09.12.2023г.

     На 24–ти май 1945–та година на прием в чест на командирите на Червената армия в Кремъл, Сталин произнася прочутия тост «За руския народ!»

Ето го текстът на наздравицата, както е бил стенографиран, според помощника на президента на Руската федерация и председател на Руското военно–историческо дружество Владимир Медински :
«Другари, позволете ми да вдигна още един, последен тост.
Аз, като представител на нашето Съветско правителство, бих искал да вдигна тост за здравето на нашия Съветски народ и преди всичко на Руския народ (Бурни, продължителни ръкопляскания, викове «ура»).
Пия преди всичко за здравето на руския народ, защото той е най–забележителната нация от всички нации, съставляващи Съветския съюз.
Вдигам тост за здравето на руския народ, защото това, което той заслужи в тази война и спечели званието преди, ако искате, на водещата сила на нашия Съветски съюз сред всички народи на нашата страна.
Вдигам тост за здравето на руския народ, не само защото той е водещ народ, но и защото има здрав разум, общополитически здрав разум и търпение.
Нашето правителство направи много грешки; имахме моменти на отчаяние през 1941–1942 година, когато нашата армия отстъпваше, напуснахме родните си села и градове в Украйна, Беларус, Молдова, Ленинградска област, Карело–Финската република, напуснахме, защото нямаше друг изход. Някои други хора биха могли да кажат : вие не оправдахте нашите надежди, ние ще поставим друго правителство, което ще сключи мир с Германия и ще ни осигури мир. Това можеше да се случи, имайте предвид.
Но руският народ не тръгна натам, руският народ не направи компромис, той показа неограничено доверие на нашето правителство. Повтарям, допуснахме грешки, първите две години армията ни беше принудена да отстъпва, оказа се, че не владеем събитията, не се справяме със създалата се ситуация. Руският народ обаче вярваше, търпеше, чакаше и се надяваше, че все пак ще се справим с обстановката.
За това доверие в нашето правителство, което руският народ ни оказа, ние им благодарим много! За здравето на руския народ! (Бурни, дълги, нестихващи аплодисменти)» 

Йосиф Висарионович е начело на Съветския съюз 29 години.
Само Йосип Броз Тито и Тодор Живков са управлявали държавите си повече от него.
Какво лично богатство е спечелил за тези 29 години Сталин?
В средата на 30–те години на миналия век Йосиф Висарионович получава 1200 рубли, което е сравнимо със заплатата на инженер във фабрика. А през 1952–ра година доходът на "бащата на народите" вече е 10000 рубли – толкова е било заплащането по това време на професор в Московския университет.
Трябва да се отбележи, че Сталин няма спестявания и никога не е притежавал недвижимо имущество. След смъртта му в гардероба му са намерени само две куртки – ежедневна и официална. Едната от тях е била кърпена, според "Рамблер".
Учил съм, че според Ленин съотношението на заплатите между началника и подчинения не трябва да е повече от 3 : 1, но не открих източника на това.
В "Държавата и революцията" Ленин обяснява висшата фаза на комунистическото общество така : Цялото общество ще бъде един офис и една фабрика, с равен труд и еднакво заплащане.
Ленин пише "кантора", но "офис" е по разбираема дума за днешните млади читатели, а и "кантора" е френска дума, при това влязла у нас през руския език, представете си. То и "офис" е френска дума, ама ние сме възприели правоверното английско произношение и значение.
"равен труд и еднакво заплащане" съвсем не означава всички да получават еднаква сума в края на месеца. Това означава приравняване на сложния труд към прост труд и на тази основа се изчислява количеството положен труд и съответно размера на заплащането.
"Простият среден труд наистина променя своя характер в различните страни и в различните културни епохи, но във всяко определено общество той е нещо дадено. По–сложният труд е само подигнат в степен, или по скоро умножен прост труд, така че по–малко количество сложен труд се равнява на по–голямо количество прост труд …
Различните пропорции, в които разните видове труд се свеждат към прост труд като тяхна единица–мярка, се установяват от един обществен процес зад гърба на производителите и затова им се струват като установени от обичая …
… във всеки процес на образуване на стойност по–висшият труд винаги трябва да бъде сведен към среден обществен труд, например един ден по–висш труд към "Х" дни прост труд", обяснява Карл Маркс в том I–ви на "Капиталът".
Така че няма никаква уравниловка. При социализма не се получаваха еднакви заплати, имаше глупости като ограничението едно лице да не притежава повече от едно основно жилище, което в предстоящото ново издание на реалния социализъм отпада. В Китайската народна република има богати хора заемащи ръководна длъжност в държавни предприятия, които са забогатели чрез високо квалифицирания си труд, а не чрез експлоатация на наемен труд, което е същественото : "Следователно първата фаза на комунизма още не може да даде справедливост и равенство, различия в богатството, и то несправедливи различия, ще останат да съществуват, но ще бъде невъзможна експлоатацията на човека от човека, защото никой няма да може да присвои като частна собственост средствата за производство – фабриките, машините, земята и прочие … И веднага след осъществяване равенството на всички членове на обществото по отношение владеенето на средствата за производство, тоест равенството на труда, равенството на работната заплата, пред човечеството неминуемо ще се постави въпросът да отиде по–нататък, от формалното равенство към фактическото, тоест към осъществяване принципа «от всекиго поред способностите, на всекиго според потребностите». През какви етапи, по пътя на какви практически мероприятия ще тръгне човечеството към тая висша цел, ние не знаем и не можем да знаем (Вече знаем – през временна реставрация на буржоазното общество в страните от социалистическия лагер)", пише Ленин в "Държавата и революцията".
Формулираният от Карл Маркс принцип на комунистическото общество «От всекиго според способностите, на всекиму според потребностите» също не създава уравниловка в стандарта на живот – аз например нямам потребност да притежавам апартамент в Ню Йорк, а Землякът, който има апартамент в Ню Йорк, няма потребност да изучава марксизма–ленинизма.
В статията си "Битието на управниците" във вестник ДУМА Йордан Съев разказва интересни неща : "След покушението срещу Ленин от есерката Каплан на 30 август 1918–та година той, макар и временно излекуван, е с нарушено здравословно състояние, но въпреки това остава на поста си. За да му се даде възможност за поддържане на силите, ковчежникът на правителството С. Лучков на своя глава решава да добави към заплатата на Ленин допълнително по 50 рубли на месец. Когато Ленин получава тези 50 рубли в повече от определената му заплата и узнава кой е инициаторът, веднага пише заповед със следното съдържание : "Добавката се отменя, Лучков да бъде уволнен!" … През 1949 година маршал Жуков си купува вила в Подмосковието и на освещаването кани Сталин. Хапнали, пийнали и когато дошло време гостите да се разотиват, Жуков попитал Сталин дали му харесва вилата, на което вождът отговорил : "Наистина е хубава, от нея става чудесен детски дом." След три дена Жуков направил дарение – вилата станала собственост на Министерството на образованието за ползване като детски дом …
Когато през 1946–та година Георги Димитров се завръща в България и става министър–председател, го настаняват в отнета от фабрикант вила (тя се намира на шосето между Княжево и Владая). Наследява премиерска заплата от 1600 лева (по днешен курс – към 640 лева през 2010–та година), която преди това е получавал предшественикът му Кимон Георгиев. С тези пари си е плащал всички разходи за себе си и за семействато си, като при това и той е бил на съществуващата тогава купонна система. Както пише неговият личен секретар, от Москва Георги Димитров идва с два костюма – един работен и един официален, и до смъртта си през 1949–та година така и не успява да се снабди с трети.
Според внука на Васил Коларов (той носи неговото име) дядо му е имал само един костюм, който е обличал за официални случаи, а иначе на работа е ходел със сако и панталони.
Вълко Червенков вече се е обличал малко по–изискано, но "първото конте" сред новите управляващи е бил Антон Югов, който много е държал на външния си вид, за което е бил критикуван от старите дейци на партията … Най–малко разходи са правени за народните представители. Те не са получавали заплати (защото си имаха достойни професии и тогава "народен представител" не беше професия като сега), а само символично възнаграждение, което отначало е било 20 лева месечно, за да стигне до 80 лева през 1989–та година

https://t.me/vr_medinskiy/122
https://vz.ru/news/2022/5/24/1160000.html?utm_source=grf-eng&utm_medium=partner&utm_campaign=giraff.io
https://finance.rambler.ru/money/43339091-skolko-zarabatyval-stalin-i-drugie-lidery-sssr/
https://leninism.su/works/72-tom-33/1748-glava-5-ekonomicheskie-osnovy-otmiraniya-gosudarstva.html
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T23/T23-KAPITALAT1.pdf
https://duma.bg/bitieto-na-upravnitsite-n1262?go=terms&p=gdpr

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Наздраве!!!

Заминах като бригадир за възстановяването на Стражица след земетресението.
СМК ми плащаше 450 лева, още толкова изкарвах от частни проекти-доработки.
Хората бързаха и си плащаха. Баща ми в този момент получаваше 550 лева като
инженер-химик по акумулаторите. Чудесна заплата, но малко завиждаше на моята.
Студентите основно работехме като келнери по морето. Рядко падахме под 2000 лева.
Благодатни, златни години! Някои вече се бяха ориентирали към барчета и кооп-такси.
Тогава нямаше още милионери-"евроатлантици" да ни ограбват труда и да съсипват държавата.

Така са били.
А сега са "еволюирали", според отречената теория на Дарвин, до космически небеса. В приходи, де.
Ще им приседне. Дано разберат, ама надали. Ще е късно.
:-)))

Да живей!

Да, едно е да се стремиш към по–добър жизнен стандарт, друго е да трупаш пачки.

Не наяли се.

сега няма- в криза сме- ужасно е- парите не стигат- мизерия-
понеже ОНИЯ КРАДЦИ и ПРЕСТЪПНИЦИ ни грабят, лапат и с гъза си!

Е, да. Присъщо за капитализма.