10.05.2022г.

     Капитализъм срещу социализъм?

Кой печели в САЩ – синдикатите или корпорациите? Е, корпорациите разбира се!
Връзката между заплащането на работната сила и печалбите преди облагане с данъци на us–американските корпорации показва корпоративни тенденции и приоритети в намирането на баланс между печалби и заплати.
Към 2021 година заплатите са 5,5 пъти по–високи от печалбата на фирмите преди облагане с данъци – това е минималното съотношение от 50 години, тоест корпорациите "спечелиха" в тази неравна битка. Подобни ниски съотношения са били през 2007 година точно преди кризата и през 2013–2015 година по време на структурната рецесия 

Логиката тук е следната : пренасочването на финансови средства към печалби на бизнеса за сметка на трудовите възнаграждения намалява способността на домакинствата да харчат поради намалели доходи, които бизнесът разпределя за обратно изкупуване и дивиденти.
Като резултат имаме спад в потреблението, съответно в приходите на компаниите, водещо до възобновяване на кризисните процеси в икономиката. Всеки път, когато съотношението пада изключително, има кризи : 1929, 1969, 1979, 1999, 2007 година. И ето ни отново 2021 година.
Имаше период, когато бизнесът изцеждаше всичко, което можеше да се изтръгне от работната сила – 1942–1969 година, когато съотношението между заплатите и печалбите на компаниите беше изключително ниско. Не заплащането на работната сила в следвоенните години е типична практика не само в Съединените щати, но и в целия свят, особено в капиталистическите страни.
Мотивите са прости – не заплащането е било в името на развитието. В следвоенните години финансовата система не е била развита, особено след тежкия нокаут през 30–те години на ХХ–ти век. Фондовият пазар не е бил развит. Отворените капиталови пазари не са били развити както сега, не е имало широк набор от инструменти за финансиране, така че бизнесът не можеше да привлича кредитни ресурси по начина, по който е възможно сега.
В социалистическа България индустрията е развита за сметка и на гърба на селското стопанство, от изземване на принадената стойност генерирана в него. Кооператорите получаваха стотинки за един трудоден. Земеделската пенсия на баба беше двадесет лева.
По това време единственият източник на развитие бяха собствените ресурси чрез печалбата. Следователно, по–ниско заплащаните служители тогава имаха конструктивни мотиви в отложената концепция за развитие чрез разширяване на бизнеса като част от инвестиционна политика, а не като акционерна политика, както е сега. С други думи, между 1942 и 1969 година бизнесът плащаше на служителите си по–малко с тенденция за бъдещо развитие, докато сега плаща по–ниско за порочно спекулиране на фондовия пазар и разпръскването на балони на пазара на финансови активи.
Всичко това няма голямо значение в следвоенната епоха с непретенциозен жизнен стандарт,  ниска база на растеж и изключително ниска наситеност на потреблението, по траекторията на развитие на икономическите сектори, когато новите индустрии се раждаха буквално от нулата, особено в потребителския сегмент. Растежът беше органичен и здрав.
Но дори и тогава това създаде дисбаланси. Причината за инфлацията през 70–те и 80–те години на миналия век е не само енергийната криза – това би било твърде просто обяснение. Повече от 25 години натиск върху работната сила създаде структурни дисбаланси в търсенето и предлагането, включително чрез ограничения на производителността. Това доведе до разширяване влиянието на профсъюзите, 20 години рекордна структурна инфлация и в крайна сметка до победата на труда над корпорациите.
Преразпределението на ресурсите от бизнеса към служителите отне около 20 години от 1970 до 1990 година, за да създаде нова потребителска икономика. Впоследствие потребителската икономика за сметка на собствените си ресурси в началото на 90–те беше засечена от кредитна експанзия, която се ускори от 2000 до 2007 година.
Тогава се ражда потреблението на кредит, което постепенно прерасна в живот на кредит.
Сега в САЩ има агресивен капитализъм – всичко за печалбата срещу "всичко за развитието" през 1940–1970 година. Корпоративните печалби се повишиха, но много по–бързо от трудовите доходи. Това намалява способността на населението да харчи, в резултат на което намалява доходите на бизнеса. От своя страна корпорациите компенсират със спекулиране на фондовите пазари и чрез оптимизиране на разходите чрез "задържане на темповете на растеж на заплатите на служителите" като кризата се развива в отрицателна спирала.
През 2021 година бизнесът се сблъска с недостиг на работна ръка, тъй като, от една страна, тълпи озверели от неограничените велфери* us–американци отказаха да работят (държавните социални помощи бяха по–големи от доходите от основна трудова дейност на работещите), а от друга страна, тълпа от пристрастени към хазарта и домашни бъфетовци (производно от Уорън Бъфет)  седнаха на търговските и борсови терминали в опит за агресивни спекулации.
Това принуди бизнеса да организира "лов за квалифицирани кадри", което се отразява в ръста на заплатите. Стига да не "изяжда" издръжката на бизнеса, тъй като "инфлационният налог" той успешно преразпределя  в печалбите, но това ще се прояви напълно през 2022 година и след това. Следователно няма друг начин освен преразпределението на ресурсите от печалбите към работната сила. Следователно бизнесът ще загуби маргиналност и балонът на активите ще започне да се спихва.
* Държавна финансова помощ за имигранти и бедни (екзотизъм).
Един коментар : Капиталът винаги работи на принципа "всичко в името на печалбата" и никога на принципа "всичко в името на развитието". Той се интересува от развитие само, ако то носи печалба.
От друга страна, капиталът винаги се стреми да скрие истинските източници и начини на своето обогатяване. И за това либералите винаги измислят фалшиви причини както за повишаване, така и за спадане на жизнения стандарт. Ясно е, че покачването на стандарта на живот се дължи изключително на добрата воля на капиталистите, докато за падането му има много различни причини. С особено удоволствие либералите обвиняват за падението хората, които се стремят да ограничат капиталистическите печалби, за да увеличат действително стандарта на живот на масите.
Друг коментар : Синдикатите в САЩ бяха смазани от изнасянето на производството в КНР.

https://spydell.livejournal.com/722244.html

Мисля, че за предпочитане е смесена система - положителното от капитализма и положителното от социализма... Така например в немалко държави в Западна Европа има подобно съчетаване...

Ще се получи ГМО някакво.

... с класическият протестантски десен капитализъм на онези, който издигнаха в лозунг: Бог, семейство, родина", а именно евангелистите. Класическият и оригинален капитализъм е патриотичен, патриархален, християнски и уважаващ труда на хората; а съвременният капитализъм е либерален, глобалистки, антипатриотичен, антихристиянски и неуважаващ ничий труд. :)

Разбира се, като всяко нещо, и капиталистическата обществено–икономическа формация търпи развитие.