10.01.2023г.

     "Лошо, Седларов, лошо!".
Лошо и за редица държави, които не се справиха с поставените им от Съединените щати роли в световните обществени събития и оказаното им доверие от страна лично на Джо Байдън.
През изминалата година лидерът на световната демокрация не съумя да сплоти своите съюзници и партньори чрез използването на външни заплахи, което е традиционно в us–американската външна политика.
Тези "външни заплахи" трябваше да са Руската федерация, Китайската народна република, Ислямска република Иран и Корейската народнодемократична република.
Развиха се съвсем различни геополитически процеси.
Плановете на Япония за радикално увеличаване на военните разходи, което да направи японската армия третата най–финансирана в света, предизвика основателно безпокойство сред съюзниците от Република Корея, поради историческата обремененост на отношенията между двете  страни. Така заплахата от Северна Корея остана някак си не толкова съществена.
А двете страни [Япония и Република Корея] са много важни съюзници на Вашингтон в региона, първа линия в конфронтацията със Северна Корея и Китай.
Така все по–възможното охлаждане на отношенията между двама важни за САЩ партньори в региона се превръща в симптом за цялата американска външна политика.
US–Американската външна политика традиционно използва външни плашила, за да консолидира своите съюзници, но в един свят, който става все по–многоизмерен, това става все по–трудно. Освен това САЩ са изправени пред подобен проблем не само в Източна Азия.
Така усилията за обединяване на южния фланг на НАТО се разбиват в суровата реалност на противоречията – споровете между Турция и Гърция се засилват и рискуват да прераснат във въоръжен конфликт между двете страни членки на Алианса 

Този проблем е още по–остър в Близкия изток : опитът да се сприятелят Израел и Саудитска Арабия на фона на общата им конфронтация с Иран се оказа толкова неуспешен, че Рияд на практика излезе от американската политическа орбита и постепенно се превърна в независим регионален фактор, който изгражда много близки отношения с Москва и Пекин – Владимир Путин посети Саудитска Арабия през 2019–та година, а другарят Си Дзинпин беше в Кралството в началото на декември и беше посрещнат по императорски.
Най–болезнено обаче този процес протича в Европа, където все по–често се питат дали подкрепата на Киев си струва усилията. Руската заплаха, с която Вашингтон се опитва да държи съюзниците си под свой контрол, се разбира по различен начин във всяка страна. И не става дума единствено за традиционните европейски противоречия в триъгълника Берлин–Париж–Лондон. Истински пример за защита на суверенитета е Унгария, която прави всичко, за да не се откаже от него в името на ефемерния лозунг за "защита на демокрацията".
Но Германия, Франция и Британия в това отношение са много по–ограничени. В същото време тук си струва да се отбележи, че Британия при Риши Сунак и Британия при Борис Джонсън се държат по различен начин в Украйна. Дори Еманюел Макрон, успоредно с уверенията за подкрепа на Киев, не се колебае да говори за засилващата се опасност от зависимост от Съединените щати. От двете страни на Ламанша малко по малко си припомнят собствените си интереси. Микрон смята, че Евроколхозът трябва да намали зависимостта си от Съединените щати, особено в областта на отбраната, като развие собствена такава.

Руската мечка – глобална заплаха за демокрацията (тоест за либерастията и глобализма) 

Хер Шолц е учебникарски пример за липса на воля. Може би е трудно да се намери период в германската история, когато ролята на Германия да е намалявала с такова темпо без поражение във война. Най–мощната икономика и най–влиятелната страна в Европейския съюз, загубила достъп до евтини руски ресурси поради сервилното си поведение пред САЩ, отстъпва на Полша, придобитото си с неимоверни усилия място. Германското правителство можеше да предотврати всичко това, но канцлерът няма смелостта да нарече черното черно, бялото бяло, а диверсията по "Северните потоци" акт на държавен тероризъм.
Берлин все още има възможност да поправи ситуацията. Все пак националните интереси са нещо много по–трайно от правителствата. Но дали ще се намерят подходящите хора за това?
Осъзнаване на собствените национални интереси от единично явление [Унгария] придобива системен обхват [Саудитска Арабия, Индия, Мексико, Аржентина, Бразилия, Египет, страни от Африка]. И способността да се защитят ще се превърне в един от ключовите фактори за национален успех в ерата на турбулентност, в която светът е навлязъл.
Но лидерът на световната демокрация има и верни помияри – Полша, Балтийските страни и милата ни България. И разбира се фронтмена на борбата за демокрация – Незалежната.

https://pogled.info/svetoven/rusiya-kitai-iran-i-kndr-ne-se-spraviha-s-rolyata-koyato-im-beshe-otredena-ot-sasht.150667

Четох, четох постинга и ми стана скокоть.
Не обичам войнолюбци, за разлика от тези, които заклеймяват войната.
:)))

Братчет, Поглед. инфо е отвратителна кочина на национални предатели, които за путлер ще си убият и жените и във вените им тече путинска гной, тъй че дано се запилеят в ада заедно с дявола путлер.

Да туширам последния предател.
При Тошо бе лошо, сега още по-лошо.
:)))

Баба, която беше преживяла четири войни, каваше : Само война да няма.

Братчет, прибери си мнението в задния джоб.

Тия всичките психодесни и русофоби са национални предатели и ги чака Народен съд.

Бай Дънчо ще им дърпа ушите...

Ще, я! Най–много да му се изплезят.

Остават без суровини, промишленост, хляб, за защита да не говорим, но пак се кланят и рецитират глупости. Интересно колко много хора им вярват!?

Когото Юпитер иска да погуби, му отнема разсъдъка.