07.03.2024г.

     В нашето обществено съзнание предприемачът е човек, който си поставя основната цел : да печели пари. В по–голямата си част бизнесменът като модел за подражание е богат човек, който действа възможно най–рационално, за да увеличи собствения си капитал. Ясно е, че в действителност всичко в живота е по–сложно и разнообразно, но картината в главите ни като цяло е нещо такова

За капиталистическия свят това е норма. Същата картина се наблюдава и в нашето законодателство. "Предприемаческата дейност е … дейност, насочена към систематично получаване на печалба от използването на имущество, продажба на стоки, извършване на работа или предоставяне на услуги". Това е мястото, където всички танцуват. Както общественото мнение, така и данъчната служба. Бизнесът трябва да е печеливш и да плаща данъци. За да спиш спокойно.
И в този момент категорично протестирам. Искам да критикувам този подход към тълкуването на икономическата дейност. И то не отляво – както някога, а и сега социалисти или комунисти – а отдясно. Въпреки че объркването отдавна цари в политическата координатна система. Нека наречем моята позиция дясно–ляво пристрастие – термин, въведен в епохата на първите сталински процеси.
Факт е, че няма отделна икономическа сфера на човешката дейност. Човек не е робот или изкуствен интелект, програмиран за един резултат. Дори и най–ефективният бизнесмен е плетеница от сложна човешка материя, състояща се не само от рационалното, но и от емоционалното. Преживяване, радост, неприятности, щастие, приятели, семейство, влюбване, махмурлук и много други. Всичко това живее в икономическия човек заедно с волята за увеличаване на капитала. И това е добре.
Лошо е, когато е различно. Когато капиталът започне да доминира над всички други прояви на човешкото. "Искам да отворя ресторант, да храня хората вкусно, да общувам с тях и в тази комуникация и бизнес да покажа своята креативност и да си изкарвам прехраната от това". Или : "Искам да инвестирам пари, може би в ресторантьорския бизнес, не ме интересува, основното е, че трябва да постигам поне 40 процента печалба годишно". Тези модели имат напълно различни същности. Въпреки че когато се реализират, те ще изглеждат идентични на външен вид – ще се появи нов ресторант.
Щом печалбата е поставена на преден план, а не хармонията на собствения и околния свят, човек прави крачка към собствената си дехуманизация. Такъв един "икономически човек" (по точно капиталистически човек), ръководен единствено от стремежа за печалба, е лошо копие на същия този изкуствен интелект, алгоритъм, програмиран за финансови резултати. И сега вече има много подобни ботове, които поемат търговията на фондовата борса с всякакви активи и вече го правят по–добре от човек 

Печалбата не е цел, а средство. Икономическата дейност на човека трябва преди всичко да преследва същите цели като всяка творческа човешка дейност изобщо – тя трябва да бъде отговорен и творчески акт, акт на грижа – и чрез това своята лична човешка реализация. Хуманизиране (очовечаване) на себе си.
И това не са само хуманитарни лозунги. Трябва, след като осъзнахме тази новоформулирана реалност на "икономическия човек" (капиталист), да я пренесем в реалния свят. Тоест да се формира нов икономически дискурс, а от него да се родят промени в законодателната сфера. Предприемаческата дейност не трябва да се тълкува като "дейности, насочени към системно генериране на печалба". Целите трябва да са в друга област – в областта на увеличаване на общественото благо, създадената от предприемача полза за околната среда – социална и културна на първо място. Социалният и човешкият капитал на конкретната територия, където оперира даден бизнес, и ефектът, който бизнесът има върху растежа на този капитал – това, а не печалбата, трябва да бъдат новите двигатели на икономиката.
(Двигател на производствената дейност на човека са неговите материални физиологични потребности от храна, вода, облекло, подслон, безопасност, сън, здраве)

Пирамида на потребностите на  Ейбрахам Маслоу 

Защо да свеждаме предприемачеството до печеливша дейност – ако никога не е била? Не печалбата, а творческата себереализация винаги са били основните мотиви, движещи един предприемач.
Капиталът, като безкрайна надпревара за умножаване на парите и свеждането на човека до проста функция, оприличаване на човек на бот – е отживяло. Растежът на общественото благо, израстващо от творческата дейност на всеки отделен предприемач–творец – да.
Сбогом капитализъм!
Борис Акимов, основател на АНО "Болшая Земля", в Деловая газета «Взгляд»

https://vz.ru/opinions/2024/3/4/1255753.html

"Ужким съм езиков специалист,
а попаднах в задънен езиков сокак
и още как :
дивакът ли стана капиталист,
или капиталистът – дивак?", задава си въпрос вестник "Стършел".

Я да видим какво казват класиците за дехуманизацията на човека при капитализма :
– Премахването на феодалното робство направи "парите единствената връзка между хората". Собствеността – природно, бездушно начало, което противостои на човешкото, духовното начало – бива издигната благодарение на това на трон, и в края на краищата, за да се завърши това отчуждаване, парите – отчуждената, празна абстракция на собствеността – стават господар на света. Човек престана да бъде роб на човека и стана роб на вещта; 

– Парите са богът на този свят. Буржоата отнема от пролетария неговите пари и с това го превръща в практически атеист;
– Именно промишленият капиталист е, който непосредствено изстисква от работника принадена стойност, безразлично каква част от нея в края на краищата той може да задържи за себе си. Ето защо около това отношение между промишления капиталист и наемния работник се върти цялата система на наемен труд и цялата съвременна система на производство;

Изстискване на принадена стойност

– Както еленът жадува за прясна вода, така буржоазната душа жадува сега за пари, за това единствено богатство;
– Вулгарната алчност е била движеща сила на цивилизацията от нейния първи ден до днес : богатство, богатство и пак богатство, богатство не на обществото, а на този отделен жалък индивид била нейната единствено решаваща цел;
– Нямането е най–отчаяният спиритуализъм, то е пълна недействителност на човека, пълна действителност на неговата обезчовеченост, то е твърде положително имане – наличност на глад, студ, болести, престъпления, унижение, затъпяване, всякакъв вид обезчовеченост и противоестественост;
– икономическото подчиняване на трудещия се от монополиста на средствата на труда, тоест на източниците за живот, лежи в основата на робството във всичките му форми – на всяка социална онеправданост и мизерия, умствена недоразвитост и политическа зависимост;
– Машините на едрата промишленост деградират работника от машина до прост придатък към машината … И не само работниците, но и класите, които пряко или косвено експлоатират работниците, стават също така вследствие на разделението на труда роби на оръдието на своята дейност : духовно опустошеният буржоа става роб на собствения си капитал и на своята страст към печалби;
– В капиталистическото общество се създава свободно време за една класа чрез превръщането на целия живот на масите в работно време;
– Голямата печалба изостря ненаситната жажда за още по-голяма печалба;
– Частната собственост ни е направила толкова глупави и едностранчиви, че някой предмет е наш само тогава, когато го притежаваме, тоест когато той съществува за нас като капитал или когато непосредствено го владеем, ядем го, пием го, носим го на тялото си, живеем в него и така нататък;
– Човек, който не разполага със свободно време и целият живот на когото – без да се вземат под внимание чисто физическите прекъсвания за сън, ядене и така нататък – отива в труд за капиталиста, стои по–ниско от товарно животно. Той е само машина за създаване на чуждо богатство, физически се изражда и духовно затъпява. А при това цялата история на съвременната индустрия свидетелствува, че капиталът, ако не бъде обуздан, ще се стреми безогледно и безмилостно да доведе цялата работническа класа до това ниво на крайна деградация;
– натрупването на богатство на единия полюс е същевременно натрупване на мизерия, изтощение, робство, невежество, подивяване и морално израждане на противоположния полюс, тоест на страната на онази класа, която произвежда своя собствен продукт като капитал.
Тази дехуманизация в Съединените щати и Евроколхоза е вече държавна политика – отричане на естественото и налагане на извратени, изгодни на целите на глобалистите общи ценности – отмяна на класическата култура, отмяна на естествено формиралите се от природата полове.  

https://starshel.bg/4406/opitomyavane-na-diviya-kapitalizam/
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T1/BKP50-1.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T2/BKP50-2.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T16/BKP50-16.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T23/T23-KAPITALAT1.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T21/BKP50-21.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T2/BKP50-2.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T20/BKP50-20.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T23/T23-KAPITALAT1.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T16/BKP50-16.pdf

© Красимир Говедаров, Главен експерт

съсипа природата и планетата, а хората превръща в трудови роби.

Да, така е.

Сега се почесвам и знам, че мога да дам много хубави, илюстративни примери за "подвизите" на другите (капиталистически) мафии- чиято дейност пряко или не ми се набива в очите. Изродщината на капиталиста е безпределна- понеже не знае какво ДОБРО, ПОЧТЕНО ДЕЛО да направи с парите си, е ТРИЖДИ ПРЕЗРЯН и ЗАВИНАГИ ПРОКЪЛНАТ от НАЙ-ВИСОКОТО МЯСТО. Понеже тоя подлец е РЕЛИГИОЗЕН, мисли че ще му се размине.. ако спонсорира тия гнусни фарисеи (попове, имами, равини). Не. Ще мре като куче!

Прекрасно, религията служи на господстващата класа.