05.10.2022г.

     Обръщайки се към парламента на Косово за честването на 10–ата годишнина от обявяването на независимостта му от Сърбия, министър–председателят на Албания Еди Рама отбелязал, че Тирана и Прищина вече споделят някои дипломатически мисии по света.
"А защо не един президент, като символ на националното единство? … историята ни казва, че не е невъзможно една мечта да се сбъдне" добавил той и заключил как вижда бъдеще, в което "албанците и сърбите ще съществуват заедно … като две страни с добросъседски отношения, които са неразделна част от Европейския съюз".
Това е казано още на 19–ти февруари, 2018 година.

Албанският премиер Еди Рама предлага възможността за "един президент" за неговата страна и Косово 

Тогава Евроколхозът се задоволи с шеговито размахване на пръст в стил "внимавай палавнико" към министър–председателя на Албания.
Говорителят на Европейската комисия Катрин Рей каза пред репортери в Брюксел на 19 февруари, че "изявления, които могат да се тълкуват като политическа намеса в съседните страни, не са полезни за изграждането на добросъседски отношения" и замаза с думите "че Европейският съюз очаква шестте страни от Западните Балкани, които остават извън блока, включително Албания и Сърбия, да "изградят конструктивни отношения и отношения на сътрудничество и да съсредоточат и засилят работата по своите съответни програми за реформи, за да продължат напред по пътя на интеграцията в Европейския съюз".
От страна на Съединените щати коментар нямаше.
Думите на Рама обаче предизвикаха яростни реакции в Сърбия, която от отдавна обвинява Тирана, че се стреми да създаде "Велика Албания", което Албания отрича.
А преди година и месец по време на междуправителствена среща между Албания и Косово в град Елбасан в Албания

Рама изрече : "Ако ме питате хипотетично за мирен референдум за национално единство, бих нарушил закона за тайната на гласуването и бих казал високо – бих гласувал за това. Ако ме питате дали това ще се случи, след като ме провокирате, това ще се случи един ден, но не знам кога", каза Рама на съвместна пресконференция с премиера на Косово Албин Курти, който пък се изразил засукано така : "точните дати и начини за подобни исторически процеси не могат да бъдат определени" предварително. "Мисля, че по отношение на обединението на албанците има повече разбиране, отколкото неразбиране. Това не е въпрос, който сме избрали; това е колективно намерение, което избира нас".

"Албания не може да чака повече двете съседки [Сърбия и Косово] да разрешат спора си. Нашият курс в тази посока ще се промени напълно", каза Рама в четвъртък в Тирана 

Рама отвърна на онези, които биха разбрали думите му като призив за създаването на Велика Албания, че "гадателите (врачките) не се съдят".
Властите уж не знаят, но идеята витае в албанското общество и се проучва от социолозите : Барометър : 79,2 % от албанците са за съюз Албания–Косово, съобщава "Euronews Албания" 

По-голямата част от албанците (90,2 %) смятат, че албанци и косовци са една нация.
В случай на обединение 70 % от албанците смятат, че Тирана трябва да бъде столица.
В Албания има разнообразие от религиозни общности – мюсюлмани, католици, православни.
Корените на доброжелателството на западния свят към албанците, трябва да се търси в Средновековието – албанците не успяват да създадат собствена държава през тази епоха – в различни периоди са владени са Венеция, превзимани са от кръстоносците. В земите, които дълго време са били част от Османската империя, поради частичния си католицизъм, албанците са били повече "свои" за Запада, отколкото православните сърби или гърци.
Освен това фактът, че техният език няма никакви роднини наоколо, им "дава ръка". Следователно те не можеха да гледат към Русия като други местни конкуренти. Предвид непълното помохамеданчване, албанците също не се считат за еднозначна опора на Турция (за разлика от босненските мюсюлмани).
Албанците заявяват своите национални права и претенции на територията на Сърбия, Черна гора и Гърция през 1879 година. И като цяло Германия, Австро–Унгария, Франция, Британия и Италия реагират доста благосклонно на тях. Самото създаване на независима Албания през 1912 година е в много отношения германски проект за предотвратяване на достъпа до Адриатическо море на Сърбия, която вече е била разглеждана като инструмент на руското влияние на Балканите. Което обаче не е задоволяване на всички "желания" на албанците 

По време на Втората световна война Германия и Италия отново виждат албанците като сила, която да сдържа сърбите и затова ги подкрепят и установяват италиански протекторат над Албания. Кавгата на Енвер Ходжа със Съветския съюз също добави точки за албанците от страна на Запада. А косовските албанци в Западна Европа са приети за постоянно пребиваване от края на 60–те години.
През 90–те години на ХХ–ти век, а и сега, албанците играеха и продължават да играят ролята на най–надеждната преграда срещу влиянието на Русия и Сърбия. И затова им беше позволено да създадат две държави и половина на Балканите – Албания, полупризнато Косово и Северна Македония, която всъщност вече се превърна в славяно–балканска конфедерация.
Фактът, че етнически албанските земи са бедни, прави техните управници по–послушни. А това, че и те като Хашим Тачи имат проблеми със закона – напълно сговорчиви и управляеми.
Турция, където живеят милиони хора с албански корени, се опитва да разпространи влиянието си върху Албания (и особено Косово). Тук обаче има противоотрова. Първо, албанците така или иначе не са изцяло мюсюлмани. Второ, през годините на социализма дори мюсюлманите албанци изоставиха религията. Това е още една причина ЕС и НАТО да задоволяват щенията на албанците, за да не се обръщат към турците. Ако Албания (и Косово) се превърнат в държави за пример на Европейския съюз и НАТО, вече няма да им влияят турските сънародници, а обратното. И в този случай албанската диаспора ще стане проводник на ново сближаване на Турция с Европа. И ако се приеме по–широко, това вече е пример за останалата част от мюсюлманския свят за прогресивно, светско общество. Така че Западът има и цели по отношение на албанците, които не са пряко свързани с Русия и Сърбия.
Освен това Европейският съюз се нуждае от своеобразни миграционни "утаителни резервоари", където да бъдат изпращани бежанци от страните от Близкия изток и Африка. Нито една от сегашните държави в ЕС няма да се съгласи да играе такава роля. Но Албания и Косово ще се справят добре. Имат нужда от пари, а културната дистанция с посетителите не е толкова голяма. Разбира се, има риск от увеличаване на броя на последователите на радикалния ислям сред албанците, но кое явление няма обратна страна?
И накрая, днешните албанци са загубили своя "демографски стремеж". Дори преди 25–30 години тяхната раждаемост е била много по–висока от тази на другите европейски народи. Сега стигнаха до съвсем европейски показатели. И следователно тяхната агресивност, както изглежда, е намаляла. И в резултат на това те са станали по–управляеми от преди.
Освен това Европейският съюз няма да им позволи наистина да се обединят в рамките на една държава. "Велика Албания" ще продължи да бъде две държави и половина 

Затова не трябва да ни учудва, че от гледна точка на Запада на албанците на Балканите им е позволено почти всичко. Те отдавна са негови любимци в региона и това фаворизиране се дължи както на историческа, така и на религиозна гледна точка, и по отношение на езика. И, разбира се, настоящата международна политическа обстановка, в която те изглеждат едновременно най–надеждната преграда за влиянието на Русия на Балканите и "мост" към мюсюлманския свят.
Защо Сърбия трябва да се страхува от появата на "Велика Албания"?
И сръбските песимисти, и сръбските оптимисти вече са съгласни, че пред очите им се очертава "Велика Албания". Може ли "Велика Албания" да не бъде агресивна и какво и защо заплашва "останалата Сърбия"?
"На хоризонта се очертава създаването на ясно изразен антисръбски блок, който ще унищожи всякаква възможност за нашите икономически, сигурност и политически връзки с Гърция. Оставаме зад двете страни на стената, изолирани в дългосрочен план. Това е заплаха за сигурността, тъй като албанският фактор би получил вътрешен континентален компонент, който досега нямаше, и би изразил претенции за по–нататъшна експанзия. В случая със Сърбия това ще засегне посоката от Прокупле към Ниш.
Друг проблем е геополитическото положение на Сърбия, което в този случай би било по–лошо : въпросите за Рашка област като връзка между тази велика Албания и Босна и Херцеговина и района на Буяновац Прешево като връзка между Велика Албания и помашката територия в България биха били нерешени. В противен случай се отваря път за създаване на "зелен кръст (зелена дъга)". Те са споменати от Ахмет Давутоглу в неговите неоосмански планове. Третият проблем ще бъде тероризмът, тъй като една по–голяма Албания може да играе по–голяма роля на глобалната карта на радикалния ислям. Това със сигурност ще отвори въпроса кой ще инвестира в Сърбия, когато има терористични лагери в района и в държава, която спонсорира тероризма. Прищина и Тирана вече са свързани, планира се изграждането на газопровода Бургас–Дуръс, като основен спонсор ще бъде Турция. Така Западът ще контролира албанския фактор, както чрез Турция, така и отделно чрез влиянието си в тези страни", изтъква Душан Пророкович, автор на книгата "Геополитиката на Сърбия".
"От гледна точка на сигурността е много важно кой е заинтересован от създаването на Велика Албания от части от териториите, които сега принадлежат на други държави, а опитът ни учи, че границите тук са променяни не с мирни средства, а с война", предупреждава Бранко Крга, бивш началник на Генералния щаб на сръбската армия.
"Всевишния да ни спасява от американската глупост.
Преди десетилетия във Виена художник рисува албанското знаме и герб с черен двуглав орел. Американците създадоха ново албанско знаме, което изобразява територията на Косово в синьо

Това показва, че албанското движение е под много чуждо влияние – под стратегическото влияние на Съединените щати, което ще ни причини главоболия. Мисля, че САЩ направиха голяма историческа грешка. Вместо да обединят Балканския полуостров, те следват пътя на Австро–Унгария, Италия и Германия.
Ако има Господ на небето, да ни спасява всички от тази американска глупост", разказва Милорад Екмечич, академик на SANU, историк.
"Албанският фактор е разрушителен фактор, защото предявява ревизионистични искания към всички свои съседи. Те са сравнително малко на брой (от сърби, гърци), но вампирялият албански ревизионизъм е подсилен от благосклонния поглед на САЩ, Великобритания и Германия. Фактът, че те играят играта, че все още съществуват и че не са били разбити за една нощ, може да се дължи на господството на САЩ. Но след като американската хегемония в света и дори на Балканите приключи, албанският фактор ще заседне. Същността на всички образувания е, че светът върви към многополярност, което ще означава засилване на влиянието на Русия и в по–малка степен на Китай; Германия и Франция също ще придобият значение. Това означава, че голяма част от влиянието на САЩ ще бъде туширано от влиянието на страни, които подкрепят повече сръбския фактор (Русия, Китай, Франция) С такива нови карти албанският ревизионизъм няма да може да бъде толкова прям.
Албанският фактор е оръжие в ръцете на САЩ, които след като са смазали околните православни народи, смятат, че ще отблъснат Русия от Средиземноморието. Целта на американците е да променят етническата и духовна структура на Черна гора, целта е също Гърция и Кипър (Бжежински говори за тези цели), но Америка вече няма сили да направи това, за което е последната книга на Бжежински", обяснява Драган Петрович, научен сътрудник в Института за международна политика и икономика.
"Америка отдавна подготвя Велика Албания, защото това е стратегическата цел на съюзниците от НАТО и САЩ на Балканите, която ще им донесе икономическата мощ, която идва от ресурсите (които те взеха назаем, идвайки в Косово и Метохия след агресията от 1999 година. Създаването на едно такова творение, където шиптърските терористи са средство за постигане на целта на западните сили, ще продължи с по–нататъшното разделяне на Сърбия : те ще отидат в Рашка и Шумадия, а Западът сега работи за разкриването на въпроса за северната ни провинция. Придържайки се към казаното от председателя на СРП, бих искал само да отбележа, че Сърбия ще бъде сведена до Белградския пашалък, за което сръбските радикали предупреждават от двадесет години", казва Наташа Йованович, служител на СРС.

https://www.rferl.org/a/albania-kosovo-president-rama-serbia/29047539.html
https://rs.n1info.com/english/news/albanian-pm-belives-his-country-will-unite-with-kosovo-but-doesnt-know-when/
https://exit.al/en/2021/11/26/albanian-prime-minister-says-he-would-vote-for-unification-with-kosovo/
https://euronews.al/programs/shqiperi/barometri/2021/11/25/barometri-80-e-shqiptareve-pro-bashkimit-shqiperi-kosove/
https://www.politrus.com/2022/08/29/great-albania/
https://srbin.info/ru/politika/zasto-srbija-treba-da-zazire-od-nastan/

Липсват ни парченца от пъзела, за да го сглобим изцяло. Но ако са рекли да има Велика Албания е ясно, че ще сторят всичко възможно тя да се пръкне. От друга страна едва ли Русия ще допусне Сърбия да закъса толкова много. А това ще значи нова гореща точка след Украйна. Идеята е войни да има, за да печелят американците. Но те не правят сметка, че Бог ще ги удари, когато най-малко очакват това. Кармата им и без това е много тежка.

идиоти ровичкат навсякъде и създават само хаос и безредие там където са се намесили.

Макар че е вредно за нас, ще се съгласим с "Велика" Албания и с всичко, каквото кажат us–американците.

Империалисти!