Мартин Жак, гост-професор в Института за съвременни международни отношения към университета Цингхуа и старши сътрудник в Китайския университет Фудан, бидейки в Китай проумял, че социализмът е по добър от капитализма и написал в Global Times статията "Защо китайската система може да предложи повече възможности за избор от западните режими" :

Никъде разликата между Китай и Запада не е по-очевидна, отколкото в техните системи на управление. От 1945-та типичната форма на западно управление е всеобщото избирателно право и многопартийната система. Това е основната визитна картичка на Запада повече от 70 години. Западът смята, че всяка държава – със сигурност включително Китай – трябва да възприеме западната система. В това няма нищо изненадващо. В продължение на два века самовлюбеният Запад вярва в своя универсализъм : че неговата система на управление е модел за всички останали. Той с религиозен плам твърди, че западната демокрация е най-висшата форма на управление, която не може да бъде подобрена, твърди авторът.
Но в ерата на осезаем западен упадък, западната демокрация е изправена пред неспокойно и несигурно бъдеще. Дори в САЩ, считани на Запад за дом на демокрацията, бъдещето ѝ далеч не е гарантирано. Дори ангажираността на Байдън към демокрацията остава под съмнение.
Вярата, че западната демокрация е универсално приложима, е най-абсурдна, когато става въпрос за Китай. Китайското държавно управление е най-старото и успешно в света :

Ефективността на китайската система на управление е напълно ясна от 1949 година и особено след 1978-ма. Комбинация от далновидност и прагматизъм е ключът за най-забележителната икономическа трансформация в човешката история. Китай все по-често се нарежда на равна нога със Съединените щати, доколкото сега вече се разглежда от последните като заплаха за глобалният им възход. Китайската система на управление, която дълго се осмиваше на Запад, се очертава основателно като претендент към демократичната система на Америка. През последните 40 години няма спор кой е по-ефективен и кой е осигурил повече за своите хора.
Еднопартийната система, със сигурност в китайската си форма, може да предложи по-голям избор – включително много разнообразен избор – от която и да е западна демокрация. Освен това през последните 4 десетилетия китайската система се характеризира с постоянен процес на реформи и обновяване, който е в контраст с вкостеняването на западните демокрации.
И накрая, истинският тест на управляващите системи не е тяхното представяне за кратък период като последните 70 години, а този за много по-дълъг исторически период. Последното разкрива най-необикновената черта на китайското управление. През последните две хилядолетия Китай се е радвал на пет отделни периода, когато се е радвал на предимство или споделено предимство в света : част от Хан, Танг, може би Песента, ранният Минг и ранния Цин. С други думи, през много дълъг исторически период Китай демонстрира изключителна способност да се преоткрива. Пет пъти, за да бъдем точни. Други цивилизации може да са го правили веднъж, най-много два пъти, но нито една не е го направила пет пъти. Малко вероятно е в крайна сметка Британия да постигне това отново, нито бих заложил на САЩ. И все пак Китай, под ръководството на Китайската комунистическа партия, сега застава в навечерието на превръщането си в световен мащаб за шести път. Историята показва, че Китай има забележителна способност да се преоткрива по начин, който никоя друга държава или цивилизация не е успяла да направи; свидетелство за силата, устойчивостта и динамичността на китайската цивилизация и нейната управляваща способност.

https://www.globaltimes.cn/page/202105/1223046.shtml