28.06.2023г.

     Джема Зечири, 29 годишна, от София; има български, италиански и албански гени, което обяснява екзотичното ѝ име. Обича спорта. Любимата ѝ дума е "Движение!". Завършила е магистратура по международен мениджмънт в Италия, но избира да живее в България :
"Проблемът, който ме вълнува, е ниската физическо култура на нашата нация. За съжаление все по–малко и по–малко дечица посещават кортовете, градинките. Спортът дава възпитание, спортът дава много голяма дисциплина, спортът дава много приятелства.
Първо да започна, че много съжалявам, че вече ги няма физзарадките. Нека да вдигнат ръце тези, които са имали като малки физзарядки (Е, всички, де) Това като начало много ни липсва … Според мен всяко едно дете трябва да се движи дневно между 2–3 часа. Усилени движения, а не  да седи в къщи пред компютъра и да не мига

Пътят ми беше свързан и ми е свързан главно със спорта, движението … всъщност движението е здраве, а масовият спорт, апропо темата ми беше масов спорт. Едно от най–важните неща, които могат да ни възпитат да не стареем, да живеем по–добре, да изглеждаме добре, да се чувстваме пълноценни", споделя Джема пред водещата на "Малки истории".
Социалистическата държава оказваше внимание – финансираше, създаваше организация – за практикуване на масов спорт – преди всичко от децата.
Спортните клубове не бяха частни и в детските школи преследването на челно класиране, завоюването на медали и купи не беше основния смисъл на съществуването им, както сега.
Тези школи не се финансираха и спонсорираха от частни лица, които могат и сега оказват влияние върху ръководството и треньорите да пускат в игра техните отрочета, макар и не толкова талантливи. Това ми е разказвано от запознат с тази практика човек.
В основното училище (прогимназията) през голямото междучасие учителят по физическо възпитание ни хвърляше топката и в училищния двор се заформяше футболен мач.
Сутрешната физзарядка преди началото на учебните занимания, още от първи клас та до 11–ти, беше задължителна. Отделно ние селските деца след училище скитахме из околностите на селото, имахме си една поляна на края на селото, където ритахме на воля.
Съгледвачи от футболния клуб "Локомотив" Пловдив забелязали двама братовчеди, които се отличавали с играта си през голямото междучасие в двора на училището и бяха отправили предложение към родителите им да ги вземат за обучение в школата на клуба.
Родителите обаче не се бяха съгласили.
Организираха се спортни първенства, най–вече по футбол – ученически, студентски,  работнически. Селото имаше футболен отбор. В почивната станция на миньорите имаше маса за тенис на мака. В едната махала имаше футболно игрище с поставени врати. В другата махала беше официалното игрище, на което играеше селският отбор. На един футболен мач между селския ни отбор с отбора на Панагюрище в града, панагюрци ми пукнаха главата с камък. После виновните отнесоха боя от нашата агитка. А агитката се извозваше до селата организирано с отпуснат от ТКЗС–то камион.
"Пеневата чета" стигна до 4–то място на световно първенство, защото тези момчета бяха тренирани и възпитавани в условията на социалистическия спорт.
В отсрещния квартал гледам има киправо игрище с изкуствено покритие, оградено с висока мрежа. Ама май се ползва срещу заплащане.

Игрите при социализма бяха на открито и изискваха много въображение и майсторлък 

"А помните ли колко много се спортуваше тогава? Идваха треньори по всички видове спорт в училищата за да си избират бъдещи надежди. Още в началното школо. Влизаха по време на час и започваха огледа.
Понякога дори ни строяваха пред дъската. И беше много престижно да те избере някой треньор – дори да беше треньор по хандбал. Защото по онова време, да си спортист, беше голяма работа. Имаше много добре изградена и успешно функционираща структура още от основата. Подбор, спортни училища, спортни армейски школи, професионален спорт.
Държавно спонсориране.
Спортът беше витрината на социализма. И малка България се радваше на невероятни спортни успехи. Шампионите, спортните рекорди бяха ежедневие. Върхът беше достигнат през 1988 година на олимпиадата в Сеул, когато се наредихме на 6–то място в света по брой спечелени медали и отличия с 10 олимпийски титли, 12 сребърни медала и 13 бронзови!
Но златните медали от олимпиади и световни първенства, големите шампиони и световните рекорди, с които всички се гордеехме  – бяха само черешката на тортата. По–важното беше, че няколко поколения български деца израснахме и бяхме откърмени с любов към спорта. А спортът възпитава, той изгражда силни характери.
Аз и всички мои приятели по онова време тренирахме по няколко вида спорт, понякога дори едновременно. Спомням си, че имаше един такъв период, в който ходех на тренировка по баскетбол сутринта, а на футбол – следобед. Тренирах още лека атлетика, бокс … . Ако си добър, логичното продължение беше спортно училище.
Големите спортни дружества по времето на соца, както в София, така и в страната, имаха собствени спортни училища, в които развиваха всички видове спорт. Истински оазиси на спорта. Една отлично работеща система, която впоследствие беше заимствана от редица западни страни, а ние я разрушихме с лека ръка … .
Спортните училища бяха пансиони или полупансиони за талантливи деца от всички възрасти. Имаше двуразови тренировки, но и здраво учене. Имаше три яденета на ден, много питателни, задължително с мръвка …
Спортистите, дори в юношеска възраст, бяхме от малкото късметлии по онова време, които пътувахме свободно зад "Желязната завеса" …
Колкото и вида шоколад да имаха немците и французите, колкото готини и бързи да бяха колите им, ние редовно си ги спуквахме от бой по спортните терени и площадки", разказва Пламен Господинов в Skafeto.com

"Аз специално за мен, за спортната тема, тъй като мойто беше за масовия спорт, видях така леко неразбиране от повечето политици на темата спорт … Спомням си, че в повечето случаи политиците, с които разговаряхме специално по мойта тема свързана с масовия спорт, за съжаление не можех да намеря хора, които могат да разсъждават на такова ниво, на което тогава аз бях стигнала … Темата за сутрешната ведрина в училище ги стряскаше … ", продължава изповедта си Джема.
Е, в масовия спорт няма комисиони.

Боркинята за масов спорт и ведрина в училище Джема Зечири

https://bnt.bg/news/izborite-koito-pravim-319160news.html        
https://skafeto.com/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82-%D0%B2-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0/78673/

© Красимир Говедаров, Главен експерт

цитат:"Спортните училища бяха пансиони или полупансиони за талантливи деца от всички възрасти. Имаше двуразови тренировки, но и здраво учене. Имаше три яденета на ден, много питателни, задължително с мръвка …"

На закуска мръвка - по-скоро не - хляб с масло, сирене, чай. А за вечеря, като че имам спомен и за леща с компот или кисело млеко със захар - отвреме на време де, не всеки път. В спортното в Плевен началото на осемдесетте.

Забелязвам, че не съм съвсем сигурен. Но все пак - почти сигурен. Отдавна беше. Уроците за следващият ден се подготвяха в класните стаи в ранния следобед (на занималня), под ръководството на възпитатели/пенсионирани учители.

П.П. Сега се сетих - на закуска редовно имаше и мед, а така също и един ябълков май беше мармалад. Като че ли и шипков.

Той казва, че който е опитвал с циганка или с албанка, с друга нещи...

взаимоотношения и тези между хората бяха на много по-високо ниво от днешните такива.
Освен това хората бяха спокойни за бъдещето си.
Днес е хаос и всичко е превърнато в стока.

Мармаладът – ябълков и шипков – се продаваше в едни шпертплатови сандъчета.

Бае Коста, вземи та скочи от "Козята стена" да усетиш какъв оргазъм е.

Така е. Обществените отношения се върнаха назад.

Едва ли повечето хора искат социализЪма... Хората искат да живеят добре...

Да, парвенютата и поколението им искат да си живуркат добре! Като хранени животни!
И свинете, те също искат да са сити и доволни с ярма и помия, пък нека ги заколят накрая! Няма да ги колят всеки ден я? Пък и господарят им да е доволен от тях!
Краси, как, тези какавани искат физзарядки, профсъюзни събрания, съботници, бригади ли?
Тези хора не са ли виждали евроатлантическите ценности?
Явно не, но не са ли чували за тях, не искат, да ги видят поне, на клипче?

макар и наследствен "локомотивец". Беше чудесно. Тгава да бием "Аякс" НА ВЪРХА НА СЛАВАТА МУ, беше нормално.
Големи сплодосменти и смях падна, когато започна празничната заря при излизането на отборите на терена за второто полувреме. Великите холандци (май и Кройф играеше още) бяхя шашардисани, а нашите получиха криле.

Хората не винаги осъзнават произхода на желанията си.
Организираният масов спорт е свързан със социализма. Така че, работейки за организиран масов спорт, за въвеждане на физзарядка в училищата, се работи за социализъм.

Глупостите е едно на ръка, те следва да се изхвърлят. Но доброто трябва да се възстанови.

Как, Кройф е капитан. Имах намерение да сложа снимка как нашият капитан и Кройф се здрависват и си разменят флагчета, но не можах да й намеря място.

Възможно е в столовите да е имало и такова нещо - аз не си спомням. Специално ябълковият дето го даваха в столовата се режеше с нож на дълги парчета. Имаше много от него и беше в едни найлонови май опаковки.

НО, да не си помисли някой, че като не е имало на всяко ядене мръвка, това е голема мъка. Тия мръвки са някакъв блян именно за хората, които не са се варили в казана на тежкия спорт. В България през соца, мръвки имаше под път и над път. Даже, когато учениците се връщаха в неделя следобяд от родните си места в пансиона, носеха какви ли не вкусотии. Особено тия от селата около Плевен. И не точно мръвките бяха техния шедьовър. Гроздето беше страшно. Примерно.

Мръвките не ги даваха всеки път в столовата, предполагам, защото това е вредно и за спортистите. Най-много мръвки ядат кулутуристите. Ако им видиш режимите, ще паднеш (може и да си ги виждал). То е ядеденье през два часа. Вкл. ставане през нощта. Над две кила млеко, основното месо май е пилешки гърди. Има и други неща. Плюс протеин. Па и аналболи. Само количеството на храната която изяждат и особено белтъците са много вредни.

През соца обаче културизмът беше низвергнат от държавата. Не че някой не си тренираше културизъм и в залата по борба (в спортното не съм виждал такива, щото там залата е натоварена и разпределена по часове между идващите един след друг класове и треньори - но в провинцията е по-лабаво и се случва редовно). Даже и две три книги по културизъм излязоха от държавните печатници точно през соца. Но държавата не финасираше тоя спорт по никой начин. В спортните училища, такава специалност няямаше. Държавни състезания по културизъм нямаше. Естеството на самия спорт културизъм не беше даже ясна. Дори и на треньорите. Спомням си нашият треньор точно в Плевен, как веднъж направи отрицателна реклама на културизма, като обясни, защо културистите са слаби с това, че правят хиляди съкращения на мускулите, и от това излиза, че мускулите им се скъсяват, пък нали и по биология учехме, че един мускул е толкова по-силен, колкото е и по-дълъг. Смешно е това невежество, но е обяснимо - културизмът беше низвергнат от соца. А именно в тоя вид спорт взимат най-якия допинг. Арнолд Шварценегер е символ на това което се случва - жив е благодарение на хирурзите.

Края на 70-те години започна пренебрегване на масовия спорт и спад на нивото на образованието в спортните училища в името на медалите. Сеул беше Пирова победа - негативните явления бяха ясно изразени - децата без потенциал за високо спортно майсторство нямаха реални възможности да спортуват, образованието в спортните училища беше на много ниско ниво и това по-късно доведе до превръщане на много възпитаници в престъпници. В школите на западните отбори не се пренебрегва образованието - ясно е, че повечето трениращи няма да постигнат сериозни успехи в професионалния спорт и трябва да имат други възможности.

Какъв спорт е културизмът?
Каквато музика е рапът.

"образованието в спортните училища беше на много ниско ниво и това по–късно доведе до превръщане на много възпитаници в престъпници".
Да, бе. То като че ли няма високообразомани престъпници.
И защо победата в Сеул за е пирова? Нито е първа, нито е единствена.

Тва са пълни глупости. И мога ли да питам, откъде черпиш знания по тоя въпрос - т.е. в кое спортно училище си бил и какъв е бил там режимът, който да споделиш?
Като първо, за да имаш медали, трябва да имаш масов спорт. И го имаше в България до самия край на соца. В многобройните спортни школи по разни видове спорт, вкл. в селата. От децата които спортуват в тия школи се обират най-добрите към спортните училища, където нивото е друго. На спорта не на учението/образованието (то и спортът е образование - развива ценни качества, вкл. умствени, не случайно в Древна Гърция се е смятало, че трябва да се развива тялото, а умствените възможности си идват закономерно като следствие).

Та режимът в Плевен през 79та, 80, 81 и 82ра беше. Ставане в шест. Оправяш се, закусваш, почват учебните часове (или на образованието). В които задължително имаше няколко учебни часа тренировка. Общо бяха седем осем учебни часа. Занятията свършваха късно - някъде в един часа или даже след това. Следваше голям отдих, около петдесет минути. Някъде към два или два и половина, отново си в класните стаи, да учиш под ръководството на възпитатели. Седиш си на чина, както и до обяд, изпитват те, дали си си научил уроците по всички предмети възпитателите. Ако има домашни си ги пишеш. После около четири след обяд - пак на тренировка. Някъде след шест отиваш да вечеряш. Нивото на преподавателите беше колкото и в обикновена гимназия, в която после съм учил. Оценките се заслужаваха, не се подаряваха.

Тва което се случи после, беше, че държавната власт организира престъпни групи. В тези групи наистина имаше много спортисти, но това бяха само една малка част от спортистите. А и в България имаше развит спорт, та си мисля, че спортистите бяха повече от членовете на БКП, т.е. повече от милион. Ако имаш цял народ който е спортувал, как ще намериш бандити, които не са? Взема да смятам само медалите от републиканско в пет възрастови групи, от спортовете борба свободен, класически, джудо, бокс (айде и самбо, въпреки че нивото му и на световни първенства е по-ниско, щото не е олимпийски спорт). Т.е. от десет категории, умножено по три (златен сребърен бронзов) = 30 умножено по пет възрастови групи = 150, умножено по четирите вида спорт които предложих = 600. Това са само медалистите от републикански, които излизат всяка година. А окръжните, които са много повече? Плюс други видове спорт - гребане, щанги... и дори волейбол. Па и плувци имаше чат пат.

Просто в спорта си има някои дето са си панти. Всъщност на спортистите и психичните проявления са им с повече сила. И е естествено накрая да се окаже, че групировките се оглавяват от най-добрите бандити. Ми това са спортисти. А редовете им имаше всякакви.

И да не говорим, че нещата са още по-сложни. Примерно най-големите бандити не са спортисти, а адвокати, политици, икономисти и т.н. Същевременно, има доста спортисти, които преди да станат мутри, са поработили и в милицията. Има такива които са завършили полицейски школи.

Има специфични лични биографии. Примерно Васил Илиев е бил най-добър в категорията си, след дълги и тежки тренировки. Било е справедливо да иде на олимпиадата в Сеул. Но някакъв връзкар се намерил, отстранили го, той се ядосал зарязал спорта и станал бандит.

И сега, некой убавец, ще каже, че в соца сичко нали е с връзки и за това нямаме нищо. Аха - и медали от световни европейски и олимпиади нямаме, защо имаше връзки. Имало е и връзки, защото всичко не е идеално. Но реално бяхме номер едно в света, на глава от населението, така че явно България е произвеждала качество от световна класа.

Как не са имали реални възможности да спортуват? На окръжното по борба в Михайловград, се явяваха момчета от Берковица, Михайловград, с. Бързия, с. Смоляновци, с. Георги Дамяново, с. Лехчево, с. Гаврил Геново.

Аз съм бил на контролни срещи примерно в Смоляновци два пъти. Единия път беше срещу отбора на Житомир (да същия дето е в Украйна).

В Плевен на окръжно, се появяваха пак разни плевенски села, ама забравих кои бяха точно - Пелово и още кои?

В залата по борба и волейбол в Берковица вреше и кипеше. На стадиона - футбол, ръгби, ски бягане, ски алпийски дисциплини имаше в основните училища. Ориентиране. Раздаваха екипи на всички деца и всяка година. Имаше купони от време на време за храна в стола на милицията, в ресторанти (не говоря за спортното училище). Верно екипите много пъти бяха втора употреба, щото се връщаха накрая на годината ако бяха в добро състояние.

В залата имаше неограничено количество топла вода в банята - чак до степен да си правим и парна баня (не говоря за спортните училища).

На лагери съм ходил с Берковица - безплатни. Състезания - безплатни.
Сега и спортните училища си плащат лагерите. Сега нямат децата възможност да спортуват.

Спортният център в Плевен (легендарния) е унищожен. Пред главния вход на спортното направиха 82ра година хубав рудер басейн. След 90та са го строшили и на негово място са пляснали модерна няколко етажна болница са сърдечно болни. Модерна, красива - ама там ли й е мястото? С ква цел, строшиха рудера, за да турнат инвалидите на обрАзо на спортното училище. Строшиха колопистата заедно със спортнно медицинския център (говоря ти за целия спортен център в района). Преди това го палиха и изгоря. Стадион Слави Алексиев и лекоатлетическата зала до него са в руини. Зала Спартак, къдто беше борбата, бокса, акробатика, баскет и др. - преди две три години ходих да видя - ужас. Стъпалата се разпадат. Вътре нема никой. В залата по борба само - карате.

Получавам информация, че спортистите от спортното училище са наркомани. Спортът не е наркомания, а е дисциплина. Режим и труд. Ако некой се е объркал, да бълва клевети - проблемът си е негов, пожелавам му с тия мисли, да стане наркоман, пияница. И т.н. И да се татуира, ама хубаво да се татуира.

Не Съм на същото мненийно твърдение като Теб, Преподобни. Релевантно и по-справедливо е да правим аналогични, но по- различни и по- екзактни позиционни диспозиции с чалга вместо рап.
© St. BORN Taratancijskij & Ta6akmakanskij - Honorary General major Comodor of First WOMEN 's body division of Taratancian armed forces- First MUSICALLY expert of UTTAF (United Taratancian/Ta6akmakancian Armed Forces) .

А–а–а, Свети! Мисля че в чалгата има няколко ноти, докато в рапа няма никакви ноти.

Може би е съвсем редно, първо да се направи дефиниция на това, какво е спорт.

Като не знаеш, направи си.