Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2011 17:03 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 827 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.10.2011 02:30


25.01.2011г.
Изстрадалият ни народ е на път най-сетне да намери своя добър по-голям брат в лицето на братския бразилски народ.
В новата ни история сме имали трима по-големи от нас братя – Германия и наследникът й Третият райх, наричан още хилядолетен, Съюзът на съветските социалистически републики (Русия) и Съединените щати на Америка – все ”велики” сили. ”Великите”, обаче, си имат и ”велики” интереси, които никак не се съобразяват, не само с интересите, но и въобще със съществуването на малкия брат. Обикновено малкият брат доизносва дрехите, обувките и играчките на по-големия, а когато големият брат е в особено добро настроение и благоразположен, и когато това не вреди на неговите интереси, то той прави и ”подаръци” ... . Не безвъзмездно, разбира се. Такива са отношенията в семейството, особено в многолюдното, каквото е и светът, подобно е и в политиката.
С така изброените по-горе трима братя сме се побратимявали винаги в критични за народа и страната ни моменти – световните войни – Първата, Втората и Студената.
С Германия се побратимихме в началото на Първата световна война, а с Третия райх в началото на Втората. От братството ни с германските по-големи братя получихме ”нашите” си земи, от които в крайна сметка ни остана само Южна Добруджа. Получихме още една прилично разрушена столица, хиляди убити и осакатени, контрибуции и репарации към победителите.
Освен това, приятелството ни с Третия райх доведе до приятелството ни със Съветския съюз (Русия), макар и малко принудително. Всъщност, с руския народ, ако не братя, сме братовчеди ”първа кръв”, пред вид етногенезиса ни и конкретни общи исторически събития.
Започнало, макар и принудително, това братство продължи най-дълго във времето и беше най-плодотворно за нас. Ние, с характерния си ентусиазъм, се прегърнахме с братския руски народ и покрай него се побратимихме и с всички други народи, населяващи необятната съветска страна. А по линия на официалната държавна политика и идеология се побратимихме и с всички народи по земята (включително бразилския), мачкани от игото на капитала. Но, както и да е, важното е, какво сме получили от големият ни съветски (руски) брат? От него, досега поне, сме получили най-много благини – промишлено, транспортно, енергийно и военно оборудване, суровини за икономиката, двама космонавти, някои и други понастъпени, разни технически документации и други дреболии.
Различното е, че освен материалните благини, получихме и културни придобивки, при това чисто нови, на които, обаче, българинът не се никак радва, защото не намира в тях непосредствена материална изгода, макар културните придобивки да не са малко и малки – паметници в цялата страна, между които един голям в центъра на столицата ни и един не по-малък във вторият по големина и значение град в страната – Пловдив.
Но след четиридесет и пет годишно братство, отново в сублимен момент, ”краят” на студената война, дойде време разделно и удари часът за избор на нов по-голям брат. И този път мъдростта на нашите държавни ръководители отново ни посочи правилния избор – за по-голям наш брат определихме Съединените щати на Америка. Те са последният ни, засега, голям брат, от който все още очакваме, с надежда да получим, нещо по-голямо и ценно от кока-кола, ”Макдоналдс” и затворник от Гуантанамо със семейни ценности. ”Надеждата е добра закуска, но лоша вечеря” ни учи англоезичният мъдрец Френсис Бейкън, и понеже, братството си е братство, ама сиренето си е с пари, ние българите, които май сме в залеза на съществуването си, ще си останем невечеряли. От друга страна, ”Докато човек (или  народа) е жив, не трябва да губи надежда”, ни успокоява Сенека, и ние му вярваме. И така, двадесетина години ... .
Но в мъглата на надеждата и очакването, съвсем наскоро, проблясна топла светлина и се очерта реален образ – една слънчева и весела страна, страна с усмихнат и вечно танцуващ народ, и най-важното – с президент с българско родословие, при това – Дама ... .
Зароди се нов феномен – Бразилската Дама Купа и Българското Вале Пика се срещнаха и се харесаха от пръв поглед, на което завидя целият свят.
Има много факти, които убедително говорят, за естествено възникналото още преди столетия братство между двете страни (за братството между народите ни вече казахме) – ”България” е дума от осем букви, ”Бразилия” също е дума, състояща се от осем букви, или общо имаме шестнадесет букви. От тях тринадесет букви са еднакви и само три не са еднакви. ”Български (а);(о)” – са думи от по девет букви, ”Бразилски (а);(о)” – думи също с по девет букви. Общо – осемнадесет букви. И отново същата закономерност – петнадесет еднакви букви и само три различни.
Друг очевиден факт – и двете страни, са страни-съзвездия, което несъмнено е предопределено от звездите. България е съзвездие от попфолк звезди, а Бразилия – от футболни звезди.
Тези, както и всички подобни факти, следва да бъдат изнамерени, събрани, систематизирани, анализирани и синтезирани от най-модерните днес науки астрология, астромантия, нумерология и kartes в стройна теория, при което братството между българският и бразилският народи се поставя на здрава научна основа и повече няма да зависи от конюнктурни обстоятелства и променливи чувства, както досегашните ни злощастни братства.
Да ни прощават US-Американците и най-вече кака Хилъри, че ще ги позагърбим заради BR-Американците, ама и ний си имаме интереси, знаем си ги, и е време да си ги удовлетворим. Бразилия е страна голяма, богата на природни блага, просперираща във всяко едно отношение, и най-важното – не е велика сила и няма да гледа на по-малкия си брат великомерно.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 5757017
Постинги: 2808
Коментари: 25799
Гласове: 34181
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031