От началото на годината са изминали три месеца – една четвърт от нея. Въпреки че ЕС не е непознат за кризите, последните няколко седмици повдигнаха въпроси, които иронично подчертават пропастта между голямата амбиция на Брюксел и неговите възможности. Нещата бяха толкова зле, че двама от най-висшите служители на съюза – комисарят по външните работи Жосеп Борел и комисарят по здравеопазване и безопасност на храните Стела Кириaкиду, бяха призовани да подадат оставка.
Най-непосредственият проблем е скандалът с ваксините срещу Covid-19. По-рано по време на пандемията еврокомисията осъзна, че бързането с ваксините може да доведе до това богатите държави-членки да купуват огромни количества, а по-бедните държави да разчитат на тяхната благотворителност. Председателят на комисията, всемогъщата Урсула фон дер Лайен :

се намеси и осигури сделки с производителите на по-добра цена, отколкото отделните държави биха могли да договорят.
Повечето държави-членки бяха доволни от тази ситуация – докато Обединеното кралство не започна да ваксинира по-бързо от ЕС. Комисията реши да се справи с това, като обяви политика, която заплашва да създаде граница на остров Ирландия, рискувайки връщането на сектантско насилие. Държавите-членки – не на последно място и членката на ЕС Ирландия – бяха бесни, че не бяха консултирани. "Имаше неприятни разочарования при пускането на ваксината. Но когато Комисията повдигна перспективата за задействане на член 16, всичко се отвори", каза Нийл Ричмънд от ирландското правителство … "Те признаха, че е грешно, и го обърнаха, но боже, това навреди на авторитета на Комисията".
Черни точки за себе си и евросъюза записа Борел при посещението му в Москва – очевидно не беше подготвен за майсторското използване на медиите от Лавров, използвайки въпроси, за да нарече ЕС "ненадежден партньор", при което представителят на Брюксел не каза нищо.
"Трябва да сте подготвени, когато се срещате с руски официални лица. Лавров получи точно това, което искаше : да удря ЕС, да предизвиква лудост в медиите и да оказва вътрешен натиск върху Борел", каза Александър Стуб, бившия министър-председател на Финландия, поддръжник на Борел, като вярва, че комисарят е бил прав да пътува до Москва.
Слабата комисия неизменно означава слаб Европейски съюз. Но защо Комисията, която е на хартия най-мощната европейска институция, трябва да е навсякъде?
Работата на Комисията е постоянен източник на противоречия. Комисарите се предлагат от Съвета на 27 държави-членки и след това се одобряват от Европейския парламент. На теория Комисията е бюрократичен орган, който трябва да бъде контролиран от Парламента. На практика обаче с течение на времето Комисията стана политическа.
"Арогантността на властта парализира развитието. Тази комисия се държи като правителство и работи с правителствата на държавите-членки, докато Парламентът не успява да я държи под отговорност", казва холандският евродепутат Софи в "t Veld. "Фактът, че Борел и фон дер Лайен се измъкнаха от тези грешки, подкопава целия Европейски съюз".
Друга критика към комисията на фон дер Лайен е, че тя е твърде близо до германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон, двамата най-влиятелни лидери в Европа. Толкова близко, че чак обслужва интересите на двете страни, пренебрегвайки други.
 "Самата фон дер Лайен е бивш член в кабинета на Меркел и беше предложена за председател от Макрон, без да си прави труда да агитира за тази работа", казва Кати Пири, холандски социалдемократ в Европейския парламент. "Тя спечели одобрението си само с девет гласа, разчитайки на евродепутатите от Унгария. Как може тя да бъде независима, когато става въпрос за Франция, Германия или Унгария?".
"Когато Гърция се нуждаеше от спасяване, Германия беше тази, която настояваше за строги икономии. Във външната политика икономическите приоритети на Германия и Франция са тези, които надделяват над опасенията за правата на човека при сключване на сделки с Китай", казва Даниел Келемен, ръководител на катедра "Политика на Европейския съюз" в университета "Рутгерс".
"Към Русия, Турция и Китай отправяме изявления, когато има нарушения на правата на човека, но подчертаваме необходимостта от икономическо сътрудничество. Това няма да се промени, докато най-големите държави-членки поставят своите икономики пред моралния императив", казва Пири.
Даниел Келемен смята, че нежеланието на Комисията да наказва правонарушителите (Унгария и Полша) е страничен продукт от желанието ѝ да бъде по-политическа. "Технократична комисия би могла съвсем лесно да каже" нарушили сте правилата, така че ние налагаме наказателния механизъм". Политическите комисии разглеждат последиците от своите действия в различен контекст".
Критиците обаче смятат, че тъй като различните институции са се стремили към по-голяма власт, Комисията е изпаднала в позиция, при която има огромна власт в Брюкселския балон, но работи по нареждане на държавите-членки, докато Парламентът е неуважен и подкопан.
Богатите нации управляват Европейския съюз, както едно време чорбаджиите е нас на село.
ЕС често се разглежда като положителен проект, изграден върху идея за единство след вековни конфликти. И все пак мнозина, които са се вгледали по-отблизо, виждат, че в настоящия си вид ЕС е нещо като кошница, чиито вътрешни борби за власт на съдържанието ѝ му пречат да бъде истинска глобална сила през 21 век.

https://edition.cnn.com/2021/02/14/europe/europe-crises-intl-analysis/index.html