27.06.2023г.

     "Ако ние успеем да доведем всички останали човешки дейности близки по перфектност до авиацията, това неминуемо ще увеличи цялото съвкупно щастие на планетата", дума ни Сополан Паси; "Това е единственият възможен начин, ако тази конструкция сега продължи да съществува, но с ясен ангажимент от страна на ГЕРБ. Ако няма такъв ангажимент и ако ГЕРБ продължи с ДПС и "Възраждане", отиваме само по един път и то не добър", разправя ни Ивайло Мирчев; "Бих препоръчал на колегите, ако нямаме мнозинство, да предложим кабинет на малцинството с конкретни стъпки и срокове, препоръчва при условието "ако" Настимир Ананиев; "Ако не стане в първия мандат, при тези заявки на другите партии, няма да стане във втория … Ако искате пак служебно правителство на Радев, свалете го", нерви се Боко; "Трябва да решим какво правим, ако този тип нарушения на разбирателството продължават … След днешния ден ще имаме ясна декларация какви са действията, ако ГЕРБ продължи в същия този подход на бавно изменяне на договорката и заменяне на малки теми с огромните теми", плете език Кирил Петков. Той най–често употребява съюза "ако" в речта си.
Забелязва се неправилно и необосновано честа употреба на подчинителния обстоятелствен съюз "ако" от българските политици. Думата става паразитна като "страхотно" и "страшно".
От едно време знам следните три лафа за подчинителния обстоятелствен съюз, който предполага някакво условие, "ако" :
– "Пред "ако" има запетайка". А запетайката е препинателен знак, с който се отделят думи или изречения в една синтактична цялост. Препинателния знак пък се използва за "интонационно–смисловото разчленяване на устната реч (говоримия език) при нейното писмено представяне";
– "Ако баба ти беше мъжка, щеше да има дръжка!", което не се нуждае от обяснение;
– "Ако Левски беше с маратонки, нямаше да го заловят" – в този израз се има предвид, че връзките на маратонките са значително по–къси от вървите на навущата и цървулите и вероятността да се закачат на плета е по–малка.
Виждаме, че с употребата на съюза "ако" предварително се поставят условия – "съвкупното щастие на планетата" ще се увеличи, ако "успеем да доведем всички останали човешки дейности близки по перфектност до авиацията", залъгва ни Паси. Защото авиацията подлежи на математическо моделиране, а човешките чувства, каквото е щастието и страстите – не.
Също и футболните мачове, както, когато играех Тото 1, се опитах да го направя без успех.
А друг въпрос е, че щастието е строго индивидуално чувство и едни и същи обществени условия не предизвикват едни и същи преживявания и чувства у отделните индивиди.
Не върви политикът да прави прогнози дали някакви обстоятелства  ще се състоят или не. Това да съчиняват сценарии за събитията в стил "ако това" и "ако онова" се случи или не се случи, е прерогатив на телевизионните бърборковци, които не носят отговорност за своите безумни бръщолевения от сорта на "целта е излизане от ситуацията, в която президента Путин  вкара Русия и при очертаващата се загуба в Украйна, се търси начин Русия да бъде спасена" и "но да допуснеме няколко сценария" – и така до четири броя сценарии и "възможни хипотези".
Сценариите и хипотезите политикът си ги разработва в главата. Пред публиката излиза с готово мнение, а желателно е и решение. Иначе изпада до нивото на телевизионен бърборко.
Изключително недопустима е употребата на "ако" от историците. Когато "историк" говори за историческо събитие и употреби "ако", не го слушайте, това не е историк, а самозванец и шарлатанин. Историята не приема наложени ѝ със задна дата от лаици хипотетични условия.
Когато политиците ни говорят с "ако", това означава, че в главите им е мисловна мътилка. Те не могат да предположат със сигурност, какво ще е поведението на партньорите и опонентите, което означава, че не ги познават, а не ги познават по две причини : първо, не им достига умствен капацитет и второ – те самовлюбено са заети само със себе си и поглеждат към околните само когато им застрашат или направо настъпят интереса.
От друга страна те винаги са готови да се врътнат и нагодят към каквото дойде, ако е в техен личен интерес. Ако е така – ние така, ако е иначе – и ние иначе.
Употребата на "ако" е уместна, само когато очакваш събития, които никак не зависят от теб и също така не можеш да имаш представа за обстоятелствата, които те ще създадат.
Това навява на мисълта, че като кажат "ако", нашите политици създават впечатление, внушават, че нещата не зависят от тях. Което си е едно прикрито измъкване от отговорност.
В речта на Уинстън Чърчил "Сухожилията на мира", наричана още Реч за Желязната завеса, произнесена на 5–ти март 1946–та година в колежа Уестминстър, Фултън, Мисури и която не е никак кратка, изброих само 22 пъти употребата на "ако" в текста на български език.
И 20 пъти в текста на английски. Това показва колко категоричен е бил сър Уинстън Чърчил.
А нашите – в две изречения на Ивайло Мирчев – три пъти "ако". В две изречения на Боко – два пъти "ако". В две изречения на Кирето Харвардски, също два пъти употребено "ако".
Вижте разликата в употребата на "ако" от сър Уинстън Чърчил и нашите недорасляци :
– "Ако погледнете около себе си" – волята за действие е ваша и ораторът не ви нарежда;
– "ако постоянстваме заедно" – звучи като призив;
– "ако не се щадят усилия" – необходимо за успех условие;
– "Ако ще има братска асоциация от вида, който описах" – не е сигурен в осъществяването на предлаганата от него идея;
– "Ако сега Съветското правителство се опита" – кой тогава на Запад е могъл да каже, какви действия ще предприеме Съветското правителство на "тоя свиреп азиатец", както Чърчил нарича Йосиф Висарионович Сталин.
Разликата се усеща особено отчетливо, когато гледаш и слушаш нашичките на живо.
Има един политически, умствен и морален "шамандур", дупедат от ПП "Продължаваме промяната", който казал "Ако всички се правят на ощипани …" [колегите му политици и дупедати]. "Правя се на ощипана госпожица" : Правя се, че не се е случило, че не разбирам, че съм глупав", обяснява Frazite.com.
Няма "ако", шамандур такъв! Ти трябва ясно да виждаш кои и дали се правят "на ощипани", а не да предполагаш. Не можеш ли това да видиш, нямаш място в управлението на държавата.
"Ако видя България в Шенген и в Еврозоната, съм готов да изчезна от лицето на Земята", заявил "шамандурът". Ми, айде де! Уверявам те, че ако ти изчезнеш от лицето на българската политика, аз ще почерпя. Всеки, който знае за твоето съществуване и одобрява изчезването ти.
"Условност – зависимост от временните условия в обществото", обяснява тълковният речник.
Условното говорене, говоренето с условности, както постоянно говорят нашите политици и което им е станало професионален навик, означава, че те постоянно се съобразяват с външни условия, които те предварително конкретно не знаят, и които им се създават (спускат) от Посолството – заповеди, и от Евроколхоза – директиви. И понеже те умело прикриват делата си тайни сатанински, да дам принос към съкровищницата от мъдрости на човечеството, ще кажа : По говоренето ще ги познаете, тоест по излишната и не на място употреба на "ако".

https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/video-sabota/ostavat-broeni-dni-do-mladezhkija-nauchen-festival-alo-kosmos-govori-balgarija.html
https://dnes.dir.bg/politika/kiril-petkov-pp-db-nyama-da-vleze-v-zala-shte-obsadim-deystviyata-si-vklyuchitelno-ostavka
https://bnt.bg/news/govori-sega-24062023-319240news.html
https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%87_%D0%B7%D0%B0_%D0%96%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%B0
https://winstonchurchill.org/resources/speeches/1946-1963-elder-statesman/the-sinews-of-peace/
https://frognews.bg/novini/iavor-bojankov-ako-niakoi-iska-balgariia-ima-pravitelstvo-tova-prezidentat-instrumentat-prokuraturata.html
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14321375

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Всеки гледа да е далеч и да не му се лепне някъде.
Политическото ако се почиства трудно, вонята е трайна
дори след окончателното му отстраняване с препарат.

Има много "ако", защото има много зависимости и неясноти...

Хе–хе–хе!
Твърде натурално си разбрал постинга.

Има, и затова ще се мотаем като пате в кълчища.