04.02.2024г.

     Здравейте на 31-ви януари с Култура.БГ. Важна дата за нашата история, защото днес е роден Стефан Стамболов. А именно днес се навършват и 170 години от рождението на нашият държавник–патрон, по който се опитваме, по когото се опитваме да се сравняваме, здрависва ни от екрана Митко Културата.
Каква ли връзка с културата има Стамболов, освен дето е набеден за поет. Дори отстои на санитарно разстояние и от политическата култура.
Двамата с Веско Методиев ще ни облъчват със "сложността на личността му, диапазона на неговите настроения и приноси" – "Как предпочитате? В каква посока да тръгнем? Революционера, поета, държавника, какво?", пита Митко събеседника си.
"Избора е ваш", отвръща събеседникът, но все пак предпочита да говори за "държавника".
Всъщност то за "революционера" Стамболов положително няма какво да се каже. А това че издава обща стихосбирка съвместно с Христо Ботев никак не го прави поет 

Стихосбирката е подготвена главно от Ботев и съдържа само пет стихотворения от Стамболов. Произведенията, включени в томчето, не са подписвани с имената на техния автор, което и до днес поражда спорове в литературата относно авторството на някои от публикуваните творби.
Стамболов издава и самостоятелна стихосбирка "Песни и стихотворения от С. Стамболова", издадена през 1877–ма година в Букурещ. Точно навреме напомня за себе си.
В "Словото" са публикувани 30 стихотворения и 4 статии на Стамболов.
Чета стихотворението с претенциозното заглавие "Знаете ли кой съм аз?". Разбирам че се отнася за Любен Каравелов и го оставям, като отбелязвам, че от казаното за Каравелов нещо може да се припише и на Стамболов. Например :
И видях аз, че всичкото
продава се с парици;
на почит са само онез –
богатите с жълтици.
Обръщам се към "Годината 1876", което си е цяла поема от пет части. Под стихотворението пише "Гюргево, 31 декември, 1876", значи може да се приеме като равносметка на изминалата съдбоносна за българския народ 1876–та година, още повече че започва така :
Изпращам те, годино, и мрачна, и печална,
със болка във гърдите, със мъка на душа;
След като описва своята "революционна" дейност през отчетната 1876–та година, поетът завършва стихотворението така :
И пак нова надежда пред тях тогаз ще блесне,
когато отвъд Дунав топ руски загърми.
"Тях", както "поетът" е посочил преди това, са "тез наши юнаци, които останаха след кървавия бой, които във борбата не паднаха убити, и днеска не вкушават следсмъртния покой". Сред тях е и Стамболов.
"Стамболов е делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет през август 1874–та година. През есента на същата година е изпратен от БРЦК в България, за да съживи революционните комитети, разбити след гибелта на Васил Левски. Заедно с Христо Ботев, през август 1875–та година, Стамболов свиква ново общо събрание на БРЦК в Букурещ, което взема решение за въстание в България и го изпраща като апостол в Старозагорско. След неуспеха на Старозагорското въстание е принуден да се завърне в Румъния", пише в биографията му в Уикипедията.
За дейността му между август 1874–та година и август 1875–та година нищо не пише.
В Глава IV. Въстанието в 1875 година на "Записки по българските въстания" Шекери Стоянов пише : "По това време, в надвечерието на Заарското въстание, аз бях се преселил да живея в Сеймен (Търново–Сеймен, днес Симеоновград) … Служех на станцията на железницата в горе поменатото село, колкото да не стоя без работа. И в селото Сеймен съществуваше революционен комитет … Подир десятина дена (около 5–ти септември) дойде и Стамболов през Цариград, из Румъния, облечен в турски дрехи, с бръснат врат и с толумбаджийски калеври на краката. Той разказа, че мнозина апостоли са минали в България да дигат въстание, че големи приготовления стават навсякъде да се дигне всичкият народ против своите угнетители. Стамболов беше така също апостол и скоро замина за Стара Загора, която беше избрал за свой център … Скоро служащите по железницата и в Сеймен получиха известие да заминуват за Заара, гдето според казванието на куриерите всичко било наредено, турците треперели, българите се окуражавали от час на час и други още новини, които бяха в състояние да съблазнят всяка чувствителна душа. Много призвани, малко избрани; от многото съзаклятници, които си сучеха мустаките на кръв и които пееха "Стани, юнак балкански" със сълзи на очите, само няколко тръгнаха за Стара Загора … В числото на тия последните беше и наша скромност … На другия ден аз заминах сам за Стара Загора. Докато намеря Стамболова в тоя последния град, два дена се минаха. Той се криеше не от турците и тяхната полиция, но от ония калпави българи, които има във всеки град и които се наричат чорбаджии … Най-после, късно една вечер, Михал Жеков ме заведе в къщата на друг един стар патриотин, Колю Райнов, гдето квартируваше Стамболов, и гдето ние се промъкнахме с голямо предпазвание. Бъдещият двигател на въстанието седеше в една тясна миризлива стаичка, без свещ и без всякакви постилки, сам–саминичък, като че да беше затворник. В едната си ръка държеше револвер за всеки случай, а малко по–настрана върху едно столче лежаха писмените му принадлежности, състоящи от един попски девит, няколко листа бяла книга, една карта на Балканския полуостров, телескоп и компас. От много ходение пешком краката му бяха затекли, които той киснеше в прясол".
За сравнение се пренасяме шест месеца в бъдещето, наистина на друго място, при други условия и сред други хора, но все пак на една и съща длъжност и по една и съща работа.
Глава VI. Агитацията в IV окръг, Първа среща с Бенковски, VIII : "Заспал съм по едно време, без да искам; усетих само баба попадия, като метна отгоре ми едно пъстро чердже и говореше сама на себе си : "Потен е; да не настине". Колко време съм спал; какво е станало после, около ми, аз не зная. Онова, което се представи на очите ми след тоя кратък сън, бе следующото :
– Ей, я ставай да те видя що си за човек, та си се разположил така господарски в чуждата къща! – чух аз непознат глас в съня си и докато сваля от гърба си пъстрата чергица, тя подхвъркна настрана, като да я вдигна вихрушка.
Ужас! Аз скочих на крака в съня си като луд, вследствие на това грубо събуждание; станах още по–омаян и зашеметен от онова, що гледах напреде си. Висок непознат човек с морав фес на главата, наметнат с черна мушама на гърба си, с високи ботуши на краката, опетлан по гърдите с много ремъци, на които висеха два револвера, кама, чанта, телескоп, с една реч – човек страшен стоеше напредя ми. Но само той ли беше! Имаше нещо повече. Зад гърба на страшния човек към вратата слабата светлина на ламбичката осветляваше мустакатите фигури още на мнозина непознати – аз да ги кажа, читателю, десят души, а ти кажи – двайсет, пак няма да сбъркаш. Тия последните бяха облечени с черни колчаклии потури, с чифте пищови и дълги ятагани на пояса, с шишинета в ръце, едни от тях бяха влезли в стаята, а други надничаха от вратата, на които се подаваше само единът мустак и дръжките на ножовете им, широки на края като просорник.
– Кой си? Говори! – извика още по–строго първият непознат и тропна с крака си.
– Какво викате на човека? Вас е дошел да търси – каза баба попадия, която най–напред разбра моето положение.
Слава тебе, господи! Чак сега дойдох аз на себе си и наименувах своето име.
– Ти ли си? Тогава можеш да седнеш – отговори по–меко [не]познатият – На караул около къщата! – каза той, като се обърна към своите мустакати другари – Кафе, бабо! – извика на попадията, като че тая последната му беше девятгодишна слугиня – Ячмик на коня, момне! Стига си зяпала – заповяда той на поп Груювата дъщеря – Излез навън! – извика на моя водач, като че беше солдатин, и чак тогава седна насреща ми при огъня".
След това сравнение поведението и делата на Стамболов стават по–лесно разбираеми и ни става ясно защо той е сред "тях" – "които във борбата не паднаха убити".
"И така Заарското въстание се свърши, без да замирише на барут. Това аз казвам само за нашата чета, тоест четата, която се състоеше от главатарите на въстанието и от по–първите заарски интелигенти. Дотука, може да се каже, аз разказах, доколкото ми беше това възможно, най–важните събития от това въстание. Хайдете сега да се повърнем в Стара Загора и да видим що там става после 16–ти септември, когато ние се простихме с тоя град от Чадър могила", приключва Захари разказа си за пребиваването им в Стара Загора.
А, там, в Стара Загора става следното :
В една ниска плевня, под тъмната стряха
двамината братя укрили се бяха.
Четата отмина …
Стопанинът уплашен гости си обади!
Вчера ги прие той, днеска ги предаде …
И в плевнята скоро проникна думан.
Михаил остана корав като камък,
но брат му отслабна пред близкия пламък.
– Да се вдадем, рече, тук ще изгорим!
Страшно ме отравя горещият дим!
Михаил бе страшен. Злобно затрепера :
– Ти не си ми брат бил! – Вдигна револвера
и гръмна в тила му. Братът се простря.
Михаил погледна и рече : – Умря!
И всред гъстий пушек пак рече : – Ще сваря!
Гръмна се в челото и падна в пожара.
И две души бели в грозния плам
фръкнаха към бога свободни, без срам.
В "Записките" Захари пише за "Въстанието в 1876 година Панагюрище", където "– Бунт! Въстание! Скоро, Бобеков, свикай стотиците, удряйте камбаните! Изгърмете няколко пушки да се обяви вече въстанието! На оружие! Какво чакате? Нашите братя се бият вече – ревеше Бенковски, колкото му стига силата, ревяхме всинца …".
Пише още за "Въстанието в Перущица", за "Въстанието в Брацигово" и за "Въстанието в Батак". За въстание в Търново нищо не споменава.
Кой знае защо статията "Първи революционен окръг" в Уикипедията започва с "На 16–ти май от Румъния преминава чета от 20 души начело с войводата Таньо Стоянов Куртев".
По нататък се казва :
– На 27–ми май се води бой близо до село Априлово. През нощта при проливен дъжд четата пробива обкръжението и се измъква на височината Куштепе, където е застигната от потеря и е разбита;
– На 26–ти април са арестувани и по–късно обесени Георги Измирлиев и Иван Панов;
– На 29–ти април в селата западно от Търново сформират голяма чета (200 души) – четата на поп Харитон с помощници Бачо Киро и Христо Караминков – Бунито. Четата се отправя през нощта към Габрово и на 29–ти април достига Дряновския манастир. Манастирът е обкръжен от близо 10000 души редовна войска и башибозуци под командването на Фазлъ паша. Битките продължават 9 дена. На 7–ми май през нощта въстаниците правят опит за пробив, при който загиват по–голямата част от тях;
– От Габрово и околните села е сформирана чета от около 400 души с войвода Цанко Дюстабанов … На 9–ти май четата е разгромена и оцелелите четници отстъпват в Балкана. На 11–ти май четата е окончателно разгромена след тежък ръкопашен бой под връх Марагидик. Цанко Дюстабанов е заловен и по–късно обесен в Търново … Трявна и околните села на 5–ти май образуват чета от 80 души с войвода Христо Патрев. След няколко сражения на 8–ми май четата води битка с редовна войска и е разбита … Селата между Троян и Габрово въстават масово и образуват свободна въстаническа територия. В продължение на близо две седмици въстаниците яростно отбраняват планинските боази водещи към селата, а след това и селата Батошево, Кръвеник, Ново село и събраните в тях жители на околните въстанали села и махали, и са разбити след тежки сражения;
– Самият Стамболов се скрива неизвестно къде и оставя въстанието в своя окръг на собствената му съдба. След три месеца той се появява в Румъния и започва отново да агитира за незабавно подготвяне на следващо въстание в България".
В стихотворението си "Знаете ли кой съм аз?" Стамболов има следното куплетче :
Ще каже някой, на тоз свят
че подлост съм направил
и юнаци без срам, без грях
на онзи свят отправил.
От четиримата главни апостоли на Априлското въстание живи остават Стефан Стамболов и Стоян Заимов. Последният поне е бил два пъти пращан на заточение.    
А когато "героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч …",
по време на Руско–турската освободителна война (1877–1878), Стефан Стамболов е военен кореспондент на руския ежедневник "Новое время", Петербург. Участва в кампанията за доставка на храна и фураж за действуващата руска армия", пише пък в биографията му в Уикипедията.  
Дали пък при тези доставки някоя и друга златна рубла не е останала в джоба му?
И тука се сещам за обвиненията му към Любен Каравелов :
"И заклех се пред себе си
парички да добия;", което му прилепва към обществената дейност като гербова марка.

Делегатите от Македония и Тракия в българското Учредително събрание в Търново. Стамболов е в центъра с бял калпак. Снимка от 1879 година. Източник : Уикипедия

Умее да се бута в центъра човекът. С отличително облекло. И що ще сред делегатите в Учредителното събрание при това от Македония и Тракия? Като той самият не е делегат.
Като ученик прочетох една книжка, в която един от основните герои – другарят Танушев, не помня партиен или държавен служител, да кажем от среден ранг, винаги гледа да е най–отпред на снимките и винаги застава така, че да е в обсега на телевизионните камери.
"Самия Стефан Стамболов в Първото обикновено народно събрание е депутат против конституцията, защото трябва да има 30 години … а той … 79–та октомври е бил на 25.
Много силно впечатление ми е направило фразата, репликата срещу министъра на вътрешните работи, който казва "Вие не може да бъдете" (депутат), щото мандатната комисия сама проверява депутатите тогава … вие нямата възраст. И той излиза на трибуната и казва : "Вие ли господин министър или моите избиратели в Търново знаят на колко години съм аз?", разказва Методиев.
Това е наглостта на буржоазното парвеню, пред която се прехласва родната новобуржоазия.
"Ма велик … Той е смайващо нахален във всичко", залива се предоволен в смях Митко.
А ние заключаваме, че тогава се е създал овчедушния електорат, който се е запазил и до днес.
И започва Веско да разправя за "базовия патриотизъм" на строителите на съвременна България. А, "ако не възразявате, да го наричаме строител все пак", предлага Методиев : "Та той [Стамболов] е принадлежник (просто защото се е снимал заедно с Никола Обретенов, Захари Стоянов и Стоян Заимов ли?) към някаква такава общност, която е страдала от въпроса "Да не се забравят тия героите" – "революционерите, хората които си дадоха живота".

Та заради тази снимка според Веселин Методиев, Стефан Стамболов е "принадлежник към някаква такава общност, която е страдала от въпроса "Да не се забравят тия героите"

"Епопея на забравените" е написана от Иван Вазов в Пловдив в периода 1881 – 1884 година.
През този период, по време на Режима на пълномощията (1881–1883) Стамболов се оттегля в Търново, където набира масова подкрепа и работи за привличане на руските генерали от правителството към каузата за възстановяване на Търновската конституция. При посещението на министър–председателя Леонид Соболев в града през септември 1882–ра година организира няколкохиляден митинг в подкрепа на Русия и конституцията.
Паметникът на Васил Левски в София се строи от 1878 до 1895 –та година, когато е завършен и открит официално. Строи се цели шестнайсет години и струва седемдесет хиляди златни лева. Прекалено скъпо според едни. Прекомерна кражба – според други.
През тези петнайсет години Стамболов е : политически активен деец, редови депутат в две и председател на IV–то Обикновено Народно събрание, регент, министър председател – тоест управник с много големи възможности.
"А Стамболов да кажем, че е и човек на закона", казва историкът Методиев – "Начело на правителството и на вътрешното министерство Стамболов налага авторитарно управление, основано на насилствено потискане на опозицията, употреба на съда за политически процеси и контрол върху армията … Репресиите над опозицията ескалират след не успелия атентат над министър–председателя … Атентатът е последван от масови арести и съдебен процес, завършил с 4 смъртни присъди и затвор за Петко Каравелов, Трайко Китанчев и други политически противници на Стамболов … На преследване е подложена и църквата, която отказва да признае нежелания от Русия Фердинанд (Довлечен от Стамболов от виенските шантани, което Методиев му приписва като заслуга към държавата : "Той намира решение на огромен геополитически въпрос – и това е въпроса за династията", уверява ни Методиев), казва пък Уикипедията в статията "Стефан Стамболов".
И как да съпоставим Стефан Стамболов с един Димитър Петков например – "През 1875–та година (шестнадесет годишен) заминава за Одеса, където попада в средите на българските емигранти. Година по–късно участва в Сръбско–турската война в четата на Филип Тотю и Панайот Хитов. По време на Руско–турската Освободителна война (1877–1878) е доброволец в Първа дружина на българското опълчение, участва в боевете при Свищов, Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка. За храбростта си е награден с Георгиевски кръст за храброст, връчен му лично от император Александър II", пише в Уикипедията.
През този период, през който при управлението на Стамболов се строи паметника на Васил Левски в София, Иван Вазов пише разказите "Изпросила", а чак след смъртта на тиранина е публикуван и разказът "Негостолюбиво село". Вазов има и спомени за Стамболов – "При Враждебненския мост (някои спомени за Стамболова) " и "Стефан Стамболов (една голяма историческа фигура)". Във "При Враждебненския мост" Вазов пише : Когато в Плоещ княз Черказки ни повика нас, членовете на комитета, и ни обяви, че ще ни разпрати като преводчици при разни полкове, той се обърна към Стамболова и го попита :
– А вие каква служба желаете?
– Служба не ща – отговори Стамболов.
– А какво ще чините?
– Ще ида в България да се боря с неприятеля – отговори Стамболов троснато.
Да, да, историята, документите и очевидците разказват как се е борил "с неприятеля".
"Това което обединява строителите и което у Стамболов може да видиме и почетем днеска с наведена глава е понятието саможертва … Стамболов е добрия пример за саможертва", изтриса накрая буржоазният интелигент Методиев.
"Добър пример в много отношения, за всичко", добавя и водещият Митко Културата.

https://bnt.bg/news/170-godini-ot-rozhdenieto-na-stefan-stambolov-325399news.html
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B8_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_%D0%A1._%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=161&WorkID=4503&Level=1
https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=912&Level=2
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=5774&Level=3
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2
https://liternet.bg/publish/vazov/lirika/gusla/opylchencite.htm
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2#%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F
https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=17550&Level=3
https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=17573&Level=3

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Противоречива личност е Стамболов! Същата като Захари Стоянов!
Страхливост и безстрашие, талант и бездарие се преплитат?
Не може да се мери като поет с Ботев, но въстаниците на Козлодуй пеят негова песен- не щеме ний богатство,не щеме ний пари.... Не иска пари, но сребролюбието му се изтъква като най- голям недостатък!
Крие се през Април, но отива на Сливница заедно с Батенберг и двамата имат огромна заслуга за удържане на позицията!
За разлика от днешните политици има огромни заслуги за провежданата политика за развитие на България и за защита на родното производство!
Бил е за Русия, както си отбелязал, но като си свършила тя работата, обявил се срещу нея!?
Не му мигнало окото, пратил на смърт най- добрия си приятел- Олимпи Панов, въпреки молбите на майка си! После плаче неутешимо!
Е, след това помилва следващите, но след изпълнение на присъдите? За да му е чиста съвестта!.......

Във всички случай не може да ни е пример за следване.

Като човек е отвратителен!
Но на сегашните измекяри наистина може да се навира в носа и в кратуните като пример, как се защитават държавни интереси!
Кой от тях ще отиде на фронта, да спасява България?
Татаринът от Пазарджик?
А, сиктир, моля ти се?

Нашата новобуржоазия го разбира в друг смисъл като пример – за твърдо отрицание на Русия, руското и руснаците.

ВСЕ ОЩЕ Не сте ОБЛИЗАЛИ Последния пост на Черния Пръц!
Всички знаем, че Вие Го УМЕЕТЕ! ; )))

Сус бе, ченгене!
Трай бе, какво бързаш като пърле пред майкя.