Прочетен: 2433 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2022 13:03
Наполеончик сдал интервю на старшия кореспондент на TIME Саймън Шустър в президентския комплекс в Киев на 19 април 2022 година
Да видим що е казал този герой на нашето време.
Прочетох цялото интервю, и въпросите, и отговорите, и не намерих мисъл обясняваща ставащото, тактиката на съпротивата, политическа обосновка. Никаква мисъл! Само повърхностни, откъслечни, несвързани едно с друго емоционални впечатления.
То и въпросите на интервюера са елементарни (и тук–таме даже тъпи), де. Като например :
В : По време на инвазията, кога за първи път напуснахте президентския комплекс?
О : Излязохме в първите дни. В тези първи дни излязохме без никакви снимки или каквито и да било новини. Пазачите ми казаха : Вижте, ако искате да изгоните репортерите, тогава не можем да го направим публично достояние. Не сме ангажирали пресслужбата. Излязохме да разгледаме контролно-пропускателните пунктове, нашите войници и как се справят. Не беше лошо карането.
В : Вашите телохранители сигурно са си загубили ума.
О : Да, те губеха ума си. Не можахме да продължим по–нататък, защото отвъд това вече е взривеният мост, големият кратер и е невъзможно. Това вече би било отвъд контролно–пропускателните пунктове.
В : И тогава беше пътуването с борш?
О : Боршът беше наистина супер! Все още го помня.
В : Отидохте на контролно–пропускателния пункт и те правеха борш?
О : На контролно–пропускателния пункт имаше един страхотен човек. Това беше иронията на съдбата. Всеки ден този човек идва при защитниците, при нашите момчета. Той живее някъде в село наблизо. Просто прави борш, без да задава въпроси. Говореше колко много мрази руснаците. И после казва, че е служил в СССР. Показа ни тези медали, които имаше в багажника си. Да, той кара наоколо с медалите си. Прекрасен човек, защото този човек определено знае какво прави. Обичам хора, които знаят целта на живота всеки ден … Този човек се събужда всеки ден, прави борш и идва при момчетата на пункта само да ги нахрани. Той ми даде малко. Така че имахме добра купа борш с хляб. Всички си изкарахме изключително добре. И всички помним този момент.
Само омраза, никаква мисъл. Както у редовия украинец, така и у президентът им.
В : Вашето семейство беше тук с вас в този момент? [при първоначалното нападение].
О : Да. Всички имаме семейства. Ние сме човешки същества. И трябваше да вземем някои бързи решения. Към този момент смятам, че решенията, които взехме, някои нарочно, други случайно, бяха правилни.
Тук Наполеончик сравнява преживяванията си в момента с шофирането с висока скорост : "И аз преминах през тази възраст на волана. И в този момент, с висока скорост, в тъмното – това е въпрос на фокус. Ако се разсеете с някой, който тича пред предното стъкло, мига, крещи, размахва ръце … ако позволите на нещо от това да ви разсее, шансовете ви да стигнете до целта са ниски. Не съвсем нула, но много ниска.
Тук беше приблизително същото. Трябваше да се съсредоточим върху основните неща. Какво трябва да направим в момента, как да се организираме и най-вече да останем единни? Мисля, че преди инвазията нашето общество беше разделено по някакъв начин. Не бяхме стиснати юмруци. А тогава бяхме. Мисля, че това е много важно. Те ни превъзхождат много. Така че просто трябваше да бъдем единно цяло. Това е единственият ни шанс".
В : Веднага след това [след украинската провокация в Краматорск] трябваше да отидете на среща с Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, и видях, че се опитвате да сдържате емоциите си. Как успяхте да направите това?
О : Да. Това беше един от онези моменти, когато ръцете и краката ви правят едно нещо, но главата ви не слуша. Защото главата ви е там на гарата и трябва да присъствате тук. Но мисля, че просто нямаш избор. При тези обстоятелства трябва да сте там и да намерите отговор на това.
В : … преди три години на премиерата на вашето комедийно шоу тук в Киев … те попитах : защо би искал да се занимаваш с политика?
О : Спомням си този разговор.
В : Разбира се, тогава не знаехме, че ще има пълномащабна война. Но като погледнете назад, чудите ли се за това решение? Съжалявате ли за това?
О : Разбира се, че не съжалявам. въобще не съжалявам. Нито за секунда. аз дори не се интересувам от това. Напротив, понякога си мисля, че е правилно. Беше много правилно.
Наполеончик дори не осъзнава в каква международна, подготвена от Съединените щати и проводник на техните интереси схема вкара родината си, какви страдания и позор създаде на украинския народ.
https://time.com/6171279/volodymyr-zelensky-transcript/
Тагове:
Десет трудни въпроса от интервю за работ...
© И пак Петров и Боширов
© St. Born Taratancijskij i Ta6akmakanskij - Honorary General major Comodor of First women's body division of Taratancian armed forces.
Човек и да е вкиснат, ще се разсмее, ако го прочете!
А за смъртността от Ковид ,намалянето и, има едно рационално решение !Всички ,които искат да се бият на въображаемия фронт, да отидат в Украйна! Там няма Ковид! Май и война няма, след като няма фронтова линия? Така ,че смело, натам!
Всъщност ,сега се разбра причината за войната според комика!
За четиристотин хиляди тона пшеница била? Руснаците щели да я продадат на американците, по един килограм за всеки американец!
А то, Путин виноват!