24.01.2011г.
От дебатите във връзка с поискания от правителството ни вот на доверие разбрах, че висшите форми за управление на ”тази държава” са се родили при управлението на ПП ”ГЕРБ” от онождането и коландрисването й от министрите гербови.
Разбрах още, че българското цирково изкуство, що се отнася до клоунадата, е все още живо, макар и практикувано от самодейци на твърде ниско естетическо и интелектуално ниво.
Както си гледах в телевизора, по едно време се пренесох неусетно и  несъзнателно, без да искам, под влияние на гледката, тридесетина години назад във времето, в забравената вече атмосфера на конгресите на Българската комунистическа партия. И веднага ми направи впечатление отсъствието на поздравления (морална подкрепа в случая) от братски партии. Тази мисъл веднага ме върна към настоящето, и едва потопил се в конгресна атмосфера, бързо излязох от спомените, поради което удоволствието от тях не беше пълно и съвършено.
По-късно, един депутат употреби понятието ”сестрински партии”, с което отново ме върна в миналото, но не с отнесени спомени, а задавайки си конкретен въпрос : ”Защо братски партии?”, след като думата ”партия” е от женски род – нали казваме ”една партия”. И си отговорих : ”Ето още една недомислица от времето на тоталитаризма”.
А когато оня Гривчо, от БСП-то май беше, налетя на Бате Бойко, трябваше Той да му фрасне един ... (какъвто е там специфичният термин в каратето) и да го отпрати под банките – не върху банките, а под банките. Откъде-накъде ще Му се зъби и ще Му налита? Да беше го фраснал – върховно удоволствие – но Той не го направи, защото владее силата ... Си ... . Но дали това е правилен политически ход? Бъдещето ще покаже ... .
Щом не може да осигури достатъчно хляб за всички, за да не се сгромоляса незабавно, властта трябва да осигурява зрелища, което не я отървава от падане, но може да го отложи във времето, поне докато подсигури хляба, примерно. В никакъв случай зрелищата не могат да заместят хляба, могат само за кратко да отклонят вниманието на гладните и то само, ако зрелищата са от най-високо качество. От такова качество, че да могат да притъпят глада и отклонят вниманието на гладните, защото гладният човек е нервен, нетърпелив и невнимателен, гладът помрачава разума му и го прави непредвидим в действията ... .

....................

Това видях – колко посредствени са нашите политици, никаква оригиналност, жалки епигони – плагиатстват US-президента Никсън, плагиатстват конгресите на Българската комунистическа партия от преди 30-40 години, плагиатстват комунистическата Държавна сигурност, плагиатстват Жириновски и други наши и чуждестранни политици от далечното и по-далечно минало ... . Жалко! Нищо добро не я чака такава власт, която повече от двадесет години не може да нахрани пълноценно електората си не само физически, а и духовно – интелектуално, културно и естетически, емоционално, за морално да не говорим ... . Нещо повече – не само системно недохранен, а и системно тормозен – от престъпността, от глупостта и простотията на управниците си, от алчността им, от държавните и общински служители и учреждения, от банките, от телефонните и телевизионни оператори, от монополистите, от интернет-доставчиците, от съпруга, от съпругата, от роднините, от съкооператорите, от началниците, от данъчните и за капак, и от природата. Един път само през тези години се спомена да не се храним, като не купуваме и, че журналистите трябва да се нахранят, и толкова ... , нищо друго възвишено.