Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2011 15:43 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 238 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.10.2011 23:43


13.10.2011г.
В сравнение с другите по-лъскави образи на представяните в медиите кандидати за президент, лицето професор Николай Василев изглежда необичайно; и комично, за онези, които не познават и не ги интересува житейската и политическата биография на кандидата и за които съдържанието се изчерпва с формата. Образ, подхождащ повече на древногръцки философ, отколкото на съвременен български кандидат за президент – бръснат и лъснат с най-маркова и скъпа вакса.
Като философ, професорът знае значението и смисълът на категориите съдържание и форма и вероятно търси съответстващата на понятието кандидат-президент форма. И макар че, едно и също съдържание може да се проявява посредством и в различни форми, когато формата съответствува на съдържанието, тя спомага и улеснява неговото развитие. Едно и също съдържание може да се изразява в различни форми, но все пак, на едно конкретно изразено съдържание има една съответствуваща нему конкретна форма, което прави отношението ”форма-съдържание” почти съвършено и  хармонично. А и опознаването на един обект, какъвто и да е той, винаги започва първо със запознаване с формата му, след което следва опознаване и на неговото съдържание. Всъщност, развитие съдържанието на професор Василев в посока достигане качествата на кандидат-президент не е и необходимо, защото спокойно може да се каже, че в сравнение с всички предишни президенти и сегашни кандидат-президенти, видно от биографията му, е достигнал повечето от качествата не само за кандидат-президент, но и за президент.
В този смисъл, от гледна точка на мислещите избиратели, за професор Василев кандидат-президентската кампания ще бъде много по-лесна, отколкото за другите по-лъскави кандидати. Защото е много по-лесно и бързо да се промени формата – няколко часа работа на стилисти и дизайнери, отколкото да се изпълни лъскавата форма сьс що-годе смислено съдържание, което за тези кандидати е доста трудно, видно от кандидат-президентските им послания.
Сравняването на формите на кандидат-президентите може и да не е съвсем в полза на професор Василев, но сравняването на предизборните им послания, откъм смисъл и съдържащите се в тях идеи, е смазващо за кухите, декларативни и несъответстващи на потребностите на хората многословия на лъскавите кандидати. То си е природен закон – едно тяло, независимо от формата му, винаги разнебитва и разплесква телата с маса по-малка от неговата собствена, попаднали в орбитата и станали подвластни на гравитацията му. Но понеже българското обществено битие се явява антипод на останалия свят и се  развива по собствени закони, които са също така абсолютно противоположни на законите, по които се движи и развива планетата, у нас хората с най-голяма маса от интелект, способности и чувства се движат по-най отдалечените от обществения център орбити и имат най-малко влияние върху съзнанието на обществото. И в този смисъл, така загадъчната антиматерия, живо интересуваща физиците и убягваща им все още (На 08.05. т.г. екип от CERN успява да улови и задържи атоми антиводород в продължение на цели 1000 секунди – това са близо 17 минути и 10 000 пъти по-дълго, отколкото досега. В края на експеримента рекордно задържалата се на този свят антиматерия изчезнала с проблясъци, частица по частица) – уикицитат, може да се наблюдава години наред в съвсем стабилно състояние по нашите земи, и която физиците от БАН все още не са забелязали, защото те самите не са изключение и се развиват съвсем логично по действуващите у нас природни и обществени закони.
Повечето от кандидатите за президент имат девиз (мото, слоган), който синтезира предизборните им послания и под който преминава предизборната кампания; Като започнем с претенциозното ”Градим България” на Плевнелиев, бюрократичното :  ”Меглена Кунева за европейски стандарти в България”, съмнителното за изпълнение и юридически несъстоятелно ”Ще уволня Бойко Борисов!” на Семов, отвлеченото и неясно ”Силен президент за достойна България” на Калфин, фамилиарно подробното и отчаяно ”Става дума за твоите деца, твоята земя, твоята държава, твоят президент” на Сидеров, архаичното и несъответствуващо на духа на времето и на материалните интереси на избирателите ”Имаш достойнство. Бъди патриот! на Каракачанов, смешното, предвид досегашните заслуги на десните демократични сили (ДДС) в демократичната промяна на страната, ”Можем да променим България! От теб зависи” на Христов и завършим с шеговитото ”Президент търси България” на Витков, който като музикант, ако досега не е намерил България, като президент съвсем няма да я намери, защото недълго след като е станал такъв, ще е променил представите си и гледната си точка на търсене на истинската и неизвестна България.
Наистина, градят се в България материални обекти, но по-важно е, и много по-лошо, защото не може да се замести от такъв градеж е, че се сриват духовните и морални устои на нацията, предизвикано от делата и личният пример на политиците ни.
При прегледа в интернет-мрежата на предизборните изявления на професор Василев не открих открояваща се и често повтаряна мисъл, която може да се приеме за мото на кампанията му. Заглавията са изведени от казаното пред съответната медия и са различни – ”Проф. Николай Василев : Надявам се да бъда президент на България, а не резидент на външни сили (в-к "Сливен Днес и Утре"); Кандидатът за президент проф. Николай Василев се обяви за национална революция (Пред БНР – програма ”Хоризонт”); Кандидат-президент иска народен трибунал (в-к ”Новинар”); Проф. Николай Василев пред "Блиц" : Ще посегна на най-богатите и ще конфискувам ограбеното от Симеон; На тези избори е пълно с фалшификати (в-к ”Сега”); Проф. Николай Василев : Излизам с биографията си на изборите (БНТ – "Денят започва")”.
Наличието на девиз показва участието в кампанията на професионален пиар експерт. Така също склонност към обобщаване, известен формализъм и детерминираност, предопределяне бъдещите действия на кандидата. Девизът изразява в стегната и завършена форма бъдещите, без да скрива сегашните му намерения – да впечатли избирателите с това, което според него е най-важно за бъдещето им – да се изгради материално-техническата база на капитализма, да се въведат у нас ”европейските” стандарти, да се уволни Б.Б., да се възвърне силата и достойнството на страната, да се погрижиш за себе си и фамилията, да бъдеш патриот с достойнство, да променяш и търсиш. Кандидатът с мото е измислил идеен проект, в който иска да въвлече и избирателя; построил е виртуален дом, в който иска да съжителства като президент с повечето от избирателите в следващите пет години с тенденция за опция 5+5 години.
И понеже, политическата действителност е едно от най-непостоянните и променливи неща в живота, ако времето роди друга политическа действителност и наложи други задачи, то станалият вече президент днешен кандидат, ако иска да не изглежда глупав в очите на обществото, ще трябва да се отметне от мотото си, с което основно е бил запомнен. Направи ли го, пак ще изглежда глупав, защото не е могъл да предусети развитието на политическата действителност, че даже и лъжльо. Но това не е толкова обезпокоително, стига да намери точните за момента решения. Страшното, най-вече за избирателите ще е, ако не съумее да излезе от матрицата на изборното си мото, защото освен върху избирателите, мотото слага отпечатък и върху кандидата, и продължи да прави това, което предизборно е начертал и обещал, при което следва колизия – героят-президент като носител и изразител на ”прогресивни и възвишени обществени идеали” срещу неблагодарната и присмехулна социално-политическа среда. В края ня краищата, при определени условия всеки може да изглежда глупаво. Само последователният глупак обаче, винаги, при каквито и да са условия, си остава последователен.
От другата страна, отсъствието на обобщаващо изречение е признак за свобода,  широта и живост на мисленето, но и за неорганизираност и непредсказуемост на действията, което е по-естествено и съответстващо на безкрайната и безцелната в съществуването си природа, отколкото мисловните конструкции и на най-великият политик. Един завършен идеен политически проект, може да изглежда и дори да е действително красив, докато изричането, особено когато е навременно, на една политическа, социална или житейска истина е полезно – за обществото винаги, а за изричащият истината не съвсем. Изричането на една истина води след себе си изричането и на други истини, което вече представлява процес, т. е. движение. И ако изричането на истините бъде подплатено със съответните практически действия и последствия, движението на мислите и думите се превръща в реални промени в обществените отношения. От тази гледна точка може да се каже, че на 23-ти т.м. на нас ни предстои избор между красиви и фалшиви политически проекти и гласно изречени нелицеприятни истини, между застой и възпроизвеждане на порочната действителност и действителни обществени промени.
Впрочем, съвременният ни бай Ганьо, примижал леко с едното око, претегляйки кандидата Василев, ще се изсмее дебело и ще го нарече ”ахмак”, каквито ще нарече и всички останали кандидати, които не са от неговата партия, защото той вече си е изплел кошницата за изборите и знае, че засега все още у нас избори с интелект, сблъсък на идеи, говорене на истини и биография не се печелят, както ”наивно и глупаво” си въобразява професорът, да ме прощава, а с предварителни сметки и комбинации; с финанасова агитация и всеобхватна и напоителна телевизионна и прочие медиина пропаганда. Ще се изсмее, но наум, защото добре е усвоил западноевропейското политическо лицемерие.
В крайна сметка, избирателите са тези, които ще посочат бъдещия президент, гледайки и сравнявайки формите и съдържанията на кандидатите. Но за умният човек, съдържанието винаги е по-важно и съществено от формата, и той във всички случаи предпочита дори и недобре оформеното съдържание пред лъскавата, но куха форма. Днес повечето от обществено мислещите хора не гласуват, отвратени са от изборните практики и съответстващите им изборни резултати. Гласуват предимно лично заинтересованите, онези които в миналото са получили материална облага, когато техният кандидат е бил на власт или очакват да получат такава, ако дойде на власт, защото така са се договорили и така разбират правото си на глас при избори.
Масата гласуващи правоимащи са обществено-политически неосъзнати люде, което възпроизвежда предизборната, изборната и следизборната матрица в угода на партийните ”елити”. Казано с по-подходящите думи, възпроизвежда обществено политическия ни калъп за кефа и рахатлъка на нотабилите.
Затова сега на България много повече е нужен президент за вътрешна употреба, отколкото международно представящ ни лъскав чиновник. Президент, който да се противопостави на депутатстващата партийна пасмина, да раздвижи и даде правилна посока за движение на народния дух, доколкото още го има и притежава способност и сила за промяна.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 5754271
Постинги: 2808
Коментари: 25797
Гласове: 34177
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031