Прочетен: 4558 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 26.04.2023 10:05
В разговор с Анджела Родел, преводач, Лапацалото каза : "Носталгията по миналото … комфорт ли е, зона за комфорт ли е или напротив – пагубно е за обществото – да живееш в миналото?".
Първата ми реакция на казаното беше : "Този, който живее в миналото, си ти бе, Лапацало!". Да разгледаме текущото предаване – то започна с Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата и журналист.
Говорят за "Агенти и документи – политици и Държавна сигурност", "От миналото – бившите служби и настоящите разкрития" и "Неудобните истини : Архивите на Държавна сигурност".
Говорят за депутатите с картончета, които обикновено и най–много са от Българската социалистическа партия – "Те винаги са били първенци по отношение на хора свързани със службите в тяхната група", изтъква Бончева.
Говорят за "Комисията на Тамбуев", съществувала през 1990–та година.
Говорят за Държавна сигурност и паролите ѝ за разпознаване на агентите :
Въпрос : "Знаете ли откъде мога да си купа един букет от шест карамфила?".
Отговор : "Имам един приятел, който има цветарски магазин и най–вероятно има такъв букет". Паролите съвпадат и връзката между агентите се осъществява. Ха–ха–ха!
"Темата за лустрацията ту минава напред политически, ту се забравя. Но ето, 34 години след 10–ти ноември 89–та година ние говорим за това да има или да няма лустрация", припомня Лапацалото.
Говорят за ЩАЗИ – а ЩАЗИ е разформирована на 13 януари 1990 година – преди 33 години.
"Връзките между ЩАЗИ и ДС са започнали 56– година", пуска пикантерия журналистката.
"Макар че все още има 15000 чувала с документи, които са нарязани, които по някакъв начин, включително и по компютърен път, но сега се опитват да приложат нова технология, да бъдат възстановени документите", съобщава членката.
От миналото за миналото – с това се занимава Лапацалото в предоставеното му телевизионно време
А следният разказ на Екатерина Бончева хвърля съмнение върху компетентността на членката на Комисията по досиетата и почтеността ѝ : "Има трагични съдби. Изключително много трагични съдби … Има хора, които са били изпращани на лагер, примерно, сещам се за този случай, защото е докладван, че личността е казала, какво означава КПСС – КПСС означава Комитет за спасението на Сахаров и Солженицин".
Обаче : Андрей Сахаров става политически активен през 60–те години. И то в Съветския съюз. У нас по това време все още не е известен като дисидент. Александър Солженицин стана известен у нас след като романът "Архипелаг Гулаг" е публикуван в чужбина през 1974 година и Солженицин бива прокуден от родината си. У нас Солженицин беше осъден в края на 70–те години. А последният у нас лагер за политически затворници край Ловеч е закрит през месец април 1962 година. Та какви приказки за изпращане в лагер за коментиране на КПСС, Сахаров и Солженицин в края на 60–те и през 70–те години?
Казано с една дума, Лапацалото и Екатерина Бончева си говориха за миналото.
И видимо се чувстваха комфортно.
След Любомир Каримански екранът на телевизора потъмня от мрачната физиономия на председателя на партия Демократи за силна България Атанас Атанасов – човек от миналото.
След Атанасов на диванчето пред Лапацалото седна Меглена Кунева, бивш вицепремиер и министър – също човек от миналото.
Малко по–късно отново среща с човек от миналото – Нона Йотова, актриса и певица.
И на края в предаването е преводачката Анджела Родел, която пък превела роман за миналото – "Сега. Носталгията по миналото, защото се говори [в преведения от Родел роман] за десетилетия : 60–те, 70–те, 80–те години в този роман", обяснява Лапацалото.
Всяка събота, заедно с Петър Стоянович, Лапацалото отново се занимава с миналото като гледат и коментират "Живите архиви" – телевизионни кадри изключително от времето на социализма.
И определено се чувства комфортно, защото се хили като пача на остроумията на Стоянович по адрес на живота и събитията при реалния социализъм.
А Лапацалото не е единствен в обществената Българска национална телевизия, който живее с миналото. В доста други предавания също се занимават със социалистическото минало :
– води История.BG с водещ Георги Ангелов;
– "Отворени досиета" се занимава само и единствено със социалистическото минало;
– Култура.БГ с Митко Културата и "Библиотеката" – място за книги, хора и идеи" не пропускат регулярно да сдавят социализма;
– Същото прави и "Джинс" – уникално по рода си предаване за генеалогия и родова памет. Говори се предимно за генеалогията и родовата памет на буржоазни издънки и репресирани.
– В "Порнорама" пък чужденци от Запада ни разправят, колко зле сме живяли през соца.
– И на края. И в "Моят плейлист" обичат и им харесва да попържат реалния социализъм.
Така е! Те още другарите Карл Маркс и Фридрих Енгелс в "Манифест на Комунистическата партия" са го казали : "Тъй че в буржоазното общество миналото господства над настоящето, а в комунистическото общество – настоящето над миналото".
И понеже германците също живеят в буржоазно общество, затова се опитват да възстановят накълцаните документи на ЩАЗИ.
Социалистическото минало така е обсебило буржоазните интелигенти, че мира не им дава, видно от публичното чесане по телевизията на сърбежите им. А то е, защото едни не могат, а другите не смеят да погледнат в бъдещето. А и настоящето не се получи, както си го мислеха, та затова търсят убежище и намират опора в попържането на социалистическото минало.
https://bnt.bg/news/meglena-kuneva-atanas-atanasov-i-nona-yotova-sred-gostite-v-nedelya-317296news.html
Тагове:
България-Япония...(Мондиал 2026, на крач...
Методологически подходи към историята
Интересно, търсят само негативизми, на чийто фон тъмното настояще да изглежда светло!
Защо не казват ,че нямаше милионери с банкови сметки в чужбина, че нямаше безработни и ровещи в кофите за боклук, че имахме селско стопанство, чиято продукция се търсеше и изнасяше, че имахме промишленост и армия?
А какво ни занимават с разни днешни туземци, че били доволни ,че имали лъскави маниста и отледалца, каквито нямало тогава И банани!
Съвсем за маймуни ни взеха!
Имали сме камуфлажни магистрали сега-800 километра, на цена колкото всички турски, но за сравнение с нашите и дума не може да става! Нашите са пародия!
Милиарди за нищо!
Наистина, само плюят.