09.10.2022г.

     В предаването История.BG на 3–ти, иронично озаглавено "Шум от дебри и балкани". Партизанското движение 1941–1944 година", се разглежда многобройните митове, които "комунистическата пропаганда ни натрапваше след 44–та година, а и до ден днешен, бих казал", започва водещият Георги Ангелов и продължава : "Един от тях е за всенародната героична борба на партизаните срещу нацистките окупатори и техните монархо–фашистки лакеи у нас".
Започва се с едни думи, които, предполага се, трябва да са на Давид Овадия, с които се внушава мизерията в партизанските души : "В училището, където все още стоеше бригадата, втора средногорска бригада "Васил Левски", слушах някой да се хвали как … очистил един гад. Беше някакъв младеж с тъмно неприятно лице, когото никога не бях виждал. "От кой отряд си,  другарю", заинтересувах се аз от него. Младежът ме погледна учудено : "От твоя отряд съм Радой". Не поисках повече обяснения. Може да е дошъл, помислих си, през последните 2–3 дни, когато отрядът увеличи двойно състава си. И аз зает с толкова други работи, не съм го запомнил. А може да е дошъл и след Девети септември. Имаше и такива".
По темата заедно с водещия ще дрънкат двама титулувани и един избягващ титлите киеци.
Единият от тях, вече е доцент, е автор на двутомника–монография "Шумът от дебри и Балкани … Партизаните в България (1941–1944)", "страхотно изследване и тези два прекрасни тома", както представя и препоръчва монографията водещият 

Цитират Славчо Трънски, според когото англичаните спуснали с парашути "не по малко от 5000 пушки, 300–400 картечници, 700–800 автомата, много боеприпаси, санитарни материали  и други неща, за които … още не е дошло времето да се говори". За всичкият този товар "по някой път на връх планината изкарвахме повече от двеста шейни, теглени от волове", уж бил казал командирът на Трънския отряд. "Двеста шейни"? По нататък има и други безумния.
Пактът "Молотов–Рибентроп" "на практика прави Съветския съюз и нацистка Германия съюзници", изтърсва авторът на монографията.
Съюзници? Това го твърди преподавател в Софийския университет, при това доцент!

Доцентът "мекавец" 

Българският тълковен речник дава следното определение за съюзник : "Който е в отбранителен или нападателен съюз с някого, обикновено против трети; Съюзници през войната".
Определението за пакта е "споразумение за ненападение" и е известен като Пактът за ненападение между Германия и Съветския съюз (на немски : Deutsch-sowjetischer Nichtangriffspakt; на руски : Договор о ненападении между Германией и Советским Союзом).
Е, заради кого или срещу кого се съюзяват Съветският съюз и Германия? Знае се за ниската ниво на образованието ни, но науката и обективното мислене от Историческия факултет на Софийския университет май са прогонени. А при изписване в Google–то на "Софийски университет, факултети" на първо място излиза Историческия факултет.
"Политиката на Хитлер е антиревизионистична по отношение на Версайската система", изпльосква третият киек.
С Версайската система от договори приключва Първата световна война. Версайският договор с Германия е сключен на 28 юни 1919 година. "Германия не е допусната като страна в преговорите, затова договорът е приет за диктат и поради несправедливите си клаузи застрашава следвоенния ред. Германия се стреми към неговата ревизия (която успява да постигне до известна степен през 30–те години) и към военен реванш, който е пряка причина за Втората световна война", пише в Уикипедията.
И тоя, също доцент и доктор, говори за "антиревизионистичната", тоест "противоревизионистичната" политика на Хитлер "по отношение на Версайската система".
Тоест, другарят Хитлер е против ревизията на Версайския договор с Германия, твърди киекът.
Тия другари преподаватели не само изопачават понятията, но и направо говорят неистини. Конюнктурното желание да се угоди на управляващата буржоазна класа е жалко и смешно. Какви историци са това, които не могат да осъзнаят, че както те отрекоха историците от времето на социализма, ще дойде време, когато ще отрекат и тях и ще се смеят на думите им.
И започва изпълнен с ирония и насмешки разговор за първите партизани и партизански групи.
Първите партизани са заплашени от арестуване комунисти или вече нелегални такива, тоест станали са официално партизани принудително, какъвто наистина е случаят с първия партизанин Иван Козарев, а първите партизански групи били място само убежище за такива партийни дейци и нищо повече.
Не се знаело, какво решение е взето на заседанието на Централния комитет на Българската работническа (комунисти) на 24–юни 1941–ва година, защото спомените на Цола Драгойчева били ненадежден източник. Даже не било сигурно, "доколко са нейни спомени".
Думите "чети, отряди, бригади, Народно–освободителна въстаническа армия" се изговарят с насмешка, дори иронично се прибавя думата "дивизии". Нямало масова подкрепа от народа.
"Една от най–големите спекулации на комунистическата пропаганда е относно бройката, относно това, каква е била числеността на партизаните", задава въпрос водещият Ангелов.
Цитират се числа споменати от Цола Драгойчева, Добри Терпешев и Главното политическо управление на Червената армия. "А през 1954–та година, Кирил Драмалиев (тогава посланик в Полша) определя (?) броя на партизаните към есента на 1944–та година на 18300".
А някой си Дончо Даскалов, през 1999–та година, вече в демократично–обективни условия, брои партизаните към Девети септември до 6900 + 2740 убити. С течение на времето броят на партизаните съвсем демократично намалява.
"Някои както разбрахме излизат и на десети септември", смее се Ангелов.
"Той [Иван Козарев] е издирван от полицията още от февруари 41–ва година. И ако приемем факта, че той е първия партизанин, трябва да допуснем, че той е имал информация, че Хитлер ще нападне Сталин през юни", остроумничи пошло председателят на Държавна агенция "Архиви", при което водещият се киска с удоволствие.
Иван Козарев се води като партизанин от 27–ми юни 1941–ва година, когато "при опит да бъде заловен от група полицаи, Козарев убива двама от тях" и "хваща шумата". Дотогава също е бил нелегален, но не е пребивавал в гората. Но това са подробности.
Но такива фактически подробности не обслужват антикомунистическата пропаганда, която всъщност прокарват маститите "историци". Затова се и удобно пропускат. "Какви
хора всъщност стават партизани, какви хора излизат?" е най–важният въпрос, който задава водещият.
Партизаните били бедни и средни селяни, образовани и необразовани, млади и стари, мъже и жени, семейни и несемейни, недоволни от властта евреи, бърборят повърхностно учените.
Накрая стигат и до деленето на идеалисти, с уговорката, че не са до края на живота си такива,  (до 44–та, вмята Ангелов, смеейки се) и криминален контингент, който "в по–късните години, когато то [партизанското движение] е и по–масово, до голяма степен определя и неговия облик".
Цитират Христо Чобанов (бай Ганчо) от отряд "Антон Иванов" : "Към средата на януари 1944–та година свършиха храните. Остана само малко брашно. Започнахме да варим само каша … Пред това време, неизвестно от къде, у "Дяд" – Георти Ликин–Дед, командир на родопски партизански отряд "Антон Иванов" – се намираше сланина. Често пъти той ядеше хляб и сланина вън на масата, а партизаните изгладнели, го гледаха в устата".
"… ядеше хляб и сланина"! Значи освен сланина, командирът на отряда е криел в партизанското си шкафче и хляб, когато другите партизани са го карали само на брашнена каша по 150 грама на човек дневно, според разказа.
"Той [Дед] ходеше постоянно пиян. Не зная откъде намираше тази ракия, но в неговото шише винаги имаше ракия. Винаги я носеше със себе си. И винаги … миришеше на ракия".
Това го бил казал кашавара на отряда, който управлява хранителните запаси. Невероятно!
Е те това документално "свидетелство" направо дави рибата. И показва колко прости и елементарни в антикомунизма си са водещият, сценаристът, режисьорът, редакторът.
Чел съм "Героичен път" от Славчо Гилин, чел съм други книги за "антонивановци", ама такива откровения не съм срещал. "Георти Ликин–Дед, командир на родопски партизански отряд "Антон Иванов", едва ли така се е изразил партизанинът Христо Чобанов (бай Ганчо). Тука личи яката редакция и дописване на нечия чужда глава и ръка.
Тази снимка на Георги Петков Ангелов (Ликин) от село Кръстевич

внушава ли ви усещане за "терора в "Антон Иванов", налаган върху неудобните партизани от командира Георги Ликин–Дед и неговото обкръжение. Привилегии и добра храна за командирското обкръжение, глад и жестоки екзекуции за всички, които не са харесвани от Дед", както бърбори Горан Благоев в 

Като какви "привилегии", като каква "добра храна" в един съвместен живот в гората?
И представете си, партизанското движение никак не е героично, защото нямало големи сражения с полицията и жандармерията и особено с германската армия.
Нямало битки, имало сблъсъци, уточнява авторът на монографията. И гледали да не воюват срещу армията, добавя председателят на Държавна агенция "Архиви".
И не било единно, защото имало междуличностни конфликти (по битови мотиви, за идейни не се споменава) и разчистване на сметки – "Това разчистване на сметки продължава и след 44–та година и то си продължава дооо … до Горуня, дет се казва", казва през смях водещият.
Профанизация е съпротивата на Горуня и генерал Анев, както и на съществуващата опозиция срещу узурпиралият властта в партията Тодор Живков да се представя като конфликт породен от лично–егоистични подбуди. Баща ми е имал лична среща с Живков в Панагюрище по случая "Цвятко Баров – Цвятко Хантов" и беше отвратен от думите на Живков : "Аз ще я разтуря тази панагюрска партийна организация!". След това Живков 20 години не стъпва там.
Да, Живков е отмъщавал, отмъстил е и на баща ми за защитата на истината по случая, но всеизвестно е, че Живков е агент–провокатор на Никола Гешев.  
"Това е едно грозно криминално деяние [акцията на Рило–Пиринския отряд в Жабокрек на 24–ти август 1944–та година], щото те преди това спират автобуса от Рилския манастир за Дупница, свалят там на "Гранитоид" шефа, който се вози с дъщерята, изнасилват я нея, убиват ги и двамата, запалват автобуса, ограбват пътниците … ", изнася архиварът.
Нещо не ми се вярва шефът на "Гранитоид" да пътува с междуселския автобус, ама нейсе.
В Уикипедията за управлението на "Гранитоид" пише : "През 1944 година дългогодишният ръководител на "Гранитоид" Едуард Наудашер получава инсулт и за известно време предприятието е оглавено от неговия племенник Едуард Наудашер–младши, но през август цялото семейство заминава за Германия, заради наближаването на съветските войски. Ръководството е поето от Георги Атанасов, който умира през пролетта на 1945 година".
Фашистките възгледи на водещия Георги Ангелов, които той не прикрива, са ми известни отдавна. И това не е единственото клеветническо към Антифашистката борба и социализма предаване. Не е и само то в цялата буржоазна антисоциалистическа пропаганда.
В книгата на Надежда Любенова "Кой уби ястребинчетата"

пишело, че убийството на шестте деца от село Ястребино и останалите е дело на самите партизани, споменава доцентът "мекавец".  И това според него било "много мътен случай".
Е, щом за него историка е "мътен случай", какво остана за не историците?
Така в шеги и закачки премина предаването, в което се развенчали митове и казали истини, "които трябва да се кажат", заключава водещият. Истини ли? Последователи на Гьобелс.

https://bnt.bg/news/-shum-ot-debri-i-balkani-partizanskoto-dvizhenie-1941-1944-g-310158news.html
https://www.facebook.com/groups/LCLBH/permalink/921086551793073/
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80

Той не е отстъпвал.
Примерно последните кандидат дупедати, армия от 5 или 7 хиляди, да бяха се струпали в карловските села, щяха да светнат. То и там толкова щяха да я свършат, ама...
:)))

Стига бе, къде ги пращаш в калта!?
Ама я виж как им разбутаха жълтите павета пред Народното събрание, та май и там ще газят кал.

Политизирането на историята я превръща в слугиня или в проститутка на политиката, изопачава я... Казионните псевдоисторици залитат от една крайност в друга... Истинските историци са над идеологии, пристрастия, мании...

Като наука за обществото, няма как историята да не е изложена на идеологически натиск. Зависи от историците да запазят професионализмът и достойнството си.

Марине, истириците, истинските вървят обикновено с политиците!
А, те пък са като, друго щях да кажа, Фурнаджийски лопати! Днес са комунисти, утре антикомунисти!
Истинатата е ,че са интересисти/интерес означава аванта/!
Идеи при политик, а сакън ,моля ти се!
Историк казионен, на случая, на интереса, да, така ще постъпи! Ще плюе в чинията, от която довчера се е хранил, но днес има друга!
Затова принципът в историятя е " Проверявай- не се доверявай"
При мен е отработен другаде, но го прехвърлих и в историята, защото видях ,че там е голямо блато? И за някои е много удобно и прятно да са си в него! При положение , че и останалите са там!?
Но , уви, на мен не ми е приятно и го разбутвам! И понеже не съм дремал над канона, в резултат, то започва да вони!
И им става едно много, ама много , неприятно!
Че трябва да си разбутат и мозъците!? И сипят идиотии , не само по мой адрес? Да , това е решение, като оправдание!
Но ,когато придобият знанията ми и в други области,в което имам основателни съмнения, ще проумеят ,че съм прав!

Хубав ден!

Историк, който не осъзнава, че след време ще го отрекат , не е никакъв учен.

Преди 9 септември в България никога не е имало фашизъм, освен в учебниците по Научен комунизъм, затова уточнението ти е особено важно - чак сега фашизмът започва настъпление в България. А по-точно фашизъм се явяваше четворната коалиция. От нея останаха ПП, БСП и Демократична България - 3 истински фашистки партии!

Е, хубава работа. В царска България нямало фашизъм. А отрязаните партизански глави?
А концлагерите? А депортираните в Освиенцим евреи? Ех!