29.04.2023г.

     "Вие разчитате на това, че ние се държим цивилизовано и уважително към вас. Имайте предвид, че ние също имаме богато въображение. Аз винаги мога да ви … ааа … назова Коцето Късопишков … а … имам предвид човек, който пише с къси букви. Нали. Въображението ми е безкрайно. И запомнете, че за всеки следващ път, когато в присъствието на президента, вие използвате подобни думи, ние ще намерим начин да използваме същите срещу вас. Просто не го правете. По този начин диалога, цивилизования диалог отива на кино и нещата минават на съвсем друго махленско ниво. Така политика не се прави. Така политика не се прави. Просто го запомнете", произнесе от трибуната на Народното събрание народният представител Манол Пейков.
"Буква" е писмен знак на звук от човешка реч, знак от азбуката.
Буквата е вид графема (Основният елемент на всяка писмена система. Графеми например са буква, йероглиф, цифра, синтактични обозначения и други), основен компонент на някои писмени системи, наричани азбуки.
Тя е част от графичното представяне на думите, например "т" в "тепе". Всяка буква от писмения език обикновено съответства на фонема (Най–малката звуково неделима частица от състава на думата, която може да изпълнява смислоразличителна функция в морфемите (най–малката смислова единица в езика) и в думите) от говоримия език. За разлика от буквите в азбуките, знаците в други писмени системи могат да съответстват на срички (силабограми) или на цели думи и фрази (логограми).
При чисто фонемичните азбуки на всяка фонема съответства определена буква, но в резултат на различни обстоятелства от историческото развитие на езиците такова положение се среща рядко на практика.

Депутатът от парламентарната група на коалиция "Продължаваме Промяната–Демократична България" Манол Пейков, въведе в граматиката понятието «къси букви»

Медиите раздухаха скандала, но не открих някоя да е обърнала внимание на израза "къси букви", който е показателен за глупостите, които ръсят народните ни представители.
Разсъждавайки си мисля, че дупедатът Пейков е имал предвид "човек, който пише с къси изречения", което има съдържание и подтекст.
Писането с къси изречения се възприема като признак на не особено задълбочен ум и сложна мисловна дейност. За разлика от дългите изречения, които носят многопластово познание.
Но с кратки изречения се пише и когато се пише емоционално и призивно към читателите.
Късите изречения въздействат върху чувствата и емоционалността, а дългите изречения ангажират мисленето и дори го затормозяват. При четене на дълго изречение някои, като нашите дупедати, губят връзката с началото и смисъла на казваното. То е, защото умственото им ниво е като на първокласници, когато ни учеха да пишем и четем с къси изречения.

При търсене на "къси букви" в Google–то излиза следният резултат 

"Въображението ми е безкрайно", каза още Пейков, което си е чиста проба хвалба.
Себехваленето и себеизтъкването се поощряват в буржоазното общество, в което човекът с неговото его и най–вече стремежът към материално забогатяване е основата и същността му.
Този вековен психически комплекс, придобит във времето, когато буржоазията е имала парите (икономическата власт), а аристокрацията политическата власт, буржоазията никога няма да преодолее.
"Избиването" на комплекси се характеризира с агресивно поведение към околните.
Това обяснява кълцането на глави на кралски особи при завземането на политическата власт от страна на нетърпеливо напиращата към нея буржоазна класа.

Обезглавяването на краля на Англия от 1625 до 1649 година Чарлз I

Още по–безмилостна е буржоазията към пролетариата, който исторически е призван, както пишат Маркс и Енгелс в "Светото семейство", да  приведе "в изпълнение присъдата, която частната собственост, пораждайки пролетариата, произнася над самата себе си".
Проявите на буржоазната класа в класовата борба с работническата класа в "Гражданската война във Франция" Маркс и Енгелс описват така : "Цивилизацията и справедливостта на буржоазния строй изпъкват в своята истинска, зловеща светлина, когато робите на този строй въстават срещу своите господари. Тогава тази цивилизация и тази справедливост са с нищо неприкрито варварство и беззаконно отмъщение. Всяка нова криза в класовата борба между присвоителите и производителите на богатството все по–ярко изтъква този факт. Дори и зверствата на буржоата през юни 1848 година бледнеят пред неописуемите гнусотии през 1871 година. Самоотверженият героизъм, с който парижани – мъже, жени и деца – продължават да се сражават осем дни след навлизането на версайците в града, отразява също тъй ярко величието на тяхното дело, както зверските безчинства на солдатщината отразяват вродения дух на онази цивилизация, чиито наемни защитници и отмъстители са те. Наистина славна цивилизация, чиято жизнена проблема е : как да се освободи от купищата трупове, повалени от нея, след като беше вече завършила борбата!" 

"На барикадата Йохан е сам.
В предсмъртен стон старикът белобрад,
оплискан с кръв, повдига се едвам.
Съзрял хусарите през дим и плам,
крещи, издъхвайки : «Назад! Назад!».

А стиснал карабината в ръце,
Йохан ги среща с гръм и ги зове :
«Елате вий, аз с каменно лице
ще срещна щика в своето сърце!
Елате вий, престъпни синове!

Безумци! Всяка капка кръв пред вас
ще бликне нови хиляди борци!
Веч бий дванайсетият кобен час
и ще сразим престъпната ви власт!
Елате вий! Елате, подлеци!».

А от веригите хусар един
тогаз просъска гневно с глас пиян :
«Млъкни! Ръцете горе, рабски син!».
Но, величав кат някой исполин,
«Челата горе!» – викна му Йохан.

Задружен гръм изпрати му ответ.
Той грохна до старика белобрад.
Хусарите се втурнаха напред.
Един от тях се взря в лика му блед
и пръсна черепа му със приклад".

Днешните зверски изстъпления на буржоазията и капитализма са ни известни.
В подсъзнанието на човешкия индивид се крият мистериите за живота и миналото му, неговите преживявания и програми. То е част от човешкия мозък и клетъчна памет, която съхранява всички знания, умения и минал опит, всички спомени, навици, внушения, приети от други хора, а също така заблуди, стереотипи, убеждения и вярвания.
В него се зараждат желания и потребности.
Тази част от човешката психика най–малко се вълнува от достоверността на информацията, фактите, отчитане и анализ на резултатите. Влияние оказват чувствата и емоциите и свързаните с тях положителни или отрицателни събития в живота на индивида.
И "когато ни в клин, ни в ръкав", тоест подсъзнателно споменеш нещо, например за къси пишки, или натрапчиво, както бае Коста (planinitenabulgaria) в своите коментари, постоянно говориш за ебане, пениси, гландис, срамни устни и влагалище




, подсъзнателно говориш за себе си, за своите притеснения, желания и мечти.

https://bnt.bg/news/po-sveta-i-u-nas-2000-chasa-26-april-2023-g-317434news.html
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BA%D0%B2%D0%B0
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%84%D0%B5%D0%BC%D0%B0
https://chitanka.info/text/5365-johan
https://thetaplanet.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%82%D0%BE-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B6/

Единствената "заслуга" на дупедатите по време на дупедатството е да наваксат пропуснатите уроци по граматика и сродните дисциплини и да пълнят чекмеджета.
:)))

Че получават и доста пари за да се ограмотяват.

скандалната ни държава си заслужава копейкин

Е що му е на Костя?
Не сме дорасли да го разберем.