Дипломатически блицкриг в Кремъл.  Към историята на пакта за неутралитет с Япония.
Напускайки Берлин, японският министър на външните работи Йосуке Мацуока разбира, че лидерите на Райха не са съгласни [с присъединяване на Съветския съюз към Тристранния пакт]. Как иначе биха могли да се тълкуват думите на Хитлер, че "въпреки забавянето на изпълнението на германския план за десант на Британските острови, капитулацията на Британия е само въпрос на време. Британия трябва да бъде победена"? Как да обясним струпването на германски войски в източните провинции на Райха?
Въпреки че Хитлер не настоява за участието на японските въоръжени сили във войната срещу СССР, а се стреми да ги изпрати в Сингапур срещу Британия, по време на такава война може да възникне ситуация, когато германското правителство ще изисква от съюзника да изпълни своите задължения по Тристранния пакт. Това не устройваше Япония. В същото време Токио се опасяваше, че в случай на бързо поражение на Съветския съюз от Германия, на Япония няма да бъде позволено да сподели руския пирог.
А в Москва от съобщенията на резидента на съветското военно разузнаване Рихард Зорге знаеха, че императорът и близкият кръг на японския министър–председател Фумимаро Коное искат да сключат пакт за ненападение или неутралитет със Съветския съюз.
По време на разговора с Молотов на 7 април Мацуока се опита да изложи японските условия за подписване на пакт със СССР, по–специално той официално предложи СССР да продаде Северен Сахалин на Япония. Това предложение беше отхвърлено. В същото време съветската страна продължи да настоява за ликвидация, едновременно с подписването на пакта, на японските концесии в Северен Сахалин.
Мацуока телеграфира на Токио, че Молотов "не проявява съчувствие и шансовете за постигане на споразумение с Русия са близки до нула". Изведнъж в хотелската стая на японския министър се обадиха от секретариата на Сталин. Мацуока е поканен в Кремъл за разговор със съветския лидер.
След размяната на любезности, Мацуока иска разрешение да говори по няколко точки. От записа на разговора на Й. В. Сталин с Йосуке Мацуока на 12 април 1941 година :
«Първо. Япония има договор за съюз с Германия. Но от факта, че Япония има съюзен договор с Германия, не следва, че Япония трябва да обвързва силите на СССР. Напротив, ако нещо се случи между СССР и Германия, той предпочита да посредничи между СССР и Германия. Япония и СССР са гранични държави и той би искал да подобри отношенията между Япония и СССР.
Другарят Сталин подхвърля репликата – Пактът на трите няма ли да е пречка на това?
Мацуока отговаря, че напротив, сключването на пакт с Германия трябва да подобри японско–съветските отношения и в този смисъл той е говорил в Берлин с Рибентроп …
Второ. Радикалното разрешаване на отношенията между Япония и СССР трябва да се решава от гледна точка на основните проблеми, като се има предвид Азия, целия свят, без да се ограничават или увличат от дреболии. Ако подходим по този начин към фундаменталното решение на японско–съветските отношения, тогава дребните проблеми могат да бъдат решени с течение на времето, а дребните проблеми дори могат да бъдат игнорирани. Ако такъв малък остров като Сахалин, казва Мацуока, потъне в морето, това няма да окаже влияние върху японско–съветските отношения …
Ако, продължава Мацуока, подходим към случая, когато СССР се стреми да достигне до топлите води на Индийския океан през Индия, тогава той смята, че това трябва да бъде разрешено и ако СССР иска да има пристанище Карачи, тогава Япония ще си затвори очите за това …
Мацуока споделя, че от малък е бил убеден, че съдбата на Азия се решава от две сили – Япония и СССР. Той говори за това в своите речи и книги и затова е убеден, че е по–добре Япония и СССР да вървят ръка за ръка, отколкото да се карат.
Трето. За да се освободи Азия, е необходимо да се отървем от англосаксонците и следователно, пред такава задача, е необходимо да изоставим дребните въпроси и да си сътрудничим по големите въпроси.
Четвърто. Сега Япония се бори с Китай, но не и с китайския народ, с когото Япония не иска да се бие. Какво иска да постигне Япония в Китай? Тя иска да постигне прогонването на англосаксонците от Китай. Чан Кайши е агент на англо–американския капитал и в името на този капитал той се бори с Япония. Япония е твърдо решена да се бори с Чан Кайши докрай и следователно съчувствието към Чан Кайши означава помощ на англо–американския капитал. В тази връзка Мацуока посочва, че според него би било по–целесъобразно да се откаже подкрепа на Чан Кайши (от СССР) и да се направи така, че прогонването на англосаксонците от Китай да бъде успешно.
Пето. Това е въпрос относно така наречения морален комунизъм. Мацуока казва, че не е съгласен с политическия и социален комунизъм, но като цяло той също се придържа към комунизма и е категорично против англосаксонския капитализъм …
Другарят Сталин казва, че СССР счита за принципно допустимо да си сътрудничи с Япония, Германия и Италия по важни въпроси. За това другарят Молотов заяви на Хитлер и Рибентроп, когато беше в Берлин и когато възникна въпросът за превръщането на пакта на трима в пакт на четирима. Хитлер каза тогава на другарят Молотов, че все още не се нуждае от военна помощ. Но пактът на четиримата е пакт за взаимна помощ. Ако Германия не се нуждае от помощ, това означава, че пактът на четиримата все още не е узрял. Ако Мацуока е забелязал от пресата, добавя другарят Сталин, дори сега Хитлер заявява, че не се нуждае от военна помощ от други държави. С оглед на това другарят Сталин счита, че само ако нещата вървят зле за Германия и Япония, може да се постави въпросът за пакт на четиримата и сътрудничество на СССР по важни въпроси. Следователно, посочва другарят Сталин, сега се ограничаваме до въпроса за пакта за неутралитет с Япония. Този въпрос определено е закъснял. Това ще е първата стъпка, и то сериозна стъпка към бъдещо сътрудничество по големи въпроси … 30 години Русия и Япония се гледаха като врагове. Имаше война между Русия и Япония. Мирът беше сключен, но мирът не донесе приятелство. Затова той се присъединява към мнението на Мацуока, че ако пактът за неутралитет бъде сключен, тогава това наистина ще бъде обрат от вражда към приятелство …
По–нататък другарят Сталин казва, че е слушал с удоволствие Мацуока, който говори честно и директно за това, което иска … Другарят Сталин казва, че не би искал да усложнява позицията на Мацуока, който е принуден да завърши борбата с опонентите си в Япония, и е готов да облекчи позицията си, така че той, Мацуока, да постигне дипломатически блицкриг тук …
Мацуока казва, че в разговорите между него и другарят Молотов, гледните точки и на и двете страни са станали много ясни. Той повдигна въпроса за продажбата на Северен Сахалин на Япония, което би било фундаментално решение на въпроса, но тъй като съветската страна не приема това предложение, трябва да се намери друг начин и да се следва линията на протокола … Мацуока заявява, че той имаше инструкция, която казваше за продажбата на Северен Сахалин, но тъй като СССР не е съгласен, няма какво да се направи.
Другарят Сталин се приближава до картата и, сочейки Приморието и неговите излази към океана, казва : Япония държи в ръцете си всички излази на съветското Приморие към океана : Курилския пролив близо до южния нос на Камчатка, протока Лаперуз на юг от Сахалин, проливът Цушима близо до Корея. Сега искате да превземете Северен Сахалин и да запечатате Съветския съюз напълно. Какви сте вие, казва другарят Сталин усмихнат, искате да ни удушите? Що за приятелство е това?
Мацуока отговаря, посочвайки СССР на картата, че не разбира защо СССР, който има огромна територия, не иска да отстъпи малка територия на толкова студено място.
Другарят Сталин пита : А защо ви трябват студените райони на Сахалин?
Мацуока отговаря, че това ще създаде спокойствие в района, а освен това Япония се съгласява с достъпа на СССР до топлото море.
Другарят Сталин отговаря, че това дава мир на Япония и СССР ще трябва да води война тук (посочва Индия). Не става.
Освен това Мацуока, посочвайки района на южните морета и Индонезия, казва, че ако СССР има нужда от нещо в този регион, тогава Япония може да достави каучук и други продукти на СССР. Мацуока казва, че Япония иска да помогне на СССР, а не да се меси.
Другарят Сталин отговаря, че да се иска и вземе Северен Сахалин означава да се намесва в живота на Съветския съюз … ».
След това Сталин излага на масата проекта на съветско–японския пакт за неутралитет. Член 1 предвижда задължението на двете страни да поддържат мирни и приятелски отношения помежду си и да зачитат взаимно териториалната цялост и неприкосновеността на другата договаряща страна. Член 2 гласи, че в случай, че една от договарящите страни е била обект на военни действия от друга или няколко трети сили, другата договаряща страна ще остане неутрална по време на целия конфликт. Член 3 предвижда пактът да остане в сила пет години.
След като се свърза с Токио, Мацуока получи съгласие да подпише документа, предложен от съветската страна. В същото време в инструкциите на японското правителство се подчертава, че "Тристранният пакт не трябва да бъде отслабван"

На 13 април 1941 година в Кремъл е подписан Пактът за неутралитет между Япония и Съветския съюз. В същото време беше подписана Декларацията за взаимно зачитане на териториалната цялост и неприкосновеността на границите на Монголската народна република и Манджоу–Го. Беше постигнато споразумение в рамките на няколко месеца да се реши въпросът за ликвидацията на японските концесии в Северен Сахалин.
На последвалия банкет в Кремъл цари атмосфера на задоволство от успешно приключилия "дипломатически блицкриг" на японския министър на външните работи.
Участниците в банкета от японска страна, по–специално личният секретар на Мацуока Тошиказу Касе, по късно разказват за диалога, който се проведе на масата : Вдигайки чашата си, Мацуока каза : "Споразумението е подписано. Аз не лъжа. Ако излъжа, главата ми ще бъде ваша. Ако излъжете вие, ще дойда за главата ви".
Сталин направи гримаса и след това каза напълно сериозно : "Главата ми е важна за моята страна. Точно като вашата за вашата страна. Нека се погрижим главите ни да са на раменете".
Предлагайки след това тост за японската делегация, Сталин отбеляза приноса на нейните военни членове за сключването на споразумението …
Въпреки че Сталин се сбогува с японския министър в Кремъл, той неочаквано се появява на Ярославълската гара за да изпрати лично Мацуока. Това беше безпрецедентно събитие.
Знаейки, че германският посланик в Москва фон Шуленбург е сред тези, които изпращат Мацуока, Сталин предизвикателно прегърна японския министър на перона, заявявайки : "Ти си азиатец и аз съм азиатец … Ако сме заедно, всички проблеми на Азия могат да бъдат решени. Мацуока отговори : "Проблемите на целия свят могат да бъдат решени".
Имайки информация от съветското разузнаване, че за разлика от политиците, японската армия не придава особено значение на пакта за неутралитет със СССР, Сталин разбира, че японците няма да отслабят бойната си готовност по границите. Въпреки това той вярваше, че като има пакт за ненападение с Германия и пакт за неутралитет с Япония, СССР ще може да спечели време и да остане извън войната за определен период. Коварното нападение на Германия срещу СССР и желанието на Япония да се присъедини към това нападение обаче означават разрушаване на изградената от Сталин дипломатическа структура на международната арена.
Анатолий Кошкин

Япония удържа на думата си и не напада Съветския съюз – след пълномащабното военно поражение от 1939–та година при Халхин Гол, където Йосиф Висарионович изпраща точните мъже : генерал Григорий Щерн, който предоставя цялата необходима инфраструктура за доставките на провизии и подкрепление на фронтовите линии (нужни са 4000 превозни средства, които трябва да изминат 800 км до най–близките съветски бази); командирът на съветските ВВС Яков Смушкевич, който заедно с опитните си пилоти бързо обучава пилотите на 57–ми армейски корпус как да се бият с японците във въздуха; и генерал Георгий Жуков, който поема цялостното командване, Империята на изгряващото слънце решава да стои настрана от бъдещи разправии с Червената армия

Генерал Григорий Щерн, маршалът на Монголската народна република Хорлоогийн Чойбалсан и Георгий Жуков на командния пост Хамар Дабан, 1939 година 

Каква са я гласили Нацистка Германия и Япония тогава, а какво излезе на края?
Каква я гласят сега Съединените щати и Евроколхоза и какво ще излезе на края?
Учете се от виражите на Историята, другари атлантици!

https://www.fondsk.ru/news/2023/03/30/diplomaticheskij-blickrig-v-kremle-58879.html