11.05.2022г.

     Редовно при Лапацалото Георги Любенов в продължение на повече от двадесет минути "хумористично" коментира събитията "специалния седмичен коментатор" Петър Стоянович 

След уводните четки на водещия към госта, "На патерици първо, за много години! Бъдете все така безкомпромисен, но и благ към хората", започва Стоянович. "Как така едновременно", чуди се Лапацалото. "Като Ленин. Като Ленин. Щом той можеше, що не и вие да можете. А сте и по–висок от него", остроумничи гостът.
"То не бе Булаир, не бе Чаталджа. Три морета, три ракии и прочие и прочие", иронизира патриотизмът на българите Стоянович и продължава : "Ние винаги сме бдинци, лъвове, титани, вашта слава всепобедна, ще се носи от Балкана, чак до хижата последна".
"Глобално трябва да се мисли! Глобално!", поучава Стоянович. Така е! Само че, ако мислим глобално ще застанем на страната на Руската федерация и Владимир Владимирович.
При излъчването на "Живите архиви" говорителят каза : "Ден на овчаря – Седми май 1966 (?) година. Край Котел тържествено се отбелязва денят на пастирите. Специален гост е Първият секретар на партията Тодор Живков"

, каза говорителят.
Преди да се мисли глобално, значи трябва въобще да се мисли.
"Да започнем с вашата телевизия. Честито! Разбрах току що от вас, че това бил деня [7–ми май], в който Попов бил измислил радиото. Разбира се, че трябва да има руснак в основата, за да може да се радва българина. Това е прокоба до днеска". Прилича на подигравка, ама нейсе.
"То беше забранено по онова време [при социализма естествено] да има ден на светиите и всичко беше опосредствено. Това беше ден на овчаря, даже по едно време май Ден на чобанина се казваше", плеще като мокър пещемал о бедро Петър Стоянович.
Нищо не беше забранено. Просто църквата беше отделена от държавата и религиозните празници не бяха официално държавни. В наше село селяните си празнуваха Йордановден, Ивановден, Тодоровден (правеше се кушия и маскарад), Гергьовден, Димитровден, Никулден.
На Заговяване гърмяхме с пушкала из махалата и маскирани обикаляхме къщите. На Разпети петък в Панагюрище имаше събор. Религиозните се черкуваха. Знам, защото къщата ни е срещу черковата, дели ни улицата.
Това, че тогавашният страхлив софийски интелигентски "елит" се е догаждал на властта, си е негов екзистенциален проблем.
Никога 6-ти май не е бил Ден на чобанина. "Чобанин" е турска дума, а при социализма турското не се толерираше, българското беше на уважение и в историята, и в настоящето.
Днес буржоазията клевети социализма в национален нихилизъм, но тя самата се прекланя пред us–американското до припадък и до продажба на националния интерес.
"Да не говорим, че оригиналният ден на свети Георги е на 23-ти април. И защото съвпада всъщност, почти сто процента, с великденските пости, комунистическата власт го премества напред, като празнуване, и го опосредства в агнешко и дроб сърма, за да може по никакъв начин да няма връзка с религиозния празник. И оттогава [от кога] 6–ти май става така масово … Шести май се празнува и преди, но това са два различни празника – едното е на свети Георги, едното е на празника на храбростта. Обаче, тъй като 23–ти април съвпада винаги по църковному с постите … това дразни хората в нашия Кремъл и това нещо автоматично се пренася в, така, дома на овчаря, ето виждате, че и на покойния Живков му подаряват едно голямо вакло агне

, което вероятно преди това са му дали да изпие 100 грама "Плиска" да мое да не мърда (тука Лапацалото се хили идиотски), защото горкото то седи само като потопорчено, като ударено с гръм, иначе, да видиш на живо Тодор Живков, даже и едно агне би се притеснило и би мръднало малко", ръси несвързани глупости Стоянович, глупости недостойни за ефира на националната ни телевизия.
"Виж сега каква дилема! И до днеска, така наречената БСП/БКП/БСП празнува Никола Габровски. Въпроса обаче човека, тогава е дал възможност на регионалните организации на разни, така, хора, които тогава по модата на времето са се интересували от социалдемокрация, да се съберат и да си говорят за социалдемокрация. А не е дал ни за комунизъм, ни за социализъм. Това е изключително голяма разлика. Но и досега, тази партия продължава да празнува и своите социалдемократи от ХIХ–ти век, швейцарски възпитаници и прочие, и Цола Драгойчева и всички останали комунистически палачи от ХХ–ти век. Това е невъзможно, това е раздвоение на личността …".
"Невъзможно" и "раздвоение на личността" е тълкуването на историческите факти и тяхното развитие във времето за буржоазно ограниченият "историк", какъвто е господина Стояновича. То и уж демократичното буржоазно общество прерасна и продължава да прераства във фашизъм, нацизъм и тоталитаризъм, ама това е естествено и най–вече добро, исторически оправдано.
"Да се радваш на дъвки, да се радваш на дънки и да се радващ на тия съвсем елементарни неща показва нивото на мечтите, а по нивото на мечтите, човек може да съди и за хоризонта, който си поставя едно общество", обобщава Петър Стоянович.
Кой за какво си е мечтал се видя след реставрацията на буржоазното общество у нас след преврата от 1989–та година. Една колежка например си мечтаела да има в изобилие шоколадови яйца за внучетата. Подозирам, че Петър Стоянович си е мечтал безнаказано да плямпа глупости по телевизията.

https://bnt.bg/news/hrabrostta-na-edin-narod-i-silata-na-resheniyata-komentar-na-petar-stoyanovich-v319714-305889news.html

може да се мисли и говори "за" и "против". През соца беше забранено да се говори "против" линията на Партията! Аз съм за многообразието и различните гледни точки, стига да няма крайности...

Сега не е модерно да си патриот, а предател!
Патриот, това е синоним н националист , а до нацист оттам има само една педя!
Предател, това звучи гордо и е синоним на глобалист, човек с широк поглед, да може да грабясва отвсякъде!

Хубав ден!

Да, днес могат да се плещат всякакви глупости по обществените медии.

Такива са евроатлантическите ценности, които изповядаме.