Постинг
06.10.2011 11:47 -
Коментари(и) :
06.10.2011г.
На 09.09., разсъждавайки относно наскоро обявената кандидатура на ПП ГЕРБ за президент и предвид липсата на представени от кандидата пред обществото виждания за определено сигурната му президентска работа и съобразено със съществуващата политическа практика на тази партия, изказах предположението, че кандидатът им за президент ще следва идеите на председателя на партията. Близо месец по-късно картинката е следната – Първо председателят на партията и премиер на страната : ”Информиран съм за всяко едно действие, което предприема полицията. Това е криминален случай и всички в държавата трябва да го разглеждаме единствено и само като такъв ...” (Информационна Агенция "Фокус"). Седмица след него, кандидатът му за президент, в Нова телевизия : ”Водещ : Според вас има ли хора, които имат интерес сега да запалят тази клечка на етническото напрежение и да я разпалят?; Росен Плевнелиев : Предизборно всичко може да се манипулира и всичко може да се случи. Важно за държавата е този чисто криминален случай да не се превръща в междуетнически конфликт и именно за това очаквам изпълнителната власт да действа решително и по-активно” (http://www.gerb.bg/).
Преди доста години в къщи имахме едно говорителче-радиоточка, по което се препредаваше програмата на Радио София и при необходимост от селската поща съобщаваха важните за селото или района местни новини. Наричахме го ”папагалчето”.
Като деца пък играехме на играта ”Развален телефон”, която представляваше следното : Първият участник в редицата си измисляше дума, която съобщаваше (само по един път) тихо на ухото на другарчето до себе си, което от своя страна правеше същото, и така-нататък по редицата до последния участник, който оповестяваше гласно чутата от него дума. Същото правеше и първия, измислил думата. Рядко се случваше двете обявени думи (намислената и чутата) да съвпадат, което предизвикваше смях сред участниците в играта и публиката.
И ако ”папагалчето” предаваше дословно думите на първоизточника, защото беше директно свързано с него – със жица, то при играта думата се препредаваше чрез медиатори, които било поради лоша ушна хигиена, разсеяност, паразитен шум, може би умишлено или по друга причина допускаха неточности и изкривяваха информацията.
Една такава перспектива пред народа, да чува различни виждания и интерпретации за политическата обстановка, новини и коментари по едни и същи въпроси и проблеми от два различни, но субординирано свързани източника, каквито след изборите ще бьдат реално министър-председателят и неговият президент, предполага създаването на доста комични недоразумения, предвид динамичния ни и емоционален политически живот.
Ако в тази държавна премиерско-президентска игра, с цел избягването на нежелателни недоразумения, се подходи към използването на най-модерни съвременни технически средства за комуникация, като единствена възможност да се елиминира субективния фактор като евентуален информационен деформатор (журналисти, радио и тв водещи), най-целесъобразно, в сравнение с други технически средства (като мобилните телефони например), би било, в ухото на президента да се затъкне слушалка. Но тъй като, по протокол около него задължително винаги има и други хора със слушалка в ухото, вероятността от объркване (друг вид недоразумение), особено при мероприятия с чуждестранни гости, кой от всички присъстващи е президентът, е възможна, и ще е не по-малко притеснително недоразумение от първото.
Така че, и в двата случая се очертават проблеми и произтичащи от тях недоразумения от оперативен характер. Ако няма слушалка, възникват предпоставки за нежелателно нарушаване на принципа на единоначалието и единомислието в работата на държавните институции, така характерен за управлението на ПП ГЕРБ, както и съмнения за достоверността на информацията, каквито примери имаме в изобилие от работата на Министерския съвет и отношенията ”Министър-председател – Министри”. Когато не са събрани заедно на заседание, министрите се изпускат и говорят неправилни неща, което премиерът е принуден впоследствие да поправя – нещата, като ги отрича, а министрите, като ги мъмри. В отношенията на Председателя с подопечните му депутати засега все още този принцип строго се спазва – депутатите не си позволяват изказвания по актуални събития преди или едновременно с него, а когато е належащо и необходимо, такива изказвания са общи и несъдържащи конкретни определения. Предвид функциите на парламента, който не се занимава с текущи проблеми, това поведение на депутатите е обяснимо и приемливо, докато работата на президента има по-оперативен характер и своевременното реагиране от негова страна на внезапно възникнали събития е задължително за авторитета му. От друга страна, ако има слушалка, може да възникне проблем с разпознаването на президента в навалицата от хора със слушалка в ухото. В крайна сметка, проблемът определено е технически – липсата на надеждно и безпроблемно техническо средство за комуникиране между председателят на партията, същият и министър-председател, и неговият президент. Но развитието на човечеството показва, че ”ако в обществото се появи техническа потребност, това придвижва науката напред” – потребността на корабоплаването от точна ориентация в безбрежния океан подтиква сър Исак Нютон и други учени да измислят технология за това и съответните уреди (октантът и секстантът); нуждата на промишлеността от независим от природните сили и тяхните капризи двигател води до изобретяването на парният двигател, парната и газовата турбини, двигателите с вътрешно горене и електродвигателите. Така че, техническата потребност в нашия конкретен случай е на лице. На лице е, все още, и науката ... . Следва научно-техническото разрешаване на проблема и удовлетворяването на потребността.
И тук се сещаме, колко мъдро постъпи премиерът ни, като не довърши реформата в Българската академия на науките.
На 09.09., разсъждавайки относно наскоро обявената кандидатура на ПП ГЕРБ за президент и предвид липсата на представени от кандидата пред обществото виждания за определено сигурната му президентска работа и съобразено със съществуващата политическа практика на тази партия, изказах предположението, че кандидатът им за президент ще следва идеите на председателя на партията. Близо месец по-късно картинката е следната – Първо председателят на партията и премиер на страната : ”Информиран съм за всяко едно действие, което предприема полицията. Това е криминален случай и всички в държавата трябва да го разглеждаме единствено и само като такъв ...” (Информационна Агенция "Фокус"). Седмица след него, кандидатът му за президент, в Нова телевизия : ”Водещ : Според вас има ли хора, които имат интерес сега да запалят тази клечка на етническото напрежение и да я разпалят?; Росен Плевнелиев : Предизборно всичко може да се манипулира и всичко може да се случи. Важно за държавата е този чисто криминален случай да не се превръща в междуетнически конфликт и именно за това очаквам изпълнителната власт да действа решително и по-активно” (http://www.gerb.bg/).
Преди доста години в къщи имахме едно говорителче-радиоточка, по което се препредаваше програмата на Радио София и при необходимост от селската поща съобщаваха важните за селото или района местни новини. Наричахме го ”папагалчето”.
Като деца пък играехме на играта ”Развален телефон”, която представляваше следното : Първият участник в редицата си измисляше дума, която съобщаваше (само по един път) тихо на ухото на другарчето до себе си, което от своя страна правеше същото, и така-нататък по редицата до последния участник, който оповестяваше гласно чутата от него дума. Същото правеше и първия, измислил думата. Рядко се случваше двете обявени думи (намислената и чутата) да съвпадат, което предизвикваше смях сред участниците в играта и публиката.
И ако ”папагалчето” предаваше дословно думите на първоизточника, защото беше директно свързано с него – със жица, то при играта думата се препредаваше чрез медиатори, които било поради лоша ушна хигиена, разсеяност, паразитен шум, може би умишлено или по друга причина допускаха неточности и изкривяваха информацията.
Една такава перспектива пред народа, да чува различни виждания и интерпретации за политическата обстановка, новини и коментари по едни и същи въпроси и проблеми от два различни, но субординирано свързани източника, каквито след изборите ще бьдат реално министър-председателят и неговият президент, предполага създаването на доста комични недоразумения, предвид динамичния ни и емоционален политически живот.
Ако в тази държавна премиерско-президентска игра, с цел избягването на нежелателни недоразумения, се подходи към използването на най-модерни съвременни технически средства за комуникация, като единствена възможност да се елиминира субективния фактор като евентуален информационен деформатор (журналисти, радио и тв водещи), най-целесъобразно, в сравнение с други технически средства (като мобилните телефони например), би било, в ухото на президента да се затъкне слушалка. Но тъй като, по протокол около него задължително винаги има и други хора със слушалка в ухото, вероятността от объркване (друг вид недоразумение), особено при мероприятия с чуждестранни гости, кой от всички присъстващи е президентът, е възможна, и ще е не по-малко притеснително недоразумение от първото.
Така че, и в двата случая се очертават проблеми и произтичащи от тях недоразумения от оперативен характер. Ако няма слушалка, възникват предпоставки за нежелателно нарушаване на принципа на единоначалието и единомислието в работата на държавните институции, така характерен за управлението на ПП ГЕРБ, както и съмнения за достоверността на информацията, каквито примери имаме в изобилие от работата на Министерския съвет и отношенията ”Министър-председател – Министри”. Когато не са събрани заедно на заседание, министрите се изпускат и говорят неправилни неща, което премиерът е принуден впоследствие да поправя – нещата, като ги отрича, а министрите, като ги мъмри. В отношенията на Председателя с подопечните му депутати засега все още този принцип строго се спазва – депутатите не си позволяват изказвания по актуални събития преди или едновременно с него, а когато е належащо и необходимо, такива изказвания са общи и несъдържащи конкретни определения. Предвид функциите на парламента, който не се занимава с текущи проблеми, това поведение на депутатите е обяснимо и приемливо, докато работата на президента има по-оперативен характер и своевременното реагиране от негова страна на внезапно възникнали събития е задължително за авторитета му. От друга страна, ако има слушалка, може да възникне проблем с разпознаването на президента в навалицата от хора със слушалка в ухото. В крайна сметка, проблемът определено е технически – липсата на надеждно и безпроблемно техническо средство за комуникиране между председателят на партията, същият и министър-председател, и неговият президент. Но развитието на човечеството показва, че ”ако в обществото се появи техническа потребност, това придвижва науката напред” – потребността на корабоплаването от точна ориентация в безбрежния океан подтиква сър Исак Нютон и други учени да измислят технология за това и съответните уреди (октантът и секстантът); нуждата на промишлеността от независим от природните сили и тяхните капризи двигател води до изобретяването на парният двигател, парната и газовата турбини, двигателите с вътрешно горене и електродвигателите. Така че, техническата потребност в нашия конкретен случай е на лице. На лице е, все още, и науката ... . Следва научно-техническото разрешаване на проблема и удовлетворяването на потребността.
И тук се сещаме, колко мъдро постъпи премиерът ни, като не довърши реформата в Българската академия на науките.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34448
