19.11.2023г.

     "Глобалистката визия : "15-минутни" затворнически градове и краят на частната собственост – Като общо правило откривам, че всеки път, когато обществеността проучва конкретна програма, насърчавана от правителства и глобалисти, първата им реакция е да действат възмутено, подобно на нарцисист, който би направил, когато не прави нищо добро и бъде хванат. "Как смеете" да поставяте под въпрос намеренията им и да предполагате, че може да са нечестни. Как смеете да предполагате, че са нещо различно от любящи и добронамерени. Нашите "лидери" винаги са искали само най–доброто за нас, нали? Те само искат животът ни да стане по–безопасен, по–комфортен и по–удобен – Това е, което наистина мотивира вашия средностатистически елитарист, нали?
Очевидно историята ни разказва далеч по–различна история и ме озадачава, когато някой се опитва да твърди, че нещата днес са различни в сравнение с преди 100 години, преди 300 години или преди 1000 години. Няма нищо ново под слънцето. Винаги ще има тирани, които се опитват да спечелят все повече и повече власт и тези тирани винаги ще лъжат обществеността, твърдейки, че са с най–добри намерения към нашите най–добри интереси.
Когато това не работи и гражданите остават скептични, тираните преминават в атака, обвинявайки обществеността в "теория на конспирацията". Това има за цел да подиграе и засрами свободните мислители, за да замълчат – не искате да се откроявате, нали? Защото рискувате да бъдете остракирани от обществото? Защото рискувате да станете мем?
Тази тактика се корени в идеята, че корпоративните медии и държавните служители представляват мейнстрийма и следователно те представляват мнозинството, а мнозинството представлява реалността. Нищо от това не е вярно или уместно, разбира се. Само фактите имат значение. Софизмите са безсмислени. Мненията са безсмислени. Истината трябва да бъде целта и ако това не е нечия цел, тогава той следва да е разпространител на лъжи и не трябва да се приема на сериозно. Има само два пътя, по които да тръгнеш, няма междинен.
Ще призная, че обвинението в "теория на конспирацията" има известна стойност, защото винаги, когато естеблишмънтът го използва, това е сигурен знак, че сте твърде близо до целта и те стават нервни. Те биха могли просто да се опитат да очертаят всички доказателства, които може да имат, за да докажат, че вашата позиция е погрешна, но всъщност не го правят. Вместо да обсъждат вашите аргументи и доказателства, те се опитват да ви подкопаят като валиден критик и да ваксинират обществеността срещу вашите идеи, преди хората изобщо да имат шанс да ги чуят. Това е поведение на зложелатели, а не на добронамерени и грижовни лидери (За каквито се представят, както по–горе отбелязва авторът).
Споменавам тази динамика, защото има един дневен ред над всички останали, който е агресивно защитаван от медиите на естеблишмънта и всеки, който го поставя под съмнение, автоматично е преследван като "конспиративен луд" или "отрицател". Разбира се, говоря за Програмата срещу изменението на климата.
Напълно развенчах идеята за предизвиканото от човека изменение на климата в предишни статии и няма да отделям време за това тук. Вместо това искам да изследвам крайната цел на политиките за изменение на климата – Крайното решение, което НЕ е да спасим планетата, а да доминираме над населението.
Имената, използвани за "нулиране" на изменението на климата, варират, но често се нарича от глобалистите и ООН Дневен ред 2030–та или Цели за устойчиво развитие. Тези програми носят фасада на екологизъм, но ВСИЧКИ те се коренят в икономиката. С други думи, всички усилия за изменение на климата съществуват, за да унищожат индустрията и търговията и да установят правителствено / корпоративно партньорство, което да доминира производството. Изменението на климата е троянски кон за въвеждане на авторитаризъм.
Вярвам, че един от най–важните аспекти на Дневен ред 2030–та за глобалистите е нещо, наречено "15–минутен град"; проект, който включва стотици кметове на градове от САЩ, Европа и Азия, работещи в тясно сътрудничество с групи като Световния икономически форум. Всяко споменаване на тази идея в негативна светлина и медиите избухват с гняв и подигравки, сякаш това не е истински проблем, достоен за дебат.
"Заведението" рисува интересна картина на 15–минутни градове – утопично бъдеще, в което всичко, от което се нуждаете, е само на кратка разходка разстояние, а частният транспорт е излишен (или забранен). Може дори да живеете в мегакомплекс, много подобен на гигантски мол, където също работите. Бихте могли да прекарате месеци в рамките на една квадратна миля пространство, без никога да се налага да го напускате за каквото и да било.

15–минутен град – нещо като "конски вагон подобен на салон", в който "Объркан и сам, къде съм не знам … Защото на вагона няма джам!"

Не е грешка, че тази идея беше силно провокирана по време на пандемичните блокировки. Обществеността беше залята от пропаганда на страх за вирус с 99,8% процент на оцеляване и този страх направи немислимата идея да си стоим у дома през цялото време внезапно възможна. Медийни специалисти продължават да наричат връзката между блокирането от Covid и повреждането на климата теория на конспирацията, но идеята е открито призната в белите книги на ООН и WEF.
Някои хора твърдят, че повечето градове вече са "15–минутни градове" с всичко необходимо на пешеходно разстояние от домовете им. Тези хора не разбират какво всъщност е 15–минутен град. Както многобройни описания на проекта отбелязват, не става дума само за удобство или близък достъп, а за промяна на всеки аспект от настоящата ни философия на живот. Не става въпрос за придобиване на удобства, а за извършване на жертвоприношения, за да успокоите и омилостивите боговете на въглеродните емисии.
15–минутен град е по–скоро като рецепта, съдържаща всяка отделна съставка от дневния ред на борбата против изменението на климата и блокирането на Covid в една цялостна визия на Оруел. Включва премахване на моторни превозни средства, премахване на частен транспорт и пътища, интелигентен град и AI наблюдение на потреблението на електроенергия от всеки човек, наблюдение на потреблението на продукти и "въглероден отпечатък", биометрично наблюдение в рамките на компактен и подреден градски пейзаж, концепцията за безкасово общество, справедливост и способност към приобщаване, контрол на населението и други.
Това е кулминацията, краят на играта; огромен затвор без решетки. Място, където сте обусловени да свикнете с изкуствени ограничения на неприкосновеността на личния живот, без граждански свободи, без частна собственост и без възможности за работа или мобилност. Вие сте обвързани със земята, а земята е собственост на държавата (или корпорацията). Ако искате историческо сравнение, най–близкото, което мога да намеря, е феодалната система на средновековна Европа.
В тези градове вие сте работен трудов механизъм, нищо повече. Никога няма да ви бъде позволено да притежавате своя лична собственост и следователно да имате собствения си труд. Всичко, което имате, ви е дадено от държавата и може да ви бъде отнето от държавата, ако им се противопоставите. Може да успеете да напуснете селото или общността, с която сте обвързани за известно време, но това ще се промени с нарастващите ограничения върху движението на обществеността според диктата на климатичната идеология.
Докато сте продуктивни и покорни, вие ще имате наготово нещата, от които се нуждаете, за да оцелявате, но никога да процъфтявате. В случай на технократска феодална система няма да имате гаранции, че държавата ще има нужда от вашите услуги. Във феодална Европа поне селянинът се е разглеждал като ценен ресурс поради ограниченото население. В свят, в който много хора се смятат за "излишно население", можете лесно да бъдете заменени и изгонени от града, за да гладувате и да умрете.
През 2016 година Световният икономически форум публикува документ, озаглавен "Добре дошли в 2030 година. Не притежавам нищо, нямам личен живот и животът никога не е бил по-добър". Статията имаше за цел да популяризира концепция, наречена "икономика на споделянето", която за първи път беше публично представена пред пресата в Давос. Статията описва "хипотетично" бъдеще, в което комунистическата система е сложила край на всяка частна собственост в името на спасяването на планетата от изменението на климата. Ползите? Е, като всички комунистически системи, голямата лъжа е, че ще можете да работите по–малко и повечето неща ще бъдат безплатни. Ето как колективистичните идеали са били продавани на населението от поколения и НИКОГА не работи по начина, по който твърди естаблишмънтът (Авторът разбира се не е наясно. Представите на глобалистите нямат никаква връзка  и нещо общо с марксизма–ленинизма и комунистическото общество).
WEF насърчава икономиката на споделянето от години, но когато стана мейнстрийм и беше широко критикуван като антиутопичен, медиите отново превключиха станцията на вълната "теория на конспирацията" и атакуваха всеки, който разкрива последиците.
Множество платформи публикуваха статията през 2016–та година, но оттогава много от тях я свалиха (например Forbes изглежда е изтрил публикуваното си копие). Те се преструват, че дневният ред никога не е съществувал, вероятно защото статията съдържа някои разкриващи признания, включително намек за концепцията за 15–минутен град. Ето цитат от статията : "Най–голямата ми грижа са всички хора, които не живеят в нашия град. Тези, които загубихме по пътя. Тези, които решиха, че стана много, цялата тази технология. Тези, които се чувстваха остарели и безполезни, когато роботите и ИИ поеха големи части от работата ни. Тези, които се разгневиха на политическата система и се обърнаха срещу нея. Те живеят различен живот извън града. Някои са формирали малки самозахранващи се общности. Други просто останаха в празните и изоставени къщи в малки села от XIX–ти век.
От време на време се дразня от факта, че нямам истинско уединение. Никъде не мога да отида и да не ме регистрират. Знам, че някъде всичко, което правя, мисля и мечтая, е записано. Просто се надявам, че никой няма да го използва срещу мен", пишело в статията на WEF.
С други думи, глобалистите си представят, че бъдещето ще бъде недоволните свободни мислители; хората, заменени от AI, са изгнаници, които драскат и остъргват безсмислено съществуване в пустошта на стария свят. За да останете в лоното на новия свят, ще трябва да се откажете от всякаква свобода, дори от свободата на мисълта. Имайте предвид, че тази статия (на WEF) трябва да бъде "положителна" промоция на споделената икономика и градовете, свързани с 15–те минути. И все пак този откъс звучи по–скоро като заплаха.
Важно е да разберете, че тези компактни градове няма да бъдат проектирани за вашия личен комфорт.
Те няма да бъдат проектирани така, че да имате всички удобства, които имате днес, по–близо до пръстите си, като същевременно осигуряват "устойчивост". Така се опитват да го продадат глобалистите, но няма да е това. По–скоро тези градове ще бъдат проектирани така, че да ви КОНТРОЛИРАТ по–добре, така че да можете да бъдете принудени да правите жертвите, които според тях са необходими, за да бъде възможна устойчивостта.
Погрешно се таксуват като "децентрализирани общности ", но те са точно обратното – те са напълно централизирани, като клетка за хамстер, където вие сте домашният любимец. Основната философия зад тях е зависимостта. Ако живеете на място, което е специално конструирано, за да елиминира способността ви да се грижите за себе си, тогава вие сте роб. Въпреки че, разбира се, дори робството може да изглежда благородно, ако хората са убедени, че техните вериги са необходими за доброто на планетата".
Брандън Смит в AltMarket

Мислите ли, че балканските народи са способни и ще се съгласят да живеят в "15-минутни" градове? Или руснаците и кубинците, мексиканците и италианците и още много народи?

https://alt-market.us/the-globalist-vision-15-minute-prison-cities-and-the-end-of-private-property/

© Красимир Говедаров, Главен експерт

За мнозина това звучи като чудесна идея - да се намали пътуването из града до четвърт час и то пеша, с колело или с градски транспорт. Това е смисълът на концепцията за 15-минутните градове. Целта е гражданите по-лесно да могат да си осигуряват всичко, от което се нуждаят.

Заключени в кварталите си?

Концепцията за 15-минутните градове все по-често се използва за разпространяване на дезинформация в световен мащаб. Затова ДВ провери фактите около някои от най-разпространяваните в мрежата твърдения:

Твърдение: "Хората ще живеят заключени в кварталите си, а целта е да не се движат из града, за да намалят емисиите", твърди крайнодесен испански телевизионен канал.

Проверка на фактите: Невярно.

Активистът Крис Брънтлет обяснява пред ДВ, че идеята за 15-минутните градове не е да се създават схеми за всеки отделен квартал. Вместо това целта е всеки да има достъп до основните си нужди в рамките на четвърт час.

Нидерландският град Утрехт вече работи по системата за 15-минутен град. Вече почти всички граждани на Утрехт имат всичко, от което се нуждаят, на разстояние максимум 15 минути - хранителни стоки, болници, училища и спортни площадки.

Концепцията за 15-минутният град се опитва "да се бори срещу настоящата сегрегация и джентрификация", обяснява урбанистът Карлос Морено пред ДВ.

Твърдение: "Гражданите ще имат нужда от разрешително, за да излизат от квартала си от 2024 нататък", обяснява потребител в ТикТок по адрес на британския град Оксфорд. Крайнодясната политическа коментаторка Кейти Хопкинс нарича ограниченията за автомобили "климатични локдауни".

Проверка на фактите: Невярно

Потребителите са се объркали между два съвсем различни плана на общината в Оксфорд. Единият е новият план за филтриране на трафика в града, който ще влезе в тестова фаза през 2024 година, а другият е планът за преминаване към концепцията за 15-минутен град до 2040 година.

Планът за филтриране на трафика трябва да намали автомобилния трафик на шест конкретни пътни артерии в Оксфорд в пиковите часове. Автобусите, такситата, велосипедите и ходенето пеша не са част от това ограничение. Гражданите ще могат да кандидатстват за разрешително, което ще им позволи да се движат с автомобил по въпросните улици по 100 дни годишно. Всички обаче ще могат да достигат до която точка в града пожелаят по всяко време - просто трябва да използват други маршрути. Нищо от това не е свързано с плановете за 15-минутен град.

Твърдение: "15-минутните градове в Китай ще отделят всеки квартал с огради и охраняван вход. Ако искате да влезете или излезете, ще ви трябва разрешително и лицево сканиране", твърди потребител в ТикТок.

Проверка на фактите: За част от твърдението няма доказателства, а друга част е напълно невярна.

Екипът ни стигна до извода, че публикацията в ТикТок смесва две различни неща - ограниченията, които Китай наложи във връзка с пандемията, и концепцията за 15-минутни градове.

Системите за лицево разпознаване, отделените охранявани комплекси и мащабното видеонаблюдение са нещо обичайно за Китай, казва Шитао Ли от китайската редакция на ДВ.

В много случаи мога да споменавам какво беше казало моето куче Джек - не ми трябват вашите администрации, армии, полиции, съд и царе, те ви пазят да не би да ви стане по-добре.
:-)))

15 минути ти отнема само висенето по спирките. Или намирането на място за паркиране. А тази сутрин един идиот беше блокирал лентата за завиване на ляво, защото искаше да продължи на право, ама движещите се на право не му даваха път. Безплатният обществен транспорт е едно разрешение. И без това с него се придвижва само сиромашията.

Мъдър е Джек.

Благодаря на всички коментирали!