Когато унгарски десен политик говори за претенции към Закарпатието, той трябва да се приема на сериозно.
Унгарският политик Ласло Тороцкай, председател и основател на партията "Наша Родина", отправил към Незалежната такъв един поздрав от миналото : "Ако украинската държавност падне, ние ще предявим претенции към Закарпатието", заявил унгарският националист.
Първо, от времето на Адолф Хитлер, когато Унгария контролираше Закарпатието. Второ, от събитията отпреди десет години, когато в Крим започна руската пролет и полуостровът се присъедини към Русия. В Европейския съюз всички правителства без изключение приеха това враждебно, само няколко опозиционни партии, както десни, така и леви, подкрепиха решението на Москва и кримчаните.
Сред най–видните "приятели на Русия" (както се изрази европейската преса) беше унгарската крайнодясна партия със смешното на руски име "Йоббик" ("Най–добрият"), която мразеше Запада, либералите, евроколхозните чиновници и циганите. В Русия "йоббиците" търсеха ситуационен съюзник. Когато казваха "Крим", те имаха предвид и разбираха "Закарпатието". В смисъл : "И ние също вървим по този път".
Никога не е имало толкова много унгарци в Закарпатието, колкото са руснаците в Крим, така че аналогията беше "напрегната". Но такава е природата на всички унгарски десничари – да мечтаят за обединяване на маджарите във Велика Унгария. Тази мечта ги доведе навремето и до съюза с Хитлер.
Но цъфтежът на "Йоббик" в руските медии приключи не поради разногласия около Втората световна война, а защото европейските чиновници победиха партията отвътре. След смяната на председателя, "Йоббик" рязко се измести към центъра, зае антируски позиции, спря да иска излизане от Евроколхоза, като цяло се превърна в поредната, една от другите, скучна консервативна сила, която отдавна е вградена в западния мейнстрийм.
Тази пътечка я доведе до блок с либерали и социалисти, обединени срещу премиера Виктор Орбан. Техният брак не донесе щастие на никого : по някаква причина избирателите на "Йоббик" не искаха да гласуват за онези, които в партията наскоро наричаха врагове на народа. Вместо това те гласуваха за движението "Наша Родина", към което радикалите от "Йоббик" преминаха след победата на "умереното крило". Сред тях са председателят на новата партия Тороцкай, чиято фраза за Закарпатието е цитирана по–горе, и ефектната депутатка Дора Дуро. Те са "йоббиците" от старата партийна генерация.

Ефектната унгарска депутатка от партията "Наша Родина" Дора Дуро

Тороцкай е човек изключително деен. И за дейността си той беше в черен списък при почти всички съседи на Унгария. Например, като кмет на малкото градче Ашотхалом близо до границата със Сърбия, той произволно издигна барикади там, за да се предпази от наплива на мигранти. Почти същото се случва сега в Тексас, само че унгарският случай е доста местен (населението на Ашотталом е под четири хиляди души) и следователно е комичен.
Но когато унгарски десен политик говори за претенции към Закарпатието, той трябва да бъде вземан на сериозно. Това е отдавнашна мечта дори не само на унгарските националисти, а на всички унгарци.
Румънците също имат мечти. Няколко часа след реваншистките изказвания на Тороцкай колегата му от Румъния Клаудиу Тирзиу се изказа в абсолютно същия дух. Той също е бивш журналист, също е член на ръководството на крайнодясната партия и също иска парче от Украйна от името на народа, или по скоро даже две парчета – Бесарабия и Северна Буковина, тоест части от Одеска и Черновицка област.
Поради тази причина Тирзиу дори е готов да изтегли Румъния от НАТО, ако неговата партия дойде на власт.
В постинга си «24.01 21:01 – © Как ще прецакаме руснаците и Путин» обяснявам как министър Тодор Тагарев работи да присъедини Украйна и украинците към България.
Неговата партия, "Алианс за съюз на румънците", е по–известна с акронима си AUR, което означава "злато" на румънски. В страната има повече от дузина различни националистически сили, те пламват и отново гаснат, но сега е периодът на "избухване" за AUR : на последните парламентарни избори тя внезапно зае четвърто място. Това изглежда по–лошо от резултата на партията на Тороцкай, която завърши трета, но в проценти "златните румънци" получиха един път и половина повече – девет процента срещу шест процента за унгарците.
И не говорим за ренегати и политически изроди, а за високопоставени статусни политици и настоящи депутати. Толкова по–зле за тях.
Тези двамата може да изглеждат като добри момчета, с които имаме много общи неща, като външни врагове и традиционни ценности. Освен това Тороцкай и Тирзиу говорят за Русия с уважение, което сега е рядкост в Европа. Но е по–добре да възприемаме случилото се приблизително по същия начин, както възприемахме предишното обединение на унгарските и румънските ултрадесни в името на парчета от Украйна – това което беше при Хитлер.
Волните разсъждения на тези хора за тези събития, ако продължават повече от две минути, неизменно съдържат престъпления по няколко члена от Наказателния кодекс на Руската федерация, главно по член 354–ти, точка първа : реабилитация на нацизма.
Русия провежда многовекторна политика, тоест си сътрудничи с тези, с които ѝ е изгодно, независимо от идеологическите предпочитания. Но в настоящия исторически момент, обозначен като борбата с фашизма в Украйна и създаването на антизападен интернационал, е възможно да се общува с европейските крайнодесни радикали само когато е абсолютно необходимо или неизбежно.
Тирзиу и Торокай (особено Торокай) са много по–близки до "Зиг Хайл", отколкото Алтернатива за Германия или Марин Льо Пен. Но това не е единственият проблем : самата същност на техните приложения е обидна.
Ако украинската държавност наистина падне, защо Унгария ще претендира за Закарпатието? Който е съборил тази държавност, на него принадлежи Незалежната (Ха–ха–ха!).
Напускането на НАТО е сериозна стъпка, която Русия би оценила. Но все още не е достатъчно сериозно предвид мащаба на румънските претенции. С такива твърдения трябва да напуснете НАТО не по–късно, а сега, след това да отворите "втори фронт" срещу Украинските въоръжени сили и едва след това да предявите претенции за нещо сериозно

Вдигането на шум навреме е твърде малко, особено след като ще бъде възможно да се присъединим към НАТО, този път в нови граници.
Ама да се учат и вземат пример от правителството на нашия Константин Муравиев, бе!
Тороцкай и Тирзиу подадоха заявки не да станат съюзници на Руската федерация за победата ѝ над режима в Киев, а да станат мародери и "чистачи". Тези, които след като са клекнали в храстите, очакват да спечелят на бойното поле – с надеждата, че враждуващите страни ще се обезкървят взаимно и няма да намерят сили да се противопоставят дори на румънците.
Ще намерим сили!
Дмитрий Бавирин в сайта на РИА "Новости"

https://sputnik-georgia.ru/20240130/285984090.html
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2024/01/24/kak-shte-precakame-rusnacite-i-putin.1896306

© Красимир Говедаров, Главен експерт