National Interest предлага Литва, Латвия и Естония да бъдат дадени курбан за "умилостивяване" на Владимир Путин.
"… би било в интерес на националната сигурност на САЩ да го направи [изключване на трите страни от Алианса], тъй като Съединените щати нямат жизненоважни интереси в балтийските републики, а и последните военни игри постоянно показват, че САЩ губят от Русия, когато се бият на тези територии", пише авторът 

И тук се наблюдава парадоксална картина. Най-суровите присъди за инициативата на Руската федерация за гарантиране на безопасността идват от политиците от балтийските държави – Литовският министър на отбраната Арвидас Анушаускас призова за отхвърляне на инициативите на Москва за гаранции за сигурност – тоест просто няма какво да се говори в Женева. На същото мнение е и заместник-министърът на външните работи на Латвия : "Изпълнението на предложенията на Русия е невъзможно". А естонският премиер "е много уплашен от факта, че подобни преговори с Русия изобщо се водят : нашите съюзници ни обещаха, че няма да водят такива преговори и че представянето на подобни искания е неприемливо". А Дейвид Пайн им забива нож в гърба.

Министрите на отбраната на балтийските държави (отляво надясно) : Арвидас Анушаускас (Литва), Кале Лаанет (Естония) и Артис Пабрикс (Латвия) приемат предложението на Дейвид Пайн

Тоест държави, чийто икономически и военен потенциал е близо до нула, говорят по начина на "Мистър "Нет". Дори Молотов и Громико понякога говореха по-меко. Още повече, че въпросът е, "колко дивизии имат в Тоомпеа?".
Отметна се и Върховният представител на ЕС (официално наименование на длъжността) Жозеп Борел, който отбеляза, че "исканията за гаранции за сигурност и прекратяване на разширяването на ЕС и НАТО на изток са чисто руски дневен ред с напълно неприемливи условия, особено по отношение на Украйна". Освен това, според него, преговорите трябва да се отнасят не само до разширяването на Украйна и НАТО на изток, но и до "всички нарушения на договора след приемането на Заключителния акт от Хелзинки“ през 1975 година : "Ние не сме съгласни с много събития в руската външна политика, както и с някои събития, които Москва счита за вътрешни работи", заявява представителят.
И отново, всеобхватната критика идва от устата на човек, чиито правомощия (както и структурата, която представлява) са доста неясни. И политическата им тежест също повдига въпроси.
И напротив, САЩ, които по никакъв начин не са приятел на Русия, демонстрират достатъчна сдържаност и готовност за преговори на този фон. Телефонни консултации между Путин и Байдън, самото споразумение за мястото и датата на началото на консултациите.
Може би това се дължи на факта, че Съединените щати, чиито качества не са привлекателни за всички, въпреки това имат достатъчен брой дивизии. А също и разбирането, че от тях зависи да решат (или да не решат) проблема, а не на Борел и не на Естония, както и да плащат за счупените казани, ако нещо им се случи, а не на блогъри и не към лимитрофи.
Колкото до упреците на балти, украинци, борели и така нататък към предстоящите преговори ("О, князе Иване Петрович, вие ни вдигате главите"), то можете само да забележите, че всички мирни конференции са такива. И във Версай, и в Ялта, и в още по-ранни времена – при подреждането на граници, разделителни линии, сфери на влияние – тези, които са слаби и малки, не са били разглеждани твърде много или изобщо не са били разглеждани. Може да е жестоко, но няма друг начин. Картината за това как една велика сила се ръководи от императив "загини сам и помогни на Вилнюс" е от областта на ненаучната фантастика. Ако войнствените лимитрофи искрено не разбират това, човек може само да им съчувства.

https://nationalinterest.org/feature/negotiate-peace-russia-prevent-war-over-ukraine-198738
https://ria.ru/20220101/pribaltika-1766298414.html
https://sputnik-meedia.ee/opinion/20220101/1399972/ribaltov-obmanuli-nam-obeschali-chto-peregovorov-s-rossiey-ne-budet.html