията с един център "Доброжелателния хегемон", изглеждаше най–добрият план за осигуряване на универсална сигурност, организирана около лидера на международната общност, "основана на ред от правила". Появата на либерален еднополюсен свят съвпадна с "третата вълна на демократизация" и разцвета на икономическата глобализация. Тоест знаците за "края на историята" се появиха на няколко нива, давайки увереност, че най–накрая краят е настъпил. Идеалната основа за модела на единствената суперсила
Либерализмът отдавна съществува във външната политика на Съединените щати редом с реализъм, теория, която поставя интересите и тяхното задоволяване в центъра на действията.
Първият изпълнява идеологическа и доктринерска роля. Вторият [реализмът] компенсира идеологическите шаблони с прагматизъм и здрав смисъл. Междувременно дуализмът на идеология и прагматика е изпълнен с капани : идеологията се превръща от параван за прагматичните реалисти в символ на вярата за много дипломати, учени, журналисти, военни, бизнесмени и други представители на външнополитическия елит. Идеологията е в състояние да се превърне в самата самодостатъчна ценност, която по думите на немския учен Макс Вебер, ще направи социалното действие от целево–рационално в ценностно–рационално.
Обаче в условията на "единствено вярното" учение [еднополюсен свят] се появи проблем – ефективен диалог между привържениците на "единствено вярното" учение и привържениците на други възгледи за различни ценности и опити за тяхното взаимно хармонизиране и съжителство a priori е невъзможен.
Събитията в света го доказват. Доказват го и кратунковците us–американофили в blog.bg.
Нарастването на едностранната ценностна нетърпимост и отхвърляне в много отношения и доведе Москва до заключението, че "нямахме избор", военният изход нямаше алтернатива.
Нещо повече – либерастките ценности на "хегемона" се налагаха принудително и със сила.
Конфликтните идеологически нагласи и тяхното интензивно медийно пропагандиране и ретранслация не предполагат никакви преговори, мирни форми за урегулиране на противоречията, те се считат за вече невъзможни. Израждането на дипломацията като взаимно тролене стана факт от последното десетилетия
През всичките изминали години страните не се чуваха, не само заради противопоставянето на геополитическите си интереси, които защитаваха, но и поради ценностни различия, умножени по междуличностното възприятие. В глобалното общество и в присъствието на диктата на универсализма се промени самият механизъм за формиране на политическите елити. Рязкото увеличаване на ограниченията в духа на политическата коректност се трансформира в тотална "култура на отмяната" на тези, които не се вписваха във все по–догматичните рамки на доминиращата политическа култура на "хегемона". Това се случи както на национално ниво в самите водещи страни, така и в световен мащаб между страните.
Когато външнополитическите приоритети не се представят като конкретни национални интереси, а като необходимост от демократизиране на други страни, защитата на конкретно разбирани индивидуални права или постигането на степен на ангажираност в глобалната пазарна икономика, идеологията пряко влияе върху възприемането на външната политика и определянето на външнополитическите цели.
Могат да се изброят редица неуспехи, дължащи се на описания подход, но най–важната последица е провокирането на съперничество между големите сили. Идеологически мотивираното разширяване на Съединените щати и свързаните с него НПО–та в Русия, Китай и редица от по–малките страни бяха възприети като открит натиск за геополитически цели
https://ru.valdaiclub.com/files/43157/
Тагове:
Ще да видим кой кого !
21.11.2022 14:57
И да има ефективно ООН.